Решение по дело №290/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 53
Дата: 19 април 2019 г.
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20183210100290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                        19.04.2019 г.                    гр.Балчик

 

Балчишкият районен съд                                    граждански състав

На деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: Миглена Йорданова

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 290 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

Подадена е искова молба от В.И.Г. ЕГН********** и Ж.И.П. ЕГН********** против С.П.Д. ЕГН********** за намаление на универсално завещателно разпореждане, направено от И.Г.С., починал на 2.03.2018 г. в полза на С.П.Д. със саморъчно завещание от 25.10.2010 г. в размер на 2/3 ид.ч. от наследството и да възстанови запазената част на В.И.Г. ЕГН********** и Ж.И.П. ЕГН********** до размера необходим за допълване на  тяхната запазена част, в размер на 1/3 ид.ч. за всеки от тях.

Ищците молят съда и да допусне делба на следния недвижим имот: Гараж със застроена площ от 24 кв.м., ведно с изба под него с площ от 24 кв.м., находящи се в гр. Балчик, имот с идентификатор №02508.83.124.3 по кад. карта на гр. Балчик, както и да осъдят ответника да им заплати сумата в размер на 3 663,17 лв., или по 1 831,58 лв. за всеки ищец, получена на отпаднало правно основание. В съдебно заседание на 6.11.2018 г.съдът е допуснал увеличение на иска като същият се счита предявен за сумата в размер на 5 849,56 лв. за всеки ищец.

Съдът след анализ на подадената искова молба намира за редовна. Предявеният иск за допустим.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства, направените доводи прие за установено следното:

Ищците твърдят, че са наследници на И.Г.С. починал на 2.03.2018 г., за което представят удостоверение за наследници, изх. №98/22.03.2018 г.

На 25.10.2010 г. наследодателят съставил саморъчно завещание, с което завещал на ответника притежаваното от него имущество към момента на смъртта му.

Към датата на смъртта наследодателят е притежавал следния недвижим имот - гараж със застроена площ от 24 кв.м., ведно с изба под него от 24 кв.м., находящи се в гр. Балчик, имот с идентификатор №02508.83.124.3 по кад. карта на гр. Балчик  и паричен влог в Уникредит Булбанк АД в размер на 5 494, 75 лв. В хода на съдебното дирене се установи, че наследодателя е притежавал и парични средства в банка ДСК ЕАД в размер на 12 053,92 лв.

Ищците намират, че със завещателния акт наследодателят им е накърнил тяхната запазена част, поради което отправят настоящия иск за възстановяването на запазената им част от наследството, като при уважаване на иска предявяват обективно съединен кумулативен иск за допускане до делба на съсобствения недвижим имот, представляващ ГАРАЖ със застроена площ от 24 кв.м., ведно с изба под него от 24 кв.м., находящи се в гр. Балчик, имот с идентификатор №02508.83.124.3 по кад. карта на гр. Балчик  и осъждане на ответницата да им придаде полагащата се част от сумите по паричния влог, които тя е получила на отпаднало основание.

Ответникът прави възражение за придобивна давност на имота от 1998 г., както и за наличието на проц. пречка за упражняване на иска за възстановяване на запазената част - не приемане на наследството по опис, предвид безспорния факт, че ответникът не е наследник по закон.

По силата на решение № 559 от 12.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 250/2008 г., IV г. о., ГК,  

 

 

 

п 

 

 

 

риемането на наследство под опис не е условие, без наличието на което не може да бъде упражнено правото на възстановяване на запазена част. Изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН има единствено доказателствено значение и се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Това изискване не се взема предвид, тъй като е лишено от смисъл, когато наследодателят се е разпоредил с универсално завещание. То има смисъл, само когато се иска намаляването на завети и дарения.

В тоя смисъл съдът намира възражението за недопустимост за неоснователно.

Ответникът прави искане за присъждане на обикновената покъщнина и т.к. приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил възнаграден по друг начин желае това увеличение да се пресметне в негова полза. В съдебно заседание той оттегли искането си.

Ответникът оспорва обстоятелството, че сумите по паричните влогове на наследодателя са собственост на И.С. като твърди, че те са собственост на ответника, придобити от ренти и продажба на зем. земя.

          Материалноправните основания на исковете са е в нормите на чл. 30 от ЗН, чл. 34 от ЗС и чл. 55 от ЗЗД.

Ищците са наследници - деца на починалия И.Г.С.. В тоя смисъл е удостоверение за наследници, изх. №98/22.03.2018 г. на Община Балчик. По силата на чл. 29 от ЗН децата имат право на запазена част от имуществото на наследодателя в размер на 2/3 ид.ч. при две деца.

Страните не твърдят, че наследодателят е притежавал към момента на смъртта имущество, различно от въведеното с исковата молба.

Спорът е съсредоточен върху притежанието на правото на собственост на имуществото, т.е. дали то към момента на смъртта е било на наследодателя или на ответника. В тази връзка ответникът направи възражение за придобивна давност и възражение, че паричните средства по банковата сметка на името на наследодателя са били тяхна обща собственост.

Съобразно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Владелецът е добросъвестен, според текста на чл. 70 от ЗС, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Твърдението на ответника за началния момент за придобиване на имота не се основана на правно основание – сделка или друг способ, който предполага добросъвестност, годно да го направи собственик, което изключва прилагането на втората алинея на чл. 79 от ЗС.

В показанията си допуснатите до разпит свидетели П.К.А., дъщеря на ответника и Д.П.Д., нейн брат заявиха че знаят, че ответникът и наследодателят са ползвали имота като техен от април 2008 г. до настоящия момент. След продажбата на собствени на ответника зем. земи те направили подобрения в имота.

В  разглеждания казус наследодателят е придобил правото на собственост върху процесната недвижима вещ по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №48 т. 4, рег.  №4283 д. №528/13.08.2008 г.

Правото на собственост върху вещта се изгубва, ако тя погине или се придобие от друго лице.

В тоя смисъл за да придобие ответника право на собственост, респ. съсобственост върху имота, е следвало същото да му бъде транслирано от наследодателя на страните. Няма данни по делото това да е станало.

Придобиването на имота по давност включва сложен фактически състав чрез упражняване на фактическа власт в продължение на период от време, като това своене следва да е манифестирано пред досегашния собственик на вещта.

В случая според свидетелските показания ответникът и наследодателят живеели на съпружески начала и ползвали съвместно собственото на всеки от тях имущество. Прехвърлянето на имоти по време на съжителството им и включването на парите в подобрения на имотите на всеки от тях няма за правна последица придобиване на цялата или идеална част от собствените на другия вещи.

В тоя смисъл съдът намира направеното възражение за придобиване на имота по давност за недоказано и неоснователно.

Искът за намаляне на завещателното разпореждане следва да се уважи като завещателното разпореждане се намали до размера на запазената част на всеки един от наследниците – 1/3 ид.ч.

Процесната вещ следва да се допусне до делба при равни за всеки съделител квоти.

По делото не се спори, че към момента на смъртта на наследодателя в неговите влогове в банка Уникредит Булбанк и банка ДСК  е имало съответно 5 494,75лв. и 12 053,92 лв., или общо 17 548,67 лв. Това се установява и от представените по делото банково удостоверение за авоари по сметки на починал титуляр от 26.03.2018 г. и удостоверение на банка ДСК ЕАД от 14.01.2019 г.

Не се спори, че парите са изтеглени от ответника.

Спори се относно правото на собственост върху паричните средства: дали те са били изцяло собственост на наследодателя или част от тях са били собственост на ответника. В тоя смисъл бяха показанията на сочените по – горе свидетели.

Ищците представиха по делото предварителен договор за покупко-продажба от 21.07.2008 г. и операционни бележки от 13.08.2018 г., от които става явно, че наследодателят е получил от ищцата сумата в размер на 63 000лв. като продажна цена на ½ ид.ч. от двуетажна жилищна сграда.

При така събраните доказателства, предвид обстоятелството, че титуляр на влоговете е наследодателя, както и че на същия са били преведени суми в размер на 63 000 лв., съдът намира иска за неоснователно обогатяване за основателен и доказан, поради което следва да го уважи.

Ответницата е изтеглила от влоговете на наследодателя въз основа на саморъчното завещание общо сумата в размер на 17 548,67 лв. С по 5 849,56 лв. от всеки ищец, равняваща се на 1/ 3 ид.ч. от общата сума тя се е обогатила, като е получила сума на отпаднало основание,  завещателно разпорeждане, което в това производство е намалено до този размер в полза на ищците, като наследници по закон.

Съдът приема твърдението на ответника, че при съвместното съжителство на наследодателя и ответника собствените им парични средства са били ползвани съвместно от двамата, но от показанията на свидетелите не може да се установи с категоричност размера на сумата и дали такава, собственост на ответника е постъпила по сметката на наследодателя.  

 

 

 

 

Воден от изложеното, съдът

 

                                                     РЕШИ:

 

НАМАЛЯВА завещателното разпореждане, извършено от наследодателя  И.Г.С., починал на 2.03.2018 г., направено със саморъчно завещание от 25.10.2010 г. в полза на С.П.Д. ЕГН**********, като възстановявана запазената част на Ж.И.П. ЕГН********** и В.И.Г. ЕГН********** от наследството на И.Г.С., починал на 2.03.2018 г. в размер на 1/3 ид.ч. за всеки.

ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между В.И.Г. ЕГН**********; Ж.И.П. ЕГН********** и С.П.Д. ЕГН**********, при квота по 1/3ид.ч. за всеки,  оставения в наследство от И.Г.С., починал на 2.03.2018 г. недвижим имот, представляващ ГАРАЖ със застроена площ от 24 кв.м., ведно с изба под него от 24 кв.м., находящи се в гр. Балчик, имот с идентификатор №02508.83.124.3 по кад. карта на гр. Балчик.

ОСЪЖДА С.П.Д. ЕГН********** да заплати на В.И.Г. ЕГН**********; Ж.И.П. ЕГН********** сумата в размер на 5 849,56 лв. (пет хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и петдесет и шест ст.) за всеки от тях.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       СЪДИЯ:……