Решение по дело №4130/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1328
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20221720104130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1328
гр. Перник, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720104130 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. П. срещу „Електрохолд
продажби“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист
от 19.08.2008 г. в рамките на ч.гр.д. № 3311/2008 г. по описа на Районен съд Перник за
задължения, произтичащи от доставена и незаплатена електрическа енергия.
Конкретно твърди, че изпълнителният лист е издаден за суми в размер на 4492,55 лева
- главница в периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., ведно със законна лихва от
10.06.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 574,92
лева – законна лихва за забава в периода от 21.11.2003 г. до 14.05.2008 г. и сума в
размер на 164,35 лева – разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано и.д.
№ 696/2008 г. по описа на ЧСИ А.В., което било прекратено на 18.10.2011 г. Твърди, че
с последваща молба въз основа на същия изпълнителен лист на13.05.2022 г. е
образувано и.д. № 1255/2022 г. по описа на ЧСИ А.В.. Твърди, че към датата на
образуване на и.д. № 1255/2022 г. вземането по издадения изпълнителен лист за
главница е частично погасено чрез плащане, а в останалата част е погасено по давност,
тъй като не са извършвани действия по изпълнение, водещи до прекъсване на
давността. Предвид твърдЯ.та недължимост на сумите по издадения изпълнителен
лист, оспорва дължимостта и на определените в рамките на и.д. № 1255/2022 г. по
описа на ЧСИ А.В. разноски.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, съгласно
използваната от страната теминология, че оспорва дължимостта на сумите 2285,22
лева главница, ведно със законна лихва от 10.06.2008 г. до окончателното изплащане
на задължението, сума в размер на 574,92 лева – законна лихва за забава в периода от
21.11.2003 г. до 14.05.2008 г. и сума в размер на 164,35 лева – разноски, поради
погасяването им по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
1
допустими но неоснователни. Признава, че за процесните вземания е издаден
изпълнителен лист от 19.08.2008 г. в рамките на ч.гр.д. № 3311/2008 г. по описа на
Районен съд Перник въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, поради което
приложимата погасителна давност е пет годишна. Твърди, че за това вземане е било
образувано и.д. № 696/2008 г. по описа на ЧСИ А.В., което е перемирано и след това е
образувано и.д. № 1255/2022 г. по описа на ЧСИ А.В., като в него е поискано
принудително изпълнение единствено за сумите 2285,22 лева главница, ведно със
законна лихва от 10.06.2008 г. до окончателното изплащане на задължението и сума в
размер на 574,92 лева – законна лихва за забава в периода от 21.11.2003 г. до
14.05.2008 г., а останалите са погасени чрез плащане, поради което счита претенцията
за недопустима в останалата част. Твърди, че в рамките на образуваните
изпълнителни производства погасителната давност е многократно прекъсвана с
предприемане на действия по изпълнение, без да сочи конкретни такива.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Прави възражение за прекомерност.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват като с писмени становища
поддържат вече изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124,
ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на
факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
2
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмЯ.та на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмЯ.та на ППВС № 3/1980 г. има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало най - късно на 18.08.2008 г. – денят преди
издаване на изпълнителен лист. Следващото прекъсване не е доказано, въпреки
признанието на ищеца, че такова е направено на по късен етап с образуване на
изпълнително дело действия по изпълнение.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
3
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост, тъй
като погасителната давност е изтекла най – късно на 18.08.2013 г.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса (120,98 лева). За
процесуално представителство на ищцовата страна е претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на 680,00 лева. Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото съдът намира за
основателно, тъй като уговорения и заплатен адвокатски хонорара не е съобразен с
минималния такъв, определен в Наредба № 1/2004 г., действала към датата на
сключване на договора за правна помощ. Съдът съобрази също, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в ралките на едно съдебно
заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил. Ето защо в полза
на ищецът следва да бъде присъдена сума в размер на 441,71 лева за процесуално
представителство.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД , с ЕИК: ********* не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу С. С.
П., ЕГН ********** за сумата от 2285,22 лева главница, ведно със законна лихва от
10.06.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 574,92
лева – законна лихва за забава в периода от 21.11.2003 г. до 14.05.2008 г. и сума в
размер на 164,35 лева – разноски, за които в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д.№ 3311/2008 г., по описа на Районен съд
Перник, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
АД да заплати на С. С. П. сумата от 562.69 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4