Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 5

 

гр. София, 18. 01. 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ІІ^-ри състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

     

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 55 по описа за 2015 г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„Б.Д.” ЕАД с ЕИК., със седалище ***, чрез процесуален представител на нейните законни представители – юрк. Таскова, е предявило искове по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г.А.Б. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г” с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, А.К.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Г.Я.Г. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г” с ЕИК, със седалище и адрес на управление *** - за установяване съществуването СОЛИДАРНО на вземане от 134 632.63 лв. – главница и от 29 902. 36 лв., явяваща се лихва за забава върху главницата, за времето от 22.03.2012 г. до 24.06.2014 г. (вж. уточняващата молба, наименована искова молба – поправена, л. 15 – 26 от делото), произтичащи от договор за кредит от 24.08.2006 г., сключен между банката, като кредитор и „ГГ и СИЕ” ООД (понастоящем еднолично дружество с ограничена отговорност) и сключените към него анекси №№ 1/24.08.2007г., 2/25.08.2008г. и 3/05.11.2009г., както и от договор за поръчителство от 05.11.2009 г., по силата на който ответниците, като съдружници в дружеството – длъжник, се задължили солидарно за погашение на дълга по кредита, за което вземане е образувано ч. гр. д. № 333/2012 г. на Районен съд – гр. Р. (по заявлението на банката срещу ответниците – поръчители по кредита, за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и издаден изпълнителен лист № 1443/30.03.2012 г., въз основа извлечение от счетоводните книги на банката, а при условията на евентуалност – осъдителен иск срещу ответниците солидарно да заплатят на „Б.Д.” ЕАД сума в размер на 134 632.63 лева, явява се дължима главница по договора, ведно с начислена законна лихва върху главницата, за периода от 22.03.2012 г. до 24.06.2014г. в размер на 29 902.36 лева.

ИСКОВЕТЕ са по 422, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /главния/, респ. по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /евентуалния/.

В исковата си молба (л. 2 - л. 12 от гр. д. № 113/2014 г. на ОС – гр. Благоевград) и уточняваща молба от 04.05.2015г. (наименована искова молба – поправена, л. 15 – 26 от настоящото дело) банката твърди, че сключила на 26. 08. 2006 г. с „ГГ и Сие” ООД – гр.Белица (понастоящем еднолично дружество с ограничена отговорност) договор за кредит. По силата на него предоставила на кредитополучателя сума в размер на 150 000 лева за оборотни средства и рефинансиране на дълг в размер на 80 000 лева към „Б.Д.” ЕАД - клон Разлог, по предходен договор за кредит от 15.02.2005г. и Анекс към него от 15.02.2006г. Кредитът бил предоставен като револвираща кредитна линия със срок 12 месеца, до 24.08.2007 г. Съгласно чл. 3 от договора срокът можело да бъде продължаван с анекси, като максималният общ срок бил 5 (пет) години. Сочи, че по силата на клаузата в раздел V, т. 17-19 от договора, за обезпечение на сумата по кредита, с нотариален акт № 93, том III, peг. № 3713, дело № 462 от 2006 г. по описа на Нотариус Сашка Витанова, вписан в Служба по вписвания – гр. Р. с вх. № 4731/25.08.2006 г., под акт № 116, том II, дело № 4281/2006г., парт. кн. 12601, била учредена договорна ипотека с предмет: Урегулиран поземлен имот - парцел IV, планоснимачен № 1158 от квартал 72, с площ от 5 200 кв. м. по плана на град Б., ведно с изградените в него обекти. Кредитът бил усвоен на няколко етапа, а изцяло на 26. 10. 2006 г.

Погасяването на кредита се извършвало съгласно условията на договора и Общите условия за предоставяне на кредити на „Малки и средни предприятия” на банката, чрез намаляващи месечни вноски. Съгласно т. 9 от договора кредитополучателят се задължил да заплаща за предоставения кредит договорна лихва, формирана от сбора на приложимия за този вид кредити базов лихвен процент - в размер на 4% (четири процента) и надбавка от 3, 25 (три цяло и двадесет и пет стотни) процентни пункта, плюс редовна надбавка от 0,5 (нула цяло и пет десети) процентни пункта. В случай, че кредитната линия не намалява в сроковете и до договорените размери (лимити) длъжникът следвало да заплати наказателна лихва, равняваща се на договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта, а при неплащане на част или на цялата дължима лихва в уговорените срокове - длъжникът заплащал наказателна лихва, формирана от договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 (три) процентни пункта (т. 21 от договора).

Поддържа се, че на 24. 08. 2007 г. страните сключили Анекс № 1 към договора, с който срокът на кредита е продължен с 1 (една) година - до 24. 08. 2008г. и е предоговорена (намалена) дължимата възнаградителна лихва. Същата се формирала като сбор от: базов лихвен процент (БЛП) в размер на 4 % (четири процента) плюс надбавка от 3 % (три процента). Усвояването и погасяването се извършвало при намаляващи размери, считано от 24.08.2008 г. до 105 000 (сто и пет хиляди) лева. С Анекс № 2/25.08.2008 г. срокът по кредита бил удължен с още една година, считано от 24. 08. 2008 г.

С Анекс № 3 /05. 11. 2009 г. към договора страните извършили преструктуриране на кредита от револвираща кредитна линия в стандартен кредит за сумата в размер на 146 575 лева (сто четиридесет и шест хиляди петстотин седемдесет и пет лева) с краен срок на погасяване от 84 (осемдесет и четири) месеца, считано от 05.11.2009 г. – датата на подписване на анекса. Въз основа на това изменение бил изготвен нов погасителен план, като за така предоставения кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща договорна лихва, формирана като сбор от едномесечен СОФИБОР плюс надбавка в размер на 5,5 (пет цяло и пет десети) процентни пункта. Дължимата наказателна лихва при неплащане на част или на цяла погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове се начислявала върху размера на просрочената главница и се равнявала на договорната (възнаградителна) лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта. Договореното и прието вещно обезпечение се запазвало, а страните договорили учредяването и на допълнително - лично обезпечение за изпълнението на задълженията на кредитополучателя.

С договор за поръчителство от 05. 11. 2009 г. ответниците А.К.К., Г.Я.Г., действащ като ЕТ с фирма „Г.Г. – Г.” и Г.А.Б., действащ като ЕТ с фирма „Г.Б. – Б.”, съдружници и собственици на капитала на „ГГ и Сие” ООД, се задължили като поръчители да отговарят пред банката солидарно с кредитополучателя „ГГ и Сие” ООД (понастоящем еднолично дружество с ограничена отговорност) за целия дълг и при условията на процесния договор за кредит.

Ищецът твърди, че последната редовна вноска по кредита е била извършена на 29. 09. 2011 г. Поради нередовното обслужване на кредита, просрочените задължения и голямата задлъжнялост на кредитополучателя спрямо „Б.Д.” ЕАД, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ били изпратени Покани - известие с изх. № 108 на 09. 02. 2012 г., като препоръчани писма с обратни разписки до солидарно задължените длъжници. С поканите Банката обявила на „ГГ и Сие” ООД (понастоящем ЕООД), А.К.К., ЕТ „Г.Б.-Б.” и ЕТ „Г.Г.– Г.” размера на общия дълг, както и намерението си да обяви кредитът за предсрочно изискуем, в случай че просрочените дължими суми или целият общ дълг не бъдат погасени в 7-дневен срок.

Ищцовата банка твърди, че изпълнила надлежно задължението си по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като редовно уведомила солидарно задължените горепосочени длъжници, както за размера на дължимите суми, произтичащи от договор за кредит от 24. 08. 2006 г. и сключените към него анекси, така и за намерението си да обяви последния за предсрочно изискуем в случай на липса на доброволно изпълнение в указания в поканите срок.

Поддържа, че е налице и редовно уведомяване на длъжника А.К.К. с аргументи, че Банката получила обратно известие образец 250 на „Б.п.” ЕАД, със съдържание, че изпратената покана не е получена от получателя поради това, че не е била потърсена. Сочи, че съгласно чл.5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с Решение № 581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, когато получателят отсъства, на посочения адрес се оставя служебно известие с покана последният да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок не по-кратък от 20 дни, но и ненадхвърлящ 30 дни и служебни известия с посоченото съдържание са оставяни поне два пъти, но последната не е била потърсена от длъжника А.К.К..

Ищецът сочи, че на 02. 03. 2012 г. била проведена среща между управителя на „ГГ и Сие” ООД (понастоящем ЕООД) – Г.А.Б., който участвал в качеството си на физическо лице и представляващ ЕТ „Г.Б.– Б.” - поръчител и ответник в настоящето исково производство, от една страна, и от друга - представители на „Б.Д.” ЕАД - клон Р. За резултата от срещата бил съставен протокол, от който било видно, че към 02. 03. 2012 г. процесният кредит е просрочен с 21 неплатени месечни вноски. Въз основа на проведения разговор било изяснено, че длъжникът няма възможност да погаси сумата на просрочието, която към този момент била в размер на 49 863, 32 лева, поради което на срещата е взето информирано решение банката да пристъпи към съдебни действия с оглед издаване в нейна полза на изпълнителен лист за дължимата сума по кредита. Уговорено било, че в срок до 05. 03. 2012 г. длъжникът ще определи краен срок за плащане на сума, представляваща 15% от дълга с цел сключване на извънсъдебно споразумение.

След изтичане на предоставения с посочените по-горе покани срок за доброволно изпълнение от страна на длъжниците на изискуемите парични вземания, „Б.Д.” ЕАД предприела процедура съгласно вътрешните й правила като е взето решение кредитът да бъде трансформиран в предсрочно изискуем, считано от 16.03.2012г. (т.22. б. „б” от договор за кредит от 24. 08. 2006 г.).

Ето защо, на 22. 03. 2012 г. „Б.Д.” ЕАД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа извлечение от счетоводните си книги, срещу кредитополучателя „ГГ и Сие” ООД (понастоящем ЕООД) и солидарно отговорните с него като поръчители - ответници в настоящото производство: А.К.К., ЕТ „Г.Б.-Б.” и ЕТ „Г.Г.– Г.”, по което било образувано ч. гр. д.  № 333/2012 г. на Районен съд – гр. Р. Към момента на депозиране на заявлението, дългът на солидарно задължените длъжници по договор за кредит от 24. 08. 2006г. и сключените към него анекси бил общо в размер на 137 909, 53 лева, представляващи главница по договора и сумата в размер на 14 654, 42 лева - дължима договорна лихва, като на основание чл. 86 от ЗЗД заявителят по заповедното производство - ищец по настоящето исково производство, претендирал и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22. 03. 2012 г., съдебни разноски общо в размер на 5 069, 71 лева, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал.1 във вр. с ал. 8 от ГПК), за които суми РС – гр. Р. издал в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Твърди се, че изпълнителният лист е издаден на 30. 03. 2012 г., или 14 (четиринадесет) дни след датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което била безспорно запазена поръчителствената отговорност на ответниците, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Като допълнителен аргумент сочи фикцията, уредена в чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно който настоящият иск за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявява се, че на 10. 04. 2012 г., на основание издадения в полза на Банката изпълнителен лист по ч. гр. д. № 333/2012 г. по описа на РС – гр. Р., длъжникът „ГГ и Сие” ООД (понастоящем ЕООД) сключил с банката извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане на дълга по договора. Във встъпителната част на споразумението накратко била описана фактическата и правно-значима обстановка като било договорено, че длъжникът се задължава да изплати задължението си, както следва: първа вноска в размер на 15% от дълга, равняваща се на сумата от 23 100 лева и 83 (осемдесет и три) равни месечни вноски от по 1 600 лева, считано от 25. 04. 2012 г., с краен падеж за погасяване на целия дълг съгласно споразумението - 25. 04. 2019 г.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 7 от споразумението /което имало характер на спогодба по чл. 365 и сл. ЗЗД и представлявало признание на дълга към банката/, в случай на неизпълнение на което и да е от условията по него, включително неплащане на дължимите вноски, банката запазвала правото си да образува изпълнително дело против всички солидарно задължени по кредита длъжници. Към датата на сключване на споразумението длъжниците - поръчители, страна по договора за поръчителство от 05.11.2009 г. били съдружници и собственици на капитала на „ГГ и Сие” ООД (понастоящем ЕООД), което обстоятелство било заличено едва на 04. 08. 2014 г. и към настоящия момент длъжникът „ГГ и Сие” ООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, с едноличен собственик на капитала ЕТ „Г.Б.- Б.” - поръчител и солидарно отговорен длъжник по процесния договор.

Поддържа, че макар и косвено, поръчителите по договора за кредит, в качеството си и на съдружници на „ГГ и Сие” ООД (понастоящем ЕООД) са узнали както за неизпълнението на задълженията по договора за кредит, респективнно - за настъпването на неговата предсрочна изискуемост, така и за сключеното извънсъдебно споразумение, най-малкото поради обстоятелството, че приемането на годишния финансов отчет и баланса на дружеството е единствено в компетентността на общото събрание на неговите съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ) и че е налице законова презумпция за знание, както и че противното допускане не следва да накърнява интересите на третите добросъвестни лица, каквито са кредиторите, в частност - „Б.Д.” ЕАД.

Ищецът твърди още, че на основание сключеното на 10. 04. 2012 г. споразумение до датата 28. 02. 2014 г., макар и при нередовно плащане на дължимите вноски с оглед договореното, длъжникът „ГГ и Сие” ООД внесъл като погашение по дълга общо сумата в размер 40 874, 50 лева, при договорена сума общо от 55 600 лева. След тази дата (28. 02. 2014 г.) плащанията били преустановени, поради което, считано от 26.03.2014 г., на основание чл. 8, т. 2 от споразумението, последното е прекратено.

Счита, че съгласно императивната разпоредба на чл. 76. ал. 2 ЗЗД със заплатените на основание сключеното споразумение от 10. 04. 2012 г. като погашение суми общо в размер на 42 707, 78 лева били погасени следните вземания на Банката-кредитор, присъдени й с издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както следва: юрисконсултско възнаграждение, сторени съдебни разноски, заемни такси, начислени лихви и частично погасяване по присъдената главница за сумата от 23 100 лева на дата 10. 04. 2012 г., както и сумата от 19 607, 78 лева, представляваща платена от длъжника частично законова лихва.

На основание т. 9 от Тълкувателно решение № 4/ 18.6.2014г., постановено по т.д. № 4/2015 г. на ВКС и чл. 235, ал. 3 ГПК прави уточнение, че е налице остатък по главницата в размер на 134 632,63 лева, ведно с начислена законна лихва за периода от 22.03.2012г. до 24.06.2014г. в размер на 29 902,36 лева. Поддържа, че съгласно цитираното тълкувателно решение, фактът на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително изпълнение за суми, по издаден изпълнителен лист не представлява юридически факт от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК, който следва да бъде съобразен от съда при постановяване на решението.

Сочи, че въз основа на молба с вх. № 04840/24.06.2014г., допълнена с молба с вх. № 06392/19.08.2014г. от кредитора „Б.Д.” ЕАД е образувано изпълнително дело № 20147020400412 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Георги Цеклеов с peг. № 702 от регистъра на КЧСИ.

Ищецът твърди, че сключеното извънсъдебно споразумение от 10. 04. 2012 г., не съставлява анекс към процесния договор за кредит, тъй като основание за сключването му е фактът на превръщането на кредита в предсрочно изискуем, както и наличието на издадени в полза на банката заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, с които са й присъдени описаните в тях суми.

В тежест на главния длъжник било да уведоми поръчителите за така сключеното споразумение, както и да им предаде изготвените за тяхно сведение екземпляри.

Заявява, че на основание чл. 428 ГПК, на 13.08.2014 г. били изпратени покани за доброволно изпълнение, получени от длъжниците, както следва: на 15. 08. 2014 г. - от „ГГ и Сие” ООД и от ЕТ „Г.Б.- Б.” и на 18.08.2014г. - от А.К.К. и от ЕТ „Г.Г.– Г.”.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение длъжниците ЕТ „Г.Г.– Г.”, ЕТ „Г.Б.-Б.” и А.К.К. подали възражения в срок – на 25.08.2014 г., за което банката била уведомена със съобщения на 03. 09. 2014 г. /за подадените възражения от длъжниците ЕТ „Г.Г.– Г.” и ЕТ „Г.Б.-Б.”/, а на 02. 09. 2014 г. /за подаденото възражение от А.К.К./. Районният съд в гр. Р. също и указал на банката, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на оспореното вземане.

По отношение на размера на вземането, за което се иска установяване на съществуването му в настоящето исково производство и с оглед на сключеното и временно изпълнявано извънсъдебно споразумение, моли съдът да отчете факта на частично погасяване на дълга по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които са присъдени в полза на Банката описаните в същите суми.

В случай че съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е редовно обявена от „Б.Д.” ЕАД, респективно настъпила на 16. 03. 2012 г., моли да бъде прието, че длъжниците са редовно уведомени, считано от датата на получаване на поканите за доброволно изпълнение - на 15. 08. 2014 г. и на 18. 08. 2014 г. Счита се, че получаването на покана за доброволно изпълнение от всеки един от възразилите поръчители - А.К.К., ЕТ „Г.Б.– Б.” и ЕТ „Г.Г.– Г.” е факт, настъпил преди приключване на устните състезания и от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Г.А.Б., действащ като ЕТ с фирма „Г.Б. – Б.”, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, А.К.К. с ЕГН **********, с адрес *** и Г.Я.Г., действащ като ЕТ с фирма „Г.Г. – Г.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, че същите - в качеството си на солидарно отговорни поръчители по договор за кредит от 26.08.2006 г., сключен между банката, като кредитор и „ГГ и СИЕ” ООД (понастоящем ЕООД) и последвалите към него анекси №№ 1/24.08.2007г., 2/25.08.2008г. и 3/05.11.2009г., както и от договор за поръчителство от 05.11.2009 г., дължат СОЛИДАРНО на „Б.Д.” ЕАД сума в размер на 134 632, 63 лева /съставляваща остатък от главницата по договора/, ведно с лихва за забава върху главницата, за периода от 22. 03. 2012 г. до 24. 06. 2014 г. в размер на 29 902, 36 лева, както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на паричното задължение.

Претендира присъждане и на сторените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено по основание и размер съгласно чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ГПК и след като вземе предвид факта, осъществил се след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, но преди приключване на устните състезания, а именно - получаването на покани за доброволно изпълнение от всеки един от възразилите поръчители - ответници по настоящето исково производство - на 18.08.2014г. - от А.К.К. и ЕТ „Г.Г.– Г.” и на 15.08.2014г. - от ЕТ „Г.Б.– Б.”, моли съдът да осъди същите, на основание чл. 141 във връзка с чл. 241, ал. 1 и 2, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ, солидарно да заплатят на „Б.Д.” ЕАД сума в размер на 134 632.63 лева, представляваща дължима главница по договора за кредит и подписаните към него анекси и договор за поръчителство, ведно с начислена законна лихва върху главницата за периода от 22.03.2012 г. до 24.06.2014г. в размер на 29 902.36 лева.

Претендира и сторените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено по основание и размер съгласно чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и законна лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на паричните вземания по процесния договор за кредит, включително и сторените в настоящето производство, съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено по основание и размер съгласно чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК веднъж ответникът Г.Я.Г., действащ като ЕТ с фирма ЕТ „Г.Г.– Г.” е подал пощата на 28.05.2015г. отговор на исковата молба, с който счита предявения иск допустим, но намира същия напълно неоснователен и недоказан. От същия ответник е постъпил и чрез куриерска фирма „Интерлогистика” друг отговор на исковата молба, наред с отговорите от останалите ответници. Всички те съдържат напълно идентични твърдения, възражения и оспорвания.

В отговорите не се оспорва факта на съществуващ договор за кредит, сключен между банката и кредитополучателя „ГГ и Сие” ООД (понастоящем ЕООД). Не се спори и че ответниците са поръчители по него, както и че последната редовна вноска по кредита е била извършена на 29. 09. 2011 г.

Ответникът Георги Георгиев, действащ като ЕТ с фирма ЕТ „Г.Г.– Г.” сочи, че от цитираната дата - 29. 09. 2011 г. кредитополучателят е изпаднал в просрочие на дължимите вноски по кредита, както и че в последствие са спрели плащанията. Сочи, че съгласно Общите условия на „Б.Д.” ЕАД, при допусната забава на плащанията повече от 90 дни, отпуснатият кредит става автоматично предсрочно изискуем. Подържа, че предсрочната изискуемост на вземането на банката е настъпила автоматично с неплащането на две последователни вноски на 29. 11. 2011г. С оглед на това счита, че районният съд неправилно е издал срещу него, като поръчител, процесната заповед за изпълнение, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаването й са изтекли повече от шест месеца от падежа и същото е извън преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Поддържа, с изтичането на този срок не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се е прекратява самото поръчителство. Развиват се доводи, че доколкото преклузивните срокове се прилагат от съда служебно изтичането на този срок към датата на подаденото от банката заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, тъй като по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има служебно задължение да следи за допустимостта за извършените от страните процесуални действия. С оглед на това, счита предявеният срещу ЕТ „Г.Г.– Г.” иск за неоснователен.

На следващо място, намира, че предявеният иск е неоснователен поради факта, че ищецът „Б.Д.” ЕАД не е уведомил нито кредитополучателя, нито солидарно задължилите се като поръчители лица, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Заявява, че не е бил уведомен за намерението на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем. Поддържа, че предоставените от ищеца обратни разписки не доказват съдържанието на полученото писмо, нито, че редовно е връчено уведомление на адресата. Сочи, че като получател на уведомлението /известие за доставяне /е посочено лицето „М.” и твърди, че такова лице не работи в ЕТ „Г.Г.– Г.”.

Заявява, че липсва посочване в представената от ищеца обратна разписка /известие за доставяне / на вида или съдържанието на изпратеното със същата, писмо.

В отговора се поддържа още, че наличието на обективния елемент - неизпълнение на задължението за заплащане от длъжника на две последователни анюитетни вноски, не е достатъчно за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, както и че отнемането на преимуществото на срока е субективно преобразуващо право, установено в полза на кредитора и на последния е предоставена преценката дали ще го упражни и кога. С оглед на това прави извод, че настъпването на предсрочната изискуемост е обусловена от два юридически факта: неизпълнение на длъжника и упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Счита, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на две вноски, кредитът става предсрочно изискуем и без да бъде уведомяван длъжника, не може да породи действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател и/или поръчител.

Оспорва като неверни и неподкрепени с доказателства твърденията на ищеца наведени в исковата молба, че Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез нарочно изявление до длъжника, получено от последния, преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с аргумент, че представените към исковата молба обратни разписки са негодни доказателства.

Счита, че подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК не е валидно упражняване на преобразуващо право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, доколкото дори последното да съдържа изявление в този смисъл, същото не се връчва на длъжниците. Поддържа, че когато в договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции, кредиторът, следва да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед на обстоятелството, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита, счита и на това основание предявеният установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.

Налице била недължимост на претендираните суми с последица неоснователност на предявения против поръчителите иск.

Оспорва се представеното по делото Извлечение от счетоводните книги на банката към 22. 03. 2012 г., с твърдения, че последното е с недостоверно съдържание, тъй като възпроизвежда парично задължение, което в действителност не съществува. Отделно от това се поддържа, че извлечението от счетоводните книги на банката не съдържа необходимата информация за усвояването на кредитната сума, за настъпилата предсрочна изискуемост на целия дълг, за броя неплатени вноски, за момента, от който банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита. Затова извлечението не удостоверявало подлежащо на изпълнение парично задължение - за длъжника и поръчителите.

Защитата счита, че процесният договор за кредит, въз основа на който се учредява облигационното отношение между страните е подписан единствено между кредитополучателя и банката – кредитор. Сочи се, че в самия договор са определи условията, при които банката предоставя кредитната сума. С оглед в тежест на ищеца е да докаже вземането си, като на първо място представи доказателства за реалното предоставяне на сумите, което не било сторено.

Оспорват надлежното обявяване от банката на предсрочната изискуемост на кредита.

Заявява се, че банката не била ангажирала каквито и да било доказателства за това, че поканата е изпратена, съответно получена от кредитополучателя. Сочат, чрез доказването на този факт ищцовото дружество е представило копие от изпратената покана и неподписани от получателя известия за доставяне. Считат, че дори известия за доставяне да са редовни от външна страна, то съдържанието на съответното им писмо не отговаря на твърдяното от банката. Оспорват факта, че в пощенските пликове, съответни на процесните известия за доставяне, са се съдържали процесните покани, тъй като в тях по никакъв начин не е описано съдържанието на писмото и за какво се отнася същото, а единствено установяват, че ищецът е изпратил някакво писмо до сочените в известието лица, но не се установява нито неговото получаване, нито неговото съдържание. Ето защо намират, че предсрочната изискуемост не е била обявена на кредитополучателя, поради което и кредитът не би могъл да бъде обявен за предсрочно изискуем и по отношение на поръчителите по него.

Считат също, че няма доказателства за факта на надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Отделно от това, считат, че в конкретния случай е безспорно, че в качеството си на поръчители не са уведомени за обстоятелството, че банката - кредитор е упражнила предвиденото в договора право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Към заявлението не била приложена покана до длъжника или поръчителите, която да е редовно връчена, за да може да бъде направен и извод, че Банката, е упражнила правото си да направи процесния кредит предсрочно изискуем и че е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Поддържат, че ако предсрочната изискуемост на кредита е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва и да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо считат за несъстоятелни доводите на ищеца, че с получената покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, длъжниците са били редовно уведомени, в каквато насока е и цитираното в отговорите тълкувателно решение. Поддържат, че след като правото на кредитора следва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то считат, че не намира нормативна опора твърдението на ищеца, че длъжниците са били редовно уведомени с поканата за доброволно изпълнение, която е последваща на подаването на заявлението.

Считат за безспорно още, че те не са получавали покана за доброволно изплащане или каквото и да било друга такава за плащане или информация от кредитодателя за това какъв е размерът на дълга по кредита, какви такси и лихви са начислени от кредитора по главното вземане и че още в производството по чл. 417 ГПК заявителят е следвало да представи всички налични доказателства, които доказват възникването и съществуването на паричното вземане към поръчителите, което твърдят, че в настоящия случай, не е сторено. Твърдят, че банката не разполага с никакви доказателства за това, че солидарно задължените лица са редовно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга и за неговия размер.

Твърдят още, че в случая, поръчителите по договора за кредит са освободени от отговорност за неизпълнение задълженията на главния длъжник към кредитора, тъй като последният не е предявил вземането си в шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ЗЗД. Сочат, че съгласно тази разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, след настъпване на изискуемостта на паричното задължение и че това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. От депозираното от кредитора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, било видно, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем далеч преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

Поддържат, че бездействието на кредитора, по отношение на неизправността на кредитополучателя по договора, води като последица прекратяване на поръчителството, като разпоредбата обвързва това бездействие с определен срок, който прекратява, /прегражда/ възможността на кредитора да реализира вземането си срещу поръчителите.

Ето защо и на това самостоятелно основание /по арг. от чл. 147 ЗЗД/, считат, че не дължат претендираните от банката - кредитор суми. Сочат, че дори на база представените от самия заявител доказателства към заявлението по чл. 417 ГПК би могло безспорно да се констатира факта, че банката кредитор не е предприела действия по събиране на вземането си спрямо солидарно задължените поръчители в указания преклузивен шестмесечен срок, което би могло да служи за основание за отхвърляне на заявлението в частта, относно поръчителите по кредита.

В случай, че съдът приеме така изложеното за неоснователно, молят, при постановяване на съдебното решение да бъде взет предвид новонастъпилия факт, обективиран в Протокол за разпределение на суми по изп. д. № 412/2014 г. по описа на ЧСИ Георги Цеклеов, от който се установявало, че дългът на кредитополучателя е намален със сумата от 146 000 лв., видно от т. 3.1. от същото.

Претендират и присъждане на сторените от всеки един от тях по делото разноски.           

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, че по силата на договор за кредит от 24. 08. 2006 г. банката е предоставила на „ГГ и СИЕ“ ООД със седалище *** кредит в общ размер на 150 000 лв. за оборотни средства за рефинансиране на съществуващ дълг от 80 000 лв. към банката по предходен договор за кредит от 15.02.2005 г. и анекс към него от 15.02.2006 г. Кредитът е предоставен като револвираща кредитна линия. За обезпечение на вземането си по кредита кредитополучателят е учредил договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Б., ведно с построените в него сгради /нотариален акт № 93/2006 г. на нотариус Сашка Витанова, рег. № 489 на НК/.

С Анекс от 24. 08. 2007 г. към договора срокът на кредита е продължен с 1 (една) година - до 24. 08. 2008 г. и страните по него се съгласили кредитополучателят да издаде в полза на банката запис на заповед за задължението по кредита и лихвите за 3 месеца, авалиран от ЕТ „Г.Г.– Г.”, ЕТ „Г.Б.– Б.”, Г.А.Б., Г.Я.Г. и А.К.К..

Видно от Анекс от 25.08.2008 г. банката и дружеството – кредитополучател се съгласили с ново удължаване на срока на действие на съглашението – до 24.08.2009 г.

Съгласно Анекс № 3 от 05.11.2009 г. между банката и кредитополучателя е извършено преструктуриране на кредита /преминал в стандартен такъв с краен срок за погасяване от 84 месеца, считано от датата на анекса/. Уговорено е също сключването на договор за поръчителство с лицата, притежаващи дялове от капитала на дружеството – кредитополучател: А.К.К., ЕТ „Г.Г.– Г.” и ЕТ „Г.Б.– Б.”.

Сключен е договор за поръчителство от 05. 11. 2009 г. за обезпечаване на задълженията на „ГГ и СИЕ“ ООД със седалище ***, в качеството му на кредитополучател по договора от 24.08.2006 г. с „Б.Д.“ ЕАД и анексите към него. Страни по съглашението са кредитора – търговска банка и поръчителите - А.К.К., ЕТ „Г.Г.– Г.” и ЕТ „Г.Б.– Б.”. Размерът на задължението по кредита възлиза на 146 575 лв. с краен срок на погасяване от 84 месеца. По силата на договора поръчителите поели задължението да отговарят солидарно с кредитополучателя и се задължили спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит.

Видно от покана – известие от 09.02.2012 г., изпратена от банката до управителя на дружеството – кредитополучател с копие до тримата поръчители е, че банката ги е уведомила, че отпуснатия кредит ще бъде обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 22 от договора. Същите са поканени да платят доброволно цялото задължение от 150 620. 68 лв. в седемдневен срок от получаване на писмото. Посочено е, че след изтичане на този срок кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем от банката. Приложено е писмено известие по образец, съдържащо данни за отделните пера на дълга – главница, договорна и наказателна лихва.  

От известие за доставяне се установява, че получателят ЕТ „Г.Г.– Г.” го е получил на 14.02.2012 г., така както и Г.А.Б. Подател е „Б.Д.“ ЕАД.

Приложено е и оформено съобщение от „Б.п.“ ЕАД, от 02.03.2012 г., с отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“ без да има данни кой е адресата на тази пратка.

От протокол от 02.03.2012 г. на проведена среща между представители на банката и законния представител на кредитополучателя – търговско дружество се установява, че просроченото задължение по кредита към тази дата е формирано от 21 бр. месечни вноски, в размер на 49 863. 32 лв. Длъжникът посочил, че не може да погаси тази сума, но поел ангажимент да представи становище за краен срок за издължаване на сумите и погасителен план за това.

Кредитополучател е представил предложението с размери на погасителни вноски за изпълнение на задължението по кредита.

На 10.04.2012 г. е сключено споразумение между банката и длъжника – кредитополучател „ГГ и СИЕ“ ООД, с което страните се съгласили, че дългът по отпуснатия кредит от 24.08.2006 г. е 150 000 лв. и сумата е изцяло усвоена. Към датата на споразумението е прието, че дълъг към банката възлиза на 137 909. 53 лв. – главница; 14 654. 42 лв. – лихва върху главницата; 1 426. 82 лв. – заемни такси; 3 079. 81 лв. – такси за издаване на ИЛ и 1 989. 90 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Уговорено е плащането да се извърши на етапи: първа погасителна вноски, 83 равни месечни вноски и последна изравнителна вноска. Крайният срок за погасяване на дълга е определен на 25.04.2019 г. Страните са приели споразумението да влезе в сила след заплащане на първа погасителна вноска в посочения размер от 15% от дълга – 23 100 лв. и представяне на документ за това.

Междувременно, на 22.03.2012 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по извлечение от счетоводните книги на банката към посочената дата по партидата на длъжниците по кредита, главния длъжник – „ГГ и СИЕ“ ООД и поръчителите - А.К.К., ЕТ „Г.Г.– Г.” и ЕТ „Г.Б.– Б.”. Сумата на дълга е 152 563. 95 лв., от които 137 909. 53 лв.  – главница, 14 654. 42 лв. – лихва за периода от 25.06.2009 г. до 21.03.2012 г. и 1 426. 82 лв. – заемни такси. Заявена е сумата на платената по заповедното производство д. такса и юрисконсултско възнаграждение.

В образуваното по това заявление заповедно производство по ч. гр. д. № 333/2012 г. на РС – гр. Р. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.03.2012 г. за горепосочените /заявени/ суми, вкл. сумата от 3 079. 81 лв. – д. такса и сумата 1 989. 90 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу всички длъжници – кредитополучател и поръчители е издаден и изпълнителен лист за така присъдените суми.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 412/2014 г. на ЧСИ Георги Цеклеов. Призовките за доброволно изпълнение до длъжниците, връчени им от ЧСИ Цеклеов по това дело са получени от тях, както следва: от „ГГ и СИЕ“ ООД и поръчителя ЕТ „Г.Б.– Б.”, чрез Г.А.Б. – на 15.08.2014г., от  ЕТ „Г.Г.– Г.”, чрез Георги Яворов Георгиев  – на 18.08.2014 г. и от А.К.К. – на 18.08.2014 г.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от тримата поръчители на 25.08.2014 г. – т. е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

С три определения от 01.09.2014 г. по ч. гр. д. № 333/2012 г. на РС – гр. Р. е указано на заявителя – „Б.Д.“ ЕАД, че предвид постъпилите в срок възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от връчването им.

Банката е уведомена за съдебните актове на 03.09.2014 г.

Настоящото производство е образувано по искова молба, постъпила в деловодството на РС – гр. Р. /с адресат ОС – гр. Б./ на 02.10.2014 г., т. е. в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

 От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към 26. 10. 2006 г.   усвоената сума по кредита от кредитополучателя „ГГ и СИЕ“ ООД е в размер на 149 398. 89 лв. при договорена от 150 000 лв. Сочи се, че 22.03.2012 г. са налице 21 броя неплатени месечни погасителни вноски, като размерът на непогасената главница възлиза на 137 909. 53 лв. в т.ч . включваща предсрочно изискуема главница от 34 958. 28 лв. – това е сума, формирана от непогасени на падеж вноски по погасителен план. Дава се заключение на сумата като начислена наказателна лихва върху непогасените на падеж вноски по предсрочно изискуемата главница възлиза на 1 358. 35 лв. Според вещото лице общата сума на лихвата по неплатените вноски до 22.03.2012 г. е в размер на 14 654. 42 лв., включваща редовна лихва от 13 301. 40 лв., възнаградителна лихва от 739. 07 лв. и санкционираща лихва от 613. 95 лв.  Сочи се, че дългът към датата на споразумението 10.04.2012 г. е в размер на 152 563. 95 лв., от които 137 909. 53 лв. – главница; 14 654. 42 лв. – лихва върху главницата; 1 426. 82 лв. – заемни такси; 3 079. 81 лв. – такси за издаване на ИЛ и 1 989. 90 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че към датата на образуване на изп. дело – 26.06.2014 г. дълъг е намален с 22 437. 95 лв., в т.ч. главницата е намалена със сумата 3 276. 90 лв., погасена е изцяло договорната лихва към 22.03.2012 г. – от 14 654. 42 лв., както и са погасени изцяло таксите по издаването на изп. лист /заповедното производство/ от 3 079. 81 лв. и заемните такси от 1 426. 82 лв.

Към датата на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 22.03.2012 г. са налице 21 бр. вноски с настъпил падеж /за времето от м. юни 2010 г. до м. февруари 2012 г./. Общият размер на главницата е 34 958. 28 лв. /вж. и по –горе/, а на лихвата за забава върху тази главница е 14 641. 65 лв.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

По иска по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Той е неоснователен.

Предмет на делото в тази му част е установителен иск за съществуване на вземането по оспорената заповед за изпълнение, предявен срещу поръчителите. Вземането произтича от договор за кредит /преструктуриран от револвираща кредитна линия в стандартен кредит/ и договор за поръчителство. Отговорността на поръчителите пред кредитора – търговска банка е уговорена като солидарна, наред с кредитополучателя.

Съгласно разясненията по т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК при предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В настоящата хипотеза ищцовата банка твърди, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ и в съответствие с предвиденото по чл. 22 б. „б“ от договора от 24.08.2006 г.

Тя се позовава на изпратените до всички длъжници по кредита – вкл. и ответниците /като поръчители/ писма – уведомления за предсрочната изискуемост.

Тези писма не се породили желания правен ефект, защото:

1. Липсва отбелязване за съдържанието на изпратените писма до адресатите ЕТ „Г.Г.– Г.“ и до Г.А.Б., с така приложените известия за доставяне /оформени като приети на 14.02.2012 г./, респ. оформянето от „Б.п.“ ЕАД, че „пратката не е потърсена от получателя“ не може да се установи за кой адресат е предназначено и какво е съдържанието на пратката /възражението на защитата в този смисъл се явява основателно/;

2. Дори и с приложените известия за доставяне, респ. с оформеното известие като непотърсено от получателя, да е доставена цитираната покана – известие до поръчителите, то не е налице ефекта на надлежно уведомяване от банката до длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В поканата банката предупреждава длъжника за съществуващата възможност в бъдеще време да стори това. От съдържанието й обаче не може да се направи извод, че това е по съществото си волеизявление за упражняване на правото й да направи кредита предсрочно изискуем, като първа предпоставка за успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК за вземане, възникнало при условията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Релевираните и в тази насока възражения от защитата са основателни.

 Предвид на възприетото по т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. се налага, че макар при релевантните обстоятелства (уговорени в ч. 22, б. „б“ от договора за кредит) да е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, към датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 22.03.2012 г. кредиторът не е упражнил правото си на това /изпратена е покана, че ще стори това за в бъдеще/ което волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита да достигне до длъжника. Едва тогава, т. е. при тези кумулативни предпоставки, банката е могла да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците – настоящи ответници, за вземанията си по кредита.

Ето защо, само на това основание и в съгласие с разясненията по т. 18 от цитирания тълкувателен акт искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е неоснователен и подлежащ на отхвърляне.

Предвид неоснователностт на установителния иск за главницата като неоснователен се характеризира и акцесорния иск за установяване съществуването на останалите вземания – за лихви и разноски.

По евентуално съединения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ.

Налице е процесуалната предпоставка за разглеждането му, доколкото установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство /така ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

В случая основанието за ангажиране отговорността на ответниците по иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неизпълнението на задълженията по договора за кредит от кредитополучателя. В качеството им на поръчители те се явяват солидарно задължени към банката за заплащането на исковите суми, след като се отчита факта на уведомяването им за задължението, който е от значение за спорното право и е настъпил в периода от време след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, но преди приключване на устните състезания в настоящата инстанция – чл. 235, ал. 3 ГПК.

Така предявеният иск е основателен.

Ответниците се явяват поканени да изпълнят реално с получаване на исковата молба, по което е образувано настоящото дело. В нея се съдържат твърдения за съществуващ дълг към банката, сочи се неговото основание и размер и от подаването й ответниците са изпаднали в забава. Не може да се сподели довода, че те са уведомени за задължението си по кредита с факта на получаване на поканите за доброволно изпълнение  по изпълнително дело № 412/2014 г. на ЧСИ Г. Ц. В поканата за доброволно изпълнение е отразено до длъжниците – настоящи ответници, че имат дълг /за главница, лихва, разноски и пр./ в посочен размер, установен по ч. гр. д. № 333/2012г. на РС – гр. Р., за което е издаден изпълнителен лист. Тази покана не съдържа данни за основанието на вземането, нито пък представлява волеизявление на кредитора да постави в забава длъжника си.

Размерът на дълга към датата на образуване на цитираното изп. дело – 26.06.2014 г., за главницата възлиза на 134 632. 63 лв. /съобразно заключението на ССЕ/. Извършеното разпределение на суми, съгласно протокола от 07.05.2015 г. по изп. д. № 412/2014 г. на ЧСИ Г. Ц., от постъпленията при извършената публична продан на имоти, в частност на сумата от 146 000 лв. не може да се съобрази и да редуцира размера на задължението. Това е така, предвид отсъствието на данни разпределението да е влязло в сила. Ето защо, съдът приема, че към датата на исковата молба размерът на главницата е останал непроменен.

Неоснователно е възражението на защитата, релевирано с приложението на чл.147, ал. 1 ЗЗД, като основание за изключване отговорността на поръчителите. При установените факти се налага, че изискуемостта на задължението за ответниците – главен длъжник и поръчители, е настъпила едва с подаването на исковата молба /пред ОС – гр. Б./ за присъждане на вземането в полза на банката – 02.10.2014 г. Ето защо не може да се приеме, че липсва основание за ангажиране отговорността на ответниците, в качеството им на поръчители по кредита.

В обобщение, ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцовата банка сумата от 134 632. 63 лв. – неиздължена главница по договор за кредит от 24.08.2006 г. с анексите към него и договор за поръчителство от 05. 11. 2009 г.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Претендира се лихва върху главницата, за периода от 22.03.2012 г. /датата на заявлението по чл. 417 ГПК до 24. 06. 2014 г. /дата на образуване на изп. дело № 412 от 2014г. на ЧСИ Цеклеов/ в размер на 29 902.36 лева.

След като обаче се установи, че ответниците са поставени в забава едва с исковата молба, то преди датата на депозирането й изискуемостта на задължението не е настъпила. Това налага така предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Сумата на главницата обаче ще следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба /пред Благоевградски ОС/– 02.10.2014 г. до окончателното й изплащане.

 По отговорността за разноски.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него в производството пред настоящата инстанция разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 4 115. 60 лв., от които 1 590. 60 лв – платена д. такса, 250 лв. – възнаграждение на вещо лице и 2 275 лв.  – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Д.” ЕАД с ЕИК, със седалище *** срещу Г.А.Б. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г.Б. – Б.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, А.К.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Г.Я.Г. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г.Г. – Г.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление *** искове по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуването СОЛИДАРНО на вземане от 134 632.63 лв. – главница и от 29 902. 36 лв. - лихва за забава върху главницата, за времето от 22.03.2012 г. до 24.06.2014 г., произтичащи от договор за кредит от 24.08.2006 г., сключен между банката, като кредитор и „ГГ и СИЕ” ООД (понастоящем еднолично дружество с ограничена отговорност) и подписаните към него анекси №№ 1/24.08.2007г., 2/25.08.2008г. и 3/05.11.2009г., както и от договор за поръчителство от 05.11.2009 г., по силата на който ответниците, като съдружници в дружеството – длъжник, се задължили солидарно за погашение на дълга по кредита, за което вземане е образувано ч. гр. д. № 333/2012 г. на Районен съд – гр. Р. и издаден изпълнителен лист № 1443/30.03.2012 г.,

ОСЪЖДА Г.А.Б. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г.Б. – Б.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, А.К.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Г.Я.Г. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г.Г. – Г.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление *** да заплатят СОЛИДАРНО, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ, на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК, със седалище *** сумата от 134 632. 63 /сто тридесет и четири хиляди шестстотин тридесет и два лв. и 63 ст./ лева – главница по договор за кредит от 26. 08. 2006 г., сключен между банката, като кредитор и „ГГ и СИЕ” ООД (понастоящем еднолично дружество с ограничена отговорност) и подписаните към него анекси №№ 1/24.08.2007г., 2/25.08.2008г. и 3/05.11.2009г., както и от договор за поръчителство от 05.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от 02. 10. 2014 г. – датата на исковата молба /пред ОС – гр. Б./ до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.” ЕАД с ЕИК, със седалище *** срещу Г.А.Б. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г.Б. – Б.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, А.К.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Г.Я.Г. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г.Г. – Г.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление *** иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане, солидарно, на сумата от 29 902. 36 лв. - лихва за забава върху главницата, за времето от 22.03.2012 г. /датата на заявлението по чл. 417 ГПК/ до 24.06.2014 г. /датата на образуване на изп. д. № 412/2014 г. на ЧСИ Г. Ц./ по договор за кредит от 24.08.2006 г., сключен между банката, като кредитор и „ГГ и СИЕ” ООД (понастоящем еднолично дружество с ограничена отговорност) и сключените към него анекси №№ 1/24.08.2007г., 2/25.08.2008г. и 3/05.11.2009г., както и от договор за поръчителство от 05.11.2009 г.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Г.А.Б. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г.Б. – Б.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, А.К.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Г.Я.Г. с ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма „Г.Г. – Г.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление *** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД *** сумата в общ размер на 4 115. 60 /четири хиляди сто и петнадесет лв. и 60 ст./ лева - разноски по делото за настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: