РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Д., 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20223230201071 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., бул.
„...“ № ..., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно
постановление № 1717а-102/07.09.2022 г., издадено от Началника на Първо
РУ към ОД на МВР - Д., с което на жалбоподателката, за нарушение по чл. 64,
ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лв.
С жалбата се моли Наказателното постановление като
незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, като в
писмено становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.
Д.кият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и тези
в съдебно заседание намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в
законоустановения 14-дневен срок от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация.
Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства и
1
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 06.08.2022 г., около 02:50 часа св. Й. С. К. и св. И. Б. И. - ...на Първо
РУ на МВР - Д., извършили проверка в обект бар - клуб „...“, находящ се в
град Д..., ул. „...“ № .... Поводът бил получен на тел. 112 сигнал за нарушаване
на нощната тишина в ж.к. „...“.
При проверката полицейските служители установили, че П. Н. К. не
изпълнява писмено полицейско разпореждане с рег. № 1717р-8474/07.06.2022
г. да не озвучава открити площи на обект бар - клуб „...“, находящ се на
територията на град Д., ул. „....“ № ..., за времето от 14:00 часа до 16:00 часа и
от 23:00 до 08:00 часа.
При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че П. Н. К. е извършил нарушение по чл.
64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР й е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 (петстотин) лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите К. и И., които пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на извършената от тях проверка и чиито
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на
тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за
несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се
подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: Жалба от П. Н. К. с
вх. № 171700-5734/23.09.2022 г.; АУАН Серия АД бл. № 202531/06.08.2022 г.;
НП № 1717а-102/07.09.2021 г., ведно с докладна записка – 2 л.; копие на
Разпореждане, ведно с известие за доставяне; Заверено копие на Заповед №
644/17.05.2021 г. издадена от Кмета на Община Д.; Копие на писмо с рег. №
171700-7385/08.12.2022 г., ведно с копие на Разпореждане от 06.06.2022 г.
При така установената фактическа обстановка и при анализ на
приобщените по делото доказателства се налагат следните правни изводи:
Съставеният на 06.08.2022 г. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № 202531, Серия АД е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие
на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН.
При съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото си на
обяснения и възражения, като е изписал: „Имам необходимите документи и
разрешителни. Полицаите не знам как установиха без уред за измерване дали
музиката е силна или не!“ (цитат).
2
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
писмени възражения по акта.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от
компетентния административно-наказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съобразно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР „Разпорежданията на полицейския
орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота
или здравето му.“
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя се изразява в неизпълнение на разпореждане, дадено от
орган на МВР. Дадените полицейски разпореждания, независимо от тяхната
форма – писмена, устна или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за
лицата, за които се отнасят, са задължителни за адресатите си по силата на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Съгласно нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, който не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до
500 лв.
В случая адресат на разпореждането е именно П. Н. К., поради което
3
същата се явява субект на нарушението, за което е наказана.
Съдебният състав обаче намира, че вмененото на П. Н. К. нарушение не
е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на
чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи основателни
съмнения в обвинителната теза по следните съображения:
В разпореждането от 06.06.2022 г., което е било заведено с рег. №
1717р-8474 от 07.06.2022 г., е посочено законовото основание за неговото
издаване. В самото разпореждане точно и недвусмислено е посочено, че П. Н.
К., в качеството си на ... в бар-клуб „...“, следва да спазва чл. 16а, ал. 2 от
Закона за защита от шума в околната среда, а именно-да прекрати
озвучаването на открити площи на обект бар - клуб „...“, находящ се на
територията на град Д., ул. „...“ № ..., за времето от 14:00 часа до 16:00 часа и
от 23:00 до 08:00 часа.
По своята правна същност, разпореждането има белезите и характера на
принудителна административна мярка, която подлежи на самостоятелен
контрол за законосъобразност.
По делото обаче липсват доказателства на коя дата разпореждането е
било връчено на жалбоподателя. В разписката към разпореждането,
удостоверяваща връчването му, липсва дата на връчването, поради което не
може да се приеме, че разпореждането е влязло в сила и подлежи на
изпълнение. Нещо повече – липсват доказателства, че към датата на
вмененото на К. нарушение - 06.08.2022 г., разпореждането въобще й е било
връчено, поради което не може да й бъде вменено във вина неизпълнение на
разпореждане, което не е било сведено до нейното знание.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление
административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, като е наложил административно наказание, без да е установил по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение.
Ето защо съдът намира, че вмененото на П. Н. К. нарушение не е
доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на
чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи основателни
съмнения в обвинителната теза, описани по-горе. Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до
единствения логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, обуславящ отмяната му.
Жалбоподателят не претендира направени по делото разноски. Липсват
и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от изхода на
спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1717а-102/07.09.2022 г.,
издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР - Д., с което на П. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д., бул. „....“ .... за нарушение по чл. 64, ал. 4 от
ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд Д. в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
5