№ 1304
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110144484 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. М. Х., ЕГН
**********, с адрес в ..., чрез пълномощника му адв. Н. Л., със съдебен адрес в ..., против
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от
И.Г.Д.М., и против „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска” № 19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н.-
изпълнителни директори, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК за установяване недължимост на вземания, за
които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 15.09.2011 г. по
ч. гр. д. № 36811/2011 г. по описа на СРС, 77-ми състав, а именно сумите 11187,99 лв. -
главница, 35 лв.- такса за извлечение от счетоводните сметки, 1283,77 лв.- лихва за периода
от 27.05.2011 г. до 25.08.2011 г., и 750 лв.- разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че на 25.10.2005 г. между ищеца Р. М. Х. и „Банка ДСК“
ЕАД бил сключен договор за кредит за текущо потребление. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД
се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение от 15.09.2011 г. и изпълнителен лист от
същата дата по реда на чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 36811 по описа за 2011 г.
на Софийски районен съд, 77-ми състав, за сумите 11187,99 лв.- главница, 35 лв.- такса за
извлечение от счетоводните сметки, 1283,77 лв.- лихва за периода от 27.05.2011 г. до
25.08.2011 г., и 750 лв.- разноски по делото. По така образуваното дело не било подадено
възражение по реда на чл. 414 ГПК, като заповедта за изпълнение е влязла в сила, а въз
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 896 по описа за 2013
на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС. След издаването на изпълнителния лист
1
вземането по него било цедирано от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
като последното дружество било конституирано като взискател по изпълнителното дело.
Оспорва да му е било връчвано уведомление за това, че вземането е било цедирано. Твърди,
че последното валидно изпълнително дело е извършено на 16.12.2013 г. и съставлява
подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство. Излага, че считано
от тази дата до датата на подаване на исковата молба, инициирала настоящото дело, е
изтекъл погасителният давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което принудителното
изпълнение на вземането било погасено по давност. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание Р. Х., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения
иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД е депозирал отговор на исковата
молба, чрез юрк. П.А., с който оспорва наличието на пасивна процесуална легитимация по
отношение на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, тъй като дружеството е
прекратено, а негов правоприемнит е другия ответник – „Банка ДСК“ АД. По същество
оспорва иска като неоснователен. Сочи, че по частно гражданско дело № 36811 по описа за
2011 г. на Софийски районен съд, 77-ми състав, били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца Р. М. Х. и К.А.Т., по силата на които
последните били осъдени да заплатят при условията на солидарност процесните суми.
Поддържа, че за цесията на вземанията в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД ищецът
бил надлежно уведомен. Счита, че до постановяване на Тълкувателното решение от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е действало
Постановление № 3/1980 г., поради което не е текла погасителна давност за този период.
Твърди, че по изпълнителното дело са депозирани молби от 09.07.2015 г. и 16.11.2015 г. от
взискателя за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжниците. Излага, че
с молба от 13.04.2020 г. е поискано налагане на запор на вземане по банкова сметка в „Първа
инвестиционна банка“ АД. Също така твърди, че от ищеца са постъпили суми в периода от
17.10.2016 г. до 28.04.2023 г., с оглед което давността била многократно прекъсвана. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С отговора ответникът моли за събирането на писмени доказателства.
С определение № 4350 от 27.01.2025 г. производството по делото е прекратено по
отношение на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа направените в отговора възражения и искания. Не ангажира допълнително
доказателства.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 15.09.2011 г. и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист по частно гражданско дело № 36811 по описа за 2011 г.
на Софийски районен съд, 77-ми състав, ищецът Р. Х. е осъден да заплати солидарно с
2
К.А.Т. на ответника „Банка ДСК“ АД следните суми: 11187,99 лв.- главница, 35 лв.- такса за
извлечение от счетоводните сметки, 1283,77 лв.- лихва за периода от 27.05.2011 г. до
25.08.2011 г., и 750,28 лв.- разноски по делото. С договор за покупко – продажба на вземания
от 17.09.2012 г. „Банка ДСК“ АД е прехвърлило вземането си по горепосочения
изпълнителен лист на „ОТП Факторинг България“ ЕАД. По делото не са налице
доказателства, цедентът да е уведомил длъжниците за прехвърлянето на вземането срещу
тях. Въз основа на изпълнителния лист, издаден по частно гражданско дело № 36811 по
описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 77-ми състав и по молба на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД от 18.10.2013 г. е образувано изпълнително дело № 896 по описа за 2013 г. на
Частен съдебен изпълнител Н.М. и район на действие – Софийски градски съд. Заповедта за
незабавно изпълнение връчена на двамата длъжници в хода на изпълнителното дело с
връчването на поканите за доброволно изпълнение. В двуседмичния срок за възражение по
чл. 414 ал. 2 от ГПК (съобразно редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 59 от 2007 г., релевантна
за процесния момент), нито ищецът Р. Х., нито солидарния длъжник са депозирали
възражения против заповедта.
На 09.07.2015 г. взискателят е депозирал молба за извършване на опис на движими
вещи, притежавани от длъжника К.А., а на 16.11.2015 г. е отправил искане за опис на
движими вещи и на двамата длъжници. По изпълнителното дело не са налице данни да са
предприети действия от изпълнител за опис на движими вещи на длъжниците.
На 13.04.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на сметките на
длъжника Р. Х. в „Първа Инвестиционна банка“ АД, но запорно съобщение до третото
задължено – лице „ПИБ“ АД не е изпратено.
В периода от 17.06.2016 г. до 28.04.2023 г. Р. Х. почти ежемесечно е превеждал суми
по сметка на съдебния изпълнител, като е заплатил доброволно общо сумата от 4 475 лв.
Горното обстоятелство се установява от приложените в изпълнителното дело платежни
документи и отбелязванията върху изпълнителния лист и алонжа към него, както и от
съдържанието на удостоверение от 12.04.2024 г., издадено ЧСИ Неделчо Митев.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск против ответника „Банка ДСК“ АД за допустим, но неоснователен,
предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане спрямо „Банка ДСК“ АД,
в полза на която е издаден изпълнителния лист и която е правоприемник на взискателя по
изпълнителното дело. Р. Х. е длъжник по изпълнително дело № 896 по описа за 2013 г. на
ЧСИ Н.М. и район на действие – Софийски градски съд. В този смисъл правната му сфера
се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул срещу него – издадения изпълнителен лист, който материализира вземане, отричането
на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване
на други свои имуществени или неимуществени права.
3
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното
дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение
произтича от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което е
аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази
насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Доколкото се касае
за заповед за незабавно изпълнение, която не е оспорена, този срок започва да тече от датата
на издаването на изпълнителния лист – 15.09.2011 г. Давностният срок е прекъснат с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело на 18.10.2013 г. От момента на
образуването на изпълнителното дело – 18.10.2013 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност
е спряна на основание чл. 115 ал. 1 б. „ж“ от ЗЗД и с оглед задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 3 от 1980 г., действало до 26.06.2015 г., когато е обявено за изгубило
значение с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС (в тази насока са
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК
на ВКС). Погасителният давностен срок е започнал да тече отново на 27.06.2015 г. След тази
дата, съдът счита, че давността е прекъсвана многократно с доброволните плащания,
правени от ищеца през целия период на висящността на изпълнителното дело до депозиране
на исковата молба, инициирала настоящето дело, и през периоди, не по-дълги от два месеца.
Със същите длъжникът признава вземането на кредитора, поради което е налице хипотезата
на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД. Според съда, доброволното погасяване на дълга е пречка и за
приложението на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и прекратяването на
изпълнителното дело ex lege поради непредприемането на действия от страна на взискателя.
Независимо от горното, съдът намира, че давността е прекъсната и с исканията на
взискателя за предприемане на действия по принудително изпълнение, отправени на
16.11.2015 г. (опис на движими вещи) и на 13.04.2020 г. (запор на банкови сметки).
Действително, не са налице данни поисканите действия по принудително изпълнение да са
предприети от съдебния изпълнител, но липсват и доказателства това да е станало по
причина, за която взискателят да отговаря (неотстранени нередовностти на молба,
оттеглянето й или др. под.). В този смисъл, взискателят е извършил всичко зависещо от него,
за да предприеме активни действия по движение на изпълнителното производство, като
неосъществяването им не се дължи на негово бездействие, поради което и следва да се
счете, че горепосочените молби, прекъсват давностния срок.
По гореизложените съображения съдът счита, че петгодишният давностен срок не е
изтекъл, поради което отрицателния установителен иск е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
(двеста лева).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. Х., ЕГН **********, с адрес в ... против „Банка
ДСК” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул. „Московска” № 19, представлявано от С.Л.С., Б.Ф.С., Д.Н.Н.-И., Т.К., Д.И.Д., М.Р.К. и
Ц.Н.Д. иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответното дружество следните суми: 11 187,99 лв.- главница, 35 лв. - такса за
извлечение от счетоводните сметки, 1 283,77 лв. - лихва за периода от 27.05.2011 г. до
25.08.2011 г., и 750 лв. - разноски по делото, за които са издадени заповед за незабавно
изпълнение от 15.09.2011 г. и изпълнителен лист от 15.09.2011 г. по частно гражданско дело
№ 36811 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 77-ми състав.
ОСЪЖДА Р. М. Х., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска”
№ 19, представлявано от С.Л.С., Б.Ф.С., Д.Н.Н.-И., Т.К., Д.И.Д., М.Р.К. и Ц.Н.Д. сумата от
200 лв. (двеста лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5