Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.03.2021 г. гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец Наказателен състав
На 22 февруари 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 153 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Н.А. против
Наказателно постановление № 20-0269-000300/11.09.2020 г. на Началник Група в
Районно управление – Средец към ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателката на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателката изразява несъгласие с вмененото
й нарушение и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, в съпроводително
писмо е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен
случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
защитника-адвокат.
В с. з. жалбата се поддържа. Сочи се,
че жалбоподателката не е извършила нарушението.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Срещу Е.Н.А. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 350909/29.08.2020
г. за това, че на 29.08.2020 г., 23,40 часа, е управлявала лек автомобил „Ауди
А4 Авант“ с рег. № А 8435 НН, собственост на Г.Г., като при подаден сигнал за
спиране със стоп палка по образец да спре на указаното място за спиране
/кръстовище, образувано от ул. „Никола Попов“ и ул. „Христо Ботев“/ не е спряла
на указаното място, а отбила вляво по посока на движение и е спряла на около 50
метра преди мястото, указано й от полицейски служител, по който начин виновно е
нарушила чл. 103 от ЗДвП. В АУАН са вписани три различни местонарушения – 1. в
Община Средец, на път III-795, п. к.
Вълчаново – Драка – Проход – Белила – Средец; 2. На около 50 метра преди
кръстовище с път ІІ-53 посока на движение към гр. Бургас; 3. на около 50 метра
от кръстовище, образувано от ул. „Никола Попов“ и ул. „Христо Ботев“. Водачката
е подписала АУАН с възражения, които по реда и в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
е конкретизирала и които съвпадат с оплакванията й срещу НП.
Въз основа
на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта
фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона, а в допълнение е посочил
четвърто местонарушение – Община Средец, на път Общинки № BGS2241. Приел е, че жалбоподателката, като водач на МПС, не
спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение
при подаден сигнал за спиране от контролен орган, поради което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложил
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Наказателното постановление е връчено
на жалбоподателката на 21.09.2020 г., а жалбата й е депозирана на 24.09.2020 г.
Разпитаните по делото свидетели Т.К. –
актосъставител и М.М. – очевидец, присъствал при установяване на нарушението и
при съставяне на АУАН, дават взаимно противоречиви показания досежно
местоположението им преди и по време на подаване на процесния сигнал. Първият
свидетел твърди, че и двамата са били извън полицейския патрулен автомобил
преди и по време на подаване на сигнала, след което св. М. се е качил и
подкарал полицейския автомобил. Вторият свидетел поддържа, че при приближаване
на управляваното от жалбоподателката МПС двамата са се намирали в служебния
автомобил, след което св. К. е излязъл пред автомобила, за да подаде сигнал за
спиране, а св. М. е останал вътре и не е слизал от полицейския автомобил.
Жалбоподателката отрича да е възприела
надлежен сигнал за принудително спиране за полицейска проверка преди отбиването
на управлявания от нея автомобил ляво на пътното платно. В подкрепа на тезата
си е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.Г. – пътник в
процесния автомобил, който изнася данни, че А. е отбила МПС още преди да й е
било сигнализирано. Тезата й се потвърждава и от заключението на
съдебно-техническата експертиза на запис от видеорегистратора на процесното
МПС, според което управляваният от А. автомобил е започнал отбиването вляво и преустановяване
на движение преди да е подаден сигналът за спирането му от длъжностните лица на
РУ – Средец, като вещото лице не е установило данни за рязкото му спиране
вляво. Описанието
на движението на автомобила, дадено от св. Георгиев, съвпада с описанието,
дадено от вещото лице. Доколкото фактическите
данни в показанията на полицейските служители не са еднозначни и се явяват в
противоречие със заключението на СТЕ и останалите гласни доказателства, съдът
приема, че липсва подаден сигнал за спиране на МПС, който да бъде възприет от
водачката преди преустановяване на движението на управляваното от нея МПС в
ляво на пътя.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а
разгледана по същество се явява основателна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Текстът на закона предписва на водача на МПС конкретно
определено поведение. При подаден сигнал той е длъжен да спре плавно, като
законът предвижда две алтернативни /еднакво допустими/ възможности за
изпълнение на задължението: 1. водачът да спре в най-дясната част на платното
за движение или 2. водачът да спре на посоченото от представителя на службата
за контрол място. В края на нормата е предвидено и последващо кумулативно
задължение на водача – да изпълнява указанията на представителя на службата за
контрол. В конкретния случай А. е спряла още преди да е било подадено нареждането на органа за контрол и регулиране на
движението. Установеният
от СТЕ механизъм на действие показва, че водачката в действителност не се е
възприела като адресат на сигнал за спиране от контролен орган преди отбиването
си вляво, респективно е изводимо, че до подаване на нареждането на органа за контрол и регулиране на
движението не
е имала задължение да спира. Освен това, в съответствие с второто кумулативно изискване
на чл. 103 от ЗДвП е изпълнила указанията на представителя на службата по
контрол при осъществяване на проверката на документи, лица и МПС.
Тъй като в производството пред
настоящата инстанция беше оборена доказателствена сила на АУАН чрез
доказателства, които обосновават становище на съда за различни констатации от
тези, отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на
административно-наказващия орган, следва да се приеме, че посоченото в
констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение не е
било осъществено от страна на Е.Н.А.. Доказаха се обстоятелства, дисквалифициращи
деянието като административно нарушение по посочената в АУАН и НП квалификация,
поради което не е налице основание за ангажиране на
административно-наказателната й отговорност. Поради липса на нарушение по чл.
103 от ЗДвП съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и като
такова следва да бъде отменено.
Освен това, НП е и незаконосъобразно,
тъй като в АУАН и наказателното постановление са посочени различни места на
извършване на нарушението – 1. в Община Средец, на път III-795, п. к. Вълчаново – Драка – Проход – Белила –
Средец; 2. На около 50 метра преди кръстовище с път ІІ-53 посока на движение
към гр. Бургас; 3. на около 50 метра от кръстовище, образувано от ул. „Никола
Попов“ и ул. „Христо Ботев“ и 4. Община Средец, на път Общинки № BGS2241. Фактите, които
административно-наказващият орган счита за съставомерни и онези обстоятелства,
които имат отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във
времето и пространството, следва да бъдат описани точно в АУАН и в наказателното
постановление. Противното би означавало да се допусне възможността с НП
жалбоподателката да бъде санкционирана за нарушение, за което /доколкото мястото
на извършване на деянието е обективен признак от състава на всяко едно
нарушение/ в действителност не е същото. Разкритата неяснота /неустановеност/
досежно къде в действителност е реализирано нарушението се отразява върху законосъобразността
на обжалвания административен акт и обуславя отмяната му.
При този изход на делото, на осн. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно представения
договор за правна защита и съдействие договореното и платено възнаграждение е 200
лева, чийто размер се явява под минимално определения по чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според чл. 18, ал. 4 от която минималният размер за защита в
една инстанция по това дело е 300 лева. По тази причина съдът не дължи произнасяне по направеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира
от въззивника.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0269-000300/11.09.2020 г. на Началник Група в Районно
управление – Средец към ОДМВР – Бургас, с което на Е.Н.А., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Бургас да заплати на Е.Н.А., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: