№ 343
гр. Кюстендил, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 пр. 2 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Подадена е въззивна частна жалба с вх.№ 1665/2022 г. от „Йетел България“ ЕАД, с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписвания с ЕИК ***3, със седалище и адрес на управление 1606, гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ 10, чрез адв. Никола Шущаков от АК-София, насочена срещу
Разпореждане № 1311 от 05.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2498/2021 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, в частта му, в която е оставено БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: *** лв. за
устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Black; *** лв. – за устройство
HUAWEI Y5 2019 Dual Black; *** лв. за устройство ТАБЛЕТ ПРЕСТИГИО ВИЗЕ 3418 8 4Г
Блацк, представляващи неустойки, формирани като разлика между цената на устройствата
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по съответните договори за лизинг.
Съгласно указанията на чл.413 ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил
изпращан на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Заповедното производство е било образувано по заявление по чл.410 от ГПК,
подадено от „Теленор България“ ЕАД, понастощем с наименование „Йетел България“ ЕАД.
То e било оставено без уважение в частта за сумите, както следва: *** лв. за устройство
TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Black; *** лв. – за устройство HUAWEI Y5
2019 Dual Black; *** лв. за устройство ТАБЛЕТ ПРЕСТИГИО ВИЗЕ 3418 8 4Г Блацк,
представляващи неустойки, формирани като разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по съответните договори за лизинг.
За да постанови този резултат заповедният съд е приел, че в представените от
заявители източници на облигационни задължения се съдържат клаузи за дължимост на
неустойки, една от които е и такава, представляваща разликата между стандартната цена на
съответното устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия
срок от договора. Намерил е обаче, че тези уговорки излизат извън присъщите й по закон
1
обезпечителна и обезщетителна функции. Прието е още, че тези уговорки се явявали
необосновано високи по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, а доколкото не били индивидуално
уговорени, се възприели за нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следвало да се
прилагат. Посочено е още, че претендираните суми се дължали поради неизпълнение на
съответните договори за мобилни услуги, а не на договорите за лизинг, което е прието за
недопустимо.
Частният жалбоподател атакува посоченото разпореждане, като поддържа доводи за
неговата неправилност. Изтъква, че процесните клаузи не са неравноправни. По същество
моли за отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за цялото вземане. Претендира присъждане на разноски за заплатена
държавна такса.
Към заявлението, съобразно изискването на чл.410 ал.3 ГПК са представени:
процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, индивидуализирани с номер
и дата на издаване по-горе, както и съответните фактури.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл.275 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.260 т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК
и чл.261 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.
По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока
са следните:
В съдебната практика се поддържа разбирането, че искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК следва да бъде отправено с надлежно заявление, което
да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128
т.1 и т.2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му.
На свой ред разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК задължава съда служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали
не се основава на неравноправна клауза. За наличието на неравноправни клаузи, като такива
противоречащи на закона, съдът има задължение да следи служебно и в заповедното
производство, именно в изпълнение на правомощията си по чл.411 ал.2 т.3 от ГПК.
От изложените в заявлението факти за естеството на съществувалото договорно
правоотношение се установява, че с оглед качеството на абоната - физическо лице, по своята
правна характеристика това правоотношение представлява договор за услуга, при който
освен нормите на ЗЕС и ЗЗД, с оглед качеството на абоната на „потребител“ по смисъла на
пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, приложими са и нормите именно на Закона за защита на
потребителите, чл.146 от който прогласява неравноправните клаузи в договорите с
потребители за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя, като по-слаба в икономическо отношение страна.
Наред с това и при съобразяване на дадените в т.2б от ТР №4/2014г. по т.д.№4/2013г.
разяснения, точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.
В случая подаденото заявление по чл.410 ГПК отговаря на изискванията по чл.127
ал.1 и 3 ГПК и чл.128 ал.1 и 2 ГПК (след прецизирането му по указанията на съда), а
досежно сумите *** лв. за устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Black;
*** лв. – за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black; *** лв. за устройство ТАБЛЕТ
ПРЕСТИГИО ВИЗЕ 3418 8 4Г Блацк, също е основателно.
Не е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП клаузата от договорите за
2
мобилни услуги с предпочетен номер +3***, номер +*** и номер +***, която предвижда, че
при прекратяване на договора потребителят дължи разликата между стандартната цена на
предоставените към абонаментния план устройства без абонамент съгласно действаща към
момента на прекратяване на договора ценова листа и заплатена от потребителя цена в брой
или обща лизингова цена. Подобно договаряне не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. И този извод следва от съдържанието
на лизинговия договор. Той намира своето правно основание в нормата на чл. 342, ал. 1 ТЗ,
според която лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Отношенията по договор лизинг се уреждат като при отношенията по
договор за наем с оглед препращането в чл. 345 от ТЗ. В случая потребителят е получил
устройства на лизинг и на преференциална цена само поради обстоятелството, че се
ангажира в рамките на определен период да ползва предоставените от оператора мобилни
услуги. Операторът е бил склонен да ги предостави на по-ниска цена от стандартната към
момента на сключване на договора за лизинг в очакване на печалба за договорения период
по договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая потребителят е неизправна страна
и по договора за предоставяне на мобилни услуги, а и по договора за лизинг. Ето защо съдът
приема, че договорената неустойка е съобразена с разпоредбите на ЗЗП. В противен случай
би се стигнало до хипотеза, в която потребителят би се обогатил за сметка на лизингодателя.
Договарянето на преференцията за получаване на устройствата на по-ниска цена от тази,
която би заплатил без да се ангажира с договор предоставяне на мобилни услуги за
определен срок, съответно получаването им на по-ниска цена, е свързано с насрещното
задължение за плащане на вноските по договорите. Ако се приеме схващането, че без да ги
върне (като при връщането им неустойка не би се дължала, ако устройството е в съответния
вид), в условията на неизпълнен договор за мобилни услуги, няма санкция за неговото
несъобразено с клаузите на договора поведение, би се стигнало до необосновано
неравновесие в договорните отношения в полза на длъжника, което законът не позволява.
След като длъжникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договорите за
мобилни услуги, е необосновано да се ползва от преференциите на лоялните клиенти при
закупуване на устройства на специални по-ниски цени.
Задълбочен анализ в горния смисъл обаче, би могъл да се направи в хода на един
състезателен процес. На този етап от производството не се констатират основания за
прогласяване нищожността на клаузите по договорите, предвиждащи плащането на разлика
между цената на устройствата без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
съответните договори за лизинг.
С оглед изложеното този състав приема, че депозираната жалба се явява основателна.
Обжалвано разпореждане следва да бъде отменено в атакуваната част, като бъде
постановено издаването на заповед за изпълнение в полза на заявителя и за сумите *** лв. за
устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Black; *** лв. – за устройство
HUAWEI Y5 2019 Dual Black; *** лв. за устройство ТАБЛЕТ ПРЕСТИГИО ВИЗЕ 3418 8 4Г
Блацк, представляващи неустойки, формирани като разлика между цената на устройствата
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по съответните договори за лизинг.
По разноските: При възприетия изход от обжалването и на основание чл. 81, във вр. с
чл. 78, ал. 1 от ГПК, длъжникът следва да бъде осъден да заплати ни дружеството заявител
сторените в хода на заповедното производство разноски изцяло, или още *** лв. за
държавна такса и още *** адвокатско възнаграждение. Тези допълнителни разноски следва
да се включат в заповедта за изпълнение при изпълнение на въззивния съдебен акт.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат, като произнасяне в
тази насока ще е необходимо при окончателното разрешаване на въпроса за основателността
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на
спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от
3
заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.
По обжалваемостта: С т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не
подлежат на касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1311 от 05.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2498/2021 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта му, в която е оставено БЕЗ УВАЖЕНИЕ
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както
следва: *** лв. за устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Black; *** лв. –
за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black; *** лв. за устройство ТАБЛЕТ ПРЕСТИГИО
ВИЗЕ 3418 8 4Г Блацк, представляващи неустойки, формирани като разлика между цената
на устройствата без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по съответните
договори за лизинг и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл. 410 ГПК в полза на „Йетел
България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписвания с ЕИК ***3, със седалище и адрес на управление 1606,
гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ 10, чрез адв. Никола Шущаков от АК-София, против
МИХАИЛ ПЕТРОВ АНДОНОВ, ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: с.
Граница, ул.“Пенчо Славейков“ № 34, за сумите *** лв. за устройство TABLET PRESTIGIO
GRACE 3157 7 4G Dual Black; *** лв. – за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black; *** лв.
за устройство ТАБЛЕТ ПРЕСТИГИО ВИЗЕ 3418 8 4Г Блацк, представляващи неустойки,
формирани като разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по съответните договори за лизинг, както и още *** лв. за държавна
такса, и още *** лв. за адвокатско възнаграждение пред заповедния съд.
В останалата част разпореждането не е било ожалвано и е влязло в законна сила.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума.
Определението не подлежи на касационно обжалване – арг. от т. 8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4