Р Е Ш Е Н И Е
№________
гр.Тервел, 27.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен
съд в публично съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Росен Балкански
с участието на секретаря Ж. Ж.
разгледа докладваното от районния съдия АНД №1 по описа за
2021 година на Районен съд – Тервел и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Чрез
Началник на отдел рибарство и контрол „ Черно Море“ гр. Бургас е депозирана жалба- при ИАРА гр.
Бургас изх. № 11-00-4 от 04.01.2021
година .
Производството е образувано по
жалба от Р.Н.Р.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.С.- със съдебен адрес *** офис
2 срещу Наказателно
постановление №08-66/ 07.12.2020 година
на Началника на отдел „ Рибарство и
контрол - Черно море“ гр.Бургас към главна дирекция „ Рибарство и контрол“ / ГДРК/ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури / ИАРА/ - К.Г. Д.,
оправомощен да издава наказателни постановления съгл. Заповед № РД
09-25/ 21.01.2014 година на Министъра на
земеделието, храните и горите, с което за
установено адм. Нарушение, установено с АУАНН сер. В, №0016065 от 16.07.2020 година съставен на
жалбоподателя от С.К.Б. -на длъжност
инспектор в сектор“ Рибарство и контрол“ офис Добрич,към ГДРК при ИАРА за устатовено
адм. Нарушение на чл. 17 ал. 1 от
Закона за рибарството и аквакултурите на
жалбоподателуя Р. Р. е наложено адм. Накаазание „ глоба „ в размер на
1500,00 / хиляда и петстотин / лева – на основание чл. 56 ал. 1 от ЗРА, както и на на основание
чл. 90 ал. 1 от ЗРА са
отнети 3 / три броя риба от вида тостолоб – върната обратно във водата
и в полза на държавата е отнета 1
/ един / брой гумена лодка , модел Excursion 4 , с.н. CN- XEE02258H8.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е
незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна.Според твърдения обективирани по
жалбата по адм. Наказателната преписка-
по съставения АУАН и в
последствие издаденото НП са
налице съществени нарушения на процесуалния закон , които се явяват съществени и не би могло да се санират в последващ стадий на адиминистративно – наказателното
приизводство, като и същите водат до
незаносъобраност на атакуваното наказателно постановление.
Според отразеното по
жалбата АУАН е издаден в
нарушение на изискванията на чл. 42 т. 5
от ЗАНН- по акта според жалбоподателя не е посочено коя именно
норма е прието от актосъставителя за нарушена . При така установеното
жалбоподателя приема ,че му е било затруднено правото на защита, което представлява съществено
нарушение на процесуалните правила .Твърди се
с жалбата ,че по съставения срещу
жалбоподателя акт а и в последствие и по поднадзорното Назателно постановление не е посочено мястото
на извършване на адм. Нарушение, като отново по отношение на жалбоподателя не е дадена възможността
да защити правата си. В този ред на мисли са заявени претенции по адм. Наказателната преписка : липса на
точно описание на нарушението , дата
, място
където е установено извършенота такова , обстоятелствата при които
е извършено, доказателствата които го
потвърждават, както и законовите разпоредби които са били
нарушени.
В
съдебното заседание жалбоподателят ,редовно призован
се явява лично и с процесуалния си представител - адвокат М. С. *** .
Въззиваемата страна редовно призована,редовно призована не излъчва свой представител за първите две съдебни заседания. За съдебното
заседание проведено н 15.04.2021 година
въззиваемата страна се представлява по
делото от процесуален представител – юрисконсулт С.И. . В
хода по същество
процесуалния представител на
въззиваемата страна моли съдът да
потвърди поднадзорното НП като правилно
и законосъобразно.
Актосъставителя С.К.Б.
– без родствена връзка с жалбоподателя ,
от гр. Добрич на длъжност инспектор „ Риболов и контрол“ в ИАРА - офис Добрич ,редовно призован се явява лично.
В покаазанията си пред съда описва
фактическата обстановка която е приел за
установена на дата на проверката
и потвърждава така описаната
от него по съставения акт и № В
сер. № 0016165 от 16.07.2020 година и
обективираното от него по
констотивен протокол № 081-252- 122с/
2020 година.
Свиделите
при установяване на адм. Нарушение и при съставянето на АУАН -
Е. И.С. - без родствена връзка с жалбоподателя - на длъжност горски стражар при СИДП
гр. Шумен и Ж.П.Ж. без родствена връзка с жалбоподателя, от гр. Добрич на длъжност инспектор „ Риболов
и контрол“ в ИАРА - офис Добрич редовно
призовани се явяват лично . Двамата свидетели дават показания пред съда в
които описват фактическата обстановка установена към момента на проверката
.
В показаниата си тримата свидетели сочат, че след получаването на сигнал за неретгламентиран риболов в язивор Безмер , находящ се в землището на село Безмер,
общ. Тервел, в местността „ Каптажа“ са посетили обекта . Тримата
описват идентична ситуация установена на
терена – разпъната рибарска мрежа - работно положение, гумена лодка на брега на
водоема и двама мъже , като и тримата свидетели са категорични ,че единия
от мъжете е бил именно
настоящия жалбоподател. Жалбоподателя е спътника му са потвърдили ,че те са поставили
рибарската мрежа. След указания от контролните органи
жалбоподотеля и спъртника му с гумената лодка са извадили от
водата рибарската мрежа, която на по- късен етап мило установено ,че е хрина мрежа с дължина 100,00 метра. По указанията на тримата
проверяващи три броя риба от вида толстолоб закачена в мрежата мила пъсната обратно въ водоема. Проверката е приключила със
съставен констативен протокол и АУАН
издаден срещу настояжия жалбоподател ,
като има според свидетелите и съставен АУАН за спътника ана настоящия
жалбоподател.
В
първото съдебно заседание проведено на
15.02.2021 година по искане на
настоящи жалбоподател в качеството на свидетел е разпитан С.М. В.– от гр. Тервел – без
родствена връзка с жалбоподателя .
След
справка от РУ на МВР
гр. Тервел, съдът допусна и разпита в качеството на свидетели полицейските служители присъствали на
проверката осъществена на 16.07.2020
година от служители на ИАРА на водоем находящ се в местността „
Каптажа“ в землището на село Безмер , общ. Тервел .
По искане на жалбоподателя съдът изиска
от Община Тервел документи за собственост на процесния водоем, а от ТП
ДЛС Тервел гр. Тервел
изиска препис от Договор за предоставяне на площи за
стопанисване на дивеча на ловните
сдружения по чл. 30 от Закона за
лова и опазване на дивеча № 048 ЛСМ 001 от 07.09.2009 година .
В съдебно заседание проведен она 29.03.2021 година съдът разпита в качеството на свидетели
пилецейските служители М.П. Д. от гр. Тервел и И.Т. И. *** – двамат аслужители
на РУ на МВР гр. Тервел .
Независимо от основанията за
атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт,посочени от
жалбоподателя, съдът прецени административно-наказателното производство изцяло,
какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към
който препраща чл. 84 от ЗАНН, при което
след преценка на
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и наведените
от жалбоподателя
доводи установи следното:
Настоящата жалба,която
е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от ЗАНН от лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява допустима .Подадена
е в срок.
Процесуалната легетимация на АНО да издава Наказателни
постановления не е оспорена.
От фактическа страна :
Според преценката на съда е ирелевантно установяване адресата на телефонно обаждане до ЕЕНСП 112 на
16.07.2020 година за сигнал за
нерегламентиран риболов на риба с
лодка и мрежа ,осъществяващ се в землището на село Безмер,
общ. Тервел във водоем именуван „ Каптажа“ . Без
съмнение наличната информация е предадена на „ Рибарство и контрол - Черно
море“ гр.Бургас към главна дирекция „ Рибарство и контрол“ / ГДРК/ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури / ИАРА/, както и на ОД на МВР
Добрич. При и по повод сигнала от офиса в
гр. Добрич- към отдел „ Рибарство и контрол - Черно море“ гр.Бургас е била сформирана група
в състав : свидетелите С.К.Б.
и Ж.П.Ж. ***. По телефона групата ,чрез преките си ръководители е поискала съдействие от служители при ТП
ДЛС Тервел – тъй като двамата
служители не познавали добре терена в землището на село Безмер . Към групата се е
присъединил след стиковка
на ръководството на двете служби свидетеля
Е.И.С. на длъжност горски стражар при СИДП Шумен .
На място били изпратени именно свидетелите С.К.Б. и Ж.П.Ж.
***, служители на ИАРА и Е.И.С. на длъжност горски
стражар при СИДП Шумен .
При
пристигането на групата до
водоема – ориентировъчно около 18,30
часа на 16.07.2020 година тримата свидетели
установили , че на брега заобиколени от ловци – членове на местната
ловна дружинка село Безмер , в чието ловно
поле се намира и цитирания по – горе водоем има
разпъната в работно положение
рибарска мрежа, като на брега на
водоема била изтеглена гумена лодка с гребла , до която и
стояли ,които свидетелите по –
късно установили поименно
- жалбоподателя и водения от него свидетел С. М.В.. На въпрос чия собственост е
лодката жалбоподателя заявил ,че тя
е негова собственост а свидетеля В. заявил на служителите на ИАРА и
на горската стража , че мрежата е негова . Тъй като тримата свидетели нямали техническа
възможност да влязат във водоема те дали
указания на жалбоподатиля Р. и
свидетеля В.да взязат с лодката във водоема и да съберат
поставената от тях в работно
положение рибарса
мрежа . Преди на им е наредено да извадят мрежата жалбоподателя и свидетел В. заявили ,че те са поставили
мрежата във водоема.
След като извадили мрежата от водоема на жалбоподателя и на св.
Ст. В. е било разпоредено да пуснат
във водоема уловените в рибарската мрежа риби – три броя толстолоб.
Непосредствено към преключване
на изваждането на рибарската мрежа от
водоема на терена са пристигнали и
полицейските служители –
свидетелите М.П. Д. и И.Т.И. *** - служители на
РУ на МВР Тервел .
Свидетеля С.К.Б. - изготвя
констативен протокол № 081-252-122с/
2020 година – за извършена проверка на
лицата С.М.В. и Р. Н. Р. . Видно от съдържанието на констативния протокол – лист 10 по делото
служителя на ИАРА – св. Б. констатира следното : приема ,че двете лица
извършват стопански риболов с
помощта на 100 метра рибарска
мрежа – потопена към момента на проверката във водата – в работно положение.След изваждането
на мрежата рибата заплетена в същата
– три броя риби от вида
толстолоб била по указание на
проверяващите върната във водоема.По същия протокол е обективирано заявление от
жалбоподателя , че лодката е негова
собственост а св. Влаев декларирал ,че
хрилната мрежа с дължина 100,00 метра е негова собственост.
На жалбоподателя Р. Н.Р. бил съставен АУАН от 16.07.2020 г. за
нарушение на чл. 17 ал.1 от ЗРА, за това, че
в 18,30 часа на 16.07.2020 година
при извършена проверка в язовир
Безмер в землището на село Безмер , местност „ Каптажа“ извършва стопански риболов със
100 ,00 метка хрилна мрежа и
гумена лодка . По време на проверката рибарската мрежа е заложена във водата
и изтеглена по нареждане на служител на ИАРА. Прието е по АУАН ,че с действията си Р. е
извършил адм. Нарушение на разпоредбата на чл. 17 ал. 1 от ЗРА.
АУАН бил връчен на Р. Р. лично и срещу подпис на същата дата . По АУАН
е посочено ,че с него са
иззети следното количество риба -
- три броя толстолоб- върнати във
водоема.По АУАН е посочено , че е иззето риболовен уред , средства и приспособления, с които е извършено нарушението
: отнета 1 / един / брой гумена
лодка , модел Excursion 4
, с.н.
CN- XEE02258H8.
Въз основа на АУАН било изготвено поднадзорното Наказателно постановление №08-66/
07.12.2020 година на Началника на отдел
„ Рибарство и контрол - Черно море“ гр.Бургас
към главна дирекция „
Рибарство и контрол“ / ГДРК/ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури / ИАРА/- за адм. нарушение на чл. 56 ал. 1 от ЗРА и на
чл. 17 ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите , като със същото на
жалбоподателя Р. Р. е наложено
адм. Наказание „ глоба „ в размер
на 1500,00 / хиляда и петстотин / лева –
за това ,че на 16.07.2020 г. в 18:30 часа, при извършена
проверка на язовир Безмер, в землището на с. Безмер, в местността „Каптажа“ е
установено че същия извършва стопански риболов с помощта на гумена лодка и
хрилна мрежа с дължина 100,00 метра във водите на язовира. По време на проверката
мрежите са заложени във водата и са извадени по разпореждане на служители на
ИАРА , както и на основание чл. 90
ал. 1 от ЗРА със същото поднадзорно НП са
отнети 3 / три броя риба от вида тостолоб – върнат обратно във
водата и в полза на дъражава та е
отнета 1 / един / брой гумена лодка ,
модел
Excursion 4 , с.н. CN- XEE02258H8.
Горната фактическа обстановка съдът установил след анализ на
писмените доказателсва приобщени по
адм. Наказателната преписка и
от показанията на разпитаните по делото
свидетели. С
иключение на твърденията на свидетеля С.М.В., в частта им
в която твърди ,че с
жалбоподателя не са извършили
адм. Нарушение на посочените
разпоредби , а само са поставили
мрежата във водоема единствено
за това да проверят каква риба обитава
водоема- за който и свидетеля твърди , че е имал желанието да претендира пре
Община Тервел гр. Тервел за бъдещо стопанисване
под наем , съдът кредитира показанията на останалите разпитани свидетели. Показанията на свидетелите са дадени последователни и непротиворечат на събраните
по делото писмени доказателства и съдът намира ,че са обективно
дадени и безпристрастни ,без
свякаква предубеденост спрямо личността
на жалбоподателя . Показанията на свидетеля В. не се
подкрепят от другите събрани в хода на производството гласни и писмени
доказателства, поради което съдът не ги кредитира- приема същите за дадени в явен опит да се оневини жалбоподателя .
С оглед на изложеното и като прецени
събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подаена в срок и е процесуално
допустима .
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като
съдът е мотивиран от следните
съображения :
В санкционните производства, каквото е
това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да
могат те да породят правните си
последици. Наказателните постановления са актове, които не могат да бъдат
променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити. Правната квалификация на нарушението и санкционната
норма, следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път,
тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното
лице, което е лишено от възможността да разбере, за какво точно нарушение е
санкционирано. Задължение на административнонаказващия орган е да конкретизира
точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени, което в
настоящия случай е сторено.
В административно наказателното
производство, тежестта на доказване е на АНО. В настоящия случай, задължение на
АНО е било да докаже, че нарушителят действително е осъществил състава на
нарушението, описано в АУАН и НП и според преценката на събрания доказателствен материал съдът приема,че по адм.
Наказателаната преписка е доказано ,че
именно жалбоподателя Р. Р. е осъществил вмененото
му адм . нарушение.
Настоящият
състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните
правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи
основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и
е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са отразени в АУАН и НП.
Настоящият състав намира, че
мястото на извършеното нарушение е достатъчно добре определено и описано както
в АУАН така и в атакуваното НП, а именно – язовир в землището на с. Безмер, в местността „Каптажа“.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.3 от ЗРА:
(1) Рибностопански
обекти са:
1. естествени води и
водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води,
териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната
икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла
на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на
Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските,
крайдунавските и вътрешните езера и блата;
2. изкуствени водни
обекти - язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми,
хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други
индустриални предприятия или земеделски стопанства;
Макар
описаното място на извършеното нарушение водоем Каптажа да не е регистрирано,
като язовир, и по кадастрална карта да се води горска територия, то безспорно
представлява повърхностни води, в смисъла на чл.3 т.1 от Закона за водите,
поради което и се налага извода , че
посочения водоем е рибностопански обект.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона
за рибарството и аквакултурите, в редакцията й,
относима към датата на деянието - Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., бр. 65
от 2006 г., бр. 36 от 2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2012 г., бр. 102 от
2015 г.) Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва
след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми от: т. 1. физически лица,
юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина до 10 метра. По
силата на чл. 56, ал. 1 от Закона за
рибарството и аквакултурите, в редакцията,
действаща към датата на извършване на твърдяното нарушение - Чл. 56. (1) (Изм.
и доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., изм., бр. 36 от 2008 г., бр. 59 от 2012 г.,
доп., бр. 102 от 2012 г.) Който извършва стопански риболов без разрешително или
във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се
наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.
Според чл. 90, ал. 1 ЗРА - Чл. 90. (1)
(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., изм., бр. 59 от 2012 г.) В случаите по чл. 56,
62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81,
82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на
държавата. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното
на процесуално нарушение. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие
на жалбоподателя, който подписал акта и получил препис от същия, надлежно
удостоверено с подписа му в съответната графа, а процесният АУАН отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
спазени са формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието си то отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че на практика с НП е дадена и точната правна квалификация на
нарушението а именно чл. 56, ал. 1, вр.чл. 17, ал. 1 от ЗРА. Последното е станало възможно до колкото по безспорен начин е
установено извършването на нарушението, вината на жалбоподателя и самоличността
му. Така на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗАНН на практика АНО с НП е санирал пропуските в АУАН относно правната
квалификация на нарушението.
От материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място жалбоподателят Р. Н.Р. действително е бил край бреговете
на язовир Безмер , в землището на село Безмер , общ. Тервел. Установи се ,че именно жалбоподателя Р. и спътника му св. В.са лицата разпънали
рибарската мрежа .Именно жалбоподателя Р. и св. В. са лицата , които , в местността „ Каптажа“ и от водите на описания водоем по нареждане на контролните органи са извадили
с помощта на гумена лодка 1 брой
хрилна мрежа с обща дължина 100
м., в която е имало уловени 3 / три / броя
риби - толстолоб – обстоятелства , които са установени по категоричен начин от гласните
и писмени доказателствени средства. Жалбоподателят е установен на място от
органите на ИАРА в лицето на свидетелите С.К.Б. - актосъставител , и свидетелите при установяването на адм. Нарушение и при съставянето
на АУАН – св.дителелите Е.И. С. и Ж.П.Ж.,както
и от
свидетелите служители на РУ МВР
гр. Тервел- М.П.
Д. и И. Т. И..
Пред свидетелите жалбоподателя е
заявил ,че той е поставил хрилната мрежа във водоема и че е лодката е негова
собственост . Тези действия на
жалбоподателя предвид уредите и средствата, с които жалбоподателят е извършвал
риболова на процесната дата, а именно такива, различни от определените по чл. 24 ал. 1 от ЗРА, -
лодка гумена – 1 / един / брой ,
1 брой бр. хрилна мрежа, с обща дължина 100 м., представляват основание да се приеме ,че така извършвания риболов от жалбоподателя е стопански, с оглед легалната
дефиниция на това понятие, дадена в разпоредбата на Параграф ,, т. 28 от ЗРА и конкретно съгласно необоримата презумпция в изр. 2 - ро на същата
разпоредба. Съгласно посочената норма "риболов - стопански" е риболов
по смисъла на т. 28 е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни
организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел
стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се
извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на
този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24,
ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер,
надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Всичко това се доказа по
безспорен начин от обсъдените по-горе гласни доказателства, подкрепени с
иззетите с АУАН средства
– тук съдът има в предвид 1 / един / брой гумена лодка , модел Excursion 4 , с.н. CN- XEE02258H8, като се има в предвид , че по констативен протокол е посочено
и друго иззето средство – което
не е предмет на настоящия спор- хрилна мрежа с обща държина 100,0 метра . С въвеждането на законовата
фикция, всеки риболов, извършван с уреди, различни от предвидените в чл. 24 ал. 1 от ЗРА - въдици /пръчки/ за риболов, се счита за стопански.
Безспорно установеният факт,
че жалбоподателят е извършвал риболов с хрилна мрежа, във воден обект, различен
от р. Дунав и Черно море, е достатъчен да квалифицира риболова му като
стопански. В случая не се изисква разрешително до колкото този риболов, не се
извършва в р. Дунав и Черно море.
Събрания
доказателствен материал по делото и детайлния му анализ не оставят съмнение за осъществяването на
обективните признаци на състава на административно нарушение по чл. 56, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган по
поднодзорното НП. Всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са
безпротиворечиво и категорично установени. В случая, за да се ангажира
отговорността на дееца по посочения текст е необходимо и достатъчно най -
напред да се докаже, че същият извършва стопански риболов, което от изложеното
по - горе следва да се приеме за недвусмислено установено. Този риболов, освен
това, е извършван във водоем, различен от Черно море и р. Дунав – язовир в землището на село Безмер ,
общ. Тервел, в местността „ Каптажа“ По делото се изясни
и няма спор и относно авторството на деянието, като
доказателствата да сочат по несъмнен начин съпричастността именно на
жалбоподателя и свидетеля С. М.В. в извършване на стопанския риболов. С осъществяване на действия, свързани
с поставянето на хрилна мрежа във водите на посочения водоем жалбоподателя пряко е участвал в извършване на самото изпълнително
деяние, поради което в съответствие с материалния закон законосъобразно е била ангажирана отговорността му за
нарушение по чл. 56, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 ЗРА.
Административното нарушение има своята
легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното
нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по
административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко правни
характеристики:
Административното нарушение е
деяние. Следователно по принцип то е присъщо на физическите
лица ,поради коте и може да се каже ,че
административно-наказателната отговорност е лична.
Административното нарушение е противоправно
деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като засяга
действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат
от всички области на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те
да са законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно
деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред,като такива са и деянията квалифицирани като престъпления, но
обществената опастност на административното нарушение е
много по-ниска в сравнение с престъпленията .
Формален
критерий за разграничаването на двата вида противоправни
деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е
посочено в специалната част на НК, то е престъпление.
Административното нарушение е деяние, което
се наказва и установява по административен ред. Констатирането на едно административно
нарушение става с акт за установяване на административно
нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление.
Тези именно три
елемента- противоправност, обществена опасност и наказуемост- съставляват
обективната характеристика (обективния състав) на административното нарушение.
Административното нарушение е виновно
извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде
във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна могат
да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени,
когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен
резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени , когато деецът не е предвиждал
неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Следва да се
отбележи,като особеност на административно – наказателното производство , че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има
изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното
право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична
разпоредба в Наказателния
кодекс.
В
настоящия случай съдът установи
от събраните по делото доказателства, че към момента на проверката има
нарушаване на разпоредбата на чл. 56, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 ЗРА и
че това адм. Нарушение е
извършено от жалбоподателя Р.Н.Р.
.
От субективна страна,
нарушителят е действал виновно . При индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че наказващият
орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието
за нарушението по 56, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 ЗРА глоба в размер на 1500 лева, явяващ се минимума на предвидената санкция.АНО е направил коментар на въпросите визирани в
чл. 28 от ЗАНН ,като приема ,че
извършеното адм. Нарушение не представлява маловажен случай .
С оглед на изложеното съдът счита, че НП следва
да бъде потвърдено и в в частта относно наложените „Отнемане в полза на държавата” на
3 броя риба от вида толстолоб – върната обратно ъв
водоема и 1 / един / брой 1 /
един / брой гумена лодка , модел Excursion 4 , с.н. CN- XEE02258H8.
На основание чл. 63д, ал. 4 и, ал. 5 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира за съответстващо
възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв съгласно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно Наказателно постановление НП №08-66 /07.12.2020г. на Началника
на отдел „ Рибарство и контрол - Черно море“ гр.Бургас към главна
дирекция „ Рибарство и контрол“ /
ГДРК/ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури / ИАРА/ - К.Г.Д.,
оправомощен да издава наказателни постановления съгл. Заповед № РД
09-25/ 21.01.2014 година на Министъра на
земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА Р.Н.Р. с ЕГН ********** *** ,да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури / ИАРА/ сумата от 80,00
лева- представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14
- дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия :