Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.07.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 17 състав, в
публичното заседание на осми май две
хиляди и петнадесета
година, в състав :
СЪДИЯ : ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
при секретаря Д.И., разгледа
докладваното от съдията гр.
д. № 2342 по
описа за 2014 г.
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Ищецът „К." АД с ЕИК ***, представляван от адв. Л.,
пълномощник на ищеца, предявява против ответника С.О., представлявана от Й.Ф. -
кмет на С.О., чрез процесуалния си представител гл. юрк. С. иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с който моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 243 314.70 лева, представляваща доплащане на
изминатите километри общ пробег за 2011 г. по автобусна линия № * от
транспортната схема на С.О. съгласно договор № РД-56-1080 от 24.10.2007 г.
между страните, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Освен това
ищецът предявява против ответника и иск, с който моли съда на основание чл. 86
от ЗЗД да му бъде присъдена и сумата от 75 031.76 лева, представляваща
законната лихва върху сумата от 243 314.70 лева за периода от 19.02.2011 г. до
датата на завеждане на исковата молба. Моли съда да му присъди направените
разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на
искова молба, в която излага подробни съображения относно предявените искове, в
тази връзка сочи доводи, че оспорва същите както по основание, така и по размер
и моли съда да ги отхвърли изцяло по съображения, изложени в отговора. В
отговора прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111,
буква „в" от ЗЗД и в тази насока излага съответните съображения.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Установено е, че на 24.10.2007г. между „К." АД *** община, представлявана от Й.Ф.
- кмет на С.О., е
сключен договор № РД-56-1080, съгласно който „К." АД, ***, с ЕИК *** е
поела да изпълнява обществен превоз на пътници
по основна градска линия № * от
транспортната схема на С.О..
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от процесния
договор, подписан между С.О. и „К. С" АД цената на 1 км маршрутен пробег
се променя всяка година с размера на годишната инфлация за предходната година,
обявен от НСИ. Възражението на СО да индексира цената на транспортната задача е
породено от факта, че договорите са подписани на 24.10.2007 г., а
експлоатацията на маршрутна линия № * започва на 19.11.2007 година. По тази
причина е твърдо е поддържано становището, че искането за индексиране на
договорените цени на 1 км маршрутен пробег по обособените линии с размера на
инфлацията за 2007 г. е без основание.
Ищцовото дружество е изпълнявало транспортна задача за малко повече от месец ,
а претенцията, изразена в исковата молба е за индексиране с размера на
инфлацията за цялата 2007 г. Налице е обусловеност между размера на уговореното възнаграждение с
времевото изпълнение на договора, като с разпоредбата в чл.5, ал.3, т.1 от
договора се цели да бъде компенсирана инфлацията в конкретната икономическа
обстановка, за това от значение за определяне на окончателния размер на
възнаграждението е периода от време, през който е изпълняван договора, а не евентуално
настъпилите инфлационни процеси да съответната календарна година. Съдържанието
на процесния договор не е определено свободно от страните в хипотезата на чл.9
от ЗЗД, тъй като правната връзка е създадена в резултат на сложен фактически
състав, в който участва и административен елемент - провеждането на конкурсна
процедура по реда на Глава втора от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията
и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси и леки автомобили и по утвърдените от Столичния
общински съвет критерии и начин на оценка, и класиране на участниците, посочени
в чл.19 от същата. В тези критерии е включено и изискването за цени и социални
облекчения, като цената е един от елементите, които са определящи при формиране
на крайната оценка на кандидата. Същественото тук е, че цената е предложена от
самия кандидат, което предполага, че той добросъвестно е преценил своите
възможности реално да я постигне в конкретната конюнктура на пазара на предлаганата
услуга. Това означава, че изпълнителят не може да противопостави на възложителя
възражения, основани на размера и начина на формиране на цената на превоза. Още
при подписването на процесния договор е било ясно на страните, че той ще влезе
в сила с следващите 180 календарни дни, когато ще бъде въведена в експлоатация
основната градска линия. Видно от писмото на „Ц.Г.М.” ЕАД, приложено към
отговора на исковата молба е, че цената на транспортната задача по линия № *
с подписване на договор с новия превозвач е увеличена с 36,49 %, поради което е
очевидно, че страните по договора са съобразили ръста на инфлация до момента на
оформяне съглашението помежду им. Съгласно данните на НСИ за 2007 г. инфлацията
е била 12, 5 %, през 2008 - 7,8 %, през 2009 - 0,6 %, и през 2010 г. - 4.5 %.
Процесният договор е сключен в годината с най-висока инфлация, което означава,
че предложената от ищеца цена, с която е участвал в проведения конкурс е била
съобразена с пазарната ситуация на транспортните услуги в страната. Както бе
посочено инфлационният процент намалява през годините, поради което няма
основание да се счита, че цената, на която ищцовото дружество извършва превоз
на пътници за километър следва да се увеличи. Обратното становище би могло да намери
основание в клаузите на чл.3, ал.5 от процесния договор, които са включени за
защита интересите на „К. С” АД в случай на драстична промяна на цените. В
годината на сключване на този договор такава промяна е била отчетена - видно от
данните на НСИ - от 6,5 % инфлация през 2006 г., то през 2007 г. тя е нараснала
почти двойно - на 12,5 %. Поради тази причина в договора са включени посочените
защитни за ищцовото дружество клаузи. През следващите години инфлацията
намалява в сравнение с отчетената през 2007 г. Следва да се подчертае, че транспортното
дружество е спечелило конкурса за възлагане на градски линии за превоз на
пътници благодарение на предложената от него цена, поради което съдът счита, че
би било нарушение на установения в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗД принцип
за добросъвестно изпълнение на поетите по договора задължения искане за промяна
на тази цена при липсата на реални основания за това. По този начин да ищцовото
дружество се опитва да заобиколи предложеното в конкурса, като постигне
по-високи цени на своята транспортната задача.
Претенцията на ищеца произтича от твърдението му, че
цената на транспортната услуга за календарната 2008 г. е трябвало да бъде по-
висока на основание установената в чл.5, ал.З3 от договора възможност за
промяната й, само и единствено съобразно обявения от НСИ индекс на годишната
инфлация за предходната година. При спазване правилата от чл.20 от ЗЗД
действителната воля на страните, изразена в цитираната разпоредба следва да се
търси във връзката и с чл.3, ал.1 от договора, според който срока на неговото
действие е 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на
автобусната линия. Както бе посочено по- горе няма съмнение, че цитираната
клауза е уговорена в интерес на изпълнителя по договора с оглед продължителния
срок на действието му и необходимостта от актуализиране на цената в случай на
изключително големи промени в икономическите условия. В потвърждение на това е
и обстоятелството, че в т.2 и т.3 от ал.3 на чл.5 от договора са посочени още 2
(две) предпоставки за индексиране на цената на транспортната задача, а именно:
цената на километър маршрутен пробег се променя в случай на увеличение на
цената на горивата за една календарна година с 30 % и в случай на общо
поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо с
50 % стойностите за предходната година. При приложение на чл.20 от ЗЗД, като
при тълкуването на договора се търси действителната обща воля на страните, като
отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, както и с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността следва да се има предвид,
че трите предпоставки по ал.3 от чл.5 на договора са дадени комулативно тъй
като никъде не е употребен съюза „или”. Тези предпоставки не са се осъществили
през посочения в исковата молба период, за да има индексация на цената на
километър маршрутен пробег.
При липсата на изрична разпоредба относно действието
на договора и/или негови разпоредби волята на страните следва да се изведе по
тълкувателен път. Твърдението на ищеца, че автоматично следва да се приложи инфлационната
клауза на чл.5, ал.3 е неоснователно, не само защото не е изрично уговорено
между страните, а и с оглед на изричната разпоредба на чл.43 от договора,
според която всички негови изменения и допълнения следва да бъдат извършени с
писмени споразумения. Такова изменение на договора би представлявала и
промяната на цената във всички хипотези на ал.3 от чл.5, включително и в
хипотезата на т.1 от тази алинея, което изменение, като условие за валидност
несъмнено следва да бъде извършено в писмена форма с допълнително писмено
споразумение към договора.
Видно от приложените към делото доказателства между
страните е разменена кореспонденция, което изключва автоматичното приложение на
цитираната инфлационна клауза. Очевидно е, че между страните не е постигнато
съгласие за промяна на цената на договора.
Относно направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като от ищцовото дружество не са предприемани действия
за нейното прекъсване, съдът го намира за основателно. Плащанията по процесния
договор № РД-56-1080/24.10.2007 г. са периодични по смисъла на чл.111, б.”в” от
Закона за задълженията и договорите и се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок, респективно с този срок се погасява задължение за индексация на
уговорената цена на транспортната задача. Становището на ищцовото дружество, че
твърдяното от него вземане не е периодично е неоснователно и необосновано.
Падежът на това твърдяно вземане наистина не е с определен, но е определяем
съобразно уговореното в чл. 5 от процесния договор, в който е посочен начина на
разплащане по него. Следователно, щом основните плащания по договора са
периодични, то и акцесорното задължение за тяхната индексация съобразно ръста
на инфлация, също е периодично.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата
претенция по чл.79,, ал. 1 от ЗЗД е погасена по давност и следва да се отхвърли
като такава.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът счита,
че претенцията за мораторна лихва, макар и да не е погасена по давност, се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По разноските:
И двете страни претендират за направени по
делото разноски.Ищецът представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Във връзка с предходното и с оглед изхода на
делото/предявения иск е отхвърлен изцяло/, съдът счита, че на
ищеца не следва да му бъдат присъждани разноски.
При този изход на производството и на основание чл. 78
ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 080.40лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „К. - С" АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ОБЩИНА, представлявана от Й.Ф. - кмет на С.О.,
с адрес: град ********, ИСК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 243 314.70лева,
представляваща доплащане на изминатите километри общ пробег за 2011 г. по
автобусна линия № * от транспортната схема на С.О., на основание сключения
между страните договор № РД-56-1080 от 24.10.2007 г., ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявеният от „К. - С" АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ОБЩИНА, представлявана
от Й.Ф. - кмет на С.О., с адрес: град ********, ИСК с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 75 031.76 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата от 243 314.70 лева за периода от 19.02.2011
г. до 19.02.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „К. - С"
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.О., представлявана от Й.Ф.
- кмет на С.О., с адрес: град ********, сумата от 10 080.40лева, представляваща
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от съобщението
за изготвянето му на страните.
СЪДИЯ: ......................
/Т.Нейчева/