Решение по дело №546/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 20.06.2022 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание, проведено на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

      

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 546 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 4677/20.01.2020 г. от К.Л.М., ЕГН ********** срещу Л.М.Е. с ЕГН **********,***, П.Б.Е. с ЕГН **********,***, И.Л.С. с ЕГН **********,***, и С.Л.С./ родена на ***г., с постоянен адрес:*** за делба на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2564.1718 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед № 18-8983/10.11.2016г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област Варна, район „Приморски“, п.к. 9000, ул. „20-та“ с площ 1788 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, предходен идентификатор: 10135.2564.727, 10135.2564.728, 10135.2564.730, 10135.2564.732, по предходен план 2527, кв. 0, при съседи: 10135.2564.820, 10135.2564.725, 10135.2564.729, 10135.2564.732, 10135.2564.731 и 10135.2564.730. между съделителите К.Л.М., ЕГН **********, Л.М.Е. с ЕГН **********, П.Б.Е. с ЕГН **********, И.Л.С. с ЕГН **********, С.Л.С., родена на ***г., при квоти: за К.Л.М., ЕГН ********** - 500 кв.м или 28/100 идеални части, за Л.М.Е. с ЕГН ********** и П.Б.Е. с ЕГН ********** - общо 120 кв.м или 7/100 идеални части, като за всеки поотделно е по 60 кв.м и за И.Л.С. с ЕГН ********** и С.Л.С. - общо 1168 кв.м или 65/100 идеални части, като за всеки един е по 584 кв.м.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

По силата на нотариален акт №168, том IV, дело 938/25.11.1953г. В. Н. В. станал собственик на част от имот, представляващ хавра от 4016 кв. метра по скица № 669/31.10.1953г. на ТНСДТ-гр.Сталин, неурегулиран парцел I -ви в кв. 260, дворно място 1633 по плана на гр.Сталин, находящо се в местност „Манастир”, при съседи: парцели ІІ, IV и VII и от двете места път. В последствие била извършена делба на имота с останалите съсобственици и В. Н. В. станал собственик на лозе, цялото с площ от 2110 кв.м, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Манастира“, съставляващо парцел VII, дворище 1187 на кв. 40 по плана на гр. Варна, Вилна зона.

След смъртта си В. В. е оставил наследници С. М. В.-съпруга и Р. В. В.-дъщеря, които са придобили по наследство имота при равни квоти всяка по ½ идеални части.

С нотариален акт № 167, том XI, дело № 4376/1970г. на нотариус Стоян С. С. М. В. и Р. В. В. дарили на Л. М. К., брат на първата и вуйчо на втората 500 идеални части от лозе цялото с пространство от 2110 кв.м по нотариален акт, а по скица 1864 кв.м, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Манастира”, представляващо парцел VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона на гр. Варна.

С нотариален акт № 21, том I, дело № 78/1978г. Л. М. К. е дарил на дъщеря си К.Л.М. 500 идеални части от лозе цялото с пространство от 2110 кв.м по нотариален акт, а по скица 1864кв.м, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Манастира”, представляващо парцел VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона на гр. Варна.

К.Л.М.-ищец по делото е собственик на 500 кв.м или 28/100 идеални части от имота.

С нотариален акт №156, том I, дело 411/04.02.1971г. С. М. В. и Р. В. В. са дарили на Б. М. Е. 120 идеални части от лозе цялото с пространство от 2110 кв.м по нотариален акт, а по скица 1864 кв.м, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Манастира”, представляващо парцел VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона на гр. Варна и реално две избени стаи от сградата застроена върху същия парцел при общи граници: улица, парцел VI-1188, Х-1146, IX-1141 и VIII-1140 от същия квартал.

След смъртта си видно от удостоверение за наследници № 3180/10.12.2009г. Б. М. Е. е оставил наследниците –Л.М.Е.-съпруга и П.Б.Е.-син.

Л.М.Е. и П.Б.Е. са наследили по равно дела на наследодателя си, а именно 7/100 идеални части от имота или 120 кв.м общо за двамата или всеки един по 60 кв.м идеални части.

С нотариален акт 147, том I, дело 347/03.02.1970г. С. М.В. и Р. В. В. са дарили на Д. М. Я., сестра на първата и леля на втората 100 кв.м идеални части от собствения си наследнически имот: лозе, цялото с площ от 2110кв.м, а по скица от 1880 кв.м, находящо се вземлището на гр. Варна, местност „Манастира“/сега м-ст Евксиноград/, съставляващо парцел VII, дворище 1187 на кв. 40 по плана на гр. Варна, Вилна зона.

С нотариален акт № 91, том III, дело 952/31.01.1995г. С. К. Й. лично за себе си и като пълномощник на Д. М. Я. продават на Л. И.С. и на Р. В. С. 100/2110 идеални части от вилно място, цялото с пространство от 2110 кв.м, представляващо парцел VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона на гр. Варна ведно с построения в същото място гараж със застроена площ от 39 кв.м., който към момента ищцата сочи, че е премахнат.

След смъртта си С. М. В. е оставила наследник на притежаваните от нея идеални части от описания по-горе имот дъщеря си Р. В. В., която е станала собственик по наследство от родителите си на 1068 кв.м и 50 кв.м чрез покупка от Д. Я. или на общо 1118 кв.м от процесния имот.

След смъртта си съпрузите Р. В. С. и Л. И.С. са оставили наследници И.Л.С. и С.Л.С., които са ответници по делото и наследяват по равно дела на родителите си, а именно:1118 кв.м и от баща си Л. С. – 50кв.м, като от двамата родители са наследили общо 1168 кв.м от имота или 65/100 идеални части, а всеки един по 584 кв.м.

В имота има построени три сгради с идентификатори 10135.2564.1718.1, 10135.2564.1718.4 и 10135.2564.1718.3. Сгради с идентификатори 10135.2564.1718.4 и 10135.2564.1718.3 са собственост на ищцата. В сграда с идентификатор 10135.2564.1718.1 има разположени четири самостоятелни обекта, както следва с идентификатор 10135.2564.1718.1.4 – собственост на Л. М.Е. и П.Б.Е. и с 10135.2564.1718.1.1, 10135.2564.1718.1.2 и 10135.2564.1718.1.3 – собственост на С.Л.С. и И.Л.С..

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника С.С., в който твърди, че делбата е недопустима. В тази връзка излага следното:

Не оспорва, че заедно с ищцата и с другите ответници притежава недвижим имот, който по действащата кадастрална карта представлява: Поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1718, находящ се в гр. Варна, местност „Евксиноград”, ул. „20-та“ № 36 с площ 1788 кв.м., че той заедно с ответника И.С. е собственик при равни права върху следните обекти, които са разположени в сграда с идентификатор 10135.2564.1718.1,а именно: СОС 10135.2564.1718.1.1с предназначение жилище, апартамент, СОС 10135.2564.1718.1.2с предназначение жилище, апартамент, СОС 10135.2564.1718.1.3с предназначение жилище, апартамент; че Л. и П. Е. са собственици на 10135.2564.1718.1.4 с предназначение жилище, апартамент, че сграда с идентификатор 10135.2564.1718.2, към този момент тази сграда е съборена и не съществува; че ищцата е изключителен собственик на сгради с идентификатори 10135.2564.1718.3 и 10135.2564.1718.4.

Излага, че по регулационния план процесният имот представлява УПИ VIII-1187 /седми - хиляда сто осемдесет и седем/ в кв. 40 по плана на вилна зона гр. Варна и има лице към улица около 28 м.

Отделно от гореизборените сгради твърди, че в имота има изградени второстепенни масивни постройки, които не са нанесени в кадастралната карта, едната от които е собственост на С.С. и И.С., а другата е собственост на К.М..

С оглед на така изложеното навежда твърдения, че поземленият имот има обслужващо предназначение към сградите и СОС и не подлежи на делба, като правото на собственост върху сграда с идентификатор 10135.2564.1718.1 се упражнява в режим на вертикална етажна собственост, тъй като в една сграда има отделни самостоятелни обекти, които са собственост на различни лица, спрямо останалите две постройки – собственост на ищцата тази сграда се намира в режим на хоризонтална етажна собственост.

Позовава се на по-новата теория и практика, спрямо която сочи, че е прието, че при наличието на една сграда в условията на вертикална етажна собственост и наличието на индивидуална собственост върху други сгради в имота се касае за т.н. диагонална етажна собственост, като за да бъде решен въпросът дали земята е поделяема е необходимо да се изследва дали земята обслужва сградите и СОС или сградите и СОС са предназначени да обслужват земята - т.е. коя е главната вещ. В тази връзка твърди, че в конкретния случай земята има изцяло обслужващо предназначение към сградите и самостоятелните обекти, поради което имотът не подлежи на делба.

Излага още, че за да бъде разделен имотът, то следва да се образуват отделни УПИ за всеки собственик, което с оглед на построените в имота сгради, които не са нанесени в кадастъра и с оглед на денивелацията в него е невъзможно поради невъзможност да бъдат изпълнени задължителните законови изисквания за обособяване на самостоятелни парцели, както и достъп на всеки собственик на самостоятелен обект.

Отделно от горното оспорва обема на правата така, както са описани от ищцата в исковата молба, като излага, че ищцата не е собственик на 28/100 идеални части от имота, а на 500/1788 идеални части от имота, което не се равнявана 28/100, тя е собственик на 584/1788 идеални части от имота, ответникът И.С. е собственик на 584/1788 идеални части от имота, а ответницитеЛизелотте Е. и П.Е. сасобственици на по 60/1788 идеални части от имота всеки.

В срока за отговор е депозиран отговор и от ответника И.С., в който се излагат аналогични на изложените твърдения в отговора на С.С..

В срока за отговор е депозиран и отговор от ответниците Л. К. М.Е. и П.Б. Е., в който излагат следното: Не оспорват факта, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, придобит по наследство, като ответниците Л. Е. и П.Е. са съсобственици на: 120 кв.м. ид.части от имота  при равни квоти, съгласно Нотариален акт № 156, том I, дело № 411/1971 г. на нотариус при народния съд гр.Варна и Удостоверение за наследници изх.№ 3180/26.10.2018 г. р.н „Одесос”, (приложени по делото), ведно с жилище, апартамент на полуподземен етаж от построената сграда в дворното място, с идентификатор 10135.2564.1718.4,  с площ 56.78 кв.м.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС.

По така предявения иск ищцата трябва да докаже, че притежава в съсобственост с ответниците процесния недвижим имот при твърдените квоти в съсобствеността, както и че е допустимо извършването на делба на процесния имот.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба №168, том ІV, дело №938 от 25.11.1953 г. по силата на който Т. Г. С.,  Г. М. Г., А. В. Г., Е. Г. С. и Н. В. Н. продават на д-р К. Х. С. в качеството му на баща и законен представител на малолетните си деца Ю. д-р К.  С. и В. Н. В. собствения си придобит по наследство недвижим имот, представляващ хавра от 4016 кв. метра по скица № 669/31.10.1953г. на ТНСДТ-гр.Сталин, неурегулиран парцел I -ви в кв. 260, дворно място 1633 по плана на гр.Сталин, находящо се в местност „Манастир”, при съседи: парцели ІІ, IV и VII и от двете места път.

По силата на съдебна делба по гр.д. №1050/1958 г., овеществена в съдебно-спогодителен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 01.07.1958 г. д-р К. Х. С. в качеството му на баща и законен представител на малолетните си деца Ю. д-р К.  С. и В. Н. В. се спогодяват от придобития от тях имот с нотариален акт за покупко-продажба №168, том ІV, дело №938 от 25.11.1953 г. с площ от 4016 кв.м и предадените към същия по регулация 364 кв.м в дял на находящо се в землището на гр. Варна, местност „Манастира“, съставляващо парцел VII, дворище 1187 на кв. 40 по плана на гр. Варна, Вилна зона В. Н. В. да остане лозе, цялото с площ от 2110 кв.м, представляващо парцел 1/1633 при съседи: парцел VІІІ/1633, парцел VІ/1635, парцел ІІ/1654, парцел VІІ/1633 и път, а в дял на д-р К. Х. С. в качеството му на баща и законен представител на малолетните си деца Ю. д-р К.  С. и  В. Н. В. да остане 2260 кв.м, представляващо парцел №VІІІ/1633, при граници: парцел №1/1633, парцел №VІ/1625 и от двете страни път (л.44).

Представено е Удостоверение рег. №АУ016511ВН от 13.002.2020 г., от което е видно, че В. Н. В., род. на 22.078.1919 г., поч. на 10.11.1966 г. е сключил граждански брак със С. М. В., ЕГН ********** на 24.07.1944 г., поч. на 07.05.2011 г.

По време на придобиване на недвижимия имот от В. В. е действал обнародваната Наредба-закон за брака, приета на 12 май 1945 г. съгласно която спрямо придобите имущества по време на брака се прилага режим на разделност. През 1968 г. е приет Семеен кодекс. Съгласно чл. 103 от Семейния кодекс (1968 г.) се прилагат правилата на чл. 13, ал.1 от СК за заварените бракове. Чл. 13, ал.1 от СК предвижда, че недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Същото разбиране е възприето и с прието от ОСГК на ВКС Тълкувателно решение № 22 от 5.V.1969 г., с което е прието, че „Всички недвижими и движими вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Изключение се прави само за ония вещи и права върху вещи, които са придобити през време на брака по наследство или дарение, както и за вещите за обикновено лично ползване или за упражняване на занятие. Разпореждането с общите вещи се допуска само със съгласието на двамата съпрузи. По силата на чл. 103, ал.1 СК правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи по заварени бракове. Целта на законодателя е да се поставят под режима на имуществената общност както имуществата, придобити от съпрузите през време на брака след влизане на кодекса в сила, така и тези, придобити преди това от съпрузи по заварени бракове.”

Или процесният имот е придобит по време на брака от В. С. и по силата на приета през 1968 г. Семеен кодекс е станал съпружеска имуществена общонст между него и съпругата му С. М. В., ЕГН **********.

Видно от представеното на л.51 Удостоверение за наследници изх. №АУ017136ОД от 14.02.2020г., изд. от Община Варна, В. Н. В., род. на 22.078.1919 г., поч. на 10.11.1966 г. след смъртта си е оставил следните наследници: С. М. В., ЕГН **********, поч. на 07.05.2011 г. – съпруга и Р. В. С., ЕГН **********, поч. на 09.11.2001 г. – дъщеря.

Със смърта на съпруга съпружеската имуществена общоност се е трансформирала в обикновенна такава, като съпругата С. В. е станала собственост на ½ ид. част от имота по силата на договора за попукпо-продажба и извършената по-късно делба и на ¼ ид. част придобита по наследство от В. В., или общо на ¾ ид. части, а останалата ¼ ид. част е наследена от дъщерята на В. В. – Р. В., на осн. чл. 9, ал.1 от ЗН.

На л. 12 от делото е представен е и Нотариален акт 147, том I, дело 347/03.02.1970г. на нотариус Стоян С. ***, по силата на който С. М. В. и Р. В. В. са дарили на Д. М. Я., сестра на първата и леля на втората 100 кв.м идеални части от собствения си наследнически имот: лозе, цялото с площ от 2110 кв.м, а по скица от 1880 кв.м, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Манастира“/сега м-ст Евксиноград/, съставляващо парцел VII, дворище 1187 на кв. 40 по плана на гр. Варна, Вилна зона (л.12).

С нотариален акт №91, том III, дело 952/31.01.1995г. С. К. Й. лично за себе си и като пълномощник на Д. М. Я. продават на Л. И.С. и на Р. В. С. 100/2110 идеални части от вилно място, цялото с пространство от 2110 кв.м, представляващо парцел VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона на гр. Варна ведно с построения в същото място гараж със застроена площ от 39 кв.м (л. 18). Съдът приема, че с тази сделка са прехвърлени де факто всички придобити от Д. М. Я. с  Нотариален акт 147, том I, дело 347/03.02.1970г. идеални части, а именно 100 кв.м ид.ч. от цялото място.

С нотариален акт № 167, том XI, дело № 4376/1970г. на нотариус Стоян С., С. М. В. и Р. В. В. дарили на Л. М. К., брат на първата и вуйчо на втората 500 идеални части от лозе цялото с пространство от 2110 кв.м по нотариален акт, а по скица 1864 кв.м, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Манастира”, представляващо парцел VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона на гр. Варна (л.13).

С нотариален акт № 21, том I, дело № 78/1978г. Л. М. К. е дарил на дъщеря си К.Л.М. 500 идеални части от лозе цялото с пространство от 2110 кв.м по нотариален акт, а по скица 1864 кв.м, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Манастира”, представляващо парцел VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона на гр. Варна.

Така ищцата по делото К.Л.М. е станала собственик на 500 кв.м идеални части от имота.

