гр.София, 05.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при
секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№12871 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №70462 от 27.03.2020год.,
постановено по гр.дело №49977/2017г. по описа на СРС, ГО, 38 с-в, са отхвърлени
изцяло предявените от И.Т.М. ЕГН ********** срещу „У.Е.У.“КФТ искове с правно
основание чл.7 и чл.12 от Регламент (ЕО) №261/2004 на ЕП и на Съвета, вр.чл.79
и чл.80 от ЗЗД за сумата от 2009.02 лева- обезщетение за имуществени вреди
поради недопускане на борда на полет W64301 от 27.08.2016, и сумата от 2500
лева- обезщетение за неимуществени вреди на същото основание, като ищецът е
осъден да заплати на ответника 431,50 лева съдебни разноски. Със същото решение
ответникът „У.Е.У.“КФТ е осъден да заплати а Т.И.М. ЕГН**********, на основание
чл.7 и чл.12 от Регламент (ЕО) №261/2004 на ЕП и на Съвета, вр.чл.79 и чл.80 от ЗЗД, сумата от 1203,02 лева- обезщетение за имуществени вреди поради
недопускане на борда на полет W64301 от 27.08.2016, както и сумата от 500 лева-
обезщетение за неимуществени вреди на същото основание, като искът за
неимуществени вреди и отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 2500 лева, ведно със законната лихва върху главниците за
периода от 15.03.2017г. до окончателното изплащане, както и 183,84 лева съдебни
разноски.
С определение №195663
от 24.07.2020г. по реда на чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение молбите на
ищците за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу
така постановеното решение, в частта с която са уважени исковете на Т.И.М., е
подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника
„У.Е.У.“КФТ. Жалбоподателят поддържа, че преди предявяване на иска е обезщетил
ищеца Т.И.М. със сумата от 400 евро на основание чл.7, т.1, б.„б" от
Регламент (ЕО) №261/2004 на ЕП и на Съвета, както и му възстановил сумата от 394,98
лева- половината от общата платена цена за двата самолетни билета. Възстановена
била и останалата част от цената на самолетните билети до сумата от 789,96
лева. Твърди, че липсват доказателства цената на туристическото пътуване в
размер на общо 4808 лева (по 2404 лева за всеки от ищците) да е платена от
ищците. Твърди също така, че при резервацията на самолетните билети ищците
(чрез резервиращия от тяхно име) са се съгласили с предложените от ответника
Общи условия, съгласно чл.17.1.6. от които въздушният превозвач не носи
отговорност за косвени или следващи щети. Твърди, че причината за неизпълнение
на договора за превоз е техническа грешка. Ищецът Т.М. не бил претърпял
неимуществени вреди, а дори и да се установяло че е претърпял такива, те били
компенсирани със заплатената му сума в размер на 400 евро преди предявяване на
иска, което обезщетение се отнася както за неимуществените, така и за
имуществените вреди. Претендира отмяна на решението на СРС в тази част и отхвърляне
на исковете. Претендира разноски за двете инстанции.
Ищците,
с подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответника, оспорва същата и
молят решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Излагат, че не са
представили доказателства за плащане към „Сън Т.“ЕООД на цената по договора за
туристическо пътуване от 14.07.2016г., тъй като според тях същественото
обстоятелство е извършването на плащане към туроператора „С.У.“ЕООД, за което
са представени доказателства. Твърдят, че няма никаква житейска и правна логика
туристическият агент да преведе на туроператора значителна сума в размер на
4808 лева, ако преди това не е получил тази сума от пътуващите ищци, а била
издадена и фактура. Твърдят също така, че това възражение на ответника е и
преклудирано. Претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди били
пряка и непосредствена последица от недобросъвестното поведение на ответника и
следвало да бъдат обезщетени на основание чл.12 от Регламент (ЕО) №261/2004г. и
чл.82 от ЗЗД. Ответникът не представил доказателства, че ищците са приели
общите му условия за превоз на пътници. Твърдят, че ответникът е могъл да предвиди,
че въздушният превоз е част от организирано туристическо пътуване и при
неизпълнение на задължението му да превози пътниците, те ще претърпят имуществени и неимуществени вреди от
неосъщественото туристическо пътуване.
Срещу
решението в отхвърлителните му части е подадена насрещна въззивна жалба от
ищците. Жалбоподателите поддържат, че неправилно е отхвърлен искът на Т.М. за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за горницата над 500 лева до
пълния размер от 2500 лева, тъй като следвало да бъдат обезщетени и
неимуществените вреди на ищеца Т.М. от загубата (пропускането) на удоволствието
от ваканцията, което е от особено значение за потребителите. Твърдят, че
неправилно са отхвърлени исковете на И.М. за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, тъй като билетът на ищците бил общ и превозвачът не можел
по свой избор да превози само един от двамата пътници. Ищците пътували заедно и
с обща цел, поради което недопускането на борда на един от двамата пътници е
неизпълнение изцяло на задължението на превозвача. Твърдят, че връщането на
стойността и на двата самолетни билета представлява признание на иска. Моли
решението на СРС да бъде отменено в отхвърлителните му части, а исковете-
уважени изцяло. Претендират разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищците, ответникът оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че исковете са неоснователни и недоказани,
заплатил е обезщетение в размер на 400 евро на ищеца Т.М. и с това е изпълнил
задълженията си. Твърди също така, че не е отказал достъп на борда на самолета
на ищеца И.М. и не му дължи обезщетение.
Подадена
е и частна жалба от ищците срещу определението по чл.248 ГПК, с което е
оставено без уважение искането им за изменение на обжалваното решение в частта
за разноските. Жалбоподателите поддържат, че на ищеца Т.М. следва да се
присъдят разноски в размер на 560 лева. По първия иск- за имуществени вреди
този ищец заплатил разноски в размер на 450 лева, които предвид уважаването на
иска се дължат изцяло. По втория иск- за неимуществени вреди този ищец заплатил
разноски в размер на 550 лева, от които следвало да му се присъдят 110 лева,
съразмерно на уважената част от иска. Твърдят също така, че на ответника
разноски не следва да се присъждат поради липса на доказателства такива да са
направени.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.82 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По
правилността на решението съдът намира следното:
В исковата молба ищците излагат, а това се установява
и от представените пред първоинстанциония съд писмени доказателства, че между ищеца
И.Т.М. от една страна като потребител и „С.У.“ЕООД (чрез туристическия агент
„Сън Т.“ЕООД) от друга страна като туроператор, е сключен договор от 14.07.2016г. за организирано
групово туристическо пътуване, съгласно който туроператорът се е задължил да
организира срещу заплащане на обща цена от 4808 лева, организирано туристическо
пътуване по дестинацията София- Лондон- София и да го предостави на двамата
ищци. Съгласно т.2 от договора пътуването включва и предоставяне на транспортна
услуга чрез въздушния превозвач „У.Е.У.“КФТ,
както и автобусен превоз чрез български и английски превозвачи. Съгласно т.3.2.
от договора стойността на транспортните услуги е включена в общата цена на
туристическите услуги по договора. Съгласно т.8 от договора туроператорът носи
отговорност за изпълнението на задълженията си по договора, независимо от това
дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови
контрагенти.
Между страните не се спори относно факта, че
туристическото пътуване не се е осъществило за нито един от ищците, както и че
ищецът Т.М. не е бил допуснат на борда на самолета, с който е трябвало да се
осъществи пътуването по дестинацията София- Лондон. Не се спори и че ответникът
е възстановил на ищците стойността на самолетните билети, както и че е заплатил
на Т.М. сумата от 400 евро на основание чл.7, пар.1, б."б" от
Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г.
Ищците твърдят,
че горепосоченото туристическо пътуване не се е осъществило по вина на
ответника, поради което претендират от него обезщетяване на претърпени
имуществени и неимуществени вреди.
При така очертания предмет на спора на първо място и
преди обсъждане на всички аспекти на претърпените вреди, техния размер,
наличието на противоправно поведение и причинно- следствена връзка с действия
на ответника, следва да се отговори на въпроса дали ответникът притежава
пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.
Настоящият състав намира, че в случая отговорът на този въпрос е отрицателен.
От представения по делото договор се установява, че
ищците са в облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
туристическа услуга с туроператора „С.У.“ЕООД. Действително, част от
задълженията на туроператора са да предостави и транспортни услуги, една от
които чрез въздушния превозвач- ответник, но това не създава автоматично
облигационна връзка между ищците и ответника. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗЗД този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е
длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или
ако не извърши обещаното действие. Доколкото ищците претендират обезщетяване на
вреди, произтекли от неизпълнение на договорно задължение по реда на чл.79,
ал.1, вр.чл.82 от ЗЗД, което задължение е поето от другата страна по договора за предоставяне на туристическа услуга - туроператорът
„С.У.“ЕООД, надлежно материалноправно легитимиран да отговаря по тези искове е
именно тази друга страна, като отговорността и не може да бъде избегната дори и
ако се установи, че неизпълнението се дължи на трети лица, чието действие е
обещано от последния.
Заплащането от страна на ответника
на обезщетение по чл.7, пар.1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г., съгласно разпоредбата на
чл.12 от същия регламент, не засяга правата на пътника за допълнително
обезщетяване, но се приспада от такова обезщетение. В същото време следва да се
отбележи, че възстановяването на стойността на самолетните билети и заплащането
на обезщетение в размер на 400 евро от ответника на ищеца Т.М. не представлява
признаване на исковете, нито е извършено въз основа на представения по делото
договор, на който ищците основават претенциите си. Ответникът е заплатил
обезщетение и е възстановил цената на билетите по реда на Регламент (ЕО)
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. доколкото ищците
имат качеството на „пътници“ по смисъла на същия. Това обаче не означава, че
ответникът поема и носи отговорността за всички произтичащи от сключения между
ищците и туроператора договор, вреди. Още повече, че нито се твърди, нито по
делото има данни процесният договор да е бил известен на ответника. В тази
връзка съдът не споделя направените от жалбоподателите изводи относно смисъла
на т.2.2.6 от Тълкувателните насоки на ЕК за Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. Буквалният текст на тези
насоки гласи: „Нито в регламента, нито в директивата обаче не е разгледан
въпросът дали разходите за припокриващите
се задължения на организатора на пакетното туристическо пътуване и
опериращия въздушен превозвач трябва да бъдат поети от организатора или от
превозвача. Разрешаването на този въпрос следователно ще зависи от договорните
разпоредби между организаторите и превозвачите и приложимото национално право.
Всички договорености, сключени в това отношение (включително практическите
договорености за избягване на свръхобезщетяване), не трябва да ограничават
възможността на пътника да предяви своя иск към организатора на пътуването или
въздушния превозвач и да получи
подходящо удовлетворение на своите права.“ Според жалбоподателите по смисъл
на това тълкуване пътникът може да предяви искане за обезщетяване на всички и
всякакви вреди срещу произволно избран от него субект измежду организатора на
туристическото пътуване и превозвача. Настоящият състав намира, че това
разбиране не може да бъде споделено, а изразът „припокриващи са задължения“
ясно показва приложимостта на разпоредбата. В случая не се касае за такива
припокриващи се задължения, а за разграничаване на претърпени поради
неизпълнение на договорно задължение вреди в зависимост от носителя на
задължението.
На следващо място и по отношение на
претендираните от двамата ищци обезщетения за имуществени вреди следва да се
отбележи, че е основателно възражението на ответника за липса на доказателства
за заплащането на сумата от общо 4808 лева по договора за туристическо пътуване
от 14.07.2016г. В договора липсва клауза, имаща смисъл на разписка за платени
суми, а фактурата не представлява доказателство за плащане. Не може да бъде установено плащане само въз
основа на доводите на ищците, че няма никаква житейска и правна логика
туристическият агент да преведе на туроператора значителна сума в размер на 4808
лева, ако преди това не е получил тази сума от пътуващите ищци. Следователно
ищците не са установили с позволените от закона доказателствени средства, при
условията на пълно и главно доказване, че са претърпели имуществени вреди в
твърдения от тях размер.
Настоящият състав не споделя и доводите на ищците
относно приемането на общите условия на въздушния превозвач за превоз на
пътници. Резервацията на самолетен билет в електронната система на ответника е
невъзможно без приемането на тези общи условия, което е ноторен факт предвид
общодостъпността на електронния сайт на превозвача.
По отношение на претендираните от
ищците обезщетения за неимуществени вреди от загубата (пропускането) на
удоволствието от неосъществената ваканция настоящият състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която са уважени предявените от Т.И.М. искове за сумата от
1203,02 лева- обезщетение за имуществени вреди и за сумата от 500 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, както и в съответната част относно
разноските, като вместо това бъде постановено друго решение, с което исковете
се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
В останалата (отхвърлителна) част решението следва да
бъде потвърдено като правилно.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора ответникът има право на всички направени по делото разноски
в размер на 1248 лева, от които 863 лева в първоинстанционното производство за
възнаграждение на един адвокат, 350 лева адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция и 35 лева държавна такса за въззивно обжалване.
Решението
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТМЕНЯ решение №70462 от 27.03.2020год., постановено по гр.дело №49977/2017г. по
описа на СРС, ГО, 38 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО ответникът „У.Е.У.“КФТ е осъден да
заплати а Т.И.М. ЕГН**********, на основание чл.7 и чл.12 от Регламент (ЕО)
№261/2004 на ЕП и на Съвета, вр.чл.79 и чл.80 от ЗЗД, сумата от 1203,02 лева-
обезщетение за имуществени вреди поради недопускане на борда на полет W64301 от
27.08.2016, сумата от 500 лева- обезщетение за неимуществени вреди на същото
основание, както и 183,84 лева съдебни разноски, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от Т.И.М.
ЕГН********** срещу „У.Е.У.“КФТ искове с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.82 от ЗЗД
за сумата от 1203,02 лева- обезщетение за имуществени вреди поради недопускане
на борда на полет W64301 от 27.08.2016 и сумата от 500 лева- обезщетение за
неимуществени вреди на същото основание.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата (отхвърлителната) част.
ОСЪЖДА Т.И.М. ЕГН**********
да заплати на „У.Е.У.“КФТ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 431,50лв.
(четиристотин тридесет и един лева и 50 стотинки)- разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И.Т.М. ЕГН **********
и Т.И.М. ЕГН********** да заплатят на „У.Е.У.“КФТ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева)- разноски във въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/