Определение по дело №185/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 21
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20223200900185
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21
гр. гр. Добрич, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Търговско дело №
20223200900185 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел:
Образувано е по жалба на „СТАП – 2000“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д. , срещу Отказ
№2022101211418/13.10.2022 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при
Агенция по вписванията (АВ), постановен по заявление с вх. №
20221012111418/12.10.2022 г., с което е поискано вписването на промени по
партида на дружеството, изразяващи се в заличаването на Т. С. Ж. с ЕГН
********** като управител и съдружник в „СТАП – 2000“ ООД, на основание
чл. 141, ал. 5 от ТЗ и чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
Жалбоподателят твърди, че отказът е необоснован и неправилен и като
такъв моли същият да бъде отменен. В жалбата се излага, че ДЛР неправилно
е отказало заличаването му като управител, тъй като уведомлението до
дружеството по чл. 141, ал. 5 от ТЗ било надлежно връчено и изискуемият
едномесечен срок бил изтекъл преди подаване на заявлението пред
ТРРЮЛНЦ. По отношение на частта от отказа за заличаването му като
съдружник се изтъква, че членственото правоотношение се считало за
прекратено с изтичане на срока на предизвестието и не можело да бъде
поставяно в зависимост от други условия, като вземане на решение от
Общото събрание на дружеството /ОС/ за освобождаване на съдружника и
приемане на актуален учредителен акт съобразно настъпилите промени. Като
допълнителен аргумент сочи, че ДЛР не е изпълнило задължението си по чл.
22, ал. 5 от ЗТР да даде указания на заявителя за отстраняване на
констатирани нередовности – заявлението е подадена на 12.10.2022г., а
отказът е постановен на следващия ден – 13.10.2022г. Само на това формално
основание отказът следва да бъде отменен.
В депозирания от АВ отговор по жалбата се заявява, че отказът е
правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата
отхвърлена като неоснователна. Аргументацията се препокрива с тази
1
изложена в самия обжалван акт.
След преценка на представените при регистрацията на заявлението
доказателства и въз основа на справка по партида на дружеството в
ТРРЮЛНЦ, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок от
легитимирано лице, заплатило изискуемата държавна такса, поради което
жалбата се явява допустима и като такава следва да бъде разгледа по
същество.
Управители на търговско дружество „СТАП – 2000“ ООД са Т. С. Ж.
/жалбоподател/, С.Д. С. и П.М.С., които упражняват представителната си
власт само заедно. Съдружници в „СТАП – 2000“ ООД са посочените лица и
А.Д.А..
Видно от представените към процесното заявление доказателства Т. С.
Ж. е отправил по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ предизвестие до „СТАП- 2000“
ООД за напускането си като съдружник в тримесечен срок от получаването на
документа и уведомление за желанието му да бъде заличен като управител на
дружеството по реда на чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Двете волеизявления са
обективирани в един документ, като същият е получен от Т. С. Ж.
/жалбоподател/.
След изтичане на срока на предизвестието, със заявление с вх.
20221012111418/12.10.2022 г.,Т. Ж. е поискал заличаването си по партида на
дружеството като управител и съдружник в него. С Отказ №
№2022101211418/13.10.2022 г. ДЛР е отказало вписването на поисканите
промени, като е мотивирало акта си с обстоятелствата, че уведомлението не е
достигнало до дружеството, не е било взето решение от ОС за уреждане
статута на дружеството, което да бъдело отразено в актуален учредителен акт,
а също и с липсата на доказателства за внасяне на дела на заличавания
съдружник по сметка на дружеството.
В случая, действително, е приложима разпоредбата на чл.22, ал.5 от
ЗТРРЮЛНЦ, според която, когато към заявлението за вписване, заличаване
или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е
платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията
дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Отказът не
може да бъде отменен само на това основание /недаване на указания/, тъй
като правомощията на съда в случай на отмяна на отказ са изрично
регламентирани със закона и се свеждат до даване на задължителни указания
на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване -
чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Последната разпоредба е специална спрямо
общите такива на ГПК, поради което подлежи на стриктно прилагане. При
отмяна на отказ съдът не може да връща заявлението за ново разглеждане и
да указва на длъжностното лице да приложи разпоредбата на чл.22, ал.5 от
закона - такива правомощия не са му дадени от специалния закон, нито с него
е регламентирано повторното разглеждане на заявление, по което е
постановен отказ, в случай на отмяна на отказа. Единственото правомощие на
2
съда е да даде задължителни указания за извършване на исканото
вписване/обявяване, когато се налице предпоставките за това. В случая такива
не са налице, тъй като жалбоподателят нито твърди, нито представя
допълнителни документи, удостоверяващи надлежно упражняване на правото
- решение на ООС, актуален учредителен акт и др.
Доколкото отказът се отнася до вписването на две отделни
обстоятелства, то законосъобразността му следва да бъде разгледана
поотделно за всяко едно от тях.
По искането за заличаване на Т. Ж. като управител на „СТАП –
2000“ ООД:
Нормата на чл. 141 ал.5 от ТЗ урежда вътрешните отношения в
дружеството по повод оттегляне на управителен орган от възложеното му
управление. Доколкото самото конституиране на органа на дружеството
изисква както изявление на самото дружество чрез волеобразуващия му орган
(общо събрание на съдружници), така и насрещно съгласие на избраното за
управител лице, равностойно на правото на дружеството да оттегли избора си
е и правото на управителя да оттегли съгласието си. За да породи действие
това оттегляне обаче, подобно на мандатната сделка, управителят следва да
предупреди дружеството за необходимостта да се погрижи за своите работи
като осигури нов персонален състав на овакантената функция. Съответно на
тази цел на закона, следва да се възприема и изискването за връчване на
уведомлението на орган на самото дружество, който е различен от автора на
предизвестието. Изискуемите приложения, за чието наличие длъжностното
лице следи служебно в изпълнение на чл. 22, ал.5 от ЗТРЮЛНЦ се определят
според изискванията на чл. 21 ал.3 т.7 и т.11 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007
г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър( Наредбата), а те
безспорно изискват да бъде удостоверено достигане на изявлението на
управителя до компетентен орган на дружеството, като се представят
съответните документи.
В настоящия случай, изявлението на управителя Т. Ж. е отправено и
получено от едно и също лице – от самия него. Съдът намира, че
приложенoто към заявлението доказателство за уведомяване на дружеството
за напускане на управителя Т. Ж. не удостоверява надлежното му получаване
/достигане/ до дружеството. Последното ще е налице при достигане на
изявлението до адреса на управление на дружеството или с връчването му на
лице от канцеларията било чрез нотариална покана, по пощата или по друг
подходящ начин. Такова уведомяване би било и свеждане предизвестието до
знанието на останалите трима съдружници, които изчерпват персоналния му
състав. Получаване на уведомление от лицето, от което изхожда –
напускащият управител, без да са налице доказателства за реалното му
постъпване в канцеларията на търговеца, не може да обоснове извод, че
същото действително е достигнало до лицата, които формират волята на
дружеството и са компетентни да свикат ОСС, респ. да вземат решение за
освобождаване на управителя /както и избор на нов управител/. Поставянето
на входящ номер - „№ 01/25.04.2022г.“ от страна на подателя на
уведомлението не удостоверява надлежното получаване на същото и
3
завеждането му в деловодството на дружеството. Съдебната практика приема,
че когато писмено предизвестие на съдружник /управител/ до търговско
дружество е изпратено и получено от едно и също лице, няма достигане на
уведомлението до адресата – дружеството /в този смисъл Решение № 260054
от 15.10.2020 г. по в. т. д. № 495 / 2020 г. на I състав на ВнАС/.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че със заявлението, а и с
жалбата, липсват доказателства, които да установяват валидно достигане на
уведомление за напускане на управителя /и съдружник/ до дружеството,
съотв. не е удостоверено пред длъжностното лице и съда, че към датата на
заявяване срокът на предизвестието е бил изтекъл. Не са осъществени
предпоставките на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, поради което настоящият състав
намира постановения отказ в тази му част за законосъобразен.
По искането за заличаване на Т. Ж. като съдружник:
Както беше посочено по-горе, наред с уведомлението по чл. 141, ал. 5 от
ТЗ, Т. Ж. е отправил до дружеството и предизвестие за прекратяване на
участието си в него по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, като отново е отправено и
получено от едно и също лице – от Т. Ж.. По изложените по горе-
съображения, съдът намира че няма надлежно достигане на уведомлението до
адресата – дружеството.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да бъде
отбелязано, че споделя доводите на ДЛР, отнасящи се до липсата на
представени доказателства за взети от ОС решения за уреждане на статута на
дружеството и приемането на актуален учредителен акт, вследствие на
настъпите промени. В тази връзка следва да се има предвид, че
прекратяването на членственото правоотношение на съдружник чрез
предизвестие, няма единствено за последица уреждане на имуществените
отношения, произтичащи от прекратяването. То поставя и въпросите за
изменение на дружествения договор, както и за намаляване на капитала чрез
връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник /чл. 149,
ал. 3, т. 2 от ТЗ/, респективно от поемане на освободените дялове от друг
съдружник, които са от съществено значение както за вътрешните отношения
между съдружниците, така и с оглед защитата интересите на трети лица,
включително и кредитори на дружеството и доверието в ТРРЮЛНЦ.
Решаването на тези въпроси е от компетентността на ОС, а както коректно е
отбелязано от ДЛР доказателства в тази насока не са представени. Затова
предпоставка за вписването на освобождаването на съдружника е
представянето на взето решение от ОС и изменения дружествен договор,
който следва да се приложи в заверен препис /в този смисъл Решение № 44
от 18.02.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 27/2022 г., Решение № 115 от 20.10.2021
г. на ВнАС по в. т. д. № 597/2021 г., Решение № 260116 от 22.12.2020 г. по в.
т. д. № 614 / 2020 г. на ВнАС и др. /. Въпросът "Легитимиран ли е
напускащият по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ съдружник сам да заяви вписване в
ТР на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на
органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове
и вписване на промяната на обстоятелствата в ТР" е включен в предмета на
образуваното тълк.дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, по което към момента
4
на настоящото произнасяне решение не е постановено. И в тази част отказът
се явява законосъобразен.

Въз основа на изложените мотиви съдът намира, че жалбата срещу
постановения отказ следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ №2022101211418/13.10.2022 г. на длъжностно
лице по регистрация (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ), постановен по
заявление с вх. № 20221012111418/12.10.2022 г., с което е поискано
вписването на промени по партида на „СТАП – 2000“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Д., изразяващи се в заличаването на
Т. С. Ж. с ЕГН ********** като управител и съдружник в „СТАП – 2000“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
седемдневен срок от връчването му на жалбоподателя.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител, и на Агенция по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
5