Определение по дело №128/2020 на Районен съд - Ловеч

 

                          Л О В Е Ш К И    Р А Й О Н Е Н   С Ъ Д

          

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                               №

                                              гр.Ловеч, 28.01.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 128 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от О.Е.Г., с адрес: ***, чрез адв. С.С. ***, офис №207 против С.Х.И., с посочен адрес: ***.

             В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което:

             1. Да определи местоживеенето на детето Катерина Огнянова Георгиева, с ЕГН ********** да бъде при бащата О.Е.Г. ***;

             2. Да предостави упражняването на родителските права върху детето Катерина Огнянова Георгиева, с ЕГН ********** на бащата О.Е.Г.;

             3. Да определи режим на лични контакти между майката С.Х.И. с ЕГН ********** и малолетната Катерина Огнянова  Георгиева да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа без приспиване;

             4. Да осъди майката С.Х.И. да заплаща на малолетната Катерина Огнянова  Георгиева, лични със съгласието на баща й О.Е.Г., месечна издръжка в размер на 200 лева, начиная от 24.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане и до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила издръжката.

             Отправено е още и искане с основание чл.126, ал.2 от СК – съдът да постанови съдебен акт, с който да разпореди по административен ред връщането на детето Катерина Огнянова Георгиева в Република България.

             От въведените с исковата молба твърдения и приложените към нея доказателства, от фактическа страна се установява, че ищецът О.Е.Г. и ответницата С.Х.И. са съжителствали на съпружески начала, като от съжителството им е родено малолетното дете Катерина Огнянова Георгиева, род.*** г. Поради настъпила раздяла между родителите, пред Ловешки РС е било образувано производство по гр.д.№232/ 2015 г. за разрешаване на спор за родителски права по реда на чл.127, ал.от СК. Делото е приключило със съдебна спогодба, приета и одобрена от съда с Определение № 541/13.05.2015 г., по силата на която родителите са постигнали съгласие майката С.И. да упражнява родителските права върху детето и същото да живее с нея на адрес: гр.Ловеч, бул.”България”№81, вх.”Б”, ет.1, ап.1, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето; определен е размера на издръжката, която бащата е задължен да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител. През 2016 г. майката С.Х.И. заминала за Кралство Нидерландия, а детето останало в България. В този период бащата е присъствал активно в живота на детето и е полагал непосредствени грижи по неговото отглеждане, възпитание и издръжка.  Бащата твърди, че е давал съгласие детето да напуска страната, но това винаги е било с точно установен срок. През м.ноември 2018 г. ответницата е извела детето извън страната, като от родителите й научил, че се намират в Нидерландия. Твърди, че не му е известен начина, по който С.Х. е  доказала пред митническите власти, че може да изведе детето без неговото знание и съгласие. Излага, че е сезирал РП – Ловеч и ДСИ, като в хода на образуваната в прокуратурата преписка и отпочнатото досъдебно производство е била назначена съдебно-графическа експертиза, която е дала заключение, че детето вероятно е напуснало страната въз основа на неистинско пълномощно. Ищецът твърди, че през м. април 2019 г. посетил Нидерландия, но опитът му да осъществи контакт с детето останал безуспешен, не срещнал и съдействие от държавните институции там. От лицето Алейдин Караджов, с когото майката фактически съжителствала в чужбина, узнал, че същата е сезирала органите по закрила на детето с оплакване за тормоз от страна на Алейдин Караджов и е настанена в лагер на нидерланската Агенция за закрила на жени от домашно насилие, което според Караджов се инсценира, за да получи социална закрила и жилище в страната. Към настоящия момент майката и детето пребивават в Нидерландия, като ищецът е ангажирал доказателства, че същите са регистрирани и имат номера, под които фигурират в социалната система на Нидерландия.

             Изложените по-горе обстоятелства сочат наличието на спор с международен елемент, свързан с продължителното пребиваване на малолетното дете Катерина в държава – членка на ЕС. Спорът попада в предметния обхват на Регламент ЕО №2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност и Регламент ЕО №4/2009 г. на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Задължение на съда е да провери международната си компетентност, като съобрази привързващите критерии по претенциите за родителска отговорност, разписани в правилата на чл.8 – 15 от Регламент (ЕО) №2201/2003.

             Съгласно чл.8 § 1 от Регламент (ЕО) №2201/2003 общата международна компетентност по делата, свързани с родителската отговорност, принадлежи на съдилищата на държавата – членка, където детето има обичайно местопребиваване  по времето, когато съдът е сезиран. Този момент според разпоредбата на чл.16  §1, б.”а” от Регламента се свързва с момента на подаване на исковата молба. Посочената обща компетентност не е абсолютна и съгласно §2 от цитираната разпоредба, правилото по §1 се прилага при спазване условията на членове 9, 10 и 12, които пророгират общата компетентност на съда.

            Съдът като взе предвид  установените данни относно фактическото местопребиваване на детето в Кралство Нидерландия и продължителността на това пребиваване в семейната и социална среда на майката, която упражнява родителските права, и след като прецени, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.9, 10 и чл.12 от Регламент(ЕО) №2201/2003, намира, че  следва служебно да прогласи, че не е компетентен да се произнесе по исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете.

              Детето е с трайна отседналост в Кралство Нидерландия, където според данните по делото, майката пребивава от 2016 г. С оглед продължителния срок от преместването на детето в Нидерландия  /от 2018 г. без обратно завръщане/, българският съд не може да запази и да продължи компетентността по предишното местопребиваване на детето на територията на Р България /чл.9 от Регламент (ЕО) №2201/2003./ Извеждането на детето в Нидерландия от неговата майка, на която е възложено упражняването на родителските права, не обуславя наличието на компетентност в случай на отвличане на дете по чл.10 от Регламент (ЕО) №2201/2003. В случая не са налице в условията на кумулативност и предпоставките по чл.12  на Регламент ЕО №2201/2003 г., тъй като не е изпълнено условието майката изрично или по друг недвусмислен начин да е приела компетентността на българския съд към датата на  предявяване на иска по чл.127 от СК.

             Неприложима в случая е и разпоредбата на чл.13 от Регламента, тъй като данните относно местопребиваването на детето в Нидерландия са безспорни, което изключва една от предпоставките на тази разпоредба – да не е възможно да се определи обичайното местопребиваване на детето. Дори и да се приеме обаче, че обичайното местопребиваване на детето е спорно и не е категорично установено, то съгласно чл.13 от Регламента, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия  ”присъствие на детето”, т.е. държавата – членка, в която то пребивава. В случая е важно е да се отбележи, че обичайното местопребиваване на детето е фактическо положение и не е  обвързано с формални признаци като гражданство на детето и родителите или адресна или друга регистрация в държавата по произход. В този смисъл фактът, че майката и детето са с адресна регистрация в България, както и че до есента на 2018 г. същото е посещавало детска градина в гр.Ловеч не обуславят компетентността на сезирания съд като съд по обичайното местопребиваване.  Разглеждането на спора от българския съд би било в нарушение на принципа за близост, прокламиран в пункт 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) №2201/2003, който разглежда компетентността   по делата в светлината на най - добрия интерес на детето. Към момента на предявяване на иска Нидерландия се е превърнала в държава – членка на ЕС, в която е обичайното местопребиваване на детето и обичайното пребиваване на майката като носител на родителска отговорност.

             От друга страна, българският съд/ в частност РС – Ловеч/ не е компетентен да се произнесе и по иска за издръжката на малолетното дете. Предвид данните за продължително пребиваване на майката и детето и детето извън пределите на РБългария, компетентността на българския съд не следва да се определя според чл.3, б.”а” и „б” на Регламент ЕО №4/2009 г. Искът за издръжка се явява акцесорен на иска за родителската отговорност, поради което не е налице основанието за компетентност по чл.3, б.”в” от Регламент ЕО №4/2009 г.

             За подведомствеността на делото, в т.ч. и международната такава, съдът е задължен да следи служебно / чл.14, ал.2 от ГПК/. Поради изложените по-горе съображения за липса на компетентност да разгледа въпросите за родителската отговорност и издръжката на малолетното дете, настоящият състав намира, че по тези искове производството по делото следва да се прекрати.

             Отправеното по реда на чл.126, ал.2 от СК искане съдът намира за неоснователно.       

             Според текста на посочената разпоредба,  когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето по административен ред. Понятието „местоживеене” в контекста на чл.126 от СК следва да се тълкува разширително, т.е. не само в смисъл на административен адрес, на който детето пребивава, а с оглед преценка доколко е нарушено правилото за съвместно съжителство на родителите и децата. В конкретния случай упражняването на родителските права върху детето Катерина е предоставено на майката С.Х.И., поради което местоживеенето на детето се определя от това на майката. Според твърденията в исковата молба и представените от ищеца доказателства, към настоящия момент детето живее съвместно с ответницата и няма данни да се е отклонило или да е било отклонено от трети лица от местоживеенето си при нея.  Доколкото местоживеенето на детето е определено именно при майката, промяната в нейното местоживеене е повлияло и върху местоживеенето на детето. С оглед динамичните икономически и социални отношения, както и гарантираната свобода на пътуване на българските граждани в рамките на държавите – членки на ЕС, местоживеенето не следва да се свързва само с посочения административен адрес, който в случая е в гр.Ловеч. Предвид твърденията на ищеца, че детето и майката живеят съвместно, макар и на адрес, различен от посочения с спогодбата, одобрена от ЛРС по гр.д.№ 232/2015 г., съдът приема, че  не е нарушено изискването детето да живее с родителя, на когото са предоставени родителските права, респ. не е налице отклоняване от местоживеенето му при този родител. Следователно, в случая  не е приложим реда по чл.126, ал.2 от СК, като спора между двамата родители относно местоживеенето на детето и осъществяването на режима на лични контакти, както и спора при разногласията им относно пътуването на детето в чужбина следва да бъдат разрешени по предвидения за това ред.

             С оглед на изложеното по-горе, съдът

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

             ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените от  О.Е.Г., с адрес: ***, чрез адв. С.С. ***, офис №207 против С.Х.И., с посочен адрес: *** искове за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения и издръжката на малолетното дете, поради международната им неподведомственост на съда.

             ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца О.Е.Г., с адрес: ***, чрез адв. С.С. ***, офис №207 - за връщане на основание чл.126, ал.2 от СК по административен реда на детето Катерина Огнянова Георгиева, с ЕГН ********** в Република България.

             Определението може да се обжалва с частна жалба пред Ловешки ОС, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

              Съобщението до ищеца да се връчи чрез упълномощения адвокат - С.С., на адрес: ***, офис №207.

 

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: