Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по подадено от адв.К.Д., като пълномощник на " Д. - Д.Х." - гр.В. Т., при условията на чл.423 ГПК възражение против заповед № 479 от 23.02.2010 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - гр.В. Т. по Ч.гр.д. № 666/2010 година. Във възражението си " Д. - Д.Х." - гр.В. Т. твърди, че е узнала за издадената против нея заповед за изпълнение на 31.05.2010 година, на която дата и е връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Р.К.а, рег.№ ..., с район на действие района на ВТОС, по изп.д. № 160/2010 година, като заедно с поканата са и връчени и атакуваната от нея заповед за изпълнение, и издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение не и е връчена по предвидения за това в закона ред, при което е била лишена от възможността да оспори вземането по нея , респективно - налице е хипотезата по чл.423,ал.1,т.1 ГПК. Твърди, че съобщението за издадената заповед за изпълнение не и е надлежно връчено. Посочва, че изпратеното на адреса и на управление в гр.В. Т. съобщение не е получено от нея, като връчителят е отразил , че обектът е жилижен имот, в който живее трето лице, при което няма данни и отразяване, че лицето, което е намерено на адреса, отказва да и предаде съобщението. Посочва, че при посещението на адреса връчителят не е отразил намиращото се на входа на блока съобщение, указващо търговския и адрес, с което тя, като търговец, е направила необходимото в срока за прерÕгистрация в търговския регистър по ЗТР и във връзка с изискването на чл.50 ГПК да посочи информация за актуалния си адрес. Твърди, че от отразеното в съобщението е очевидно, че самият връчител е установил, че това жилище не е мястото, където търговецът осъществява търговската си дейност, а жилищен имот, където живее трето лице, който е бил жилищен и за нея, което значи личен адрес, съответно - при тази констатация отбелязването в съобщението не е извършено коректно и недвусмислено. Посочва, че смисълът на разпоредбата на чл.50 ГПК е търговецът да бъде призован на мястото, където развива търговската си дейност, затова ал.3 уточнява най - общо - в канцеларията им. Твърди, че задължението за пререгистрацията на търговеца / § 4 ЗТР/ дори и да не е изпълнено към момента, е в срока по ЗТР и в конкретния случай не следва да влече след себе си автоматично приложение на ал.2, тъй като са били налице данни за актуалния и адрес като търговец, което тя се е погрижила да обозначи на подходящо място с уведомление, че " Д. - Д.Х. " се намира на адрес гр.В. Т., ул."А.м." № ....,склад за бельо. Освен това, твърди " Д. - Д.Х. " , не без значение е и фактът, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на кредитора, който много добре е знаел къде е актуалния и търговски адрес, при което той противозаконно е отнел от нея документи и касов апарат през м. 01.2010 година, за което тогава са сезирани компетентните органи. Твърди, че процедурата по чл.410 ГПК е установено от закона изцяло в полза на кредитора, поради което много е важно връчването да бъде извършено надлежно и несъмнено, и то по начин, който недвусмислено да установява, че е направено всичко възможно заповедта да стигне до знанието на длъжника. Моли съда да приеме направеното от нея възражение за основателно, като бъде спряно изпълнението на атакуваната от нея заповед за изпълнение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Кредиторът по атакуваната от " Д. - Д.Х. " заповед за изпълнение С. С.С. заема становище, че възражението на търговеца е неоснователно и недоказано, поради което и като такова същото следва да бъде отхвърлено / да не бъде приемано/. Твърди, че съобщение до последния за издадената против него заповед за изпълнение му е изпратено на актуалния му адрес на управление, на който търговецът не е намерен. След като това е така, правилно и съгласно разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК първоинстанционният съд е приел, че препис от издадената против него заповед за изпълнение е надлежно връчен на " Д. - Д.Х. " .Твърди, че в случая е налице в чист вид именно хипотезата на чл.50,ал.2 ГПК - лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новият му адрес, при което по делото няма каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението на длъжника, че на входа на блока се е намирало съобщение, указващо търговския му адрес. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото, в това число и представените пред тази инстанция писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Възражението на Д.К.Х., в качеството и на " Д. - Д.Х. " , е подадено в срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество обаче, възражението е неоснователно. Видно от данните по Ч.гр.д. № 666/2010 година на Районен съд - гр. В. Т., съобщението / л.11/ за издадената по него против " Д. - Д.Х. " в полза на С. С.С. на 23.02.2010 година заповед № 479 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , заедно с препис от заповедта, е изпратено за връчване на търговеца на вписания в регистъра негов адрес на управление в гр.В. Т., ул."Д. Р." № .... На посочения адрес търговецът не е намерен, при което, след като е констатирал, че същият е напуснал адреса, в разписката за невръченото съобщение на 24.02.2010 година връчителят е отбелязъл : " Посоченият ап.7 сега се обитава от Ц.Б.Ч. - пълнолетна. По нейна информация там вече няма такъв едноличен търговец. Преди време на квартира е живяла Д.Х., но се е изнесла. Възможно било в момента да живее в гр.С., но точният и адрес е неизвестен." По делото не се спори, че адресът, на който е изпратено съобщението и препис от заповедта за изпълнение, е последният посочен в търговския регистър адрес на управление на търговеца, като след него нов адрес не е посочен. Не се спори, че към датата на връчване - 24.02.2010 година търговецът вече е бил напуснал този адрес. В тази връзка следва да се има предвид чл.50, съответно ал.1 и ал.2 ГПК, съгласно които "Мястото на връчване на търговеца .... е последният посочен в регистъра адрес.", при което " Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени." Конкретният случай е именно такъв. Ето защо Районният съд правилно е приел, че съобщението и преписът от издадената против него заповед за изпълнение са надлежно връчени на " Д. - Д.Х. " на 24.02.2010 година, поради което след изтичането на предвидения с чл.414,ал.2 ГПК срок за възражение е приел, че заповедта е влязла в сила и въз основа на нея е издал изпълнителен лист. Твърденията на " Д. - Д.Х. " за ненадлежно връчване на съобщението не се подкрепят от събраните по делото доказателства и не намират опора в закона, при което по делото не са представени каквито и да било доказателства за твърдяното от нея поставяне на уведомление за актуалния и търговски адрес и че същото се е намирало на мястото, посочено от нея, при посещението на връчителя на актуалния и и вписан в регистъра адрес на управление. Допълнително представените от " Д. - Д.Х." и приети в съдебно заседание по делото на 14.07.2010 година писмени доказателства са неотносими към спора по него, при което няма пречка след установяване на твърденията в подадената до ВТРП жалба, търговецът да защити правата си по друг ред. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че подаденото по делото от Д.К.Х., в качеството и на " Д. - Д.Х. " , възражение е неоснователно и недоказано, поради което и като такова същото следва да бъде отхвърлено. Водим от горното,Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано подаденото по делото от Д.К.Х., с ЕГН *, в качеството и на "Д. - Д.Х.", със седалище и адрес на управление гр.В. Т., ул. "Д.Р." № ..., възражение срещу заповед № 479 от 23.02.2010 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - гр.В. Т. по Ч.гр.д. № 666/2010 година. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |