РЕШЕНИЕ
№ 1485
гр. Бургас, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120102196 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно
Акционерно Дружество ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр. .... представлявано заедно от А..П..Л..и Р. К..Д..– изпълнителни
директори, чрез адвокат Г. Б. Х., със съдебен адрес: гр. ..... против В. М. А., ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: гр. ....., с която се претендира установява
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 3778/13.12.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 7520/2023 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата от 671. 33 лева – главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ....., на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
дължима от подаване на заявлението – 12.12.2023 г., до изплащане на вземането.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсената сума се основат на твърдения за
съществуването на регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Излага се, че на
08.12.2018 г. около 08. 10 часа в гр. ....., ответникът е управлявал МПС, марка „..“,
модел „..“, рег. № .... Поради неупражнен достатъчен контрол над автомобила,
1
длъжникът се е блъснал в тръбен парапет и метални колчета към него, след което е
напуснал местопроизшествието, като виновно е причинил произшествието.
Съставени са Протокол за ПТП № ... г., АУАН № ..../2019 г., Наказателно
постановление № ..../01.04.2019 – всички по описа на СПП към ОД на МРВ-
Бургас. Към датата на застрахователното събитие, длъжникът е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищеца. Представител на
Община Бургас - собственик на увреденото в следствие на ПТП имущество, е
предявил претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение в
претендирания размер, която сума е била изплатена, поради което на основание чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ в полза на ищцовото дружество е възникнал правен интерес да
претендира възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение, за което
на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки това
изпълнение не е последвало.
Правно основание на иска е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от
Кодекса за застраховането.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Р. И., с който се
излага, че искът е недоказан, тъй като не било установено по категоричен начин, че
виновният водач е напуснал мястото на произшествие, както и че водач е бил
именно ответникът. Оспорват се и приложените към исковата молба книжа, като
връчените такива на ответника не били заверени /приложените към исковата молба
такива са заверени/. В частност се оспорва и протоколът за ПТП, който не носил
подпис за посочения съставител М. С., нито пък имало данни за свидетели.
Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 7520/2023 г. по описа на съда, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, които са предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е
открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота
на лицето и адрес на регистрирана стопанска дейност, поради което и съдът е указал
на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на
установителния иск по настоящoто производство.
Установява се от приложения препис на Протокол за ПТП № .....от
2
17.01.2019 г., съставен от М. С. на длъжност полицейски инспектор към ОД на
МВР- БУРГАС – СПП, отразяването на обстоятелства за настъпило на 08.12.2018 г.,
08.10 часа, в гр. ...., посока изхода за гр. ...., пътнотранспортно произшествие, като
В. А., като водач на лек автомобил – ..„..“ с рег. № ..., допуска самостоятелно ПТП
вдясно по посока на движението преди отбивката за Мак Донълдс, като удря
тръбен парапет и стълбове - собственост на община Бургас.
Видно от приложената административноназателна преписка на ответника са
били наложени за извършените на 08.12.2018 г. нарушения на правилата по ЗДвП
административни наказания със съставено Наказателно постановление № ...., за
което не се спори, че е влязло в законна сила, като към преписката е приложена и
квитанция за извършено плащане на глобите чрез ПОС - терминално устройство.
Не се спори също така, че между страните съгласно застрахователна полица
№ ..... е бил сключен договор, по силата на който е застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ лек автомобил: .., модел .., рег. № .... със срок на
действие на застраховката за периода от 02.10.2018 г. до 01.10.2019 г., като това е
видно и от приложеният по делото доклад по щета.
Установява се от представения препис на заведена при „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД претенция от община Бургас, че
същата е претендирала от застрахователя по риска гражданска отговорност на
управлявания при произшествието от ответника лек автомобил заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 671. 33 лева., като
същото е заплатено от ищцовото дружество с платежно нареждане от 04.07.2019 г.
В открито съдебно заседание на 27.03.2025 г. са събрани гласни
доказателства. Разпитаният свидетел М. С. С., излага в показанията си, че
протоколът е подписан от него, но няма спомен по какъв повод била преписката,
както и че не си спомня как е установил участника. Не може да отговори на
поставените въпроси. В протокола бил отразил наличните данни съобразно
момента на изготвянето му.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебна автотехническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастон
изготвена от лице с нужните специални познания, че водачът на лек автомобил „...“
с рег. № .... на 08.12.2018 г., около 08. 10ч. в гр. ...в посока изхода за гр. Варна
допуска самостоятелно ПТП, като се блъска в тръбен парапет собственост на
Обшина Бургас, като в резултат на удара са нанесени материални щети по
парапета, изразяващи се в деформация на 4 броя пана тръбен парапет и 4 броя
3
метални колчета към него, като причините за произшествието според експертизата
са липса на достатъчно контрол от страна на водача. Експретът инж. С. посочва, че
е налице пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и щетите,
които са нанесени на имуществото на Община Бургас. Стойността на щетите се
определят от съставен опис в количествено-стойностна сметка на нанесени щети
изготвена от Обшина Бургас, като експертизата приема данните посочени в нея за
достоверни и приема, че щетите са в размер на 671.33 лева.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането,
застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" има
право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато водача е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Установи се безспорно в настоящето производство, че ищцовото дружество е
застраховало по риска "Гражданска отговорност" лекият автомобил за периода от
02.10.2018г. до 01.10.2019 г. Съдът счита, че се установи също така извършено
виновно противоправно деяние от ответника В. А. при управление на
застрахования автомобил през периода на действие на застрахователния договор,
както и настъпването на имуществени вреди, намиращи се в пряка причинна
връзка с това деяние. Съставеният Протокол за ПТП е подписан от ответника без
възражения, поради което има характер на признание на неизгодните за
подписалия го факти, касаещи механизма на произшествието. Нещо повече –
налице и заплащане на наложената глоба, което също съставлява следва да се
възприеме като признание. Наред с това от протокола за ПТП се установява, че
причина за произшествието е липсата на контрол при управлението на автомобила
от страна на ответника. В съответствие с нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, при
причинени вследствие ПТП имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и изпълняват дадените им указания. Приложно поле намира и
правилото за поведение, обективирано в разпоредбата на чл. 204 ППЗДвП, според
4
която участникът в пътнотранспортно произшествие е длъжен да уведоми лично
или чрез органаните на МВР собствениците на имущество, което е повредил в
тяхно отсъствие. Доколкото община Бургас не е била уведомена за настъпилите
щети, се предполага че липсва съгласие относно обстоятелствата по случая и
ответникът е бил задължен да съобщи събитието на органите на МВР и да остане
на мястото на произшествието до идване на съответните органи на МВР.
От обсъдения Протокол за ПТП и събраните гласни доказателства се
установи, че ответника след произшествието е напуснал мястото му. Този факт
изрично е отразен в Протокола за ПТП, подписан от виновния водач без
възражение.
Поради горното, съдът намира, че са налице всички сочени предпоставки по
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за суброгиране на застрахователя в правата на увреденото
лице. Досежно доводи на особения представител за недоказаност на иска следва да
се отбележи, че различното посочване на ляво респективно дясно относно мястото
на настъпване на щетите в административно-наказателното производство не
обосновава такъв извод, като очевидно са касае до техническа грешка, като
съвкупното тълкуване на всички събрани по делото доказателства обосновават
извод за неговата доказаност и основателност на претенцията.
Предвид на така установеното, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ се явява основателен и доказан в пълния
претендиран размер от 671. 33 лв. и следва да бъде уважен като такъв. Върху
главницата следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
задължението.
Относно възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че същото е неоснователно, тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е
входирано в съда на 12.12.2023 г., като е било изпратено чрез куриер на 11.12.2023
г., което е видно от проследяване на пратката ====в сайта на Еконт, т.е. преди
изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, приложим предвид
вида на вземането. В настоящия казус погасителната давност започва да тече от
момента на заверяването на сметката на Община Бургас т.е. от 04.07.2019 г., когато
същност възниква регресното вземане на застрахователя, като към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е бил изтекъл. Съгласно чл. 422, ал. 1 от
ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение.
5
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са направените разноските в заповедното производство в размер на 505
лв., пердвид уважаването на иска, които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да му заплати сумата от 1 180 лв. разноски в настоящото производство,
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 1 685 лв.
РЕШИ:
Приема за установено , че В. М. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. ....., дължи на „Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК –
Застраховане“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...
представлявано заедно от А..П..Л..и Р. К..Д.., сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3778/13.12.2024 г., издадена по ч.гр.д. №
7520/2023 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 671. 33 лева –
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № .....
на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
дължима от подаване на заявлението – 12.12.2023 г., до изплащане на вземането.
Осъжда В. М. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. .... да
заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК – Застраховане“ АД с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано заедно от
А..Л..и Р. Д.., сумата от 1 685 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и пет лева/ за
направените по делото разноски, от които 505 лв. за ч.гр.д. № 7520/2023 г. и 1 180
лв. за настоящото гр.д. № 2196/2024 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6