Р Е
Ш Е Н
И Е
№
32
06.04.2017г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, наказателна колегия,
На шести април две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
ТОДОР
МИТЕВ
секретар П. Е.
прокурор Елгина Чалъмова
като разгледа докладваното от
съдията Петя Георгиева
въззивно частно наказателно дело №32
по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивен протест на прокурор от
БРП срещу Определение №2094 от
14.12.16г. на БРС по НЧД№6274/2016г., с което съобразно предложението на
прокурора , на основание чл.306, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1 и ал.2 вр. чл.23,
ал.1 от НК на Д.В.А. е определено едно
общо наказание лишаване от свобода , в размер на най-тежкото за срок от 1
година , между наложените му по НОХД№6117/15г., НОХД№3550/2016г. ,
НОХД№3886/16г., всички на БРС. На основание чл.24 от НК същото било увеличено с
½ до 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Определен бил първоначален
строг режим за изтърпяване ,в затвор. Приспаднато е на основание чл.25, ал.2 от НК времето в което осъдения е търпял наказание лишаване от свобода по
НОХД№6117/15г. на РС-Бургас.
Недоволен от
определението е останал прокурорът от БРП, който го протестира като неправилно
и настоява за неговото изменяване. Останало според него извън съвкупността
формирана от съда е още едно наказание по друга присъда, а именно тази по
НОХД№3782/16г. на БРС . Иска се извършване на ново групиране, в резултата на
което да се определи общо наказание в размер на най-тежката, тази по последната
посочена и несъобразена от първата инстанция, а именно 3 години и 6 месеца
лишаване от свобода, което да се увеличи на основание чл.24 от НК с ½ до
размера от 5 години и 3 месеца. при първоначален строг режим в затвор. От това
общоопределено наказание да се приспадне изтърпяната част по НОХД№6117/15г. на
БРС. Не се правят доказателствени искания.
Осъдения Д.А.
, редовно призован се явява лично и със служебния си защитник. Защитата заема
позиция за основателност на протеста в първата му част, а именно към
наказанията предмет на групиране да бъде
включено и това по НОХД№3782/16г. на БРС и определено обко наказание в размер
на най-тежкото за срок от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Предлага да
се отхвърли като неоснователно искането за увеличаване на така определеното
общо наказание с ½, тъй като целите на наказанието по чл.36 от НК биха
се постигнали и само с основното наказание. Този увеличен размер би бил почти 3
пъти по-голям от наказанията по всяко от наказанията включени в съвкупността и
според се явява несъразмерно тежко на извършеното. Осъдения се присъединява към
становището на защитника си. Нови доказателства не се сочат.
Пред
въззивния съд протеста се поддържа от представителя на Окръжна
прокуратира-Бургас. Позицията му е, че акта на първоинстанционни съд е
постановен при неправилно приложение на материалния закон , което налага
неговото изменяване, с формиране на съвкупност от наказания по четири присъди
от 2016г.-НОХД№6117/15г. на БРС на 1 година лишаване от свобода, НОХД№3550/16г.
на 6 месеца лишаване от свобода,
НОХД№3782/16г. на БРС-на 3 години
и 6 месеца лишаване от свобода и по НОХД№3886/16г. на БРС на 1 година лишаване
от свобода, и налагане на общо наказание в размер на най-тежкото от 3 години и
6 месеца лишаване от свобода. Счита също, че са налице основания и за
увеличаване на общоопределеното наказание с ½ до размера от 5 години и 3
месеца, като се приспадне изтърпяната част от наказанието по НОХД№6117/15г. на
БРС.
Постановени
са с отделни присъда, но всички те са извършени преди влизане в сила на присъда
по което и да е от тях. е правилен и обоснован и поради това предлага да бъде
потвърден.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в протеста и
изслуша становищата на страните, в пределите на въззивната проверка по чл.313 и
чл.314 от НПК, прецени събраните по делото доказателства , намери следното:
Въззивният протест е подаден в
законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт и е процесуално допустим
за разглеждане. По същество същия е неоснователен.
Производството
пред първата инстанция е образувано по предложение на прокурора за извършване
на групиране по начина залегнал в атакуваното определение. Предложението е
уточнено с допълнение / актуализирано предложение/, в което представителя на
БРП включва в наказанията подлежащи на групиране и това по четвъртата присъда,
която обаче впоследствие е останала извън тези кумулирани от първата инстанция.
Като основание за непосочването на същата с първоначалното предложение се
заявява направеното искане за възобновяване на цитираното дело, което обаче
впоследствие било оставено без уважение.
Цитираната
присъда по НОХД№3782/16г. на БРС е била
известна на първоинстанционния съд, тъй като сведения за същата се съдържат в
справката за съдимост на осъдения А., приложена с предложението на БРП. Видно
от същото, с определение в законна сила от 23.11.16г. за решаване на делото със
споразумение, А. е признат за виновен в извършването на две престъпления, а
именно причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди на едно лице
и на лека телесна повреда по хулигански подбуди на друго лице , осъществени на
27.07.15г. в условията на реална съвкупност, за което след определяне на
наказание за всяко от тях, му било наложено общо наказание в размер на
най-тежкото от тях, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, пи
първоначален строг режим, в затвор. Правилно районният съд е констатирал, че
деянията по останалите присъди са извършени съответно на 04.12.14г.,
02.02.14г., на 17.10.14г. и на 18.10.14г., а най-рано влязлата в сила присъда е
тази по НОХД№6117/15г. на БРС- 06.05.2016г.
Съобразявайки
данните от справката за съдимост, се налага извода, че към датата на извършване
на инкриминираните деяния 27.07.15г. по
НОХД№3782/16г. на БРС, не е била налице влязла в сила присъда по никое
от останалите 3 включени в съвкупността формирана от първоинстанционния съд,
следователно са били налице предпоставките за участие и на това четвърто
наказание в извършената кумулация.
Изключвайки
това наказание, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния
закон , което налага изменяване на постановеното от него определение, като се
извърши ново групиране на всичките четири наказания-по НОХД№6117/15г. на БРС,
НОХД№3550/16г., НОХД№3782/16г. на БРС и
по НОХД№3886/16г. и на осъдения Д.А. се
определи общо наказание в размер на най-тежкото измежду тях, а именно от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Отчитайки
многобройните осъждания на Д.А. преди настоящите, за тежки по смисъла на закона
умишлени престъпления от общ характер, в условията на опасен рецидив,
характеризиращи го като личност с трайно установени престъпни навици , съдът е
направил правилният и обоснован извод за неговата висока степен на обществена
опасност. В подкрепя на тази позиция е и наличието на голямия брой деяния –общо
6 , по наказанията участващи в настоящата кумулация, за които на осъдения е
било наложено наказание лишаване от свобода, три от които в условията на опасен
рецидив, за тежки умишлени престъпления от общ характер-против обществения ред
и против собствеността.
Това именно
е обосновало становището на първата инстанция, че само с основното наказание
няма да се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция , а се
налага А. да бъде отделен за по-дълъг период от време от обществото,
посредством увеличаване на общоопределеното наказание с ½.
Настоящият
съдебен състав намира, че включването на наказанието по НОХД№3782/16г. на БРС в
съвкупността и определяне на общо наказание в размер на 3 години и 6 месеца
лишаване от свобода, води до повишаване
степента на обществена опасност на престъпната деятелност като цяло , както и
на тази на дееца, което налага и извода, че за постигане целите за поправяне и
превъзпитание на конкретния индивид, се налага увеличаване на общоопределеното
наказание с ½ до 5 години и 3 месеца лишаване от свобода. Увеличеното
наказание не надвишава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден
за съответния вид наказание.
Следва да се
определи първоначален строг режим на изтърпяване на същото, с оглед
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а.“ от ЗИНЗС/ в редакцията с
ДВ.бр.13/07.02.17г./ , а именно наложено му е наказание лишаване от свобода за
срок по-голям от 5 години.
Съобразно същата и последна редакция
на цитирания закон, преценката за определяне на типа затворническо заведение е
предоставена на ръководството на затворническата администрация и не е в
компетенциите на съда. Затова и определението на първата инстанция , в тази му
част следва да се отмени.
По горните съображения, изпълнявайки
задълженията си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд след като провери изцяло
атакуваното определение и установи, че извън посочените, няма други допуснати
съществени нарушения на материалният закон или процесуалните правила , които да
налагат неговото изменение или отмяна, поради което в останалата му част същото
следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 337, ал.2, т.1 във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ определение №2094 от 14.12.2016г., постановено по НЧД №6274/16 г. по описа
на Районен съд-Бургас , В ЧАСТТА , с която е определено
наложеното общоопределено наказание лишаване от свобода да се изтърпи в затвор.
ИЗМЕНЯ същото определение , в частта на извършената кумулация, като:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1, вр. Чл.23, ал.1 от НК на Д.В.А., ЕГН **********
общо наказание по НОХД№6117/15г. НОХД№3550/16г. , НОХД№3782/16г. и
НОХД№3886/16г. , всички по описа на РС-Бургас, като налага най-тежкото от тях
–лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.
УВЕЛИЧАВА на основание чл.24 от НК така наложеното
общоопределено наказание с 1 година и 8 месеца до размера от ПЕТ ГОДИНИ и ТРИ
МЕСЕЦА, което да се изтърпи при
първоначален строг режим.
ПРИСПАДА на
основание чл.25, ал.2 от НК от увеличеното общоопределено наказание изтърпяната
част от наказанието по НОХД№6117/15г. по описа на БРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................
ЧЛЕНОВЕ:
..............................
................................