Решение по дело №2410/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2328
Дата: 15 декември 2020 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180702410
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

              

      

№2328                                          15.12.2020        година                         град Пловдив

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно  заседание на седемнадесети ноември  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

                                                         Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                          ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

при секретар К.Р. 

и с участието на прокурор Кичка Казакова

като разгледа докладваното от  съдия  Д.Матеева  КАН дело № 2410 по описа  за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

                                                                                                                              

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.К. против Решение № 260040/19.08.2020г.,постановено по АНД № 302/2019г. по описа на ПРС ХХVІ н.с.,с което е отменено Наказателно постановление №497274- F306497/27.02.2020г. ,издадено от Директора на Дирекция“Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив,с което на основание  чл.264,ал.1 ЗДДС,във вр.чл.261,ал.1,пр.1 ЗКПО на В.П.Д. с ЕГН ********** е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.92,ал.1 от ЗКПО.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

 

Според касатора решението е незаконосъобразно,поради което моли за отмяна на същото.

Ответникът по касационната жалба –В.Д., редовно и своевременно призована за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител , поддържа,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно ,обосновано и съобразено със закона.Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

           Производството пред  Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на В.П.Д.  против Наказателно постановление №497274- F306497/27.02.2020г. ,издадено от Директора на Дирекция“Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив,с което на основание  чл.264,ал.1 ЗДДС,във вр.чл.261,ал.1,пр.1 ЗКПО на същата е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.92,ал.1 от ЗКПО.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена служебна проверка на 23.05.2017 г. в ТД на НАП гр. Пловдив се установило, че В.П.Д. в качеството си на представляващ,,Алфа Фрутс‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* не е подала в ТД на НАП гр. Пловдив – годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2016 г. в законоустановения срок до 31.03.2017 г., включително. Същата не била подадена в ТД на НАП и към момента на съставяне на АУАН.

Районен съд-Пловдив ,за да отмени наказателното постановление, е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават наказателното производство до степен налагаща отмяната му като незаконосъобразно.

Прието е ,че П. е извършила вмененото й нарушение по чл.92,ал.1 от ЗКПО,тъй като същата в срок до 31.03.2017г. не е подала годишна данъчна декларация за финансовата 2016г. като това безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Административнонаказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила още при образуване на административнонаказателната преписка,тъй като процесния АУАН  е бил съставен в отсъствие на нарушителката ,без да са налице условията за това.Прието е още,че е налице ненадлежно спиране на административнонаказателното производство  преди изтичане на 6-месечния срок  по чл.34,ал.3 от ЗАНН,а от тук издаденото НП е след изтичане на казания срок.

       Решението на Районен съд-Пловдив е правилно.

       Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство, обосноваващи отмяна на НП на самостоятелно основание. Ето защо ,  фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни.

       Според чл. 278, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

       Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по изключение допуска, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът да бъде съставя и в негово отсъствие. В продължение на посочената хипотеза, чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН предвиждат актът да бъде предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.

       Посочената правна регламентация ясно описва отделни и последователни процесуални действия, първото от които е отправяне на покана до нарушителя за съставяне на АУАН, следващото е съставянето на акта, в отсъствие на нарушителя, ако същият въпреки получената покана не се е явил и най – сетне действието по предявяването на акта на нарушителя, което също може да се извърши след покана или със съдействието на съответните органи.

       Тълкуването на нормата на чл. 41, ал. 2 от ЗАНН сочи на извод, че следва да има изрична покана, която да съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани за определена дата и час, именно за да му бъде съставен АУАН. Твърденията на касатора, че до нарушителя е отправена покана за съставяне на АУАН не се подкрепят от представените по делото доказателства. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава производството. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН гарантира правото на защита на наказаното лице, включващо: да разбере обвинението, да прави възражения и представя доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая и то към момента на започване на административнонаказателното производство. Поради това, нарушението на това производствено правило винаги се явява съществено и е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП в цялост, без да се разглежда спора по същество.

       Въззивният съд правилно е преценил, че обжалваното пред него НП е било издадено след като е изтекъл срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

       След като АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя, то по делото не се съдържат доказателства същият след съставянето му и преди спирането на АНП да е бил изпращан на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя или на съответната служба на МВР за предявяване и подписване, както предвижда разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.Горното бе изложено по-горе в настоящото решение.

       В случая административнонаказателното производство е било спряно незаконосъобразно, поради нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

       Предвид горното законосъобразен е и извода на първоинстанционния съд, че НП е било съставено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на АУАН.

С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, на касатора трябва да бъдат възложени извършените от ответника разноски за адвокат в производството в размер от 300 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив

 

                                                                                                                       

Р     Е     Ш     И :

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 260040/19.08.2020г.,постановено по АНД № 302/2019г. по описа на ПРС ХХVІ н.с

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите-гр.София да заплати на В.П.Д. с ЕГН **********,със съдебен адрес: ***,адвокат Н.А.сумата в размер от 300/триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              

 

                                              

 

      

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                               2.