Определение по дело №21/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на А. С. Д., И. С. П., М. С. К. и Ц. А. Стоева, против решение №342/27.01.11г на РС-Г.Д., постановено по гр.д.№462/09г по описа на с.с., подадена Ч. процесуални представители по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл.124, А.1 ГПК и чл.576,вр. с чл.574 ГПК.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения. Поради това искат неговата отмяна и уважаване на така предявените искове.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като също излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, А.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че по силата на договор за доброволна делба от 26.05.04г жалбоподателките(ищци пред РС) и втората ответница, са получили в дял и „те стават изключителни собственици на УПИ ХІІІ, им.пл.№ ...,кв.2.. по сега действащият план на Г.Д., целият от 550кв.м”(в.т.2 от договора). В т.3 изрично е договорено прекратяване на съсобствеността на наследствения имот, без възможност за каквито и да е претенции от съделител по отношение на другите съделители.

С нотариален акт №179/004г Р. Х. дарява въззиваемия Т.Т. със собствената си 1/3 ид.ч. от така описания УПИ ХІІІ.

Впоследствие с нотариален акт №19/09г жалбоподателките са признати за собственици на основание доброволна делба при дялове от по 1/5 ид.ч. за всяка от тях върху въпросния УПИ ХІІІ.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

От събрания доказателствен материал се установи, че с договора за доброволна делба от 26.05.04г е ликвидирана съсобствеността, като в полза на жалбоподателките и втората ответница е поставен в общ дял УПИ ХІІІ, подробно индивидуализиран, без упоменаване квотите за всяка от тях. При това положение между тях се оформя съсобственост, спрямо която по арг. на чл.30, А.2 ЗС частите им следва да се счита за равни до доказване на противното.

В случая обаче тази презумпция не се обори. Доброволната делба е извършена Ч. договор, в който страните свободно са определили условията за ликвидиране съсобственическите си отношения, ограничавайки се да уговорят единствено, че в общ дял на Р.Х., Цв. Стоева, Ив.П., А. Д. и М. К. остава описания имот. Следователно.По този начин между тях възниква съсобственост по отношение на УПИ ХІІІ, от който по силата на цитираната норма всяка разполага с 1/5 ид.ч. Този извод се обосновава от доминиращото понастоящем разбиране за вещно-прехвърлителното действие на делбата(вж.ПП7/73г, т.8,б.”б” и др.).Така с доброволната дела, материализирана в договора от 26.05.04г, имуществените отношения между страните върху УПИ ХІІІ, основани на наследственото правоприемство са ликвидирани.Между въззивниците и втората въззиваема възникват нови вещноправни отношения по силата именно на доброволната делба, подчинени на общите правила за регулиране, вкл. и закрепеното в чл.30, А.2 ЗС правило. Възприемане тезата на въззиваемия Т. води до изключване транслативния ефект на делбата и игнориране самостоятелният характер на собственическите права на четирите лица, което противоречи на свободно изразената воля на съделителите по договора за доброволната делба, вкл. и досежно собственическите квоти между жалбоподателките.Последната е изразена по недвусмислен начин и в нотариален акт №19/09г.

Извършеното с т.2 от нотариален акт №179/04г дарение не променя горните изводи, тъй като Х. е основала правата си на договора за доброволна делба, който, както се изтъкна, я легитимира за притежател на 1/5 ид.ч. от УПИ ХІІІ.Над тази част – до размера на дарената 1/3 ид.ч., същата не е разполагала с вещното право на собственост, което да дари на Т.. Понеже никой не може да прехвърли права, които не притежава, над 1/5ид.ч. дарението няма вещно правен ефект, поради което и Т. не може да се легитимира за техен собственик по дарение. Ето защо собственическите квоти на жалбоподателките остават в претенедираните размери-по 1/5 ид.ч., или общо 4/5 от процесния УПИ.

Представените доказателства, касаещи плащането данъчните задължения(вж. данъчните декларации и експертното заключение) са ирелевантни към предмета на делото, тъй като плащането няма отношение към наведените, респ. оспорвани, придобивни основания. Предвид изложеното установителния иск по чл.124, А.1 ГПК се явява основателен и доказан. Жалбоподателките се явяват собственици на по 1/5 ид.ч. за всяка от тях или общо на 4/5 ид.ч. от УПИ ХІІІ на основания доброволна делба. Признаването им за собственички на останалите придобивни основания не намира опора в закона, понеже след кат особствеността им е възникнала на едно основание, те не могат да я придобият на друго, тъй като вече са титуляри на това вещно право(вж.ТР№80/65г на ВКС и др.).

Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез с материалният и процесуалният закон, което налага отмяна на атакувания акт и вместо това уважаване на собственическия иск в заявените размери.

Що се отнася до иска за нищожност, то РС в противоречие с процесуалните правила го е приел за разглеждане, респ. се е произнесъл по него. Видно от материалите по делото с първоначалната искова молба е предявен единствено установителния собственически иск.Впоследстие е заявен такъв по чл.537, А.2 ГПК, вместо който по-късно е предявен този за нищожност. Така извършените процесуални действия не съответстват на изискванията на чл.214, А.1 ГПК за изменение на иска, което води до недопустимост на атакуваното решение в тази му част, налагаща обезсилване и прекратяване на производството по иска за нищожност.

В полза на жалбоподателите ще следва по арг. на чл.78 ГПК да се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции, възлизащи общо на 450лв.,съобразно уважената част от исковете.По иска по нищожност разноските остават в тежест на направилата ги страна.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА, като НЕДОПУСТИМО решение №342/27.01.11г на РС-Г.Д., постановено по гр.д.№462/09г по описа на с.с.,досежно отвхвърлянето на иска за обявяване нищожността на нотариалното действие материализирано в нотариален акт №179, т. 2, рег. №4401,дело №340/2004г. в частта му в т. 2 в размера над 1/5/една пета/ идеална част и ПРЕКРАТЯВА производството по него.

ОТМЕНЯВА решение №342/27.01.11г на РС-Г.Д., постановено по гр.д.№462/09г по описа на с.с.,в останалата му обжалвана част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. Т. и Р. А. Х., че А. С. Д., И. С. П., М. С. К. и Ц. А. Стоева са собственици на по 1/5 ид.ч., или общо 4/5 ид.ч. от УПИ XIII /тринадесети/, им.пл.№4.../.....т и втори/ от квартал .. /д...и седми/ по плана на град Г. Д., обл. Б., с площ за имота от 550/петстотин и петдесет/ квадратни метра, при съседи за същия: изток - улица, от запад - УПИ парцел .., от север - път, и от юг - УПИ парцел ....

ОСЪЖДА Т. И. Т. и Р. А. Х. да заплатят на А. С. Д., И. С. П., М. С. К. и Ц. А. С. сумата от 450лв, представляващи направени по делото разноски съобразно уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: