Р Е Ш Е Н И Е
№277
гр. Перник, 13.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска
колегия, в публично съдебно
заседание на четиринадесети
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гражданско дело № 05723 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Подадена
е искова молба от П.Г.П. срещу
«Стомана индъстри» АД, с която иска ответното дружество да
му заплати сумата в размер
на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки
и страдания, причинени от ексцес
на професионално заболяване
«*****, констатирано с експертно
решение №
0400-053 от 17.03.2016 г. на ТЕЛК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В
исковата молба е посочено, че страните по делото се намирали в трудови
отношения от 19.12.1983 г. до 16.07.2012 г. (с изключение на периода от
17.01.2000 г. до 15.06.2001 г., когато е бил в трудови отношения с “Еврометал” ООД). Пояснява, че при ответното дружество
последователно е заемал следните длъжности – “*****”, “*****”, “*****” и “*****”.
Твърди, че шумът на работното място е бил със стойности над допустимите. В
резултат на това ищецът получил професионално заболяване “*****”, което е
довело до 25 % трайна намалена работоспособност, констатирано с експертно
решение № 0444-045 от 08.03.2013 г. на ТЕЛК. Впоследствие
било извършено преосвидетелстване, за което е издадено експертно решение №
0400-053 от 17.03.2016 г. на ТЕЛК, с което е определено 64 % трайна намалена
работоспособност от общо заболяване и 35 % от професионалното заболяване “*****”,
а съвкупно била определена 71 % трайна намалена работоспособност на ищеца.
Излага подробни твърдения за изпитани болки и страдания от полученото
професионално заболяване свързано с увреждането на слуха.
Постъпил
е отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност
на исковата претенция и моли същата да се отхвърли. Излагат се аргументи за
неспазване на процедурата по установяване на ексцес на професионално
заболяване, за което се излагат подробни съображения. Релевират
се доводи, че на ответното дружество не е било връчено процесното
експертно решение в административното производство по неговото издаване, поради
което същото не е влезнало в сила. Счита
претенцията за неимуществени вреди за изключително завишена и неотговаряща на
принципа на справедливост. Твърди се, че процентът неработоспособност на ищеца
за периода между двете експертни решения, е повишен единствено и следствие
прогресиращото развитие на общите заболявания при ищеца. Поддържа се становище,
че ответното дружество не е универсален правоприемник на предишните
работодатели на ищеца. Изразява доводи
за липсата на причинна връзка между работните условия
при ответника и ексцеса на професионалното заболяване. Прави се възражение за
погасяване по давност на претендираното вземане,
както и възражение по чл. 200, ал. 3 КТ, свързано с определяне размера на
обезщетението.
Привлеченото по делото трето лице “Еврометал” ООД изразява становище за неоснователност на
исковата претенция.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От копия от
трудова книжка се доказва, че в периода от 19.12.1983 г. до 16.07.2012 г. (с изключение на периода от
17.01.2000 г. до 15.06.2001 г.) ищецът е работил в ответното дружество и
неговите праводатели, както следва: в СМК
"Ленин" е заемал последователно длъжностите „*****" и „*****“; в
„Стомана индъстри“ АД длъжностите „*****“, „****“, „*****“,
„****“, а в “Еврометал” ООД за периода от 17.01.2000
г. до 15.06.2001 г. е заемал длъжността „*****“.
Неоснователно
е твърдението на ответника за липсата на доказателства, че СМК
"Ленин", в качеството си на работодател на ищеца от 19.12.1983 г. до
01.12.1994 г. е праводател на ответното дружество
„Стомана индъстри“ АД. Това е така, тъй като в колона
№ 8 от стр. 11 и 12 на трудовата книжка (л. 17 и 18 от делото) се установява,
че на 01.11.1991 г. е вписано увеличаване на заплатата, както и различни
работодатели СМК "Ленин" (стр. 11 от трудовата книжка) и „Стомана индъстри“ АД (стр. 11 от трудовата книжка), като липсва
вписване за прекратяване на трудовия договор. В този смисъл съдът приема, че
първоначално възникналото трудовото правоотношение е запазено при новия
работодател „Стомана индъстри“ АД, което може да се
дължи на различни обстоятелства, т. е. налице е правоприемство
на правата и задълженията, произтичащите от възникналите трудови правоотношения.
С
Експертно решение № 0444 от 045/08.03.2013 г. на ТЕЛК към УБ - МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД, гр. София, считано от 10.12.2012 г. до 01.03.2016 г. е установено
професионално заболяване на ищеца „*****“, като му е определена 25 % трайна
намалена работоспособност от професионално заболяване и 58 % от общо
заболяване, а общо 63 % трайна намалена работоспособност.
По
делото е приложено Експертно решение № 0400 от 053/17.03.2016 г. на ТЕЛК към УБ
- МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, с което ищецът е преосвидетелстван. В
същото е прието 35 % трайна намалена работоспособност от професионално
заболяване „*****“, като му е определена и 64 % от общо заболяване, а общо 71%
трайна намалена работоспособност, със срок на инвалидност до 01.03.2019 г.
С
Експертно решение № 0444 от 067/18.05.2016 г. на ТЕЛК към УБ - МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД, гр. София е извършено изменение на горепосоченото Експертно
решение № 0400 от 053/17.03.2016 г. на ТЕЛК към УБ - МБАЛ „Св. Иван Рилски“
ЕАД, гр. София, като е прието, че общо 65 % представлява трайната намалена
работоспособност на П.Г.П..
Съдът приема, че ЕР № 0400 от
053/17.03.2016 г. на ТЕЛК е влезнало в законна сила, тъй като от приложените
разписка към известие за доставяне (л. 311 от делото) се установява, че на
18.04.2016 г. ответното дружество е получило обсъждания административен акт,
като не е ангажирал доказателства, че същият е обжалван или отменен. Освен това в експертното решение е отбелязано, че е
влезнало в сила.
Съдът приема, че ЕР № 0444 от 067/18.05.2016 г. на ТЕЛК също е влезнал в
сила, доколкото това е обстоятелство е удостоверено в обсъждания
административен акт, а и този документ не е оспорен от
страните по делото.
По
делото е приложен протокол от 10.12.2012 г. за извършено проучване на
професионална болест, от който се установява, че професионалната болест на
ищеца е настъпила при работа в предприятието на ответника и неговите праводатели, като основният фактор свързан с болестта бил
високи стойности на шума в работната среда.
По делото
е изслушано заключение на съдебно
– медицинската експертиза, което не е оспорено от страните. Видно от същото,
както и от дадените
пояснения на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че професионално
заболяване „*****“ е довело до прогресивно намаление на слуха в
двете уши на ищеца (****), което не подлежи на трайно
излекуване. Посочва още, че заболяването е довело до ****, **** и ****. Според
експерта заболяването не е съпроводено с болки. В заключението
се пояснява още че, П.П.
страда от следните общи заболявания – ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е подробно
обосновано. В съдебно заседание вещото
лице даде допълнителни експертни разяснения, които съдът намира
за аргументирани, тъй като са логически обосновани и
съответстват на медицинската
документация, приложена по делото.
По делото са разпитани свидетелите М.П. и М.А..
От техните показания се установява,
че П.П. се оплаква от шум в ушите, както
и че изпитва трудности при комуникацията
в ежедневието. Намалената комуникативност,
както и общите заболявания се отразявали психоемоционално неблагоприятно на ищеца, тъй като изпитвал силни
притеснения от тези обстоятелства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите,
тъй като същите кореспондират с медицинските документи и заключението на съдебно – медицинската експертиза.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
По
делото се установи, че ответната и ищцовата страна се
намирали в трудови правоотношения за периода от 19.12.1983 г. до 16.07.2012 г.
(с изключение на периода от 17.01.2000 г. до 15.06.2001 г., когато е бил в
трудови отношения с “Еврометал” ООД).
Постановените
ЕР№ 0444 от 067/18.05.2016 г. на ТЕЛК и ЕР № 0400 от 053/17.03.2016 г. на ТЕЛК
представляват официални удостоверителни документиза
установените в тях факти и в частност за наличието на установеното по надлежния
ред професионално заболяване, за началната дата от която може да бъде претендирано – обезщетение за причинените в резултат на
заболяването вреди и за наличието на причинна връзка, като елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя.
По
делото се установи, че ЕР № 0400 от 053/17.03.2016 г. на ТЕЛК е връчено в
административното производство на 18.04.2016 г. на ответната страна, като не се
събраха доказателства същото да отменено по надлежния ред. Решението е
задължително за всички лица, органи и организации в страната, както е посочено
в чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето и съставлява влязъл в сила индивидуален административен акт, който е
задължителен за гражданския съд по силата на чл. 302 ГПК. Предвид изложеното съдът не споделя възраженията
на ответника за неспазване на процедурата по
установяване на ексцес на професионално заболяване и липсата на влязъл в сила
административен акт, установяващ професионално заболяване.
Настоящият
състав намира, че е налице увреждане на неимуществени права на П.П.. Претърпените вреди се изразяват в страдание
(неблагоприятни психически изживявания вследствие на затруднено намалена
слухова функция и затруднения в социалното общуване). От заключението на
съдебно – медицинската експертиза се установява, че професионалното заболяване
е довело до прогресивно намаление на слуха в двете уши на ищеца (****), което
не подлежи на трайно излекуване. Следва да се отбележи, че с първото експертно
решение на ТЕЛК слуховата загуба е била 42 дб. на
ляво ухо и 45 дб. на дясно ухо, т. е. налице е
допълнително намаление на слуха с 14 дб. на ляво ухо
и 9 дб. на дясно ухо. Наред с това ищецът се оплаква
от шум в ушите. От заключението на експерта и свидетелеските показания се
установява, че ищецът изпитва затруднения в социалното
общуване поради слуховата загуба. Това обстоятелство е довело до психоемоционално и нервно психическо
пренапрежение на ищеца, като съдът отчита,
че тези състояние на П.П.
се дължат допълнително и на
наличните общи заболявания.
С оглед
горното съдът приема, че затрудненията на ищеца в социалното
общуване поради слуховата загуба се дължат на професионалното заболяване „*****“. Съдът приема, че психоемоционалното и нервно психическо пренапрежение на ищеца се дължи на горепосоченото професионално заболяване, но и на
общите заболявания, от които страда ищеца.
Съдът
приема, че в конкретния случай от ЕР на ТЕЛК и протокол за проучване на
професионалната болест на органа, компетентен да регистрира професионалната
болест, е доказано, че влошаването на заболяването на ищеца е причинено от
продължителната му работа в среда с повишени стойности на шума, която ищецът е
извършвал в продължителен период от време при ответника и неговите праводатели като този извод е потвърден и от свидетелските
показания, както и от съдебно – медицинската експертиза, от която се
установява, че работата на ищеца при ответника е влошила здравословното му
състояние.
Съдът не приема доводите на ищеца за липсата на причинна
връзка между работните условия при ответника и ексцеса на професионалното
заболяване. Това е така, тъй като професионалната болест не изключва
изискването за наличието на причинна връзка на увреждането с работата по
трудовото правоотношение, но връзката е функционална - между изпълняваната
работа при съответните условия на труд и увреждането на здравето на работника
вследствие на тази работа, като увреждането може да се констатира и в последващ трудовото правоотношение момент, но важното е,
както е в процесния случай, че влошаването на
заболяването на ищеца е получено вследствие работа в описаната по-горе среда,
каквито условия на труд са съществували по време на изпълнение на трудовите му
задължения в ответното дружество.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за
понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания, съдът приема за достатъчна сумата от 3 000 лева.
При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази затрудненията в социалното
общуване и неблагоприятни психически изживявания, които ищецът
е изтърпял и продължава да търпи и за в бъдеще. Съдът взе предвид още вида на професионалното
заболяване, втората степен на слухова загуба (****), оплакванията от шум в
ушите, както и че липсват възможност за подобряване на слуховата функция.
Съобрази се още, че слуховата загуба е 56 дб. на ляво
ухо и 52 дб. на дясното ухо, което е допълнително
намаление на слуха с 14 дб. на ляво ухо и 9 дб. на дясно ухо в сравнение със здравословното състояние
на ищеца, което е констатирано с първото решение на ТЕЛК. Следва да се
отбележи, че е налице 35 % трайна намалена работоспособност от професионално
заболяване, което е с 10 % повече от първоначално установеното през 2013 г.
При
определяне на обезщетението съдът съобрази, че неблагоприятните психически
изживявания на ищеца не се дължат само и единствено на професионалното
заболяване, а и на общите заболявания, от които страда П.П..
Съобрази се още, че за в бъдеще
прогресивното намаление на слуха ще се дължи вероятно на ****). В този смисъл
съдът приема, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди е 3000 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Възражението
на ответника, че искът е погасен по давност, съдът намира за неоснователно.
Според чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ искът по всички останали трудови спорове, сред
които е и този по чл. 200 КТ, се
погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок,
който започва да тече от момента на установяване на влошаване на здравословното
състояние (ексцес) на ищеца от професионална болест, което в случая е
констатирано с ЕР на ТЕЛК от 17.03.2016 г. Погасителната давност е прекъсната
на 01.09.2017 г., когато е предявена настоящата искова претенция, т. е. давностният срок не е изтекъл.
Нормата,
на която се позовава ответникът - чл. 200, ал. 3 КТ, има
друго приложение и то е свързано със задължението на работодателя да обезщети
една друга имуществена вреда (каквато в случая не се претендира) - изразяваща
се в разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и отпусната след това пенсия. В този случай имуществената вреда
(пропусната полза), която се дължи от работодателя се изразява най - често в
разликата между пропуснатото по - високо възнаграждение и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия, какъвто не е процесният случай, поради което възражението на ответника е
неоснователно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право да
получи разноски съобразно
уважената част на исковите претенции, а именно – 285 лева.
Съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да търси разноски съответни на
отхвърлената част, а именно – 739,20 лева.
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати
държавна такса и разноски за експертизи съобразно уважената част на исковите
претенции. Предвид изложеното ответникът следва да заплати сумата от 125,57
лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третото лице не се присъждат
разноски.
Водим
от горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ‚Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 3 000 (три хиляди)
лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в страдание от влошаване на здарвословното състояние (ексцес) на професионалното заболяване “*****”, констатирано с ЕР № 0400 от 053/17.03.2016
г. на ТЕЛК при УБ – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, което е изменено с ЕР № 0444 от
067/18.05.2016 г. на ТЕЛК при УБ – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, заедно със
законната лихва върху главницата от констатиране на ексцеса - 17.03.2016 г. до
окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция
за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. ‚Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН **********
с адрес *** сумата в размер на 285
лева, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Стомана индъстри“
АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ‚Владайско
въстание“ № 1 сумата в размер на 739,20 лева,
представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА„Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. ‚Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по банкова сметка ***,57
лева – държавна
такса и възнаграждение за вещо лице върху уважената част на исковите претенции.
Решението
е поставено при участието на трето лице „Еврометал“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл.
„Струма“, № 1, хотел „Струма“, ет. 1, ап. 101 .
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.