№ 2558
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110209895 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
„А.Б.“ ЕООД срещу ЕФ № ********** на АПИ, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. От страна на жалбоподателя се иска
отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за
процесуална и материална незаконосъобразност, в това число за изтичане на срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН. Въззиваемата страна АПИ претендира потвърждаване на фиша и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (като се релевира и възражение за
прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски), излагайки конкретни
доводи за процесуална и материална законосъобразност на ЕФ, включително отбелязвайки,
че фишът е издаден в срока по чл. 80 и чл. 81 от НК.
От значение за решаване на делото в крайна сметка е единствено следното:
Изтекъл е едногодишният давностен (именно давностен – съобразно задължителната
съвместна тълкувателна съдебна практика на ВКС и ВАС по въпроса) срок по чл. 34, ал. 1
(но не по ал. 3) от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (с уточнението, че се касае за давност,
която се прилага служебно), доколкото, видно от съответните получени от НТУ справка и
разпечатка относно история на обработка за генериране на ЕФ, процесният фиш е издаден
на 03.02.2023 г., а се твърди извършването на административно нарушение на 26.04.2021 г.
Електронните фишове се визират в разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (т. е. те се явяват
„фишове“ по нейния смисъл), доколкото неелектронните фишове по ЗДвП поначало (като
законодателна идея) са замислени като необжалваеми санкционни актове (за разлика от
1
електронните такива, а в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се говори за „издаването и обжалването на
наказателните постановления и фишове“), както и (най-вече) доколкото логиката на самата
разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е в това да се препрати към уредбата по общия закон –
ЗАНН - изобщо за въпросите по самото ангажиране на административно-наказателната
отговорност, които не са уредени в специалния закон - ЗДвП. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН досежно едногодишния срок от извършване на нарушението се отнася изобщо до
образуването на административно-наказателното производство, а не непременно само до
съставянето на АУАН (какъвто в производствата, в които отговорността се ангажира на база
на ЕФ, не се съставя) и същата в тази връзка подлежи на стеснително тълкуване единствено
в хипотези на образувано административно-наказателно производство съгласно
изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е обичайно (а дори и оправдано)
решаването на въпроса за ангажиране или не на наказателна отговорност (по смисъла на
вътрешното право на Република България) да отнеме един относително по-дълъг период,
включително такъв значително над една година. В случая, освен това, не е налице и
хипотеза на спиране или прекъсване на давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съответното
прилагане на правилата на чл. 81 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Давностният срок по чл. 80
(респективно чл. 81) от НК вр. чл. 11 от ЗАНН не е единственият давностен срок, който е
релевантен в случая. Така на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 вр.
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, а административно-
наказателното производство – на прекратяване. При този изход от делото правно основание
за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна липсва. От друга страна,
представени са доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат, като е вярно, че фактическата и правната сложност на
делото (независимо от изключителния обем на самата жалба като текст) не е значителна, но
сумата от 780 лева с ДДС като размер на съответното адвокатско възнаграждение не се
явява противоречаща на добрите нрави и е относително близка до минимума по чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и при съобразяване на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН съответното възражение за
прекомерност се явява неоснователно, респективно на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски (за които е
представен списък) следва да бъде уважено. Безпредметно е да се обсъжда друго в
настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ № ********** на АПИ и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното
производство.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на АПИ.
Осъжда АПИ да заплати на горепосоченото дружество-жалбоподател сумата от 780 лева –
разноски по делото, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат (с включен
2
ДДС).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3