№ 297
гр. Габрово, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20214210101467 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2015 г. между „Провидент Файненшъл
България" ООД и ответника П. Г. П. е сключен Договор за потребителски кредит с номер
*********. По силата на Договора за кредит кредитодателят предоставя сума в размер на
300,00 лева, а кредитополучателят се задължава да я върне на 45 броя седмични вноски,
ведно с уговорените лихви и такси. Ответникът изрично удостоверява, с полагане на
подписа си, получаването на сумата, предмет на договора за кредит видно от чл. 27 от
същия. С предоставянето на сумата „Провидент Файненшъл България" ООД е изпълнил
изцяло задълженията си по Договора за кредит.
Кредитополучателят не е изпълнил всички свои задължения по Договора за кредит и
преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на
15.08.2015 г. Крайният срок за изпълнение на договора изтекъл на 09.06.2016 г., с което
става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е
дължима ведно със законната лихва за забава.
На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК ********* и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото
производство, станал цедента „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД.
В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Провидент
Файненшъл България" ООД с ЕИК ********* упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжника П. Г. П., за прехвърлянето на вземанията
спрямо него. От страна на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД , в качеството на
пълномощник на цедента са изпратени до длъжника препоръчани пратки чрез „Български
пощи" ЕАД, съдържащи уведомление за цесия на адресите посочени в договора за кредит.
При посещението на постоянния адрес на длъжника, пощенския служител е установил, че
такъв адрес не съществува и е върнал пратката в цялост. С оглед на това към исковата молба
е приложено копие от уведомлението за връчване на ответника.
1
В качеството си на цесионер по Договора за кредит, „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД предявявил претенцията си по съдебен ред като депозирал
заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 481/2021г. по описа на Районен съд
Габрово, е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е указал на заявителя да предяви иск за
вземането си.
Поради изложеното по- горе ищецът прави искане съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на П. Г. П., ЕГН **********, че същият
дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД сумата 294,13 лева - главница, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението както и сумата 62,04
лева - лихва за забава, от които 59,65 лева начислени за периода от 15.03.2018г. до
13.03.2020 г. и 2,39 лева, начислени за периода 14.07.2020 г. до 12.03.2021г.
Претендира се присъждане на направените съдебно деловодни разноски в исковото
производство, както и в заповедното производство в размер на 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 25 лева - държавна такса.
В законния срок е постъпил отговор от ответника, чието становище е, че
предявеният иск е недопустим, поради липсата на съответствие между исковата претенция и
издадената заповед на изпълнение, а по същество е неоснователен и недоказан .
Релевира се възражение за нищожност на процесния договор за кредит, като сключен
в нарушение на добрите нрави и противоречие със закона. Валидността и последиците на
договора не са съобразени и не отговарят на императивните изисквания на специалния закон
- ЗПК.
Процесният Договор от 30.07.2015 г. е договор за потребителски кредит, поради
което кредитополучателят и ответник по настоящото дело има качеството "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Към договора са приложими разпоредбите на ЗЗП,
касаещи неравноправните клаузи в потребителските договори. Видно от приложеното към
делото ч. гр. д. № 481/2021 г. по описа на ГРС, такава проверка не е извършвана на етапа на
заповедното производство. В случай, че в източника на задължението са налице
неравноправни (респективно нищожни спрямо ответника) клаузи, същите биха били
противопоставими на ищеца съгласно чл. 26, ал. 2 ЗПК. В тази връзка следва да се обсъди и
прилагането на чл. 23 ЗПК.
Според особения представител на ответника уговорката в договора за потребителски
кредит за услуга "Кредит у дома", таксата за която е в размер на 174,84 лв. - сума, равняваща
се на близо 60% от размера на кредита макар да е оформена като индивидуално уговорена
по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, факултативна за потребителя, от която привидно не зависи
сключването на договора, на практика увеличава съществено задължението и възниква
въпросът доколко ответникът би получил одобрение за търсения паричен кредит, ако не се е
бил съгласил с тази уговорка. Въпросната такса отсъства от посочения в договора ГПР в
размер на 49%, което противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,. Ако клаузата бъде
включена в ГПР, то той би надвишил ограничението, въведено с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Особеният представител на ответника също така счита, че клаузата за услугата
„Кредит у дома” противоречи на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.
Не е спазено и изискването за размер на шрифта, установено с чл. 10, ал. 1 ЗПК,
респективно на чл. 5, ал. 4 ЗПК, съгласно които информацията в съответните документи се
предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин, като всички елементи се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
2
По делото не е приложен и Стандартен европейски формуляр по чл. 5, ал. 2 ЗПК.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗПК този формуляр е част от информацията, която задължително се
предоставя от кредитора на потребителя и която трябва да отговаря на изрично посочените
в същата норма изисквания. Липсата на такъв документ по делото сочи на неспазване от
страна на кредитора на императивна законова разпоредба, свързана със сключването на
процесния договор.
Гореизброените пороци на ДПК и ОУ, водят до извод за недействителност на ДПК.
Основания за недействителност се намират от една страна в неспазването на процедурата по
предоставяне на потребителски кредит и несъответствието на ДПК и на ОУ с изрични
изисквания на закона. От друга страна, нищожността на клаузата за услуга "Кредит у дома"
води до недействителност на целия договор съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото същият не
би бил сключен без нея. Макар и привидно да е оформена като индивидуално договаряне
без пряко отношение към отпускането на кредита, тази клауза всъщност формира по-
голямата част от печалбата на кредитора и го мотивира да заеме търсената сума при
практически липсващи гаранции за платежоспособността на кредитополучателя.
В случай, че съдът приеме горните аргументи и обяви договора за потребителски
кредит за недействителен, се прави искане да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства :
По делото е представено заверено копие от Договор за потребителски кредит с номер
********* от 30.07.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и
ответника П. Г. П..
По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на ответника заем в
размер на 300,00 лв., който заемателят да върне за срок от 45 седмици. Договорено е, че
кредитополучателят дължи 15.00 лева такса за оценка на досие, както и договорна лихва в
размер на 40.98% годишно. Посочените параметри на заема определят ГПР от 49%.
Страните са договорили също, че кредитодателят се задължава да предоставя на
кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой
по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома", за
което кредитополучателя дължи допълнителна такса в размер на 174.84 лева.
С оглед на договореното общо дължимата от кредитополучателя сума по договора е
в размер на 530.82 лева, която следва да се погаси на 45 седмични вноски по 11.80 лева и
една последна изравнителна от 11.62 лева, с ден за погасяване четвъртък, като първата
погасителна вноска е дължима на на 06.08.2015г.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза кредитополучателят е
заплатил изцяло първата седмична погасителна вноска и честично втората и третата, като
общия размер на извършените плащания възлиза на 16.00 лева.
Съгласно заключението, остаточното задължение по сключения договор е в размер
на 514.82 лева, от които главница от 294.13 лева, договорна лихва в размер на 39.27 лева,
такса за оценка на досие 14.67 лева и такса за услуга «Кредит у дома» -166.75 лева.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016
3
г. между „Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който и на основание чл. 99, ал. 2
ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит сключен с П. Г. П., включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, станал цесионерът „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД.
Представено е и Удостоверение за сключена цесия на осн. чл. 99 ал.3 от ЗЗД,
издадено от „Файненшъл България" ЕООД в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД, съгласно което по договор за потребителски кредит № *********/30.07.2015 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и П.Г. Петконв, се прехвърля
вземане в общ размер на 451.89 лева.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на
вземането от страна на „Файненшъл България" ЕООД с уведомление от 24.08.2021г.
Писмото е изпратено с писмо с обратна разписка като е върнато, с отразяване, че пратката не
е потърсена.
За събиране на вземането си цесионерът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД е
депозирал заявление по чл. 410 от ГПК , по което е образувано ч. гр. д. №481/2021г. по
описа на Габровски РС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 239/18.03.2021г. за сумите 294.13 лева главница, ведно със законната лихва
считано от 16.03.2021г., сумата 36.18 лева договорна лихва за периода 15.08.2015г. –
09.06.2016г. и за сумата 108.93 лева обезщетение за забава за периода 29.07.2016г. -
12.03.2021г.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното :
От събраните по делото доказателства се установи, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
заемател и „Провидент Файненшъл България" ООД, в качеството на заемодател, по
сключен между тях договор за потребителски кредит № *********/30.07.2015 г., по
отношение на който намират приложение нормите на ЗЗП и ЗПК.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е
посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
4
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размер на ГПР, като е конкретизирано, че
той е формиран на база таксата за оценка на досие и общия размер на фиксираната лихва. В
чл.19 от ЗПК обаче е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В процесния по делото договор в ГПР от 49 % не е включена
таксата, която длъжникът дължи за заплащане на услугата „Кредит у дома“ в размер на
174.84 лева. Ако тази такса бъде взета предвид ГПР ще надхвърли петкратния размер на
законната лихва, в нарушение на чл. 19 ал.4 от ЗПК. Видно е, че чрез включената в
договора клауза за допълнителна услуга „ Кредит у дома” се цели заобикаляне на тази
императивна правна норма, което освен нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, влече и нищожност на клаузата на осн. чл. чл.21, ал.1 от ЗПК.
Претенцията за заплащане на сумата 15,00 лева, представляваща такса за оценка на
досие също се основава на нищожна клауза. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Поради това съдът намира, че таксата за оценка на досие е нищожна
и не е породила действие, а сумата е недължима.
С оглед на изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл.22 вр. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. При това положение ответникът дължи на ищеца връщане на
главницата, която е получил по договора, а именно 300 лева. Видно от заключението на
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, кредитополучателят е заплатил по
сключения договор сумата от 16 лева, след приспадането на която размерът на дължимата
главница е 284.00 лева
Поради изложеното предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен до размер на
284.00 лева, представляващи дължима по договора за потребителски кредит главница, а в останала
част над този размер до претендирания размерна главницата от 294.13 лева и досежно претенцията
за заплащане на мораторна лихва в размер на 62.04 лева – да бъде отхвърлен.
Поради това, че не е предявен иск за установяване съществуването на вземане за
обезщетение за забава за периода 29.07.2016г. - 15.03.2018г. в размер на 46.89 лева, на осн.
чл. 415 ал.5 от ГПК в тази част издадената заповед по чл. 410 от ГПК следва да бъде
обезсилена.
Съобразно уважената част на иска ответникът следва да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски в размер на 697.70 лева, както и разноски в заповедното
производство в размер на 48.49 лева.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
422 от ГПК, че П. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Върбовка, ул. „********” №
4, представляван по делото от особения представител адвокат Н.Д. от ГАК, по договор за
потребителски кредит № *********/30.07.2015 г. ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, със законен представител от Лилия Димитрова –
Изпълнителен директор, сумата 284.00 лева / двеста осемдесет и четири лева / главница,
ведно със законната лихва считано 17.03.2021г., за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 239/18.03.2021г. по ч. гр. д. № 481/2021г. по
описа на Габровски РС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК предявен от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с ЕИК ********* против П. Г. П., ЕГН **********, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ над размера от 284.00 лева до пълния претендиран размер на главницата
от 294.13 лева, както и досежно претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 62.04
лева за периода от 15.03.2018г. до 12.03.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
239/18.03.2021г. по ч. гр. д. № 481/2021г. по описа на Габровски РС В ЧАСТТА
ДОСЕЖНО присъденото обезщетение за забава за периода 29.07.2016г. - 15.03.2018г. в
размер на 46.89 лева, на осн. чл. 415 ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Върбовка, ул. „********”
№ 4, представляван по делото от особения представител адвокат Н.Д. от ГАК ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, със законен представител от
Лилия Димитрова – Изпълнителен директор направените в заповедното производство
разноски в размер на 48.49 лева / четиридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/,
както и направените в исковото производство разноски в размер на 697.70 лева /шестстотин
деветдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6