№ 1051
гр. Пловдив , 10.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330202783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-1030-002223 от 18.03.2021 г., издадено от ** група при с-р Пътна полиция към ОД
на МВР Пловдив, с което на С. И. П. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.
178, ал. 1, т. 7 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 167, ал.
1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, свързани на първо място с разминаване между посочената
в АУАН дата на извършване на нарушението и тази посочена в НП. Възразява се и че
не били посочени обстоятелствата при извършването на нарушението, твърди се
нарушение на правото на защита, тъй като не е посочено кое от трите предложения на
нарушената норма било извършено и как, както и се оспорва, че именно жалбоподателя
следва да бъде субект на административнонаказателната отговорност. Оспорва се, че
изобщо има извършено нарушение на задължението по снегопочистване тъй като
участъкът бил приет от възложителя „без забележки”, като се набляга че
снегопочистването се извършвало съобразно договора и нормативните изисквания за
този вид дейност. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
В писмено становище се доразвиват доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, изпраща молба-становище, в която се излагат аргументи за
липса на основания за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание
въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
1
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят С. И. П. бил служител на фирма **, на длъжност – ***.
Дружеството имало договор за подизпълнение на Зимно поддържане на
Републиканската пътна мрежа с Европейски пътища АД, на когото била възложена
тази дейност с Договор за обществена поръчка с този предмет.
На 14.02.2021 г., инсп. К.Н. получил сигнал, че следва да извърши проверки на
основни пътни артерии във връзка с изпълнение на задълженията по снегопочистване
на републиканската пътна мрежа, тъй като в рамките на 24 часа над област Пловдив
имало интензивен снеговалеж. В изпълнение на служебните си задължения около 13 и
30 ч. свид. Н. извършил проверка на снегопочистването и установил, че снегът се
намирал върху пътното платно, като не бил почистен, за разлика от други места, а бил
само третиран с препарати и пясък. Същият съставил докладна записка, където описал
установеното, а именно, че на обходен път ІІ-64 от км. 13 (разклон за с. Михалци), до
км. 46 – с. Труд участъкът бил обработен, но не почистен.
Преписката била изпратена на ОД на МВР Пловдив, с-р ПП за отношение и на
15.02.2021 г. свид. И.Д. на база на установеното и записано в докладната записка издал
АУАН в присъствието на нарушителя, като посочил, че нарушението било извършена
на 14.02.2020 г. Актът бил връчен на нарушителя.
На 18.03.2021 г. от ** група ПП при ОД на МВР Пловдив било издадено
процесното наказателно постановление и същото на 25.03.2021 г. било връчено на
жалбоподателя.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели И.Д. и К.Н.. Съдът оцени показанията на актосъставителя и
очевидеца на нарушението като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Актосъставителят заявява, че
каквото е отразил в акта го е установил по документи. Показанията на свидетелите не
разколебават по никакъв начин установеното в процесния АУАН и съдът се позовава
на неговата презумптивна сила чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава и установява и от
писмените доказателства по делото – АУАН, докладна записка от 18.03.2021 г. от инс.
П., Докладна записка от същата дата от И.Д., Докладна записка от извършена проверка
от 15.02.2020/2021 г. възражение по АУАН, справка за нарушител/водач, договор за
възлагане на обществена поръчка, ведно с приложения, Допълнително споразумение
към трудов договор № 11/13.01.2016 г. 2 бр. карти на гугъл мапс, оправомощителна
заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2017 г. на МВР.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената
фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали нарушението като такова на посочената
разпоредба на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че Лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Не се доказва обаче правилно определяне на субекта на административно-
наказателната отговорност. Авторството на деянието не е доказано по преписката. От
страна на жалбоподателя е представено допълнително споразумение към трудов
2
договор, видно от което той действително изпълнява длъжност в дружеството
подизпълнител на обществената поръчка, но тя не е свързана с поддържане на
пътищата, а с технически надзор по строителството. Въззиваемата страна не се е
мотивирала защо е определила точно него като субект на отговорността извън
доказаното му длъжностно качество. Авторството на деянието не се установява от
събраните доказателства, а посоченото в АУАН и НП не предполага събирането на
други.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, която предвижда на длъжностно
лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по
установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните
принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението, да се налага
глоба от 2000 до 7000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
наказанието. Размерът на наложената глоба е минимален, като не са посочени и
доказани отегчаващи отговорността обстоятелства поради което съдът го намира за
правилно определен и обоснован.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. Нормата има за цел да
бъде осигурена безопасността на движението по пътищата и живота и здравето на
участниците в движението и тъй като не са налични основания за по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи, то не би могъл да се приложи
институтът визиран в чл. 28 на ЗАНН.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представените заповеди № 8121з- 515/ 14.05.2018 г. и заповед № 8121з-
825/19.07.2017 г. на МВР.
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно
наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане.
В настоящото производство се установи, че актосъставителят е посочил
неправилна датата на извършване на нарушението.
В същия е посочена друга година на извършване на нарушението. Едва в
наказателното постановление е посочена правилната такава – 14.02.2012 г. , без обаче
да се направи опит за обяснение на допуснатото разминаване. Неспазването на
императивната норма на закона, а именно посочването на датата на нарушението, от
която започват да текат редица правно релевантни срокове - спазването на давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН; спазването на преклузивните срокове по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН; спазване на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и създаване
на гаранции за ефективното и пълноценно упражняване на правото на защита на
нарушителя в производството (Решение № 1055 от 18.2.2013 г. по адм.д. № 8100/2012 г.
на Административен съд – София), води до незаконосъобразно развитие на
административнонаказателния процес и на практика опорочава издаденото НП. На
следващо място за пръв път правилната дата се въвежда с атакуваното наказателно
постановление. Не следва фактически положения известни към момента на съставяне
на АУАН да се въвеждат за пръв път с издаването на наказателно постановление.
Според чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН, АУАН, трябва да съдържа датата на
нарушението, мястото и обстоятелствата, при които то е извършено. Това посочване
3
трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат
извличани по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат
извличани по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или едва от
доказателствата, събрани в съдебното следствие, какъвто е случаят. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без
значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно е разбрал коя е действителната дата на нарушението е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането по принцип и в
частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения,
а на конкретни факти, обстоятелства и данни. (Решение № 1957 от 18.11.2011 г. по н. д.
№ 2082/2011 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив)
Посоченото нарушение на административно-производствените правила е
съществено и обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и
неговата отмяна, само на това процесуално основание.
При този изход от въззивната фаза на административно-наказателното
производство следва да се ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна
на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Жалбоподателят не е
направил такова искане и не доказва да е сторил такива поради което разноски не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-002223 от 18.03.2021 г.,
издадено от ** група при с-р ПП към ОД на МВР Пловдив, с което на С. И. П. с ЕГН
********** с адрес *** на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от Закона за движението по
пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4