С нотариален акт №156, том I, дело 411/04.02.1971г. С. М. В. и Р. В. В. са дарили на Б. М. Е. 120 идеални части от лозе цялото с пространство от 2110 кв.м по нотариален акт, а по скица 1864 кв.м, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Манастира”, представляващо парцел VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона на гр. Варна и реално две избени стаи от сградата, застроена върху същия парцел при общи граници: улица, парцел VI-1188, Х-1146, IX-1141 и VIII-1140 от същия квартал.

След смъртта си, видно от удостоверение за наследници № 3180/10.12.2009г., Б. М. Е. е оставил наследниците –Л.М.Е.-съпруга и П.Б.Е.-син, които са наследили по равно дела на наследодателя си, а именно 120 кв.м ид. части от имота, или за  всеки един по 60 кв.м идеални части, на осн. чл. 9, ал.1 от ЗН.

Така ответниците Л.М.Е. и П.Б.Е. стават собственици на по 60 кв. м идеални части от делбения имот.

Видно от Нотариален акт №87, том ХV, дело 3845 от 04.05.1993 г. С. М. В., ЕГН ********** дарява на дъщеря си Р. В. С., ЕГН ********* собствената си ½ ид. част от вилна сграда, находяща се във Варна Вилна зона на гр. Варна, ул.20, №36, заедно със собствените си 500/1755 идеални части от вилното място, в което е построена вилата, цялото с площ от 1755 кв.м, представляващо цялото Парцел №VІІ-1187 по плана на вилната зона (л.17).

С Нотариален акт №182, том ІХХХ, дело 21338 от 08.12.1997 г. С. М. В., ЕГН ********** дарява на дъщеря си Р. В. С., ЕГН ********* собствените си 195 кв.м ид. част от вилно място, цялото с пространство от 2110 кв.м, а по скица с площ от 1755 кв.м, находящо се във Варна Вилна зона на гр. Варна, ул.20, №36, представляващо цялото Парцел №VІІ-1187 по плана на вилната зона, при граници на цялото място: парцел пл. №ХVІІІ-1188, №VІІ-1140А, №VІІІ-1140Б и път.

Видно от Удостоверение за наследници №5542 от 03.12.2009 г. след смъртта си Р. В. С., ЕГН **********, поч. на 09.11.2001 г. е оставила следните наследници: Л. И.С., роден на *** г. – съпруг, И.Л.С., род. на *** г. – син и С.Л.С., род. на *** г. – дъщеря (л.20).

Видно от Удостоверение за наследници изх. №9194/14.02.2020 г. изд. от Обащина Варна, С. М. В., ЕГН **********, поч. на 07.05.2011 г. след смъртта си е оставила за наследници, наследниците на дъщеря си Р. В. С., ЕГН **********, поч. на 09.11.2001 г. - И.Л.С., ЕГН********** – внук и С.Л.С., ЕГН ********** - внучка (л.52).

След смъртта си, видно от Удостоверение за наследници №6929/09.07.2008 г. Л. И.С., ЕГН **********, поч. на 19.11.2005 г.  е оставил за наследници  И.Л.С., род. на *** г. – син и С.Л.С., род. на *** г. – дъщеря (л.21).

Така ответниците И.Л.С., ЕГН********** и С.Л.С., ЕГН ********** са станали собственици при равни квоти на всички притежавани от починалите Р. В. С., ЕГН **********, поч. на 09.11.2001 г., С. М. В., ЕГН **********, поч. на 07.05.2011 г. и  Л. И.С., ЕГН **********, поч. на 19.11.2005 г.

По делото е представена скица №15-893644-03.10.2019 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1718, с площ от 1788 кв.м с адрес гр. Варна, район „Приморски” п.к.9000, 20-та.

Тъй като към първоначалната дата на закупуване на процесния имот същият е с площ по документи 2110 кв.м, а към настоящия момент по актуална скица е с площ от 1788 кв.м, то следва да се приеме, че И.Л.С., ЕГН********** и С.Л.С., ЕГН ********** са собственици на оставащите след прехвърлянията на останалите идеални части от имота кв.м идеални части, или на 1158 кв.м ид. части, или всеки на по 579 кв.м ид. части.

В имота има построени три сгради с идентификатори 10135.2564.1718.1, 10135.2564.1718.4 и 10135.2564.1718.3. Сгради с идентификатори 10135.2564.1718.4 и 10135.2564.1718.3 са собственост на ищцата. В сграда с идентификатор 10135.2564.1718.1 има разположени четири самостоятелни обекта, както следва с идентификатор 10135.2564.1718.1.4 – собственост на Л. М.Е. и П.Б.Е. и с 10135.2564.1718.1.1, 10135.2564.1718.1.2 и 10135.2564.1718.1.3 – собственост на С.Л.С. и И.Л.С..

Представени са: Схема №15-178776-21.02.2020 г. на имот с идентификатор 10135.3564.1718.4, представляващ еднофамилна вилна сграда с площ от 10 кв.м; Схема №15-1788771-21.02.2020 г. на имот с идентификатор 10135.3564.1718.3, представляващ еднофамилна вилна сграда  с площ от 25 кв.м; Схема №15-215079-02.03.2020 г. на имот с идентификатор 10135.3564.1718.1.4, представляващ жилище, апратамент с площ от 56.87 кв.м; Схема №15-215083-02.03.2020 г. на имот с идентификатор 10135.3564.1718.1.3, представляващ жилище, апартамент; Схема №15-215084-02.03.2020 г. на имот с идентификатор 10135.3564.1718.1.2, представляващ жилище, апартамент и Схема №15-215086-02.03.2020 г. на имот с идентификатор 10135.3564.1718.1.1, представляващ жилище, апартамент.

На л. 72 е представено Разрешение за строеж в град Варна №33 на името на К.Л.М. да построи дървена барака в лозето си, намиращо се в м. „Манастира” с площ от 20 кв.м.

Между страните не е спорно както и съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в имота има построени три сгради с идентификатори 10135.2564.1718.1, 10135.2564.1718.4 и 10135.2564.1718.3. Сгради с идентификатори 10135.2564.1718.4 и 10135.2564.1718.3 са собственост на ищцата. В сграда с идентификатор 10135.2564.1718.1 има разположени четири самостоятелни обекта, както следва с идентификатор 10135.2564.1718.1.4 – собственост на Л. М.Е. и П.Б.Е. и с 10135.2564.1718.1.1, 10135.2564.1718.1.2 и 10135.2564.1718.1.3 – собственост на С.Л.С. и И.Л.С..

С Решение №131/27.05.2016 г. по гр.д. № 600/2016 г., I г.о.  и Решение №293/12.12.2011г. по гр.д.№ 265/11 на ВКС, ІІ гр.о. е прието, че допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място, в което има постройки-индивидуална собственост се преценява с оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството, градоустройственият му статут и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ за лице към улица и повърхнина и отстояние на сградите една от друга. Действащият ПУП следва да бъде изменен, така, че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект. Делбата е недопустима, ако не съществува такава възможност. За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. Заповедта за изменение на ПУП в този случай влиза в сила с влизане в сила на решението за допускане до делба – чл. 201, ал.3 ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.3 от ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти на ниско жилищно застрояване свободно или свързано в дава имота във вилните зони, се спазват следните размери: най-малко 18 м лице и 600 кв.м повърхност.

В тази връзка съдът е назначил служебно съдебно-техническа експертиза, която е изготвена от вещото лице инж. Р.П., и от която се установява, че урегулираният поземлен имот е реално поделяем на два, респ. три дяла, като за целта следва да се прекара ТУПИК за достъп до втория и третия дял. Вещото лице заключва обаче, че с оглед на разположението на сградите в имота обособеният втори (среден) дял няма да обслужва никоя сграда. Така с оглед на находящите се в имота сгради и собствеността им спрямо съделителителите, вещото лице предлага вариант, в който имотът се дели на два дяла, като в първия дял остава сграда с идентификатор 10135.3564.1718.1, притежавана в етажна съсобственост между ответниците, а в другия дял остават сгради с идентификатори 10135.3564.1718.3 и 10135.3564.1718.4 – собственост на ищцата. В този вариант също следва да бъде прекаран път за достъп ТУПИК, който след влизане в сила на ПУП/ПРЗ ще премине в собственост на Община Варна.

Съдът, на осн. чл. 201 от ЗУТ, е изискал становище за реалната поделяемост на процесното УПИ от Главния Архитект на Община Варна, с приложена скица за поделяне на имота на два дяла, съобразно заключението на вещото лице. В отговор Главният архитект на Община Варна съгласува представените варианти за разделяне на УПИ 10135.2564.1718.

Съгласно чл.38, ал.1 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Към последното следва да се причисли прилежащия терен към сградите, необходим за нормалната им експлоатация.

В настоящия случай една от сградите е в режим на индивидуална собственост на ищцата, а другата е в режим на етажна собственост, в която ответниците притежават самостоятелни обекти в съсобственост – Л. М. Е. и П.Б. Евтимов едни обекти, а И.Л.С. и С.Л.С. други. Съгласно чл.38, ал.3 от ЗС общите части не може да се делят. Или в настоящия случай площта под сградите и прилежащата към всяка от постройките площ не може да е предмет на делба. Достъпът до сградите на ищцата също представлява обща част от парцела, необходима за обслужването на тези сгради, освен при условията на цитираното решение. Вещото лице посочва, че такъв дял (без сгради в него) може да бъде отделен от парцела, като същият ще се позиционира в централната част на парцела. Този парцел няма да обслужва сграда, а като се съобразят квотите в съсобствеността на делбеното УПИ, същият ще се яви индивидуална собственост на ответниците И.Л.С. и С.Л.С., които не желаят нито делба, нито общ дял, а останалите два парцела де факто ще останат в съсобственост между съделителите, като ищцата ще притежава голата собственост в парцела, в който са изградени сградите на ответниците и обратното.

Възможен е единствено предлагания от вещото лице вариант, в който ищцата ще получи в дял парцел, представляващ Дял първи по скицата на вещото лице, а ответниците ще получат в дял, посочения кат Дял Трети, съгласно скицата на вещото лице. В този вариант обаче се налага да се придадат безвъзмездно идеални части към Община Варна за проектирания ТУПИК.

Съдът намира, че е недопустимо при делба по съдебен ред да се придават части от парцела безвъзмездно по улична регулация в полза на трето лице, било то и Община Варна без налично съгласие за извършване на делбата именно по този начин, особено ако това придаване ще е за сметка на притежаваната само на някои от ответниците (И.Л.С. и С.Л.С.) площ от парцела, тъй като съобразно нормативно определената минимална площ на УПИ ищцата ще получи дори със 100 кв.м повече от притежаваните от нея 500 кв.м идеални части. Освен това при този вариант всички ответници следва да получат общ дял, а не индивидуален такъв. Така, въпреки че при предложения от вещото лице и одобрен от Главния Архитект на Община Варна вариант има парцел, който да обслужва всяка от сградите, този резултат ще се постигне с недопустими средства – придаване безвъзмездно на част от собствеността на трето лице – Община Варна. Освен това, при този вариант при решение за последващо обединяване на разделения парцел безвъзвратно ще се изгуби придадената в полза на общината площ на ТУПИК-а, обозначена на скицата на вещото лице като Дял ІІ.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че не следва да бъде допускана делба на процесния имот, поради което и  предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора ищцата дължи на ответника И.Л.С. направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 830,00 лв., от които 130 лв. за съдебно-техническа експертиза и 700,00 лв. – възнаграждение за един адвокат. На ответника С.Л.С. следва да бъде заплатена същата сума с оглед на представените доказателства.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Л.М., ЕГН ********** срещу Л.М.Е. с ЕГН **********,***, П.Б.Е. с ЕГН **********,***, И.Л.С. с ЕГН **********,***, и С.Л.С./ родена на ***г., с постоянен адрес:*** иск за делба на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2564.1718 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед № 18-8983/10.11.2016г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област Варна, район „Приморски“, п.к. 9000, ул. „20-та“ с площ 1788 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, предходен идентификатор: 10135.2564.727, 10135.2564.728, 10135.2564.730, 10135.2564.732, по предходен план 2527, кв. 0, при съседи: 10135.2564.820, 10135.2564.725, 10135.2564.729, 10135.2564.732, 10135.2564.731 и 10135.2564.730. между съделителите К.Л.М., ЕГН **********, Л.М.Е. с ЕГН **********, П.Б.Е. с ЕГН **********, И.Л.С. с ЕГН **********, С.Л.С., родена на ***г., при квоти: за К.Л.М., ЕГН ********** - 500 кв.м или 28/100 идеални части, за Л.М.Е. с ЕГН ********** и П.Б.Е. с ЕГН ********** - общо 120 кв.м или 7/100 идеални части, като за всеки поотделно е по 60 кв.м и за И.Л.С. с ЕГН ********** и С.Л.С. - общо 1168 кв.м или 65/100 идеални части, като за всеки един е по 584 кв.м.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: