№ 35
гр. Попово, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100320 по описа за 2021 година
Предявен установителен иск по чл.415 от ГПК във чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- “Б.***” ЕАД, гр.С., твърди, че съгласно договор за кредит „***" №
*****/20.04.2018г., „Б.***" АД, като универсален правоприемник на „С.***" АД отпуснала
на кредитополучателя Р. АЛ. Т. сумата 25 000лв., под формата на потребителски кредит.
Кредитът бил със срок за издължаване до 24.04.2025г. За предоставения кредит,
кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора номинален фиксиран
лихвен процент в размер на 6.49 %, за целия срок на договора. А при нарушаване на
условията, кредитополучателят дължал наказателни надбавки върху просрочените
погасителни вноски: 6пункта над номиналния лихвен процент по т.8 от договора за кредит.
Твърди се, че при сключване на договора за кредит лихвения процент върху
просрочени погасителни вноски или общо лихвения процент върху просрочени погасителни
вноски бил в размер на 12.49%.
Сумата по кредита от 25 000 лв. била постъпила по разплащателната сметка на
кредитополучателя Р.Т..
Погасяването на кредита по договор от също ставало от разплащателна сметка на
кредитополучателя и по погасителен план. Същият е следвало да бъде погасяван с месечни
вноски на всяко 24-то число, като първата неплатена в уговорен размер вноска от ответника
била от 24.03.2020г.
Тъй като имало непогасени месечни вноски, на основание договора и ОУ към него,
банката отправила нотариална покана към ответника, с която го уведомила за кредитното
задължение, и с оглед липсата на плащания по кредита, същата обявила кредита за
предсрочно изискуем.
На 23.09.2020 г. от Б.*** било входирано в Районен съд-Попово заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника за заплащане общо
сумата 20 384.49лв., в т.ч. сумата 19 599.88лв. дължима главница; сумата 700.53лв. дължима
договорна лихва за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 25.54лв. лихвена
1
надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.;
сумата 58.84лв. дължима застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. – суми,
дължими по договор за кредит „***“ № *****/20.04.2018г. и издаденото въз основа на него
извлечение от счетоводните книги на ”Б.***” ЕАД на 18.09.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 18.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
За посочените суми по ч.гр.д. № 681 по описа за 2020г. била издадена
заповед№514/24.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, като с Определение от 15.04.2021г. е указано на Б.*** ЕАД, да предяви
настоящия иск.
Твърди се, че претендираната лихва в размер на 700.53лв. представлявала
възнаградителна лихва, дължима на основание чл. 9 от договора за кредит, като началният
момент, била първата неплатена вноска. Претендираната наказателна надбавка 25.54лв. пък
представлявала договореното между страните обезщетение за забава, дължимо на основание
т. 12 от общите условия. Твърди се още, че претендираната сума от 58.54 лв., като
застраховка била предвидена в Тарифата на Б.*** АД такса, представляваща разход по
изискуем кредит, дължим на основание чл. 15.1 от договора за кредит във връзка с Тарифата
за лихвите, таксите и комисионите, които Б.*** АД прилага по извършвани услуги на
клиенти.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 19 599.88лв.
дължима главница; сумата 700.53лв. дължима договорна лихва за периода от 25.02.2020г. до
17.09.2020г.; сумата 25.54лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за
периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 58.84лв. дължима застраховка за периода от
25.02.2020г. до 17.09.2020г. – суми, дължими по договор за кредит „***“ №
*****/20.04.2018г. и издаденото въз основа на него извлечение от счетоводните книги на
”Б.***” ЕАД на 18.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №681 /2020г. по описа на ПпРС. Претендират се разноски, както в заповедното,
така и в настоящото производство.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приемел, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, ищцовата страна, моли съда да осъди ответника да заплати
посочените по-горе суми, като исковата молба се приемела за уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост.
В с.з. не се явява представител. От пълномощника на ищеца е депозирана молба-
становище, с която който по същество поддържа предявения иск, и моли съда да го уважи
така както е предявен.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, особеният представител на
ответникът Р. АЛ. Т. -адв.Г.Д. от ТАК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове, като счита същите за неоснователни и като такива моли съда да ги отхвърли.
Представеният договор за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 от ЗПК. Не бил представен погасителен план, поради
което не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК. Не било спазено и изискването
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. На следващо място твърди, че при сключване на потребителския
договор, от кредитополучателят била удържана сумата от 300.00лв. за усвояване на кредита,
а съгласно чл.10а, ал.2 кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Въз основа на
гореизложеното,моли съда да отхвърли изцяло така предявените искове.
Редовно призован за с.з. се явява назначения му особен представител, който по
същество поддържа депозирания отговор по исковата молба.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №681/2020г. по описа на ПпРС, по подадено от
банката- ищец заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника Р. АЛ. Т., била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №514/24.09.2020г., за
заплащане на сумата 19 599.88лв. дължима главница; сумата 700.53лв. дължима договорна
лихва за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 25.54лв. лихвена надбавка за забава
върху просрочената главница за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 58.84лв.
дължима застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. – суми, дължими по договор
за кредит „***“ № *****/20.04.2018г. и издаденото въз основа на него извлечение от
счетоводните книги на ”Б.***” ЕАД на 18.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от
18.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
С Определение от 15.04.2021г. е указано на ”Б.***” ЕАД, гр.С., да предяви настоящия
иск, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
От извършената справка от АВ се установява, че правоприемник на „Е.” АД гр.В. е
Банка “***” ЕАД, поради вливане на двете банки.
Безспорно се установи, че по силата на договор за кредит *** №*****/20.04.2018г.,
„Е.” АД гр.В. е предоставила на Р. АЛ. Т. кредит в размер на 25 000,00лв. за потребителски
нужди. Уговорено било кредотополучателя да върне така предоставения кредит на 84 бр.
анюитетни вноски, всяка от които в размер на 378.66 лв., с падеж на всяка погасителна
вноска-24-то число на съответиня месец. Уговорения краен срок е до 24.04.2025 г.
Уговорена била фиксирана годишна лихва в размер на 6.49% за целия срок на договора и
ГПР в размер на 7.74%. В договора е посочено още, че общата дължима от Т. сума
изчислена към датата на сключване на ДПК възлиза на 32107,77 лв. (чл.12). Страните са
уговорили също (чл.9), че върху всяка просрочена вноска кредитополучателят дължи
наказателна надбавка в размер на ОЛП увеличен с 6 пункта годишно, или 12.49%, а върху
цялата главница, след настъпване на предсрочна изискуемост ОЛП увеличен с 6 пункта
годишно. В чл.15 от Договора, страните уговорили и, че кредитополучателя дължи и
разходи за застраховка „Живот“, в размер на 0.62% годишно върху остатъка от главницата
по кредита
В част II на кредита се детайлизират условията за ползване и издължаване на кредит,
както и основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и последиците от
това- от чл.10 до чл.12 от тази част.
Поради необслужване на кредита, на основание чл.10 от част II от договора, същият
бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 18.09.2020г., за което длъжникът бил
надлежно уведомен на 10.08.2019г., видно от приложената нотариална покана, с която е бил
уведомен и за обединяването между „Е.“АД и „Б.***” ЕАД, считано от 30.04.2020 г. – дата,
след която „Б.***” ЕАД приема правата и задълженията на кредитор по отпуснатия договор
за кредит.
По делото е приложено и извлечение от счетоводните книги на „Б.***” ЕАД издадено
на 18.09.2020г., в което е отразено следното: за длъжника Р. АЛ. Т. по договор за кредит
„***“ № *****/20.04.2018г.– общ размер на просрочената сума 20 384.49лв., в т.ч. 19
599.88лв. -главница; 700.53лв.-договорна лихва за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.;
25.54лв.- лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2020г.
до 17.09.2020г. и 58.84лв.- застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. посочено е
дата на усвояване 20.04.2018г., крайна дата 25.04.2022г., срок на издължаване 84 месеца,
дата на настъпване на предсрочна изискуемост 18.09.2020 г. при 6 броя непогасени месечни
вноски по лихва и/или главница.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
3
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
предоставената сума в размер на 25000.00лв. по Договор за потребителски кредит от
20.04.2018г. е усвоена от кредитополучателя Т. на 20.04.2018г., чрез превод по негова
разплащателна банкова сметка.
Вещото лице установява, че размера на непогасените задължения на длъжника по
договора за потребителски кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и към датата на подаване на настоящата искова молба е 20
384.49 лв., в т.ч. 19 599.88 лв. - главница; 700.53 лв. -договорна лихва; 25.54 лв.- лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница и 58.84 лв.-застраховка.
По отношение на дължимите договорна лихва, наказателна надбавка и такса
застраховка, вещото лице дава заключение, че същите са определени и съобразени с
уговорените стойности в ДПК, като договорната лихва и застраховката са с начален
момент-20.02.2020г., а наказателната надбавка е с начален момент-25.02.2020г., като
посочените за тях суми са начислени до 17.09.2020г.
От заключението на вещото лице се установява още, че от страна на длъжника са
платени 28 броя вноски, за периода от 25.05.2018г. до 22.05.2020г. Постъпилата сума е в
размер на 8 348.81лв., в това число: главница за 5 400.12лв., договорна лихва -2693.16лв., и
застраховка -255.53лв. След това няма плащания от страна на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:
За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен
договор за кредит; че е изправен кредитор по договора- предоставила е на
кредитополучателя сумата, предмет на договора; размера на претендираната договорна
лихва; наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава; размерът на
претендираното обезщетение за забава-лихвена надбавка забава; че задълженията по
договора са изискуеми, поради настъпила предсрочна изискуемост; уведомяването на
длъжника за предсрочната изискуемост.
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до
неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай не се спори, а от доказателствата по делото се установява, че
съгласно за договор кредит *** №*****/20.04.2018г., „Е.” АД гр.В. (чиито универсален
правоприемник е “Б.***“ ЕАД) е отпуснала на кредитополучателя Р. АЛ. Т. от гр.П., кредит
в размер от 25000.00 лв., който от своя страна се е задължил да погасява задълженията си
по кредита в срок, както и да заплащат уговорените в процесния договор главница, лихви и
такси. Не се спори, а от доказателствата по делото се установява, че кредитополучателя е
усвоил така предоставения му кредит на 20.04.2018г., като посочената сума е преведена на
негова банкова сметка. Установява се, че до 22.05.2020г. ответника е заплащал редовно
месечни погасителни вноски по този кредит, като след тази дата е преустановил
плащанията.
С оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за банков кредит.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС , например Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др. се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
4
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата (външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ), съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, лихвен
процент по кредитът и условията за прилагането му, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита,
право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да се откаже
от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на
подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен, предвид което и
възражението на особения представител на ответника в тази насока се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че непредставянето на погасителния план води до
нищожност на този договор. В случая договорът съдържа необходимата информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В този смисъл
иска е доказан по основание. Доказан се явява и по размер.
Ищецът претендира главница в размер на 19 599.88лв., договорна лихва за периода от
25.02.2020г. до 17.09.2020г. в размер 700.53лв., лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. в размер на 25.54лв. и
застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. в размер на 58.84лв.
От представените по делото доказателства, както и от изготвената и приета по делото
ССчЕ се установява, че към датата на подаване на заявлението в съда дължимите от
ответника суми са в посочените по-горе размери.
В част II, чл.10 от Договора банката има право с писмено уведомление до
кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената
лихва, наказателна лихва по част I, т.9.1 и застрахователни премии за предсрочно и
незабавно изискуеми, ако кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или
част от вноска от Договора за кредит от съответната дата на дължимо плащане.
В случая от ССчЕ се установява, че първата вноска по която длъжникът е изпаднал в
забава е вноска с падеж 24.03.2020г., като до датата на подаване на заявлението не са
платени 6 на брой месечни вноски, като от първата неплатена вноска е изминал срок от
съответната дата на дължимо плащане. Това налага извод, че е настъпила обективната
предпоставка, предвидена в договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо същата да бъде обявена на
длъжника, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от приложената нотариална покана от ищеца до ответника, същата е връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, която норма се прилага и от нотариусите, при връчване
на нотариална покана. Установената в нормата на чл.47, ал.5 от ГПК фикция, съгласно която
съобщението, респ. поканата се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на нотариуса, се прилага, когато длъжникът не може да бъде намерен на
посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при
5
всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до длъжника се смятат за
редовно връчени. Съгласно чл.47, ал.5 от ГПК при връчване на съдебни (нотариални) книжа
чрез залепване на уведомление лицето се счита уведомено за постъпилата нотариална
покана, с изтичането на предвидения в чл.47, ал.2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му,
в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай нотариалната покана, с която длъжника е уведомен както за
правоприемството, така и за предсрочната изискуемост на кредита, се презумира да са
получени от кредитополучателя.
Съдът приема, че ищецът е положил дължимата грижа да уведоми за това длъжника.
Именно със своето поведение ответникът е станал причина да не му бъде връчена
нотариалната покана, доколкото не се е явил за да я получи, както и не е заявил друг адрес,
на който да може да бъде намерен. В подкрепа на това е и обстоятелството, че длъжникът е
търсен в заповедното производство, но не е намерен. Ответникът е търсен и по настоящото
дело на заявените от него постоянен и настоящ адрес, като отново не е намерен. Предвид
изложеното, съдът намира, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем на
длъжника преди дата на подаване на заявлението в съда, а именно към дата 10.08.2020г.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът има вземане за главница спрямо
ответника в общ размер на 19599.88лв.
Поради изложените доводи по-горе за основателност на главния иск, както и за
действителност на договора за банков кредит, доказано и основателно се явява и искането
на ищеца за акцесорните вземания, а именно вземането за договорна лихва в размер на
700.53лв., начислена за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г., както и вземането за
лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2020г. до
17.09.2020г. в размер на 25.54лв. и 58.84 лв. дължима застраховка за периода от 25.02.2020г.
до 17.09.2020г., които размери са установени по делото посредством извършената ССчЕ.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са
за ответника.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 19 599.88лв. дължима главница; сумата 700.53лв.
дължима договорна лихва за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 25.54лв.
лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2020г. до
17.09.2020г.; сумата 58.84лв. дължима застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.
– суми, дължими по договор за кредит „***“ № *****/20.04.2018г. и издаденото въз основа
на него извлечение от счетоводните книги на ”Б.***” ЕАД на 18.09.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 18.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №681 /2020г. по описа на ПпРС.
Доколкото предявените като главни установителни искове са уважени, то не следва
да се раглеждат предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските,
които ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така
и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата
от 457.69лв, представляващи разноски по ч.гр.д. № 681/2020г. на ПпРС, както и сумата от
1307.69лв., представляващи разноски в настоящото производство за заплатена д.т.,
възнаграждение за в.л., възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, последното определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК , във вр. с чл.37 ЗПП
във вр. с чл.25 от НЗПП.
Водим от горното съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Р. АЛ. Т. , ЕГН-**********, с постоянен адрес-
****** и настоящ адрес *****, ДЪЛЖИ на „Б.***” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С.,ул.”*****, представлявано от Ю.Б.Г. и Д.Д.М. - изпълнителни
директори, действащи чрез гл.ю.к. К. К. Н., СУМАТА 19 599.88лв. (деветнадесет хиляди
петстотин деветдесет и девет лева и 88ст.)- главница, СУМАТА 700.53лв. (седемстотин
лева и 53ст.)- договорна лихва за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г., СУМАТА
25.54лв. (двадесет и пет лева и 54ст.)- лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. и СУМАТА 58.84лв. (петдесет и осем
лева и 84ст.)-застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. – всички дължими по
договор за кредит „***“ № *****/20.04.2018г. и издаденото въз основа на него извлечение от
счетоводните книги на ”Б.***” ЕАД на 18.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от
18.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 681/2020г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА Р. АЛ. Т. , ЕГН-**********, с постоянен адрес-****** и настоящ адрес
*****ДА ЗАПЛАТИ на „Б.***” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С.,ул.”*****, представлявано от Ю.Б.Г. и Д.Д.М. - изпълнителни директори, действащи чрез
гл.ю.к. К. К. Н. СУМАТА 457.69 лв. (четиристотин петдесет и седем лева и 69 ст.)-
представляваща разноски по ч.гр.д. №681/2020г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА
1307.69лв. (хиляда триста и седем лева и 69ст.), представляващи разноски по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7