РЕШЕНИЕ  

 

             №260052                21.12.2020г.     град  Пазарджик

 

 

        В   И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    трети ноември  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Катя Кентова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №252 по описа за   2019  година

 

Производството е по реда на чл.557, ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба, предявена от Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД булстат *********, със седалище гр.София район Средец ул.“Граф Игнатиев“ №2, представлявано от изп.директор С.С., в която са изложени обстоятелства, че на  23.05.2019 г., около 21:20 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Ал. Стамболийски“ No 67, е настъпил пътен инцидент при който МПС марка "Лексус", модел "РХ 300", с peг. № ***, управляван от Н.М., поради недостатъчно внимание към пешеходците, блъснал пресичащата пешеходка Т.С.. Пътният инцидент бил настъпил на прав пътен участък, при добра видимост. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 1006р-5874/22.05.2019 г., по описа на ОД на РУ на МВР гр. Пазарджик, като е образувано ДП № 641/2019 г., по описа на РУ на МВР Пазарджик. Ищцата сочи, че в резултат на ПТП е била  откарана по спешност в "МБАЛ Пазарджик" - АД, където след като била прегледана, лекарите установили, че е получила следните травматични увреждания: ***.

Твърди се в исковата молба,че на 29.05.2019 г., ищцата била подложена на оперативна интервенция, при която под обща интратрахеална анестезия е извършена ***. В болничното заведение за нея полагали грижи нейните близки, които с помощта на медицинския персонал са опитвали да я  ***.

След като била изписана от болничното заведение, ищцата продължила възстановяването си в домашни условия. В болницата, с оглед на получената *** бил препоръчан постелен режим и наблюдение. Пострадалата била насочена към ***. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба Т.С. била трудно подвижна, а за ежедневните и битови нужди се грижели близките й. Сочи се,че всяко движение в кръста било свързано с неимоверни болки. С оглед на клиничното й състояние тя прекарвала ежедневието си предимно в легнало положение. Поради ***, изпитвала ***.

Ищцата твърди още,че заради ***. Вследствие на това, към настоящия момент, Т.С., страдала от ***. Оплаквала се от ***. Сочи се, че била ***.

Изложени са обстоятелства в исковата молба, че  пътният инцидент се отразил изключително тежко и върху ***.

Твърди се, че от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 1006р-5874/22.05.2019 г., по описа на ОД на РУ на МВР гр. Пазарджик, МПС марка "Лексус", модел "РХ 300", с peг. №***, нямал валидна застраховка "Гражданска отговорност", а на 10.09.2019 г., с молба с вх. № 24-01-488/26.07.2019 г., била заведена писмена претенция, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество.

            Твърди се, че в предвиденият от  КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция който изтекъл на 26.10.2019 г., и до настоящия момент, ответникът не бил заплатил застрахователно обезщетение.

Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника Гаранционен фонд да заплати на ищцата Т.С. сумата от 80 000лв. за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.07.2019 година/датата на която ГФ е бил поканен да плати/, до окончателното изплащане на сумата.

Моли се съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

          С допълнителна молба от 13.12.2019 година ищцата е представила чрез проц. си представител адв.Г.Й., протоколно определение от 13.11.2019 година по н.о.х.д.№2098/19г. по описа на РС Пазарджик, от което се установява,че Н.П.М. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 и чл.116 от ЗДвП, че по непредпазливост е причинил на ищцата Т.С. комплексна средна телесна повреда и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца с изпитателен срок от три години.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Гаранционен Фонд, чрез юрк. Ш., с който оспорват исковата претенция, заявяват, че били уведомили ищцата във вр. с образуваната щета, че следва да представи доказателства.

Оспорват се всички твърдения на ищцата, направени с исковата молба по основанието на предявената претенция, тъй като по делото не били представени доказателства.

Оспорват механизма на настъпване на ПТП, както и обстоятелството,че представеният констативен протокол за ПТП не удостоверявал фактите – обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, поради което на основание чл.193 ал.3 ГПК молят съда да открие производство за това.

Оспорват причинната връзка на процесното ПТП, с настъпването на травматичните увреждания на ищцата, за които нямало никакви мед. документи. Прави се възражение за съпричиняване, като се сочи че пострадалата в нарушение на чл.113 от ЗДвП е предприела пресичане на пътното платно на неустановено за целта място, както и без да се съобрази с разстоянието  и скоростта на движение на превозните средства, на път с интензивно движение.

Оспорва се иска и по размер, сочи се, че е прекомерно завишен. Цитира се съдебна практика.

Оспорва се и претендираната законна лихва от датата на сезиране на Фонда.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която са оспорени  всички възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Сочи се, че механизма на ПТП бил установен от сключеното споразумение по протоколно определение от 13.11.2019 година по н.о.х.д.2098/19г. по описа на РС Пазарджик.

По отношение на съпричиняването е взето становище,че тезата повдигната от ответника не била подкрепена с никакъв док.материал.

По отношение на възражението за прекомерност на търсеното обезщетение се сочи, че щяло да бъде обект на пълно и главно доказване в процеса. Развити са подробни доводи.

Постъпил е и допълнителен отговор от ответника Гаранционен фонд, в който поддържат първоначалното си становище, с което оспорват исковите претенции по основание и размер.

Съдът с определение №385/30.06.2020 година е конституирал в производството като трето лице помагач на страната на ответника Н.П.М..

Третото лице Н.П.М. в срок е депозирал отговор, с който оспорва предявеният иск, поддържа изложените съображения от ответника Гаранционен фонд. Прави възражение за съпричиняване, като се сочи че пострадалата с поведението си е допринесла за вредоносния резултат, като е пресякла на място което не е предвидено за пешеходци. Твърди се, че мястото на удара не бил станал в зона на пешеходна пътека или друго място, което било предвидено за движение на пешеходци. Сочи се, че посоченото съпричиняване било основание за редуциране на размера на неимуществени вреди до около 7000-8000 лева. Моли иска, да се отхвърли, алтернативно да се уважи до размера 8000 лева.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:            

Предявеният иск  е с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от Кодекса за застраховането, съобразно който текст при условията на пълно и главно доказване следва ищцата да установи наличие на увреждане, настъпило на територията на Република България, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на страната и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; противоправно поведение и вина на водача на превозното средство; както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания.

Страните не спорят, че за лекия автомобил,с който е причинено ПТП, липсва сключена застраховка гражданска отговорност, поради което пасивно легитимиран по претенцията е именно ответника по делото-чл.557 ал.1 т.2 от ТЗ.

Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.

         Установява се от приложеното н.о.х.д.2098/19г. по описа на РС гр. Пазарджик и приобщеният доказателствен материал, че е било сключено споразумение, по силата на което Н.П.М. /участващ в процеса като трето лице помагач/ е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 и чл.116 от ЗДвП, че по непредпазливост е причинил на ищцата Т.С. комплексна средна телесна повреда, затова че на 23.05.2019г. в гр.Пазарджик на бул.“Александър Стамболийски“ при управление на МПС Лексус  Р -300 с рег. №*** е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато л.а. и е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходката/нарушения на чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП/  и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца с изпитателен срок от три години и по силата на чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на наказателния съд са задължителни относно преценката на гражданските последици от престъплението относно осъществяването на деянието, противоправността и виновността на прекия делинквент Н.М..

           Ищцата е сезирала ГФ с писмо вх.№24-01-488 от 26.07.2019 година, с претенция да й бъде заплатена сумата от 80 000 лева.

В резултат на тази покана, ответникът „ГФ“  е изпратил писмо, с което е уведомил ищцата,че е взето решение от 15.10.2019г., с което се отказва изплащане на обезщетението, като са изложени подробни мотиви.

По механизма на настъпване на ПТП, не се спори, като с молба от 23.06.2020 година, ответникът се е отказал от това свое док.искане за САвтЕ.

        По делото е приобщен док. материал, но в сключеното споразумение, не е описана подробно ситуацията на настъпване на удара и във връзка с възражението за съпричиняване от страна на ищцата, съдът е допуснал САвтЕ, от която се установява,че ищцата е предприела пресичане на бул.“Александър Стамболийски“ от изхода на супермаркет „Лидъл“ към отсрещната страна на булеварда /в зоната на инцидента има три ленти за пристрояване пред близкото кръстовище с бул.“Цар Освободител“, където близо живеела и спрямо автомобила се била движела от ляво на дясно.А платната за движение в двете посоки са разделени с затревена разделителна ивица, а тротоарите и разделителната ивица са ограничени към пътното платно с бордюри.

          Според в.л. ударът е бил предотвратим от водача на л.а., ако е имал възможност своевременно да забележи пешеходката и да предприеме аварийно спиране, при движение с максимално допустимата скорост от 50 км./ч.Вещото лице е заявило,че не е имало препятствие пред видимостта на всеки един от участниците в ПТП.В о.с.з., проведено на 3.11.2020 година в.л. е заявило,че ударът не е станал на пешеходна пътека.

Обстоятелства относно характера и степента на уврежданията и интензитета на болките и страданията, претърпени от ищцата вследствие на причинените й посочените телесни повреди, се установяват и от събраните по настоящото дело писмени доказателства, /медицинска документация, съдебно-медицинска експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание/. Описват се следните травматични увреждания, стоящи в пряка  причинно следствена връзка с ПТП от 23.05.2019 година – ищцата е била откарана по спешност в "МБАЛ Пазарджик" - АД, където след като била прегледана, била хоспитализирана в Неврохирургично отделение на болницата. Установило се, че е получила следните травматични увреждания: ***.

От СМЕ, се установява, че непосредствено след травмата, по време на болничния престой и оперативната интервенция, както и ранния следоперативен период ищцата е търпяла интензивни болки, които в периода на рехабилитация са намалели по интензивност.На 29.05.2019 г., С. е била подложена на оперативна интервенция, при която под обща интратрахеална анестезия е извършена *** При обичаен ход, според вещото лице той е продължил около 6 месеца. След изписването от болницата пострадалата е имала ***. Това налагало за период от около 2,5 -3 месеца тя да остане предимно на легло. В известна степен способностите и за самообгрижване са били ограничени и тя е била зависима от чужда помощ, според СМЕ.

От приетата експертиза се установява, че по отношение на *** е провеждано комплексно консервативно лечение и наблюдение по отношение на останалите травмирани области на тялото. *** и това обикновено продължавало около 1,5 - 2 месеца.

Вещото лице не е отговорило, какво е състоянието на ищцата в момента, поради обстоятелството, че същата не се е явила на нито една от посочените дати за преглед, в продължение на седмица, нито се е срещнала с него при посещението му на адреса й.

В заключение, по описаното в исковата молба д-р М. е приел, че е възможно и очаквано е да има ***.

        Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК и при събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.2, б. "а" от КЗ, обосноваващи отговорността на ответника Гаранционен фонд за търпените от ищцата вреди в резултат на процесното ПТП, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение и вината на водача Н.М., както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.

От събраните по делото писмени доказателства чрез представената медицинска документация, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице д-р П.М.  по безспорен начин се установява, че ищцата е претърпяла травматични увреждания:***.

По делото е разпитан съпругът на ищцата св.К.Г., който установява, че С. се нуждаела от грижи постоянно и по време на престоя в болницата и къщи, където останала на легло около 3 месеца. В този период имала нужда от помощ постоянно и била обгрижвана. След третият месец, започнала да се движи с патерици и проходилка. Свидетелят сочи, че ищцата имала трайни последици от ПТП върху психическото и физическото здраве.

В тази част, съдът не кредитира показанията на свидетелят и ги счита за предубедени, тъй като д-р М. я е посетил в дома й, и ищцата е отказала преглед, за констатиране на състоянието и в момента, както и е отказала такъв през следващите няколко дни.

Твърденията, че има трайни последици върху здравето й, съдът приема за недоказани. Ищцата не успя да докаже и вредни последици като ***. Няма никакви данни за описаните в исковата молба - ***.

По направеното възражение за съпричиняване от ответника, съдът приема,че същото е основателно.

       Установено е, че произшествието е настъпило в момент, когато ищцата безконтролно и на необозначено за това място е пресичала уличното платно за движение на превозни средства. Пресичането е предприето на място, където няма пешеходна пътека или други обозначителни знаци, разрешаващи преминаването на пешеходци. Поведението на пострадалия пешеходец съставлява нарушение на императивните норми на чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП и  чл. 114, т.1 от ЗДвП, които задължават пешеходците да се съобразяват с разстоянието на приближаващите превозни средства и с тяхната скорост на движение, когато предприемат пресичане на пътното платно.

             Поведението на пострадалата към момента на произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия за нея неблагоприятен резултат. Независимо от допуснатите от виновния водач нарушения на правилата по чл.20, ал.2 и чл.116 във вр. с чл.117 от ЗДвП и движението със скорост от 66 км./ч., дори и да се движеше с разрешената скорост от 50 км./ч., при възприемане на пострадалата като потенциална опасност за движението и да намали скоростта и дори да спре, вредите не биха настъпили, ако ищцата не бе навлязла в платното за движение на автомобила - действие, забранено императивно с нормата на чл.114 т.1 от ЗДвП. Въпреки препятствията, които е имала бордюри, тревна площ между платната и намиращото се в близост кръстовище, на което има пешеходна пътека и светофар, ищцата е предприела това рисково пресичане. 

            Съобразявайки травматичните увреждания и търпените болки и страдания от ищцата, съдът приема,че дължимото обезщетение би следвало да е в размер на 35 000 лева, ако не бе направено възражение за съпричиняване.

              Преценявайки обаче обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, поведението на водача на превозното средство и това на пострадалата пешеходка, съдът приема, че "приносът" на ищцата е в степен на 50% спрямо "приноса" на виновния водач. При съобразяване на което,  дължимата се като обезщетение сума се определя от съда в размера на 17 500 лева.

        Принос по смисъла на чл.51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

          Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

           В конкретния случай, безспорно е налице съпричиняване, поради нерегламентирано пресичане и без ищцата да се огледа.

Ето защо, след отчитане на степента на съпричиняване предявеният иск по чл.557, ал.1, т.2, б. "а" КЗ  е основателен и доказан до размера от 17 500 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.

По претенцията за обезщетение за забава.

Съгласно чл.558, ал.1 във вр. с чл.497 от КЗ, Гаранционен фонд дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3.

По делото се представени доказателства от които се установява, че ищцата е поканила ГФ на 26.07.2019 година, да и заплати сумата от 80 000 лева, следователно 15-дневният срок е изтекъл на 9.08.2019 година/петък/ в 17.оо часа, а законна лихва върху обезщетението от 17 500 лева се дължи, считано  от 12.08.2019 година.

         На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 700 лева, 200 лева за СМЕ, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, или общо 900 лева.

           При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.

Претендират се от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, съобразно списък на разноските представен с молба вх.№260972/29.09.2020 година от пълномощникът й - адв.Г.Й..

Съобразно уважената част от иска на ищцата се полагат разноски в размер на 875 лева.

       Ответникът Гаранционен Фонд представляван от адв.М. е представил списък на разноски в размер на 150 лева- заплатено възнаграждение за САвтЕ.

         Съобразно отхвърлената част от иска на ответника му се полагат разноски в размер на 117.18  лева.

          Определени по компенсация, съдът следва да постанови на ищцата да бъдат заплатени разноски в размер на 757.82 лева, от ответникът ГФ.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

         ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД булстат *********, със седалище гр.София район Средец ул.“Граф Игнатиев“ №2, представлявано от изп.директор С.С., със съдебен адрес *** Адвокатско дружество М. адв.С.М., да заплати  на ищцата Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, адв.Г.Й., сумата от 17 500 лева - обезщетение за причинените  й неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва,считано от 12.08.2019 година, до окончателното изплащане на обезщетението, причинени в резултат на настъпило ПТП, при което ищцата е била блъсната на пътното платно на 23.05.2019 г., около 21:20 часа, в гр.Пазарджик, на бул. „Ал. Стамболийски“, от л.а. марка "Лексус", модел "РХ 300", с peг. № ***, управляван от Н.М., като за разликата над уважения размер от 17 500 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева , както и за законната лихва за периода считано от 26.07.2019 година до 12.08.2019 година върху главницата, ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

        ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД булстат *********, със седалище гр.София район Средец ул.“Граф Игнатиев“ №2, представлявано от изп.директор С.С., със съдебен адрес *** Адвокатско дружество М. адв.С.М., да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и разноски/възнаграждение на в.л./ в размер на 900 лева, и на основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД булстат *********, със седалище гр.София район Средец ул.“Граф Игнатиев“ №2, представлявано от изп.директор С.С., със съдебен адрес *** Адвокатско дружество М. адв.С.М.  да заплати на Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, адв.Г.Й., разноски по компенсация в размер на 757.82 лева /съобразно уважената част от исковете/.

           Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд булстат *********, със седалище гр.София 1000, район Средец ул.“Граф Игнатиев“ №2, представлявано от изп.директор С.С., а именно -  Н.П.М. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.К.К..

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: