РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. гр. Хасково, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20255640200136 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 7946435 на ОДМВР-Хасково, с който за
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на Я.
Х. Г. с ЕГН ********** от гр.***********, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 лева.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради
което го обжалва в срок. Поддържа незаконосъобразност и необоснованост на ЕФ, както и
допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство. В писмено становище по делото се развиват подробни доводи в тази насока.
Поддържа недоказаност на административното нарушение. Поддържа, че нарушението не е
установено по надлежния ред. Административното нарушение не било съставомерно.
Квалификацията била непълна. Накърнявало се правото на защита.
Иска от съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш и да присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. К.-А. за оказана безплатна правна
помощ.
Ответникът по жалбата – ОД-МВР-Хасково изразява становище в
съпроводителното писмо към АНП. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.07.2023г., в 13,32 часа, в населено място, на ул.“Асен Златаров“ до дом
12, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо
средство и система тип TFR1-М №656 на преминал лек автомобил марка „**********” с
регистрационен номер ***********. Техническото средство отчело, че автомобилът се
движи със скорост от 76 км/ч, в населено място – при разрешена максимална скорост от 50
км/ч.
Установено е, че лекият автомобил е собственост на „********“ ЕООД – клон
Стара Загора, а негов ползвател е жалбоподателят Я. Х. Г..
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен
фиш серия К №7946435, с който на жалбоподателя Я. Х. Г. е наложена глоба в размер на 100
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да
осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на
нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53
от ЗАНН.
Електронният фиш е относително нов инструмент в административно-
наказателните производства. С измененията в ЗАНН законодателят приравни същия на
наказателно постановление. Това приравняване на наказателно постановление не е откъм
реквизити, а откъм правни последици – иначе казано, с електронен фиш могат да се налагат
наказания за нарушения по ЗДвП, установени и заснети с техническо средство, така както
такива могат да се налагат с наказателно постановление.
Няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно
постановление по чл.57 от ЗАНН, в това число такъв по чл. 57 ал.1 т.13 от ЗАНН /ред. ДВ,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, а именно - дали подлежи на обжалване, в какъв
срок и пред кой съд.
Напротив, реквизитите на електронния фиш са уредени в специалния закон –
ЗДвП – в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – в случая е посочена –
ОДМВР-Хасково, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението – в случая са
посочени, регистрационния номер на моторното превозно средство – в случая е посочен,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство – в случая е посочено лице,
описание на нарушението – направено е, нарушените разпоредби – в случая са посочени,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане – в случая са
2
посочени.
Иначе казано, атакуваният електронен фиш формално съдържа всички
реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Нещо повече – предвидено е, образецът на електронния фиш да се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Такъв образец е утвърден със Заповед 1з-305 от 04.02.2011г. и атакуваният
електронен фиш е именно по бланката на утвърдения образец от Министъра на вътрешните
работи.
Използваното в конкретния случай техническото средство е от одобрен тип и е
калибровано.
В административната преписка са представени Удостоверение №17.09.5126 за
одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология – именно за
техническото средство, използвано за измерване на скоростта и Протокол за извършена
проверка №011-СГ-ИСИС/15.02.2024г. – от които става ясно, че използваното техническо
средство е одобрено за употреба от БИМ и е извършено последващо калиброване в
гр.София на мобилната система за видеоконтрол.
Детайлната уредба на работата със система за автоматизиран технически
контрол от месец май 2015г. се съдържа в Наредба 8121з-532 от 19.05.2015г. с последно
изменение от 2018г.
Видно от представения Протокол за използване на техническо средство или
система е, че е било изпълнено изискването на чл.10 ал.1 от Наредбата и е попълнен
Протокола по приложението по чл.10 ал.1.
Релевираната от жалбоподателя липса на реквизит в протокола по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., касаеща непосочване на номер на първото и
последното статично изображение/видеозапис, в случая макар и да представлява
процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като не води до невъзможност за надлежна
проверка относно действително генерирания снимков материал във времевия интервал на
работа на процесното АТСС. В такава насока е и константната практика на Адм. съд
Хасково /напр. Решение № 320 от 17.05.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 184/2022 г./
Това е така, тъй като в протокола са посочени часовете за начало и край на
работа на АТСС и от същия може да се установи надлежно дали АТСС, с което е заснето
процесното МПС е използвано именно в този интервал.
Съобразен е и чл.8 от Наредбата, където е предвидено, че мястото на
разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта – т.е както е направено и в случая
– документираното с фотоснимка.
Видео клип е бил направен от автоматизираната система. Видно от Протокола
по чл.10 от Наредбата е, че системата е работила от 13,50 часа – до 15:50 часа. Заснетият
3
автомобил е бил засечен в 13,32 часа – вътре в интервала на работа на системата.
Точното местоположение на заснетото МПС се съдържа в направената
фотоснимка – в преписката, където са посочени точни GPS координати на мястото на
заснемане 41.931100 и 25.597700
В ЕФ е посочено, че МПС се е движело в вътре в населено място – като са
посочени 2 населени места – Хасково и Свиленград /от там се извежда допустимата
максимална скорост от 50 км.ч/
В ЕФ е посочено превишение на скоростта от 26 км.ч. Отчетената от АТСС
скорост е намалена с 3 км.ч в полза на жалбоподателя, тъй като това е възможното
отклонение при използваното измервателно средство и такива указания изрично са дадени –
видно от писмо до Директорите на СДВР и ОД-МВР.
На следващо място, съобразно разпоредбите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП и чл. 188,
ал.1 от ЗДвП електронният фиш може да се издаде само по отношение на собственика на
МПС или на лицето, на което същото е предоставено.
Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация,
която е предоставена по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП и в която собственикът е
декларирал изрично кое е лицето, на което в съответния ден и час е бил предоставил
собственото си МПС.
В случая обжалваният ЕФ е издаден спрямо жалбоподателя Я. Х. Г., но от
приетата като доказателство справка за собственици на ПС, представена като част от АНП,
се установява, че жалбоподателят е вписан не като собственик, а като ползвател на
процесното МПС.
Собственик на процесното МПС е юридическо лице – „********“ ЕООД-клон
Стара Загора.
Лизингът нито купува, нито продава.
Той изобщо няма транслативен ефект, защото е особен договор за наем.
Лизингополучателят – в случая Я. Г., не е собственик на автомобила, а негов
ползвател.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.), когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство.
При извършена служебна справка в ТР не се установява Я. Х. Г. да е негов
законен представител към датата на нарушението. Няма и данни по делото Г. да е лице,
посочено от законния представител на юридическото лице, на което е предоставено от
собственика управлението на моторното превозно средство.
В настоящия случай, в представената от административнонаказващия орган
4
преписка липсват доказателства, но и не се твърди, че преди издаването на електронния
фиш е била предприета процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДП и от собственика, който е
юридическо лице, да са изискани данни за това кое е лицето, управлявало МПС, както и да е
подадена декларация от законния представител на собственика, че именно на Г. е
предоставен за управление към съответния момент автомобила.
Така, в крайна сметка не се доказва по безспорен начин, че именно
жалбоподателят Я. Х. Г. е нарушил задължението по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въпреки, че е посочен като ползвател в справката, жалбоподателят не може да
бъде адресат на електронния фиш на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Не може да се приеме
също, че е налице идентичност между лицето, вписано като ползвател и лицето, на когото е
предоставено моторното превозно средство, тъй като нарушителят подлежи винаги на
конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното
нарушение.
В настоящото производство не се установява по предвидения в закона ред, че
на посочените в електронния фиш дата и място именно жалбоподателят е управлявал
описаното в санкционният акт моторно превозно средство, както и не се установява от
представената от наказващият орган справка за собственост да е собственик на процесния
автомобил.
С оглед на това, с ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице,
което не е собственик, не е законен представител на юридическо лице – собственик, нито
лице, посочено от последния, по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на касационната
инстанция по аналогични случаи, в т.ч. със същия жалбоподател – Напр. Решение №
92/08.02.2023 г. по к. а. н. д. № 1060/2022 г., Решение № 750/12.10.2023 г. по к. а. н. д. №
743/2023 г., Решение от 25.10.2021 г. по к. а.н. д. № 894/2021 г., Решение от 28.06.2019 г. по
к. а. н. д. № 506/2019 г. - всички по описа на Административен съд – Хасково.
При неправилно възприемане на жалбоподателя за субект на нарушението, то
издаденият спрямо него санкционен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Налице е и още едно основание за отмяна на ЕФ – мястото на нарушението.
Всъщност в ЕФ са посочени 2 различни места на нарушението – Хасково и
Свиленград. Нарушението не може да бъде извършено на 2 различни места едновременно.
То е било извършено или в гр.Хасково или в гр.Свиленград – и двата града имат ул.“Асен
Златаров“. Тъй като мястото на нарушението е един от 3-те съществени признака на всяко
нарушение, неправилното му посочване е всякога съществено нарушение, което накърнява
правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо на това основание атакувания ЕФ също следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на упълномощения
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокат Д. К.-А. от САК за присъждане на адвокатско
5
възнаграждение за оказана на жалбоподателя безплатна правна помощ. Съдът намира
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. К.-А. за основателно в размер
на 400 лева, съобразно размера на наложеното с ЕФ наказание „глоба“ и с оглед
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7946435 на ОДМВР-Хасково, с който за
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на Я.
Х. Г. с ЕГН ********** от гр.***********, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на адвокат Д. К.-А. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за процесуално представителство пред
въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
6