Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 324 28.01.2020година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 9519 по описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК.
Ищецът К.И.В. твърди, че е клиент на
енергоснабдителното дружество ответник за притежаван от него жилищен обект –
къща в гр. С.***********. Поддържа, че през м. юни на 2019г. е получил фактура,
с която се претендира сума за допълнително начислена електроенергия поради
неправилно, непълно или неточно измерване на електромера. Към датата на
извършване на корекцията не съществувал нормативен акт, регламентиращ
извършването на тази корекция, поради което ищецът счита, че сумата не се
дължи. Извън това излага доводи, че неточното отчитане се дължи на дефект в
уреда за търговско измерване, което е негова собственост, не са налице от
негова страна виновни действия, довели до неотчитането на електрическата
енергия. Предвид изложеното моли да бъде установено, че сумата не е дължима.
Ответникът „ЕВН България електроснабдяване“ поддържа,
че корекцията е извършена след установяване на нерегламентиран достъп до
вътрешността на електромера, което води до неправилно неточно отчитане на
електрическата енергия. Твърди, че са налице всички предпоставки за извършване
на корекцията и че действията са предприети законосъобразно и в съгласие със
ЗЕ. Поради това счита иска за неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
Не е спорно, че ищецът е потребител на електрическа
енергия за обект с клиентски номер ********** находящ се на адрес гр. С.************.
От представените писмени доказателства – констативен протокол за проверка на
средства за търговско измерване от 06.02.2017г.
/л. 22 на делото/, се установява, че извършена проверка на електромера
на абоната. Поради това уредът бил демонтиран, след което изпратен за
експертиза. На негово място бил поставен друг електромер /лист 22/.
Извършената експертиза на сваления електромер установила наличие на допълнително
присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера.
Това води до несъответствие на електромера с одобрения тип / лист 23/.
В резултат на проверката било извършено преизчисление
на енергията доставена за обекта във връзка с което била издадена фактура №**********/29.05.2019г.
на стойност 177,44 лв. с ДДС. На ищеца било изпратено писмо относно извършено
преизчисляване на стойността на електрическата енергия, начислена по фактурата / лист 5 и 24/.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
Предявеният иск е отрицателен
установителен. Неговият предмет е установяване недължимостта на начислени по
партидата на ищеца суми за консумирана електроенергия. Начислението е
осъществено посредством едностранно
коригиране на сметката му за електроенергия, извършено от дружеството ответник.
Предвид правилото на чл.154, ал.1 ГПК и характера на иска, чрез който се отрича
съществуването в полза на ответника на едно вземане, тежестта за доказване на
основанието от което то произтича тежи върху дружеството ответник.
Ответникът обосновава вземането си против ищеца с
твърдението, че сумата е начислена на основание разпоредбите на чл.98а, ал.2,
т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка
с чл.45, ал.1 и чл.51, ал.2 от Правилата за търговия с електрическа енергия
(ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.). Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ / който е понастоящем отменен с решение № 1500 от 2017
г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г./
когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установи грешка над
допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване
или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в
договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл.47 ПИКЕЕ, когато операторът
извършва проверка на измервателните системи задължително се съставя протокол,
който следва да бъда подписан както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/, а в случаите на промяна на
схемата на свързване и от представител на полицията / чл.48, ал.2 ПИКЕЕ/.
Цитираните норми са въведени с Правилата приети от Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и влезли в сила
на 15.11.2013г., по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила са издадени на
основание на законовата делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката.
С тази норма на държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни
актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система,
като материята която регулаторът има право да урежда нормативно е изрично
посочена. В точка 6 на чл. 83 ЗЕ е посочено, че комисията приема правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В
случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя е
възложена може да я упражнява само в границите определени в законовата
разпоредба, чрез която е извършена делегацията. В противен случай той би
излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до
незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следва от
разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според който компетентността за издаване на
нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следва, че делегирането
е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона предели. Този извод
се потвърждава и от чл.12 от ЗНА, според който актът по прилагане на закон може
да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.
Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за
енергетиката води до извод, че комисията е компетентна да определи нормативно
правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за
установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на
електроенергията. Съдът счита, че регламентирането на ред за установяване на
случаите на неизмерена, неточно и / или неправилно измерена ел.енергия се
отнася не до отговорността на потребителя на енергия или разпределението на
риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга единствено способите
по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му
документиране. Тоест разпоредби относно начина на извършване на проверките на
средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на
служителите при установяване на неточност в измерването.
Съдът счита, че по своята същност нормите отнасящи се
до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждат
форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те
обаче не засягат неизпълнение на задължения на потребителя, докато не бъде
установено, че неизмерването е резултат от негово виновно поведение - арг. от
чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която
средството за търговско измерване /в случая електромерът/ е собственост на
електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол
относно годността му, представлява неизпълнение на задължения на доставчика.
Това е така, защото той ползва уреда за измерване на консумираната от
потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна отговорност
представляват отклонение от принципа, че без вина няма отговорност и се
регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагат
първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и
търговското право – арг. от чл.3, ал.1 ЗНА. За уреждане на други отношения от
същата материя, съгласно чл.3, ал.2 от ЗНА, може да се издава подзаконов
нормативен акт. Трябва да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият
акт създава първична уредба, тя следва да е в съответствие с нормите от
по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждат правни принципи,
каквито са чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод се налага от чл.15, ал.1 и 3
от Закона за нормативните актове.
От гореизложеното следва извод, че
разпоредбата, която регламентира отговорността на потребителя и субективното
правото на доставчика на ел.енергия да получи плащане, компенсиращо стойността
на неизмерената, респективно неправилно измерената енергия, е необходимо да
бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във
връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая е Законът за
енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто представляват ПИКЕЕ, може единствено
да допълни и уточни законовата норма, като установи нормативно методиката, по
която следва да става преизчисляването. Поради това, съдът намира, че
цитираните от ответника правила, в частта си с която установяват субективно
право на доставчика да получи плащане от страна на потребителя за неизмерени
или неправилно измерени количества електроенергия, като издадени в отклонение с
законовата делегация, не създават основание за едностранната корекция.
Съдът намира също, че следва да се
има предвид и това, че разпоредбите от
чл.47 до чл. 51, включително от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия са били вече отменени по силата на Решение № 2315 от 2018
г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Останалата
част от разпоредбите на тези правила са били отменени с предходен съдебен акт -
Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от
14.02.2017 г. Тоест към момента на преизчислението – 14.01.2019г. /лист 6/ е
липсвало норматилно основание за извършването му.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът
не е дължал начислената от ответното дружество сума. Ето защо искът следва да
се уважи.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 402 лв., от които 52 лв. държавна такса и 350
лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. Хр. Г. Данов, № 37, ЕИК *********, че К.И.В. ЕГН ********** с
адрес *** не дължи сумата 177,44 лв. с ДДС /сто седемдесет и седем лева и 44ст./,
представляваща допълнително начислена за периода от 12.01.2017г. до 06.02.2017г.
цена на електроенергия по фактура №**********/29.05.2019г.
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД да заплати
на К.И.В., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 350лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД