О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 10.01.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 1558 по
описа за 2018 година.
Предявен
е иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против Ю. Н. Ч. *** по
чл.422 от ГПК.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника.
Съдът намира, че следва да приеме
представените доказателства, да се приложи по делото ч.гр.д.№4881/2017г. по
описа на РС Стара Загора и да назначи съдебносчетоводна експертиза. Следва да
се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му
уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
договор за паричен заем №2429897/20.11.2015г., предложение за сключване на
договор за паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г. и 2 бр.потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД, уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ/2429897 от 04.07.2016г.,
уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ/2429897 от 06.03.2018г., товарителница и
обратна разписка.
НАЗНАЧАВА съдебносчетоводна
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Георги Котаров. ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе депозит в размер
на 140 лева, за възнаграждение на вещото лице в тридневен срок от съобщението
по сметка на Старозагорския районен съд и в същия срок да представи вносната
бележка по делото.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№4881/2017г.
по описа на РС Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София
против Ю.Н.Ч. ***. Ищецът твърди, че на 01.07.2016г. било подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2429897/20.11.2015г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ЕИК *********. Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 06.06.2015 г. до
ответника било изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-
ИАМ/2429897 от 04,07.2016 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес, но известието за
доставяне не се върнало на подателя. На 06.03.2018 г. до длъжника е изпратено
повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2429897 за извършената цесия чрез
куриер, което се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на
адреса. Цитира се съдебна практика, съгласно която ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 nр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право. В случай, че ответникът не бъдел намерен на установения
поделото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК
и в настоящето производство безспорно се установило, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, се
моли съдът да приеме, че получуването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника,
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. Процесното вземане произтичало от
Договор за паричен заем с № 2429897, сключен на 20.11.2015 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Ю.Н.Ч. /Заемател/, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните
условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 750,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създавало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 822,51 лв. Така договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 72,51 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 20.05.2016
г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски, е размер на 63,27 лева всяка,
като падежът на първата погасителна вноска бил 4.12.2015 г., а на последната
погасителна вноска - 20.05.2016 г. С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Съгласно клаузите на
договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 339,04 лева, която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер
на 26,08 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателят, била в размер на 89,35
лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 2.01.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда в общ размер 94,66 лева, съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството, като погасената сума била в размер на 180,00 лв.,
както следва: неустойка за неизпълнение: 53,46 лв., договорна лихва: 19,48 лв.,
главница: 107,06 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 20.05.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем. Предвид изложеното, „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Ю.Н.Ч.,
като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 20.11.2015 г. с
№ 2429897, за сума в размер на 1121.21 лв., от които главница в размер на 642,94 лв.,
договорна лихва в рамер на 53,03
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в Районен съд до
окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 285,58 лв.,
обезщетение за забава в размер на 94,66
лв. и такса разходи в
размер на 45,00 лв. Съдът
уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 4881/2017 г., по описа на
РС-Стара Загора, била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен
на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да
получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните суми:
1.
642,94 лв. - представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем № 2429897/20.11.2015г.;
2.
53,03 лв. - договорна лихва за период от 01.01.2016 г. до
20.05.2016 г.;
3.
285,58 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 01.01.2016 г. до 20.05.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
4.
45,00 лв. - такса разходи;
5.
94,66 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.01.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, с който се
оспорва исковата претенция като недопустима, недоказана и неоснователна, поради
неизпълнението на задължението на предишния кредитор да уведоми длъхника си за
прехвърленото вземане по реда на чл. 99 от ЗЗД. Предвид това обстоятелство се счита,
че за ищеца липсва процесуална легитимация да води иск срещу ответника за
неизпълнение на договора за паричен заем. Дори съдът да приеме исковата
претенция за допустима, същата се счита за недоказана, поради което и
неоснователна. Не се отрича, че от страна на кредитополучателя Ю.Ч. е направено
доброволно плащане на част от задължението, но това плащане не следвало да се
приема като признаване на целия дълг, описан в исковата молба. В договора за
паричен заем липсвал точен размер на заемната сума, която реално е предадена на
ответницата. В чл. 2 бил посочен общ размер на заема от 750 лева, като в
отделни точки били изброени допълнителни начисления по него, като сумата
достигала до размер от 822,51 лв. В последната точка 8 бил посочен Годишен
процент на разходите на заема от 41,68%, без да е уточнено върху коя точно сума
се начислява този ГПР и колко точно е размерът им в конкретния случай. В чл. 3
страните направили изявление за прихващане на насрещно изискуеми задължения, а
именно с част заемната сума заемодателят прихваща задължение на заемателя по
предходен договор за паричен заем в размер на 154,62 лева, като било посочено,
че след извършеното прихващане на заемателя се изплащал остатъкът от заемната
сума. С оглед на обстоятелството, че точния размер на реално предадената сума
по договора за заем не бил посочен, както и не било ясно дали въобще е
предадена такава, то не можело да се изведе и размер на главницата, която
ответницата следвало да връща. Ето защо нямало как да се твърди, че тя е
изпаднала в забава по отношение на заемодателя, тъй като не ставало ясно какъв
е размерът на задължението, което трябва да връща. От ответницата се претендирало
заплащането на 285,58 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за период от 01.01.2016г. до 20.05.2016г. В исковата молба не бил посочен начин
на формиране на стойността на тази неустойка. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 or договора за паричен заем било
посочено, че в случай на неизпълнение на задължението на заемателя да предостави
обезпечение по начина и в срока, посочени в чл. 4, ал. 1 дължал на заемодателя
неустойка в размер на 339,04 лева. Към исковата молба не били представени
доказателства, че такова обезпечение не е предоставено от страна на длъжника.
Направени били само фактически твърдения за това. Твърдяло се също, че с
направеното плащане от 180 лева от страна на ответницата частично била
разплатена начислена неустойка в размер на 53,46 лева, като разликата от 285,58
лева се претендирала в настоящото съдебно производство. Защо ищецът счита, че
не са му представени договорените в чл. 4 от договора обезпечения, не ставало
ясно. Не ставало ясно и защо с внесената сума от 180 лева е разплатена именно
част от дължимата неустойка, дали е налице
изявление на длъжника за това. На следващо място от ответнщата се претендирала
сумата от 45 лева за разноски по договора за паричен заем. Действително в чл. 8
от договора било уговорено, че ако заемателят забави заплащането на погасителна
вноска повече от 30 календарни дни и на заемодателя се наложи да направи
допълнителни разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни
писма, телефонни разговори и посещения на адрес, то заемателят му дължал заплащането
на 9 лева, начислявани и за всеки следващ 30-дневен период, но не повече от 45
лева. В случая дори да се приемело, че ответницата е изпаднала в забава, то по
делото не били представени доказателства за това, че заемодателят действително
е направил такива разходи за събиране на задължението. Не бил доказан и точният
размер на претендираната лихва. Предвид характера на лихвата като акцесорно
вземане, размерът й се определял от размера на главницата, чийто точен размер
не бил ясен. Моли се искът да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4881/2017г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува.
В тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат
вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК - сключването на договора за
цесия, по силата на който му е прехвърлено вземането срещу ответника, че е
налице договор за заем между ответника и цедента, параметрите му, че цедентът е
предоставил сумата по договора, кога, че ответникът се е задължил да я върне,
кога, също и претенциите си за установяване дължимостта на договорна лихва – по
размер и период, такси – по основание и размер и лихва за забава – настъпила
забава и датата на забава, както и размерът на мораторната лихва.
Ответникът следва да провежда
насрещно доказване и да докаже, че е платил или че не дължи плащане.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 27.02.2019г.
от 14.20ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице, след внасяне на депозита.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца и от отговора на исковата
молба.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: