Р Е Ш Е Н И Е
№ / 18.10 2018 Година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
18.09. 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Таня Кемерова
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д.
№ 368 по описа за 2017
година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от К3 (отм.), във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД във вр. с §22 от ПЗР на КЗ.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от З.Г.Ж., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Г.Б. против З Д „Б И“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С*, район Л., ул."Д.Б." № * с правно основание:
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, във вр.с чл.45 и сл. от ЗЗД и с цена на предявения
иск 35 000 лева неимуществени вреди.
Ищцата твърди, че на
05.12.2014г. около 17.00 часа в землището на гр.Ст.Загора, по третокласен път
ІІІ-6602 от републиканската пътна мрежа в посока запад се движил лек автомобил
марка „П.о" модел „306" с рег.№ СТ *** АР, управляван от собственика
му - ищцата З.Г.Ж.. Пътното платно на третокласен път ІІІ-6602 било ориентирано
в посока изток-запад с двупосочно движение,
с две пътни ленти, разделени с единична непрекъсната линия - М1, при което
на водачите на МПС било забранено да навлизат и да се движат в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Сочи, че се е движила на къси светлини към село Малка
Верея, община Ст.Загора със скорост от около 45 км/час, като пред нея нямало
автомобили. Платното й за движение било регулирано с пътните знаци В24 -
„забранено изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош" и В26 забранено
движение със скорост по-висока от означената, в случая 50 км/час. По същото
време, в насрещното на ищцата платно, в посока гр.Ст.Загора, се движил лек
автомобил марка „Рено" модел „Клио" с рег.№ СТ 4828 СК, управляван от
собственика му – А. М. Й., със скорост от около 55 км/час. Посоката на движение
на л.а."Пежо" била от изток на запад, а на л.а."Рено" - от
запад на изток. Движейки се в своята посока, водачът на л.а. „Пежо"
достигнал и подминал автоборса южно от пътя, източно от отбивката за Тракийския
университет. Ищцата не забелязала други автомобили в обозримото пространство, напред
в същата лента. Към този времеви момент, в южната лента, сред колона от
автомобили, бил управляван и автомобила на А. Й.. След подминаване на спирката
за ВУЗ-а, движещият се лек автомобил марка „Рено" модел „Клио" с
рег.№ СТ 4828 СК, управляван от водача А. М. Й.внезапно навлязъл в лентата за
движение на ищцата. Последната задействала спирачната система на автомобила си,
но въпреки това настъпил челен кос удар между предните леви части на двата
автомобила в лентата на движение на Ж.. След настъпилия удар, двете превозни
средства останали с допрени предни части, като л.а."Пежо" бил изцяло
разположен в северната лента, успоредно на оста на платното за движение с
предна част, насочена на запад, т.е. в своята лента на движение, а предната
част на автомобила, управляван от Й. бил разположен частично в насрещната лента
/спрямо посоката му на движение/, с предна част, сочеща на североизток.
Местопроизшествието било посетено от служители на сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР - Стара Загора, които съставили констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, в който подробно описали участниците в настъпилото ПТП,
мястото му, причинените материални щети по автомобилите и уврежданията по Ж. и
Й.. На място пристигнал и екип на ЦСМП - Стара Загора, който откарал ищцата Ж.
в МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр.Стара Загора, с поставена шийна
яка, тъй като същата при удара усетила изтръпване на краката и ръцете, както и
силни болки в шията и гърдите. Ищцата била настанена за лечение в „Клиника по
неврохирургия" при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр.Стара
Загора.
Посочва, че по този
начин на 05.12.2014г. в гр.Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил
„Рено" модел „Клио" с рег.№ СТ 4828 СК, водачът А. М. Й. нарушила
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила на
ищцата З.Г.Ж. телесни увреждания - контузия на шията, контузия и оток на
гръбначния мозък в шийния отдел, увреждане от травматичен произход на нервни
коренчета на ниво шиен отдел с радикулопатия, изразяваща се в болков синдром и
нарушение на инервацията на горните крайници. Причинените на ищцата вреди са
пряк резултат от противоправното поведение на водача на МПС „Рено" с рег.№
СТ 4828 СК А.М. Й., която не е изпълнила задълженията си, вменени й със ЗДвП.
Сочи се, че с Присъда
№ 56 от 06.03.2017г., постановена по НОХД №1280/2016г. по описа на Районен съд
- гр.Стара Загора, същият съд признал А.М. Й, с ЕГН ********** за виновна, в
това, че на 05.12.2014г. в землището на гр.Стара Загора по път ІІІ-6602 при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Рено",
модел „Клио", с рег.№ СТ 4828 СК нарушила правилата за движение по
пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл.8, ал.1 от ЗДвП -
„водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по
посока на движението си....";
- чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗДвП - „на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне";
- чл.20, ал.1 от ЗДвП:
„водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните преводни средства,
които управляват"; като не сторила това.
- чл.20, ал.2 от ЗДвП
- „Водачите на пътните преводни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия...., със състоянието на пътя
.., с конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и
по непредпазливост причинила средна телесна повреда на З.Г.Ж., с ЕГН **********,
изразяваща се в контузия на шията, контузия и оток на гръбначния мозък в шийния
отдел, увреждане от травматичен произход на нервни коренчета на ниво шиен отдел
с радикулопатия, изразяваща се в болков синдром и нарушение на инервацията на
горните крайници, причинило трайно затруднение на движението на шията за срок
по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2-ро,
във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3-то от НК.
На основание чл.78а, ал.1
от НК, РС - Стара Загора освободил от наказателна отговорност А.М. Й за
извършеното престъпление и й наложил административно наказание „глоба" в
размер на 1300 лева, която да плати по бюджетната сметка на Районен съд - гр.
Стара Загора в полза на съдебната власт, като по отношение на обвинението, че
извършила деянието и в нарушение на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП - „всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората
"и на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП - „ водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко", РС я признал за невиновна в тази част, поради
което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в съответната
част. На основание чл. 343г, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2-ро,
във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3-то, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е
лишил А.М. Й от правото да управлява моторно превозно средство за срок от
четири месеца.
В исковата молба се
посочва, че с Решение № 104/18.07.2017г., постановено по ВНОХД № 1102/2017г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, същият съд изцяло е потвърдил
първоинстанционната присъда №56 от 06.03.2017 г., постановена по НОХД №
1280/2016г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора. Присъдата е влязла в
сила на 18.07.2017г.
Ищцата посочва, че съобразно
императивната разпоредба на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, установени с
присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС,
претърпените вреди и причинно-следствената връзка са безспорно установени. Т.е.
в конкретния случай е безспорно установено, че именно А.М. Й, с ЕГН **********
е извършителят на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване е
управлявала именно процесния лек автомобил "Рено", модел „Клио",
с рег.№ СТ 4828 СК, с който е нарушила правилата на движение - чл.8, ал.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Посочва се, че в
резултат на противоправното си деяние, А.М. Й е причинила на ищцата З.Г.Ж.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на причинените й телесни повреди. При настъпилото ПТП ищцата получила контузия
на шията, контузия и оток на гръбначния мозък в шийния отдел, увреждане от
травматичен произход на нервни коренчета на ниво шиен отдел с радикулопатия,
изразяваща се в болков синдром и нарушение на инервацията на горните крайници.
При сблъсъка между двата автомобила ищцата изпаднала в шок. Почувствала
изтръпване на краката и ръцете и силни болки в гърдите и в шията. Пристигналият
на мястото на ПТП екип на ЦСМП - Стара Загора й поставил шийна яка и я
транспортирал до УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр.Стара Загора,
където била приета за лечение в „Клиника по неврохирургия". Били й
направени изследвания, проведено й било консервативно лечение, била й поставена
шийна имобилизация. На 09.12.2014г. ищцата била изписана от болницата с
диагноза: контузия на шийните прешлени, като й била предписана терапия за дома.
Ищцата твърди, че след
изписването й продължавала да чувства болки в шията и изтръпване в ръцете и
краката. Приемала обезболяващи лекарства, но въпреки това болките й не
стихвали. Наложило се да проведе множество изследвания, процедури, прегледи и
консултации със специалисти неврохирурзи и специалист по образна диагностика. В
издадените й амбулаторни листи била отразена диагнозата: Контузия и оток на
шийния отдел на гръбначния мозък; Травма на нервните коренчета в шийната област
на гръбначния мозък. В продължение на 5 /пет/ месеца носила шийна яка.
Изтръпването на пръстите на ръцете и краката й се дължало на увреждането в
шията. Въпреки назначената й медикаментозна терапия, ищцата не се повлиявала от
нея и продължавала да бъде с много болезнени и ограничени движения в областта
на шията. Това наложило през месец юли 2015 г. да постъпи в Специализирани
болници за рехабилитация - Национален комплекс ЕАД, Филиал Поморие, където й
били назначени балнео и физиотерапевтични процедури и рехабилитация. Въпреки
престоя й там, Ж. продължавала да има затруднени движения, болки в областта на
шията, градиращи към горните крайници с тръпнене на пръстите и слабост на
ръцете, сутрешна скованост. При физическо натоварване и климатични промени
болките й се засилвали. Тъй като състоянието й не се подобрявало, през месец
октомври 2016 г. ищцата отново постъпила за рехабилитация в Отделение за
рехабилитация на Специализирана болница за рехабилитация „Стайков и
фамилия" ЕООД.
В продължение на около
12 месеца след ПТП ищцата изпитвала постоянни силни болки и болезненост в
областта на шията. В продължение на повече от 24 месеца имала затруднения и
ограничени активни движения във врата и изтръпване на пръстите на ръцете. Била
в отпуск по болест близо 6 /шест/ месеца. От датата на ПТП и досега, въпреки
проведеното лечение и рехабилитация, същата продължава да усеща болки в шията.
Изтръпването на пръстите на ръцете й продължава и към настоящия момент. Според
консултиралите я специалисти е невъзможно да се направи точна прогноза за
възстановяването й. Възможно и най-вероятно е такова да не настъпи. Освен
горепосочените телесни увреждания, причинени й от ПТП, ищцата изпитвала в
следствие на болките от същите и ред неудобства, изразяващи се в невъзможност
да извършва активни движения в шийния отдел на гръбначния стълб, да извършва
фини движения с пръстите на ръцете, да спи нормално. Вследствие на претърпяното
ПТП ищцата изпитала и силен стрес, а към настоящият момент последната
продължава да изпитва страх при управление на МПС.
Ищцата посочва, че според
представената справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на
сключена задължителна застраховка „ГО" на автомобилистите, за
управляваното от виновния водач А.М. Й, с ЕГН ********** и нейна собственост
МПС - лек автомобил марка "Рено", модел „Клио", с рег.№ СТ 4828
СК, към датата на ПТП-05.12.2014г., е била налице валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното застрахователно
дружество ЗД „БУЛ ИНС" АД, по застрахователна полица №02114001541107 от
05.06.2014г., издадена със срок на валидност за периода от 06.06.2014 г. до
06.06.2015г. Горепосочената застрахователна полица е била прекратена на
21.03.2015г. т.е. след датата на ПТП. Т. е. към датата на ПТП - 05.12.2014
год., между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка
"Рено", модел „Клио", с рег.№ СТ 4828 СК А.М. Й е било налице
валидно действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по отношение на процесното МПС, което от
своя страна обуславя правото на пострадалата да предяви прекия иск по чл.226,
ал. 1 от КЗ /отм./.
В исковата молба се
посочва, че въз основа на подадено от ищцата Искане за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в ответното застрахователно дружество е била
образувана преписка по щета с № 14964848000224. По тази щета от ответника ЗД
„БУЛ ИНС" АД било определено застрахователно обезщетение за претърпените
от З.Г.Ж. неимуществени вреди в размер на 300 лева. С оглед на това, че счита
определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за силно
занижено и неотговарящо на характера,
степента и интезитета на търпените от ищцата болки и страдания, с
ответника не е било сключено извънсъдебно споразумение.
Посочва, че по открита
от застрахователното дружество сметка на името на ищцата З.Г.Ж. е била
преведена от ответника сумата от 300лв. - застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди.
Претърпените от З.Г.Ж.
неимуществени вреди - болки и страдания от непозволеното увреждане на
05.12.2014 год., представляващо ПТП, ищцата оценява на сумата от 35 300 лв.
(тридесет и пет хиляди и триста лева), от която следва да бъде приспадната
сумата в размер на 300 лева (триста лева), представляваща застрахователно
обезщетение, изплатено извънсъдебно от ответника, като с настоящата искова
молба претендира заплащане на сума за неимуществени вреди в размер на 35 000
лева (тридесет и пет хиляди лева) - разликата до пълния претендирай размер на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди З Д „Б И“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Л., ул."Д. Б." № * да заплати на З.Г.Ж., с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди
лева/, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания,
претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 05.12.2014г.,
причинено от противоправното поведение на А.М. Й, с ЕГН **********, при
управление на лек автомобил марка "Рено", модел „Клио", с рег.№
СТ *** СК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 05.12.2014г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените
по делото разноски, в т.ч. и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът оспорва
иска по размер и прави възражение за съпричиняване, като излага съображения.
Твърди, че
документацията, представена от ищцата (амбулаторните листове) започва от
19.12.2014г., като основното в тях е непрекъснатото повтаряне на едни и същи
оплаквания и текст (като напр. „Шия-палп. болезн. върху процеси спинози ЦЗ и
Ц4, С яка", което означава палпраторна болезненост върху процеси спинози
на 3-ти и 4-ти шийни прешлени). Заявява, че този и други текстове се повтарят
едно към едно във всички представени амбулаторни листове - последен с дата
06.07.2015г., като всички амбулаторни листове са издавани с цел продължаване на
временната нетрудоспособност (болнични листове).
Сочи, че в тази
документация (амбулаторните листове) има описание на неврологичния статус -
„Нев.статус б.о.", т.е. нормален, без отклонения.
Сочи, че в амбулаторен
лист №1687/16.06.2015г., с етапна епикриза от 26.06.2015г. от невролог (д-р
Ваня Райкова), диагнозите са малко променени (отново са МКБ, но малко по-други)
- М 50.0 Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел на гръчначния
стълб и О 55.2 Притискане на нервни коренчета и плексуси при спондилоза, като
тези диагнози счита за малко по-достойни за лекаря, които лекува ищцата,
съобразно нейните оплаквания и състояние. Твърди, че диагнозите - „Контузия и
оток на шийния отдел на гръбначния мозък" и „Травми на нервни коренчета в
шийната област на гръбначния стълб" никак не съответствали с описваното
състояние на ищцата, както в представената епикриза, така и в огромния брой
амбулаторни листове. Излага подробни съображения. Прави пояснения за клиничните
прояви при описваните диагнози.
Твърди, че
единственото от представено образно изследване рентгенография на шийни
прешлени, се виждало наличие, основно, на дегенеративни изменения в шийната
част на гръбначния стълб.
Посочва, че е
представено и Електромиографско СЕМП изследване от 16.06.2015г., с описание за
минимални отклонения, като изследване за останалите нерви са в референтни (в
границите на нормата) стойности.
Посочва, че в Присъда
по НОХД №1280 от 06.03.2017г., се цитира заключението на СМЕ - „контузия на
шията, контузия и оток на гръбначния мозък в шийния отдел, увреждане от
травматичен произход на нервни коренчета на ниво шиен отдел с радикулопатия,
изразяваща се в болков синдром и нарушаване на инервацията на горните крайници.
Причинена било трайно затруднение на движенито на шията за срок по дълъг от 30
дни". Оспорва твърдението за наличието на „...контузия и оток на
гръбначния мозък в шийния отдел" и донякъде с „...увреждане от травматичен
произход на нервни коренчета на ниво шиен отдел с радикулопатия". Заявява,
че може да е имало наличие на болков синдром в шията и той може да е продължил
повече от 30 дни, но останалите травми не били налице, имайки предвид данните в
представената медицинска документация.
Счита, че вследствие
на инцидента от 05.12.2014г. ищцата е получила т.нар „навяхване" на шията
или дисторзио, което се изразява в преразтягане на мускулатурата, заедно с
многобройните сухожилни връзки в тази част на гръбнака, което е довело до
спазъм и болезноност при движения. В медицинските документи нямало данни, за
някакви по-сериозни травматични увреждания, а представянето на многобройните
амбулаторни и болнични листове не можели да докажат тежестта на травмата. Те
описвали основно оплакванията на ищцата (субективни оплаквания), както всички
документи описвали липсата на отклонения от нормалния неврологичен статус.
Посочва, че по случая е била образувана щета за неимуществени щети на
13.12.2014г., в която е била представена единствено епикриза.
Счита, че исканата
сума е завишена и следва да се присъди в максимален размер на 5 000 лева, ако
искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване.
Прави възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищцата като водач на лек автомобил.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Страните не оспорват
обстоятелствата, че на 05.12.2014г. ищцата, управлявайки лек автомобил марка
„Пежо" модел „306" с рег.№ СТ 4175 АР, е претърпяла ПТП, след като
движещият се лек автомобил марка „Рено" модел „Клио" с рег.№ СТ 4828
СК, управляван от водача А.М. Й внезапно навлязъл в лентата за движение на
ищцата, при което настъпил челен кос удар между предните леви части на двата
автомобила в лентата на движение на Ж.. Не са спорни обстоятелствата, че
местопроизшествието било посетено от служители на сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР - Стара Загора, които съставили констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, в който подробно описали участниците в настъпилото ПТП,
мястото му, причинените материални щети по автомобилите и уврежданията по Ж. и
Й.. Страните по делото не оспорват, че на място е пристигнал и екип на ЦСМП -
Стара Загора, който откарал ищцата Ж. в МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД
гр.Стара Загора, с поставена шийна яка, като ищцата е била настанена за лечение в „Клиника
по неврохирургия" при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр.Стара
Загора.
Видно от приложеното
към настоящото дело НОХД №1280/2016г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора,
с Присъда № 56 от 06.03.2017г.,
постановена по делото, наказателният съд е признал А.М. Й, с ЕГН ********** за
виновна, в това, че на 05.12.2014г. в землището на гр.Стара Загора по път
ІІІ-6602 при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Рено", модел „Клио", с рег.№СТ 4828 СК нарушила правилата за
движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на З.Г.Ж., с ЕГН **********,
изразяваща се в контузия на шията, контузия и оток на гръбначния мозък в шийния
отдел, увреждане от травматичен произход на нервни коренчета на ниво шиен отдел
с радикулопатия, изразяваща се в болков синдром и нарушение на инервацията на
горните крайници, причинило трайно затруднение на движението на шията за срок
по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2-ро,
във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3-то от НК. На основание чл.78а, ал.1 от НК, РС
- Стара Загора е освободил от наказателна отговорност А.М. Й за извършеното
престъпление и й е наложил административно наказание „глоба" в размер на
1300 лева, която да плати по бюджетната сметка на Районен съд - гр. Стара
Загора в полза на съдебната власт, като по отношение на обвинението, че
извършила деянието и в нарушение на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП - „всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората
"и на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП - „ водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко", РС я признал за невиновна в тази част, поради
което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в съответната
част. На основание чл. 343г, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2-ро,
във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3-то, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът е
лишил А.М. Й от правото да управлява моторно превозно средство за срок от
четири месеца.
Видно от данните по
делото, с Решение № 104/18.07.2017г., постановено по ВНОХД №1102/2017г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, същият съд изцяло е потвърдил
първоинстанционната присъда №56 от 06.03.2017 г., постановена по НОХД
№1280/2016г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора. Присъдата е влязла в
сила на 18.07.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно,
задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на осъществения
престъпен състав, поради което съдът приема за
безспорно установени обстоятелствата, установени от наказателния съд -
факта на настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и
причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.
Във връзка с установяване на фактическата
обстановка по делото са допуснати и разпитани двама свидетели – Г.Б.К. и Г. Д.
Д. за обстоятелствата относно претърпените от ищцата болки и страдания след
инцидента и възстановителния период.
От показанията на първата свидетелка се установява, че свидетелката се
познава с ищцата от много години, като последните 6 години работят заедно в „Арсенал”. На свидетелката е известен
фактът, че ищцата е претърпяла инцидент – катастрофирала, прибирайки се от
работа.Според свидетелката, след изписването от болницата ищцата е била с
твърда медицинска яка и имала болки в гърдите и във врата. Свидетелката твърди,
че ищцата е отсъствала от работа поне
5-6 месеца. След като се върнала не била напълно възстановена, имала изтръпване
на ръцете, пазела се да не вдига тежко,
изтръпвали ѝ ръцете. Последните
години ходили заедно с ищцата по рехабилитации в Наречен, в Слънчев бряг, в Хисаря. Свидетелката
твърди, че през зимата ищцата се оплаква от болки във врата и изтръпване на ръцете.
Втората свидетелка Г. Д. Д. е майка на
ищцата. При разпита свидетелката посочва, че е разбрала за инцидента след няколко
часа. Дъщеря й имала сложена яка, не
можела да се движи, имала „адски“ болки, една седмица била в болница, а около 6 месеца или малко повече в болнични.
Свидетелката посочва, че от тогава дъщеря й не се чувства добре, ходи няколко
пъти на рехабилитация, но продължила да се оплаква от болки при навеждане и изправяне и вдигане на тежест. Болките били
основно в тила и надолу по гръбначния стълб, ръцете й изтръпвали. Свидетелката
посочва, че дъщеря й се е променила след инцидента. Около година след инцидента
не е карала кола. Месец-два, след като
се върнала на работа, пътувала с колежка, за да се прибере предимно до
„Железник”, не смеела да шофира. В периода след инцидента не шофирала, защото била
с яка и нямала възможност, а и се притеснявала да шофира заради инцидента.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства и се
подкрепят и от останалите доказателства по делото – писмените доказателства,
установяващи здравословното състояние на ищцата, както и констатациите на
съдебно-медицинската експертиза. Макар втората свидетелка да е в родствени отношения
с ищцата – майка на същата, съдът няма основания да се съмнява в показанията й.
Както тя, така и другата свидетелка са очевидци – видели са ищцата след претърпяното ПТП и имат
непосредствени впечатления от физическото и психическото ѝ състояние след
произшествието, както и за периода на лечението й.
С оглед установяване на претърпените
увреждания, както и претърпените вреди вследствие на процесното ПТП, по делото
е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на
Д-р М.К., специалист неврохирург при Неврохирургична клиника УМБАЛ „Проф. Д-р
Стоян Киркович“, във връзка с претърпяното
ПТП на 05.12.2014 ищцата е получила
следните увреждания: контузия на гръдния кош, контузия на шията, дисторзия на
шийната мускулатура, травматична увреда на шийни коренчета на гръбначния стълб
с радикулопатия с болкови синдром, нарушена инервация на десен горните крайник.
Според експерта, относно механизма и
характера на причинените телесни увреждания , същите са получени по време и
начин, описани в исковата молба - травматично индиректно въздействие на твърди
тъпи предмети с инерционно- динамично натоварване на шията с поставен колан, който
не извършва фиксация на мобилната част на шията. Според експерта, същите
отговарят да са получени по време, място и начин описани в ПТП и исковата
молба. Експертът дава заключение, че преди пътно- транспортния инцидент от
05.12.2014 год. не е установено анамнестично и документално ищцата да е имала
здравословни проблеми в областта на шията и гръдният кош. Документът, издаден
от лечението на същата в Неврохирургичната клиника веднага след
пътнотранспортния инцидент е първият документирал страданието, поради което
давността на увредите съвпадат с момента на катастрофата и се датира 05.12.2014
год.
Според експертизата, вследствие на ПТП е
причинено трайно затруднение движението на шията повече от 30 дни. Носена е
шийна имобилизационна яка 5 месеца. Проведено е лечение за 7 месеца и половина
с уредена временна нетрудоспособност. Според експерта, оздравителният период е
флуктоиращ и е с голяма степен на зависимост от физическото натоварване, възраст,
пол, метериологични условия, правилно медикаментозно, физиотерапевтично и
балнеолечение. Според вещото лице, оперативно лечение не би гарантирало трайно
възтановяване, като окончателно и пълно възтановяване не е възможно да се
прогнозира.
Според експертизата, веднага след
инцидента неврологичният статус е нормален, но в динамика се променя - болки в
дясна ръка, палпаторна болезненост в паравертебралната мускулатура и точката на
Ерб.Интенция на дясна ръка. Намалена мускулна сила.Хипестезия по 5 и 6 дерматом
в дясно. Навсякъде фигурира МКБ S 14.2-Травми на нервни коренчета в шийната
област на гръбначния мозък. Видно от заключението, всички болнични листове до
един са издадени с тази диагноза. Лечението и режима са същите, както при
първоначалната травма-имобилизация на шията, медикаменти за болката и
увредените нервни коренчета, балнео и физиолечение след 4-5 месец от инцидента.
При такъв вид травма, според вещото лице, не се налага задължително оперативно лечение.
Експертът е посочил, че никъде в
диагностицирането не е споменавана гръбначно-мозъчна контузия при лечението от
специалистите-неврохирурзи и невролози. Талонът за съмнения за счупен 6 шиен и
1 торакален прешлен е издаден за насоченост за рентгенологична диагностика с
посочено ниво, вид и центраж на гръбначният стълб и са в пряка зависимост от
новопоявили се оплаквания при ищцата. След осъществена рентгенография на зоната,
тази диагноза отпада.
Съдът възприема констатациите на експертизата, заключението е мотивирано и
обосновано и не беше оспорено в хода на съдебното производство.
От приетата по делото съдебно –
автотехническа експертиза се установи безспорно и категорично, че не е налице
твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата – същата е била с предпазен колан, движила се е със съобразена с
пътната обстановка и с пътните знаци скорост.
Според вещото лице, от техническа гледна
точка, предвид настъпилия кос челен удар между двата леки автомобила и
последиците за ищцата по делото, експертизата
счита, че същата е била с поставен
предпазен колан. Тялото на ищцата в момента на удара в резултата на породилите
се инерционни сили е политнало напред и в ляво - към мястото на контакта между
двата автомобила. В резултат на това, че е бил поставен обезопасителния колан
от страна ищцата, травмите които е получила са се оказали сравнително леки в
сравнение на положението, ако беше без поставен обезопасителен колан. Според
вещото лице, носенето на триточковия обезопасителен колан от страна на ищцата в момента на удара е ограничило последствията
за нея с оглед на механизма, но не би могьл да ги избегне, тъй като главата и
шията на водачката не са фиксирани неподвижно за облегалката на седалката й.
Видно от експертизата, лек автомобил Пежо
306, в който е пътувала ищцата, е
снабден фабрично с инерционен три точков обезопасителен колан за място на
водача му. Според експерта, скоростта на лек автомобил „Пежо“ преди удара и по
време на удара може да се приеме, че е една и съща - 50 км/ч.
Съдът възприема заключението на
експертизата, тъй като е мотивирано и обосновано и не беше оспорено в хода на
съдебното производство.
Следователно, по делото несъмнено се
установи, че единствената причина за настъпване на ПТП е виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил марка „Рено“ модел“Клио“ с
per. № СТ4828СК – А.М. Й.
При така установеното от фактическа
страна, могат да се направят следните правни изводи:
Между страните не се спори, че към датата на ПТП – 05.12.2014г. за
управляваното от виновния водач МПС - лек автомобил марка „Рено“ модел“Клио“ с per. № СТ4828СК , собственост на водача А.М. Й,
е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, със срок на валидност от 06.06.2014г.-
06.06.2015г. Поради това за ответното дружество възниква договорната
отговорност за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди, претърпени
от пострадалата от ПТП ищца.
Съдът счита, че предявения от ищцата иск е
допустим. В случая е предявен пряк иск
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя.
За ангажиране на отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице, е
необходимо ищецът да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване
претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил.
Съдът счита, че тези обстоятелства се
установяват по безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство
доказателства - присъдата по НОХД 1280/2016г.
по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, която по силата на чл.300 от ГПК има
задължителна сила за гражданския съд,
заключенията на приетите и неоспорени съдебно-медицинска и
автотехническа експертизи, както и от медицинската документация, приложена по
делото, а също така и от показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г.,
справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при
деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в
тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им
спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за
определяне на справедливо обезщетение.
Ответното застрахователно дружество не
оспорва основателността на претенцията, но счита, че е налице съпричиняване от
страна на ищцата и прекомерност на предявената претенция за неимуществени
вреди.
Съдът счита, че тези възражения не се
доказаха в хода на съдебното производство, а и в случая такова съпричиняване не
е установено в наказателното производство. Поради това, съдът намира за
неоснователни и недоказани доводите на ответното дружество в горепосочения
смисъл.
С оглед на изложеното, съдът приема
възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД за неоснователно и недоказано.
При определяне на справедливо
обезщетение, следва да се разгледат и вземат предвид всички обстоятелства, при които са причинени
уврежданията /ПТП/, техния вид, характер и времетраене. В хода на съдебното
производство се установи, че на ищцата са причинени увреждания - средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на шията, контузия и оток на гръбначния мозък в шийния
отдел, увреждане от травматичен произход на нервни коренчета на ниво шиен отдел
с радикулопатия, изразяваща се в болков синдром и нарушение на инервацията на
горните крайници, причинило трайно затруднение на движението на шията за срок
по-дълъг от 30 дни . Както вече беше посочено, ищцата е носила шийна
имобилизационна яка 5 месеца.
Съдът счита, с оглед данните по делото,
че е налице продължителен и неприключил към момента възстановителен процес,
съпроводен с физически болки и страдания, както и с негативни психически изживявания, които
влияят върху личностовото функциониране на ищцата. От събраните по делото
свидетелски показания се установи, че ищцата в следствие на ПТП, освен
установените по писмени данни увреждания, търпи и болки и страдания, свързани с
това, че й е било причинено трайно затруднение на движението нашията за повече
от 30 дни, носила е шийна имобилизационна яка 5 месеца, била е в отпуск за
временна нетрудоспособност, през което време е провеждано лечение, като пълно и окончателно възстановяване не е
възможно да се прогнозира, според експерта.
С оглед на изложените обстоятелства,
съдът счита, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.
обезщетява в достатъчна степен причинените на ищцата болки и страдания, като
съответства и на практиката на ВКС, постановена по сходни случаи. За разликата
до пълния размер от 35 000 лв. искът се явява недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищцата следва
да бъдат присъдени направените разноски, съобразно уважената част на иска в
размер на 1 335.71лв.
По отношение възнаграждението, заплатено
от страна на ответника на процесуалния му представител, е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в последното съдебно заседание.
Съдът счита възражението за основателно.
Действително настоящият спор не е от значителна фактическа и правна сложност.
Адвокатът не е присъствал в съдебните заседания по делото. Тези обстоятелства,
според съда, са от значение за преценката на направеното възражение. Съдът счита,
че с оглед направеното възражение, следва да намали размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника на 1600лв. /с вкл.ДДС/, съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При това положение, с оглед изхода на
спора на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски, съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 457.60лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З Д
„Б И“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л.,
ул."Д. Б." № 87 да заплати
на З.Г.Ж., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Б. сумата 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лв./,
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания от непозволено увреждане, причинено
вследствие на ПТП от 05.12.2014г., причинено от противоправното поведение на А.М.
Й, с ЕГН ********** при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Рено", модел
„Клио", с рег.№ СТ ** СК, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 05.12.2014г., - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата от 25 000 лева до 35 000лв. като недоказан.
ОСЪЖДА З Д „Б И“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Л., ул."Д. Б." № 87 да заплати на З.Г.Ж., с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Г.Б. сумата 1335.71 лв. /хиляда триста тридесет и пет лв.
и 71ст./ представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА
З.Г.Ж., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Б. да заплати на З Д „Б И“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Л., ул."Д. Б." № 87 сумата 457.60лв
/ четиристотин петдесет и седем лв. и 60 ст./, представляваща направените
по делото разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: