№ 32
гр. Шумен, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630101739 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна
квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по
отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение
на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №52-54, представлявано
от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез юрисконсулт М. Н. срещу Р. СТ. АТ.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №12, вх.3, ет.3, ап.39. Ищцовото
дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит с номер
№********** от 29.07.2019 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника паричен заем в
размер на 2265.94 лева, която сума следвало да бъде върната на 24 погасителни месечни
вноски, от които 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 118.04 лева и една
изравнителна последна месечна вноска на стойност 117.93 лева. Договорът бил отпуснат при
годишен лихвен процент от 22.43%. На ответника била начислена и такса оценка на риска в
размер на 242.78 лева, която сума била разсрочена и се заплащала заедно с погасителните
месечни вноски. На ответника била начислена и застрахователна премия във връзка със
сключена застраховка „Живот“ в размер на 173.16 лева. С част от сумата по отпуснатия
кредит бил рефинансиран друг кредит на ответницата по договор №********** на стойност
1
237 лева. Твърдят, че ответницата спряла плащанията по кредита, като падежът на договора
е изтекъл на 05.12.2020 год.
Твърдят, че ответникът не заплатил задължението си, поради което на основание
чл.410 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде
осъден длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като от страна на ответника
е било депозирано възражение, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на
чл.415, ал.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска срещу
ответника, като молят съда да признае за установено, че Р. СТ. АТ., с ЕГН********** дължи
на “***” ЕАД, с ЕИК*** сумите от 2113.16 лева – главница, представляваща дължими суми
по Договор за потребителски кредит №********** от 29.11.2018 год. 483.48 лева –
договорна лихва за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год. и 598.58 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 21.01.2021 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят също
ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство
и в заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител,
като поддържа иска и моли същия да бъде уважен изцяло и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорва размера на претендираните суми, като счита, че исковете са
недоказани. Счита, че сключения между нея и ищцовото дружество договор за
потребителски кредит е нищожен, поради липса на представена преддоговорна информация,
нарушение на нормата на 10, ал.1 от ЗПК – неспазване на изискуемия шрифт и размер,
непредставяне на общи условия, погасителен план и др. В същото време счита за
недействителни и отделни клаузи от договора, като клаузата, предвиждаща такса „оценка на
риска“. Оспорва и дължимостта на сумата от 173.16 лева, представляваща дължима
застрахователна премия във връзка със сключена застраховка „Живот“, като твърди, че
ответницата не е изявявала желание за сключване на такава и липсват доказателства
посочената сума да е била преведена на застрахователя. Счита за нижощна и клаузата,
уреждаща дължимата договорна лихва. В отговора на исковата молба излага конкретни
мотиви в подкрепа на изложените твърдения. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. От името на упълномощен
процесуален представител е депозирано писмен становище, в което излага становище по
съществото на спора.
2
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за потребителски паричен кредит с номер №********** от
29.11.2018 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника паричен заем в размер на 2265.94 лева,
която сума следвало да бъде върната на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 равни
месечни вноски, всяка в размер на 118.04 лева и една изравнителна последна месечна
вноска на стойност 117.93 лева. Договорът бил отпуснат при годишен лихвен процент от
22.43%. На ответника била начислена и такса оценка на риска в размер на 242.78 лева,
която сума била разсрочена и се заплащала заедно с погасителните месечни вноски. На
ответника била начислена и застрахователна премия във връзка със сключена застраховка
„Живот“ в размер на 173.16 лева. С част от сумата по отпуснатия кредит бил рефинансиран
друг кредит на ответницата по договор №********** на стойност 237 лева. Твърдят, че
ответницата спряла плащанията по кредита, като падежът на договора е изтекъл на
05.12.2020 год.
Ответникът не заплатил задължението си, поради което на основание чл.410 от ГПК
ищцовото дружество поискало издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да
бъде осъден длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като от страна на
ответника е било депозирано възражение, за ищцовото дружество на основание
разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за потребителски кредит
№*********, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Заявление за
рефинансиране на задължение, Рамков договор за платежни услуги за физически лица,
Искане за откриване на банкова сметка на физически лица, Преддоговорна информация по
програма „Защита Живот“, Застрахователна полица №81001NLB2011**********2018,
Потвърждение за приемане и съгласие по застрахователен договор, Списък на разноските,
Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по
ЧГД №144/2021 год. по описа на ШРС, Договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената и изготвена в
съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение,
че отпуснатата по договора за кредит сума е била преведена на ответницата на 29.11.2018
год., че последната е заплатила две месечни вноски на обща стойност 236.84 лева,
съответно 118.04 лева на 05.01.2019 год. и 118.80 лева на 14.02.2019 год., че на 15.12.2018
год. от страна на ищцовото дружество е била преведена по сметка на застрахователя
средствата за заплащане дължимата застрахователна премия, че дължимата от страна на
ответницата сума към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.01.2021 год. е била общо в размер на 3194.09 лева, то която 2113.16 лева –
3
главница; 483.48 лева – договорна лихва за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год. и
597.45 лева – обезщетение за забава за периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021 год.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения, като по силата на Договор за потребителски кредит
№**********/29.11.2018 год. ищцовото дружество е предоставило на ответника
потребителски кредит на стойност 1850 лева, като към посочената сума е била включена
сумата от 173.16 лева представляваща дължима от ответника сума по сключена застраховка
„Живот“ и 242.78 лева – такса „оценка на риска“.
Съдът не споделя твърденията на ответника, че по делото не са налице доказателства,
че е получил посочената сума. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от
изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява по категоричен
начин, че сумата по кредита в размер на 2265.94 лева е била преведена по сметката на
ответницата на 29.11.2018 год., като е било посочено основание „усвояване на кредит
**********“. На същата дата е била взета сумата от 242.78 лева за такса „оценка на риска“,
сумата от 173.16 лева – за застраховка „Живот“, а сумата от 237.00 лева е била преведена за
рефинансиране на кредит по договор №**********, като същото е извършено въз основана
на депозирано от ответницата заявление за рефинансиране на задължение от 29.11.2018 год..
На същата дата ответницата Р.А. е изтеглила на каса сумата от 1612.00 лева.
С оглед твърденията на ответницата, че не е била уведомена, че кредита е бил обявен
за предсрочно изискуем, следва да бъде посочено, че както заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така също и в исковата молба по делото липсва твърдение от страна
на ищцовото дружество, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем с произтичащите
от това последици. Видно от матиралите по делото срокът на договора, респективно
падежът на последната погасителна вноска е бил 05.12.2020 год., поради което договорът
следва да се счита с изтекъл падеж на 05.12.2020 год. Същият е изтекъл преди датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2021 год.
Следователно с оглед настъпилия падеж на кредита ответникът дължи на ищцовото
дружество целия размер на дължимата и непогасена главница. При преценка размера на
главницата съдът съобрази обстоятелството, че от страна на ответницата са били заплатени
само две месечни вноски на обща стойност 236.84 лева, съответно 118.04 лева на 05.01.2019
год. и 118.80 лева на 14.02.2019 год. От заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че с посочената сума е била погасена част от
главницата, като непогасената част от главницата е 2113.16 лева.
Ищцовото дружество претендира като главница сума също в размер на 2113.16 лева,
представляваща дължими и незаплатени суми по Договор за потребителски кредит
№**********/29.11.2018 год. В посочената като главница сума са включени и посочените в
т.7.1 от Договор за потребителски кредит №**********/29.11.2018 год. суми, а именно
4
дължимата застрахователна премия за сключената застраховка „Живот“ и Такса „Оценка на
риска“, която съгласно посоченото обяснение в чл.7.1 от Договора представлява еднократна
такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски,
съгласно погасителния план.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-
жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се
явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за него важи
забраната, посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Доколкото
длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В тази връзка съдът намира за неравноправна и
съответно недействителна клаузата, визирана в чл.7.1 от договора, която предвижда
заплащане на такса „оценка на риска“ от страна на кредитополучателя, като същата се
включва в общата сума на кредита и се заплаща от страна на кредитополучателя едва при
отпускане на кредита, а не предварително. С оглед на изложеното се налага извода, че
доколкото посочената такса се изисква едва след разрешаване на кредита и неговото
отпускане и се включва в сключения между страните Договор за потребителски кредит, то
същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита, а не такса за разглеждане искането за кредит и евентуална оценка на риска.
Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги
по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други
и същите безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. С оглед
изложените съображения, клаузата, изискваща от кредитополучателят заплащане на такса
„оценка на риска“ /в размер на 242.78 лева/ противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК и се явява неравноправна, респективно нищожна. С оглед на изложеното ответникът не
дължи заплащане на сумата от 242.78 лева, представляваща „такса оценка на риска“. С оглед
на изложеното и доколкото същата не е била заплатена еднократно, а е била включена към
5
главницата в дължимите погасителни вноски, то същата следва да бъде приспадана от
дължимата главница.
Съдът не кредитира направеното от страна на ответницата възражение за
недължимост на вноските за сключената застраховка „Живот“. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че в приложеното като писмено доказателство по делото
Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 29.11.2018 год.
ответницата в чл.7 от същото недвусмислено е посочила, че желае да бъде сключена
застраховка „Живот“ към ЗК „Уника Живот“ АД. В тази връзка между нея и
застрахователното дружество е била сключена застраховка по Застрахователна програма
„Защита живот“, обективирана в Застрахователна полица №8100INLB2011**********2018,
която е приложена като писмено доказателство по делото. С оглед на изложеното съдът
намира, че претендираните застрахователни вноски са дължими от страна на ответницата.
С оглед на изложеното следва да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1870.38 лева,
представляваща дължима и незаплатена главница по Договор за потребителски кредит
№**********/29.11.2018 год., формирана като разлика между претендираната главница –
2113.16 лева и сумата за еднократната такса оценка на риска - 242.78 лева.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва съдът съобрази
обстоятелството, че ищцовата страна претендира заплащане на посочената в погасителния
план договорна лихва за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год. в размер на 483.48
лева. При преценка на този иск, съобразявайки разясненията, дадени в т.2 на Тълкувателно
решение №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2017 год., както и
обстоятелството, че кредитът не следва да се счита за предсрочно обявен, а за падежиран на
05.12.2020 год., се налага извода, че ответникът дължи заплащане на договорна лихва за
претендирания период от време.
В тази връзка съдът съобрази направеното с отговора на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на тази претенция. Съгласно разпоредбата на
чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Ищцовата страна претендира възнаградителна лихва за периода от 05.03.2019 год.
до 05.12.2020 год. Видно от материалите по делото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е било подадено на 21.01.2021 год. Следователно по отношение на претенцията
за лихва за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год. не е изтекъл тригодишен давностен
срок и същата не е погасена. Имайки предвид изложеното, представения по делото
погасителен план и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза съдът
намира, че вторият обективно съединен положителен установителен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 483.48 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год.
По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск съдът
установи, че ищцовото дружество претендира сума в размер на 598.58 лева, представляваща
6
обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021
год.
В тази връзка съдът отново съобрази направеното с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност по отношение и на тази претенция. Доколкото
както бе посочено и по-горе съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД вземанията
за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, имайки предвид факта, че
ищцовата страна претендира обезщетение за забава за периода от 05.03.2019 год. до
07.01.2021 год., а видно от материалите по делото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е било подадено на 21.01.2021 год., се налага извода, че и по отношение на
претенцията за лихва за периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021 год. не е изтекъл
тригодишен давностен срок и същата не е погасена.
В тази връзка съдът съобразявайки възражението за изтекла погасителна давност,
което намира за неоснователно, заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, намира, че третият обективно съединен положителен установителен
иск се явява частично основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 597.45
лева, представляваща дължимо обезщетение за забава плащането на главницата за периода
от 05.03.2019 год. до 07.01.2021 год. За разликата над сумата от 597.45 лева до пълния
претендиран размер от 598.58 лева, искът като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
В същото време ответникът дължи заплащане на законната лихва върху дължимата
главница и считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.01.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед задължението на съда, визирано в разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
при проверка на представените по делото писмени доказателства намира, че клаузите на
сключения между страните договор, с изключение на клаузата за заплащане на „такса оценка
на риска“ отговарят на изискванията на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК
Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. В случая договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото
на потребителя на отказ от договора. Липсва съмнение и относно шрифта на договора. В
същото време на ответника са били предоставени и изискуемите съгласно закона
преддоговорна информация, общи условия и и погасителен план.
7
В същото време съдът намира, че клаузите от процесния договор, касаещи ГЛП и
ГПР не са нищожни поради обстоятелството, че същите са договорени при съблюдаване
изискването за добросъвестност и при съобразяване с добрите нрави, по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.26 от ЗЗД. Същите не са нищожни на основание чл.21 от ЗПК. Съгласно
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР и ГЛП. Видно от текста на процесния Договор за
потребителски кредит №**********/29.11.2018 год. ГПР е в размер на 39.89 %, а ГЛП е в
размер на 22.43 %. Към настоящият момент е налице нормативен текст - чл.19, ал.4 и ал.5
от ЗПК, който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита, посочвайки, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаградителната лихва е
компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото
условие е същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално
допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 39.89%, което е под допустимия петкратен
размер, поради което се налага извода, че тази клауза от договора не е нищожна, както и
клаузата, касаеща годишния лихвен процент.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 539.91 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък. При преценка на
дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци,
ако са били защитавани от юрисконсулт се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В
тази връзка съдът имайки предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по
дела с определен материален интерес, визирано в разпоредбата на чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото
производство в размер на 150 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както
фактическата и правна сложност на делото, така също и че за процесуално представителство
на ищцовото дружество в хода на образуваното заповедно производство е било определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че предявените искове са отхвърлени
частично на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
разноски. Доколкото упълномощеният от ответника адвокат в производството, на основание
чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от
същата разпоредба следва да му бъде определено възнаграждение, съобразно с отхвърлената
част от исковете. Имайки предвид естеството на исковете и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и
8
2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
настоящият състав намира, че на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва
да бъде осъдено да заплати на упълномощения от ответника адвокат адвокатско
възнаграждение в размер на 74.65 лева, определен в размер на минимално предвидения в
посочената разпоредба размер, съгласно с цената на иска и съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
При преценка на направеното то страните по делото възражение за прекомерност на
дължимото на другата страна възнаграждение за адвокат, респективно за юрисконсулт,
съдът съобрази обстоятелството, че както разпоредбата на чл.78, ал.8, а така също и тази на
чл.38, ал.2 от ЗА предвижда при подобен род дела възнаграждението да бъде определено от
съда, а не от страната, поради което и възражение за намаляване на съответното
възнаграждение се явява неоснователно и неотносимо към конкретния казус.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. СТ. АТ., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №12, вх.3, ет.3, ап.39 ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №52-54, представлявано от
изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез юрисконсулт М. Н. сумата от 1870.38
лева /хиляда осемстотин и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ – неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит №**********/29.11.2018 год. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.01.2021 год. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска за разликата над 1870.38 лева до пълния предявен размер от
2113.16 лева, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. СТ. АТ., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №12, вх.3, ет.3, ап.39 ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №52-54, представлявано от
изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез юрисконсулт М. Н. сумата от 483.48
лева /четиристотин осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ –
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №**********/29.11.2018 год. за
периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. СТ. АТ., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №12, вх.3, ет.3, ап.39 ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №52-54, представлявано от
изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез юрисконсулт М. Н. сумата от 597.45
лева /петстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021
год., като отхвърля иска за разликата над 597.45 лева до пълния претендиран размер от
9
598.58 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р. СТ. АТ., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №12, вх.3, ет.3, ап.39 да заплати на “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №52-54, представлявано от
изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез юрисконсулт М. Н. сумата от 539.91
лева /петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
направените от тяхна страна разноски в настоящото и в заповедното производство,
включващи държавна такса, юрисконсулско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“***“ №52-54, представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез
юрисконсулт М. Н. ДА ЗАПЛАТИ НА основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1
от ЗА на упълномощения адвокат на ответника – адв.Михаел Любомиров Любомиров от
АК-София сумата от 74.65 лева /седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10