РЕШЕНИЕ
№ 11979
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110150272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба , уточнена с молба от 10.11.2022 г. (на
лист 78 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. Т. К., с която са
предявени осъждане на ответницата да плати на дружеството следните суми –
1134,35 лева за доставена за периода от месец май 2017 г. до месец септември
2019 г. до топлоснабден имот с адрес: С., бул. „Ч. в.“, № **, вх. *, ет. *, ап. **,
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.08.2021 г., до окончателното плащане; 236,53 лева –
лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода от
15.09.2018 г. до 30.07.2021 г.; 9,24 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода от месец юли 2018 г. до месец септември 2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2021 г., до
окончателното плащане, и 7,17 лева – законна лихва за забава за плащане на
последната описана сума за периода от 31.08.2018 г. до 30.07.2021 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била „клиент на
топлинна енергия“, тъй като била собственица или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот, и била длъжна да заплаща доставената до
имота топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в
публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ
ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за
енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че
1
в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се
доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се
иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се
намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – З. Т. К.,
чрез особения представител адв. Д., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Оспорва да е доказано, че е приела наследството, сочи, че
след 04.10.2018 г. всички задължения за имота са поети доброволно по
договор от трето лице. За предходния период се прави възражение за изтекла
3-годишна погасителна давност. Иска се отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, поддържа
основателност на иска с писмена молба. Третото лице – помагач на
ответницата – Й. Н. Г., не взема становище, освен че се е отказала от
наследство.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 14 – 17 от делото Нотариален акт №
****** г., том *, рег. № ****, нот. дело № 1*******г. на нотариус *********,
вписана под № 052 в Нотариалната камара, апартаментът, до който по делото
се твърди да е доставяна топлинна енергия – с адрес: С., бул. „Ч. в.“, № **, вх.
*, ет. *, ап. **, е продаден на третото лице – помагач на ответницата, като И.
Д. Б. си е запазила до смъртта си вещното право на ползване върху същия. В
нотариалния акт като документи за собственост са описани нотариален акт №
29/25.05.1983 г. на първия нотариус при Софийския районен съд, както и
нотариален акт № 62/1998 г. и договор за доброволна делба с нотариална
заверка от 25.09.1998 г., както и такъв от 2002 г., като последните два не са
представени по делото. Представен е на лист 12 – 13 от делото Нотариален
акт № **/****** г., том ****, нотариално дело № ********* г. на първия
нотариус при Софийския районен съд, с който е удостоверено, че
горепосоченият апартамент е прехвърлен в обезщетение по реда на ЗТСУ на
Д. И. Б. и В. М. Б.. Съгласно представени на лист 18 – 19 от делото
Удостоверения за наследници от 31.05.2005 г. и 05.05.2006 г. на район
„Лозенец“ на Столичната община последните двама са починали съответно на
*******г. и ********г., като тяхна единствена наследница е останала дъщеря
им И. Д. Б..
Съгласно представено на лист 20 – 21 от делото Заявление-декларация
от 16.05.2017 г. последната е заявила, че желае задълженията за цена за
топлинна енергия за описания по-горе апартамент да се прехвърлят изцяло на
2
нейно име. Съгласно представено на лист 22 – 23 от делото Заявление-
декларация от 09.11.2018 г. такова желание е изявила третото лице – помагач
на ответницата – Й. Н. Г..
Съгласно представено на лист 59 от делото Удостоверение за
наследници от 20.06.2022 г. И. Д. Б. е починала на 06.11.2018 г. и е оставила
като наследници дъщерите си – третото лице – помагач на страната на
ответницата Й. Н. Г. и ответницата З. Т. К.. Съгласно изготвени служебно от
администрацията на съда справки от книгата за приемане и отказ от
наследство по чл. 49 ЗН на Софийския районен съд, на 06.02.2019 г. е вписан
отказ на третото лице – помагач на ответницата от наследството на Й. Н. Г.,
като няма данни за вписване на приемане или отказ от наследството от страна
на ответницата.
Съгласно представени на лист 131 – 132 от делото от третото лице –
помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, протоколи за главен отчет на
процесния имот, на 05.07.2018 г. в отчета се е подписала И. Д. Б. (подписът не
е оспорен), а на 26.05.2019 г. – съпругът на третото лице – помагач на
ответницата Й. Н. Г.. Отразено е потребление за всички уреди с изключение
на лирата в банята.
Съгласно заключението на техническата експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 13.03.2023 г. (на лист 167 от делото), а в писмен вид –
на лист 157 – 163 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, потребената
топлинна енергия за отоплителния сезон от май 2017 г. до април 2018 г. е на
стойност 1255,88 лева, а за отоплителния сезон от май 2018 г. до април 2019
г. – 1410,18 лева. От ноември 2018 г. титуляра на партидата е била третото
лице – помагач на ответницата. Топломерът е бил проверен при метрологични
тестове на 31.10.2016 г. и 04.07.2018 г. (с валидност до 2020 г.).
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 18.12.2023 г. (на лист 147 от делото), а в писмен вид –
на лист 134 – 144 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, за отоплителния
сезон от май 2017 г. до април 2018 г. ищецът е начислил като задължения за
процесния имот 1220,94 лева (по-малко от установеното от техническата
експертиза), като има и отчетени плащания за 737 лева. Вещото лице е
изчислявало поради грешка задължения за втория процесен период само до
септември 2018 г., макар че по искова молба се претендират такИ. до 2019 г.,
поради което съдът не взема предвид тези изчисления и приема, че по-
достоверна е техническата експертиза, работила пряко с данните от измерване
на енергията, а не по счетоводни данни, които са вторични (с изключение на
тези за плащанията).
Съгласно представени на лист 40 – 41 от делото Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат
месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
3
отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от
същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от
издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените
разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат
чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия
при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за
забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата излага възражения за изтекла погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответницата е
наследница на собственик на имот в сграда в режим на етажна собственост,
до който ищецът е доставял топлинна енергия, като е приела наследството, и
се заплаща количеството на доставената енергия при единичната цена на
енергията, одобрена от регулатора. Лихва за забава се дължи само върху
годишните изравнителни сметки съгласно общите условия на ищеца. Искът за
цена на услугата „дялово разпределение“ се уважава, ако се установи
извършването , договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането
на услугата на ищеца, и настъпване на уговорения падеж на задълженията.
Законна лихва се начислява от падежа на задължението. Искът ще се
отхвърли за погасената по давност част, ако не се установи признаване на
задълженията.
По иска за цена на топлинна енергия:
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по
въпроса за ползвателите като потребители на топлинна енергия, задълженото
лице да заплаща тази енергия, доставена до апартамент в етажна собственост,
е или този, който изрично е заявил желание да е в договорни отношения, а ако
няма такова лице или тези отношения са прекратени – посочените в чл. 153
ЗЕ собственик или титуляр на вещно право върху имота.
В случая на 09.11.2018 г. искане да заплаща доставената до процесния
имот топлинна енергия е подала третото лице – помагач на ответницата.
Поради това от този момент нататък ответницата по делото не дължи нищо на
ищеца и исковите претенции следва да се отхвърлят.
Ищецът претендира, че ответницата дължи и цената на доставената
енергия в периода от 01.05.2017 г. до 08.11.2018 г., тъй като в същия
задължението е принадлежало на наследодателката на ответницата – И. Д. Б..
Съдът изрично е указал на ищеца с определението за насрочване на делото
(на лист 112), че за да е това вярно, следва да се установи, че ответницата е
приела наследството, тъй като съгласно чл. 49 ЗН то не преминава
4
автоматично, а трябва да се приеме. В този смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 101/08.10.2019 г. по гр. дело
№ 2260/2018 г., IV ГО, което приема изрично, че наследственото
правоприемство настъпва едва с приемане на наследството, което не се
презумира, не се установява служебно от съда, а е предмет на доказване и
ищецът следва да положи активни грижи да го установи, вкл. като поиска по
реда на чл. 51 ЗН призоваване на наследника в определен от съда срок да
заяви приема или се отказва от наследството. В случая това не е направено,
поради което ответницата не отговаря за задълженията, натрупани докато
майка И. Д. Б. е била абонат – от 01.05.2017 г. до 08.11.2018 г. Искът за цена
на топлинна енергия следва да се отхвърли, а с него – и обусловеният от
неплащането иск за лихва за забава.
По иска за цена на услугата „дялово разпределение“:
Тъй като не се установи задължение на ответницата за заплащане на
топлинна енергия или тя да е станала правоприемник на лицата, за които са
били открити партиди, то следва да се отхвърли и искът за доставената
допълнителна услуга – дялово разпределение на тази енергия. Тъй като за
тази цена не е определен падеж за плащане, забавата настъпва при условията
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – след покана на длъжника, като в случая няма
доказателства да е изпращана такава до ответницата, поради което искът за
лихва също следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответницата не е доказала разноски и такИ. не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане
на З. Т. К. , с ЕГН: **********, и адрес: С., бул „Ч. в.х“ № **, вх. *, ет. *, ап.
**, че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и
адрес: София, ул. „Ястребец“, № 23б, сумите от 1134,35 лева (хиляда сто
тридесет и четири лева и 35 стотинки) – цена за доставена за периода месец
май 2017 г. до месец сепетмври 2019 г. до топлоснабден имот с адрес: С., бул
„Ч. в.х“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия; 236,53 лева (двеста
тридесет и шест лева и 53 стотинки) – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2018 г. – 30.07.2021 г.; 9,24 лева
(девет лева и 24 стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец юли
2018 г. – месец сепетмври 2019 г., и 7,17 лева (седем лева и 17 стотинки) –
5
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
31.08.2018 г. – 30.07.2021 г.
Решението е постановено при участието на ТРЕТИ ЛИЦА-
ПОМАГАЧИ – на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и Й. Н. Г., с ЕГН: **********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6