РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Перник, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500483 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 376 от 08.04.2023 г. по гр.д. № 1402/2022 г. Районен съд - Перник е
осъдил С. Г. С. да заплати на А. Н. И. и Г. Н. М., на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от
1600.00 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на наемоподобен доход за
ползването от С. Г. С. на собствените на А. Н. И. и Г. Н. М. 4/6 идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място), с площ от 530 кв.м., който имот съгласно
регулационния план на ***, общ. ***, одобрен със Заповед № 2262, 2261 от 1947 г. и
Заповед № III-337 от 20.06.1980 г. на ОНС - Перник, съставлява Парцел *** за имот с
планоснимачен номер № ***, от квартал ***, ведно с построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.м., и с разгъната застроена площ от
150 кв.м., и второстепенна стопанска постройка със застроена площ от 40 кв.м., както и
всички други подобрения, находящи се в имота, за периода от 23.07.2020 г. до 23.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете -
23.03.2022 г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С. Г. С., чрез адв. Г., с
която първоинстанционното решение се обжалва изцяло, като се твърди, че същото е
1
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Сочи се, че предявената от А. Н. И. и Г. Н. М. и уважена
искова претенция е неоснователна и недоказана, като се допълва, че са налице множество
противоречия между твърдяното и претендирано право и обективната фактическа
обстановка, която се доказва по безспорен начин от приложените по делото писмени и
гласни доказателства. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства за наличие на
фактическия състав на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, поради липсата на основния
елемент от този фактически състав, а именно лично ползване на вещта и лишаване от
ползване на ищците от вещта. Излагат се подробни съображения относно неправилността на
постановеното решение, въз основа на които се иска отмяна на първоинстанционния акт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. Н. И. и Г. Н. М., чрез адв. А., с
който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че същата е неоснователна и
недоказана, а атакуваното решение се сочи като правилно и законосъобразно, постановено
при стриктно спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния
закон. Сочи се, че от събраните по делото доказателства, било безспорно установено, че са
налице кумулативно дадените предпоставки за уважаване на предявения иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно: наличие на собственост от страните върху вещта,
лично ползване на вещта от ответника на общата вещ, лишаване от страна на ответника на
ищците от ползване на вещта и отправена писмена покана от ищците до ответника за
заплащане на обезщетение за ползата, от която са били лишени. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде потвърден атакуваният акт, а подадената въззивна жалба бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че
страните са съсобственици на процесния имот при квоти от по 2/6 ид.ч. за ищците, или общо
4/6 ид.ч., и 1/6 ид.ч. за ответника. От нотариална покана с рег. № ***, том ***, дело № 158
от 22.06.2020 г. се установява, че Г. Н. Г. и А. Н. И. са поканили С. Г. С. да им заплаща по
100.00 лева месечно, или общо на двете 200.00 лева месечно, представляваща обезщетение
за лишаването им от право да ползват техните 4/6 идеални части от процесния имот и
сградите, като върху нотариалната покана е надлежно удостоверено от нотариуса Р.М.
връчването й на С. Г. С. лично на 23.07.2020 г. От показанията на свидетеля В.Л.Р. пред РС
се установява, че имотът е в изоставено състояние, никой не се грижи за него, а ищците
нямат достъп до него от 6-7 години, тъй като ответникът го е заключил. Показанията на св.
Р. се потвърждават и от приетото постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 19.12.2019 г. на РП - Радомир, по преписка № 0992/2019 г. по описа на РП -
Радомир, от което също се установява, че ключове от входните врати в процесния имот
2
притежава само ответникът С. С..
С оглед на така установеното, въззивният съд приема за доказани кумулативните
предпоставки за възникване на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като ищците
и ответника са съсобственици на имота и прострените в него сгради, ищците са отправили
писмена покана до ответника, както и ответникът ползва имота или ползва площ, по-голяма
от съответстващата на правата му в съсобствеността. Писменото искане действа за в бъдеще
и трае неограничено време, докато трае съсобствеността. Прехвърлянето на идеалната част
от съсобственика по силата на частно или универсално правоприемство – както по
отношение на ползващия вещта, така и досежно лишения от ползване, не води до отпадане
на действието на писмената покана за периода, през който са имали качеството на
съсобственици и е била ползвана общата вещ, поради което постановление от 23.11.2022 г.
на ЧСИ - Е.Д. за възлагане на процесния имот върху купувача „БАЛХ“ ЕООД касае период
след процесния и поради това е неотносимо. Неползващият вещта не е длъжен да изяви
желание в писмената покана за лично ползване, за да може да претендира обезщетението,
тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е
осъщественото само от един от тях ползване, а не липсата на изразена воля от другите
съсобственици да ползват вещта според правата си.
За възникване на вземането за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС достатъчно е ищецът
да докаже, че ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата,
което в случая съдът приема за доказано предвид горепосочените обсъдени доказателства.
За обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е без значение, че ползващият съсобственик не е
реализирал никаква или по-малка полза в сравнение с пропуснатата, тъй като по този иск е
без правно значение дали използващият съсобственик, който не е предоставил достъп след
поканата е извлякъл някаква полза. От значение е само обстоятелството, че с действията си
засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане, което е
доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.
Личното ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им и може да се упражнява чрез различни действия, включително както е
в случая ползващият съсобственик-ответник не си служи пряко и непосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска другите съсобственици да си служат с нея,
като държи ключа за съсобствения имот и сгради. Същевременно при док. тежест на
ответника липсват доказателства, а и твърдения, за установяване на положителния факт, че
след отправеното от неползващите съсобственици-ищци до съсобственика-ответник С. Г. С.
писмено искане в случая чрез нотариална покана, първите са отказали да приемат
предоставената от ползващия съсобственик-ответник част от общата вещ, съответстваща на
дела им или че ответникът е дали възможност и е предоставил достъп на ищците да ползват
общата вещ заедно с него или че е платил обезщетение.
3
Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС включително и ТР № 7 от 2.11.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК в този случай – чл. 31, ал. 2 от ЗС, размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. За установяване стойността на обезщетението по делото съдебно-
икономическата експертиза пред РС е дала заключение за пазарната стойност на
наемоподобния доход по отношение на процесния УПИ ведно е построените в него
двуетажна жилищна сграда и селскостопански постройки и след отчитане на
местоположението на процесния имот, инфраструктурата на околната среда, транспортния
достъп, неговите размери, статут и предназначение. Съдът счита, че при определяне размера
на действителния пазарен наем за процесния имот в случая следва да се възприеме
заключението на съдебно- икономическата експертиза, което е обективно, пълно и
компетентно изготвено. Според това заключение за процесния период от 23.07.2020 г. до
датата на предявяване на иска - 23.03.2022 г. приспадащата се на ищците част от средната
пазарна наемна стойност на процесния УПИ заедно с построените в имота двуетажна
жилищна сграда и селскостопански постройки, съответна на 4/6 ид.ч. от правото им на
собственост, възлиза на сумата 1600,00 лв. пo действащи пазарни цени за съответния период
и след отчитане на местоположението на процесния имот, инфраструктурата на околната
среда, транспортния достъп, неговите размери, статут и предназначение.
Предвид гореизложеното, искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е доказан по основание и в размер
за сумата 1600,00 лв. в какъвто размер е предявен искът, ведно със законната лихва, считано
от исковата молба до окончателното изплащане.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите претендират и доказват направен разноски по въззивното производство
общо 890 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства и
представения договор за правна защита, в който е отбелязано, че уговореното адв.
възнаграждение от 890 лв. е платено изцяло в брой и списък по чл. 80 ГПК), които им се
дължат от жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 376 от 08.04.2023 г. по гр.д. № 1402/2022 г. по описа
4
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А. Н. И., ЕГН
********** и Г. Н. М., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: *** сумата 890 лв. -
разноски по производството пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5