Р Е Ш Е Н И Е
Номер 255 10.08.2020г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на осми юли две
хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Г. Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№348 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на
Пазарджишки районен съд №268 от 26.02.2020г. постановено по гр.д.№1483/2019г.
по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от М. К. П., ЕГН-********** ***,
против Г.Г.П., ЕГН-**********, Г.С.П., ЕГН-**********, двамата от гр.П., ул.“И.К.“,
бл.2, ап.20, Л.С.П., ЕГН-********** *** и А.Г.П., ЕГН-********** ***, иск за
отмяна на дарението на недвижим имот, представляващ УПИ V-574, в кв.47 по плана на с.О., обл.П., урегулиран с
площ от 1012кв.м., ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда на
60кв.м., масивна лятна кухня на 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда-навес на
54кв.м., при съседи на имота:-изток-улица,запад-УПИ VII-575 и УПИ-VI-575,
север -УПИ IV-574 и юг-улица, направено с нотариален акт №81,том III, дело №1151/ 1975г. от 03.07.1975г., поради недаване
на издръжка, от която дарителят се нуждае.
Решението се обжалва с
въззивна жалба подадена от ищцата в производството пред първата инстанция М.П.
чрез пълномощника си адв. К. ***, единствено
в частта с която е отхвърлена претенцията на ищцата по отношение на
ответника А.Г.П.. Счита,
че по отношение на този ответник решението е неправилно тъй като съдът е
изследвал неотносим период, довело до зачитане на неотносим доход, получен през
2017г.; че неправилно е коригирано /намалена/ част от статистическите
разходи-транспортни и се е достигнало до необоснован краен извод, че ищцата може
да се самоиздържа. Счита жалбоподателят, че по отношение на този ответник
претенцията е основателна. Посочва се, че според съдебната практика моментът към който се определя нуждата от
издръжка, следва на първо място да се свързва с
факта, че тази нужда от издръжка следва да е трайна и да съществува към
датата на поканата или поне към датата на формиране на силата на присъдено нещо
по делото, в това число и с оглед на настъпилите след предявяването на иска
факти, които са от значение за спорното право. В тази връзка се акцентира,
че релевантния период е 2019г.-2020г.,
като поканата по смисъла на чл.227 б.“в“ от ЗЗД е от м.януари 2019г., исковата молба е заведена през м.април 2019г.,
а устните състезания са приключили през м.февруари 2020г., а не период,
включващ 2017г. и 2018г., за който период жалбоподателят сочи, че не е твърдял
да има нужда от издръжка. Затова счита, че относимият период от време е да се
установи и се съпоставят средномесечните доходи и разходи по начина, указан с
решение №145 от 01.11.2017г. по гр.д.№786/2017г. на III г.о. на ВКС. В тази връзка се поддържа, че от изслушаната ССчЕ в периода януари 2019г.
до 30.04.2019г. ищцата е получила пенсия от 1190.80лв или към датата на
завеждане на делото тя е получавала
средномесечен размер от 297лв като
до последното заседание на
14.02.2020г. няма данни да е настъпила промяна, като средно месечните разходи
са от 272лв плюс разходи за поддържане на жилище, вода, ел.енергия и горива в
размер на 66лв. плюс ежедневни разходи за лекарства в размер на 16лв или нужните средства за издръжка са в размер на 354лв
месечно, като се навежда извода, че доходът на
ищцата не стига за нейната издръжка,както и че доходът й е под линията на бедността от
348лв, обявена за 2019г. и 363лв за 2020г. Обобщава се, че когато доходите на ищеца са под линията на бедност,
искът се явявал доказан и без да е необходимо да се анализират доходите му.
Моли да се отмени решението в обжалваната му част с присъждане на разноските за
двете инстанции. Няма направени доказателствени искания от жалбоподателя по
чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните по спора страни-Г., Г. и Л. П. чрез пълномощника си адв. Ч.. Излагат се
доводи за неоснователност на въззивната жалба. Коментирани са фактите и
обстоятелствата, които не са спорни между страните по делото, както характера и
естеството на дарението и неговата отмяна. Коментиран е фактическия състав на
отмяната на дарението и че в случая не била установена нуждата от издръжка за дарителя, което да е
достигнато до знанието на надарения, и последният да е отказал да даде така
необходимата за дарителката издръжка, като се фиксира надареният наследодател С.
Г.П.. Коментирана е хипотезата на възникнала нужда от издръжка след смъртта на надарения като се поддържа,
че ответниците не са носители на правното задължение за издръжка тъй като
такова не е възникнало и за техния наследодател, като се навежда извод, че не е налице непризнателност, а
задължението за благодарност и признателност за направеното дарение не
преминава върху наследниците.От тази гледна точка се поддържа, че е безпредметно да се обсъжда дали ответниците са в съС.ие да
предоставят суми за издръжка, достатъчни за поддържане на нормален жизнен стандарт,
съответстващ на възрастта и здравословното съС.ие на дарителката съобразно
икономическите и социалните условия в страната, предвид на което такава нужда
от издръжка не се установявала. Моли да се потвърди решението в обжалваната му
част. Няма направени доказателствени искания пред въззивната инстанция по чл.266 от ГПК от въззиваемите.
Няма постъпил отговор
на въззивната жалба от ответника А. Г.П.
в законния срок, нито се взима становище от същия в хода на въззивното
производство.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на ищцата М.П. с вх.№5841 от 13.03.2020г. както и постъпилия
отговор от насрещната страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание в чл.227, ал.1, буква в“ от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/.
В исковата си
молба против ответниците Г.Г.П., ЕГН-**********,Г.С.П.,ЕГН-**********,
двамата от гр.П.,обл.П., Л.С.П., ЕГН-****** 3430 от гр.С. и А.Г.П., ЕГН-**********,***, ищцата М. К. П., ЕГН-**********,***, поддържа, че същата заедно с бившия си съпруг Г.С.П.,починал
на 08.04.2015г. са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност
недвижим имот, представляващ дворно място в с.О., с площ от 1059кв.м. по
документ за собственост, а по плана от 1012кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда, навес и лятна кухня,представляващ УПИ V-574 в кв.47 по плана на
селото.Твърди, че на 03.07.1975г. с нотариален акт №81,т.III,дело
№1151/1975г. двамата съпрузи надарили
малолетните си към този момент деца С. и А. Г. П. с процесния имот. Сочи,
че тя фигурира като законен представител
на малолетните деца, но по реда на тогава действащия Семеен кодекс в качеството си на
съпруг-съсобственик в СИО и е дала нотариално заверено съгласие за дарението, описано
в приложените към акта документи като „ декларация по чл.13 от СК“. От това обстоятелство ищцата извежда извода си, че има качеството на
дарител по сделката. Твърди се, че в момента ищцата е пенсионер с ниска
пенсия,че с годините здравословното й съС.ие
се е влошило и се налагат допълнителни разходи за лечение; че й престои операция на очите и на коленните стави; че
сама си осигурява отоплението и посреща други консумативни разходи-дърва, въглища,ток
и други.Поддържа, че предвид изложеното има нужда от допълнителни средства за
издръжката си. По тази причина с две
нотариални покани поканила сина си А.П. /четвъртия ответник/ и наследниците на
починалия й син С. П./ първите трима
ответници /да й предоставят по 200лв месечно, необходими за издръжката й, но
въпреки поканите до момента на
подаването на исковата молба ищцата не получила нищо.Счита, че за нея е налице
правен интерес да иска отмяна на дарението,което е направено на двамата й сина.
Моли да се постанови решение с което да се отмени дарението, направено с нотариален акт №81, т.III,дело
№1151/1975г. на недвижим имот, представляващ УПИ V-574 в кв.47 по плана на с.О.,
урегулиран с площ от 1012кв.м. ведно с построените в имота паянтова жилищна
сграда на 60кв.м., масивна лянтна кухня на 60кв.м. и паянтова стопанска
сграда-навес на 54кв.м., при съседи на имота : от изток-улица,запад-УПИ-VII-575 и
УПИ-VI-575, север-УПИ IV-574 и юг-улица, с присъждане
на разноските за производството.
Няма постъпил
отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл.131 от ГПК от страна на
четвъртия ответник и син на ищцата А.Г. П.. Същият не се явява по делото и не взима
становище по така заявената искова претенция както в първоинстанционното, така
и във въззивното производство.
От останалите
трима ответници Г., Г. и Л. П., е
постъпил писмен отговор подаден чрез пълномощника им адв. Ч.Ч. *** /л.41 и
следващите/, в който не се оспорват фактите относно придобиването на процесия
имот от ответниците по дарение извършено от ищцата и от съпруга й.Оспорват се
твърденията за изпадането на ищцата в крайна нужда за издръжка и че за тези
ответници е налице задължение за издръжка защото ищцата се намира в добро
здравословно съС.ие, разполага с нужните доходи, с които да удовлетворява
нуждите си от издръжка,с оглед на
заявеното с исковата молба здравословно съС.ие и необходимия режим на
лечение,както и с оглед личността й, конретните й битови нужди, индивидуални
потребности и социална среда. Допълват, че освен пенсията, която получава,
същата до м.април 2017г. е получавала и аренда от притежаваните от нея в
съсобственост земеделски земи, след което тези земи са продадени заедно с
притежаван от последната незастроен недвижим имот-парцел IV-574 от кв.47 по плана на с.О., обл.П. на
четвъртия ответник А.Г.П. за сумата от 2000лв, както и че ищцата единствена
продължава да живее и ползва имота,
предмет на дарението. Навежда се извода, че предвид изложеното ищцата М.П. не
се нуждае от разходи за жилище, че в процесния имот същата има свое лично
стопанство, което продължава да поддържа и от
което си подсигурява храна целогодишно. Моли да се отхвърли иска.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Ищцата М. К. П. е родена на ***г. като към момента на извършване на дарението заедно със съпруга си Г.С.П., описано в исковата молба /на 03.07.1975г./ е на 34 годишна възраст, а към момента на отправяне на нотариалните покани до надарените ответници, първите трима като наследници на единия надарен син-С., а четвъртия ответник А.Г.П. -другия син на дарителите като пряко надарен по дарението, /30.01.2019г./, ищцата е на 76г. възраст. Актът на дарение на процесния имот /на дата 03.07.1975г./ е извършен по реда на чл.7 ал.1 от ЗСГ/отм./ като дарителите са се легитимирали като собственици като придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, при запазено пожизнено право на ползване за двамата дарители по избор на две стаи от къщата, сервизни помещения, водна и електрическа инсталация.Оспорване на съсобствеността /СИО/ върху имота на дарителите-съпрузи, както и съсобствеността на надарените върху имота, възникнала в резултат на дарението няма въведено и предявено от някоя от страните. Цитираната разпоредба на чл. 7 ал.1 от ЗСГ/отм./, в тогавашната редакция -към датата на дарствения акт /д.в., бр.26/1973г./, предвижда, че гражданин, който притежава повече от един жилищен или вилен имот по смисъла на предходните разпоредби, е длъжен да го прехвърли в двегодишен срок от влизането в сила на този закон, ако имотът е придобит при действието на този закон, като двегодишният срок тече от деня на придобиването му, освен ако собственикът е узнал за придобиването по-късно, в който случай срокът тече от узнаването. За имота е съставен и констативен нотариален акт за придобит по обстоятелствена проверка /№104, том II, дело №774/ 1971г./ от Г.С.П..
С нотариални покани от 30.01.2019г. дарителката с оглед на извършеното дарение, е поканила надарените ответници да й заплащат месечна издръжка в размер на по 200лв по причина, че към момента е пенсионер, получава ниска пенсия, боледува от различни заболявания за които прави големи разходи; че й предстоят операции на око и коленни стави; че има необходимост от средства за отопление, ток, вода, транспорт до гр.П. когато се налага посещение на здравно заведение, храна и други. Ответникът А. П. е получил лично нотариалната поканата на 04.02.2019г./л.6/, както и останалите ответници. Няма спор, че единият от надарените с процесния имот надарения С. Г.П. е починал на 05.01.2017г./тоест, преди отправяне на нотариалната покана за плащане на издръжка от ищцата/ и освен преживяла съпруга Г.Г.П., е оставил като наследници двама низходящи син Г.С.П. и Л.С.П. /първите трима ответници по иска/.С нотариален акт за покупко-продажба №143, том I, рег.№2056, дело №120 от 19.04.2017г. ищцата М.П. е продала на надарения си от 1975г. син А.Г.П. 1/3 идеална част от 7 /седем/ земеделски имота в землището на с.О., както и 4/6 ид.ч. от УПИ IV-574 в кв.47 по плана на с.О.,обл.П. за сумата от 2000лв, представляваща близо данъчната оценка на процесните имоти.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с вх.№466 от 09.01.2020г., изготвена от вещото лице доктор Петко М., което въззивната инстанция напълно възприема като обосновано, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че от представената по делото медицинска документация-епикриза №5201/2015г.и епикриза №1163/2005г. се установява, ищцата М.П. страда от хипертоничнична болест-втора-трета степен; хипертонично сърце; хипертонична исхемична болест на сърцето; атеросклеротична миокардиосклероза, като през 2005г. е хоспитализирана в неврологично отделение по повод на хипертонична криза и преходно разстройство на мозъчното кръвообращение. Според изготвените в тази връзка медицински документи, след стабилизирането й, ищцата е изписана с предписано домашно лечение с медикаменти: ренаприл 2х1; пирамем-по схема 2-2-0; кавинтон 2х5мг; тертензиф-1табл. сутрин. Направен е от експерта анализ на симптомите и проявленията на хипертоничната болест, според който същата се характеризира с трайно повишаване на кръвното налягане на 145/95мм живачен стълб и представлява хронично заболяване с не напълно изяснена генеза; че това заболяване представлява основен рисксов фактор за мозъчно- съдови и сърдечно-съдови инциденти, които са най-честата причина за смърт в развитите страни, което предполага по необходимост контролиране на хипертонията, постигано чрез редовен прием на медикаменти,както и с промяна на стила на живот и че в случая предписаното домашно лечение е на стойност около 35лв на месец.По отношение на втория болничен престой на ищцата през 2015г. е посочено, че тя е хоспитализирана в урологично отделение при МБАЛ-П. с клинична картина на остър хеморагичен цистит, проявен с хематурия и микционни смущения без наличен пространствозаемащ процес, като ищцата е получила назначение/терапия/ за монурал 3гр. 1 саше и феминелаурофорте 2х1табл., като стойността на лечението на тези медикаменти е около 54лв, като този разход е еднократен. В допълнителното си заключение, изготвено от експерта д-р М. вх.№ 2866 от 06.02.2020г./л.122 и следващите/ и на база представена и изследвана и анализирана допълнителна медицинска документация /дигитална рентгенография на двете коленни стави под №13693 от 24.10.2019г.; дигитална рентгенография на гръден кош №14868 от 18.11.2019г., двете направени в ДКЦ-1-ЕООД -П., отделение образна диагностика, амбулаторен лист №002159 от 12.12.2019г. е установено, че към момента актуалното здравословното съС.ие на ищцата е установената хипертонична болест-втора-трета степен, хипертонично сърце, ХИБ на сърцето, атеросклеротична миокардиосклероза, двустранна гонартроза, съС.ие след смяна на леща по повод на катаракта. Актуалното лечение на установената хипертонична болест, хипертонично сърце, ХИБ и предходно разстройство на мозъчното кръвообращение, е от ренаприл 2х1;пирамем-по схема 2-2-0;кавинтон 2х5мг; тертензиф-1табл. сутрин; плюс включени още медикаменти- корвитол, софтензиф; амлодипин; аторвастатин, получавани по рецептурна книжка. Потвърждава, че хипертоничната болест се контролира чрез системен прием на медикаменти. По отношение на установената двустранна гонартроза е посочено, че се касае за дегенеративно заболяване /остеоартрза на коленни стави/, като лечението е комплексно-консервативно /фармакологично и немедикаментозно/; балнеолечение; биомеханични интервенции /ставна имобилизация за редуциране на болевия синдром; подкрепящи средства; водна или земна гимнастика, контрол на теглото при затлъстяване; хормоналната терапия при менопауза и на другите придружаващи заболявания при коморбидни пациенти; фармакологична терапия; нестероидни противовъзпалителни средства плюс газстропротекция-диклофенак дуо и омепразол като краткосрочни курсове в периоди на обостряне; вътреставно амплициране на кортикостероиди; вътреставно амплициране на хиалуронова киселина; глюкозамин; а в напреднали случаи се прилага ендопротезиране на колянната става-хирургия с екстремен метод на лечение при неефективност на консервативната терапия, бързо влошаване на съС.ието на ставите и качеството на живот, с последваща /след операцията/ дозирана индивидуална физиотерапия. Установено е, че към момента коленните стави на ищцата са с намален наличен потенциал, като предвид възрастта и съпътстващите заболявания еднопротезиране не се налага, и се препоръчват фармакологични и нефармакологични средства при месечен разход на медикаментите от 45-50лв, а евентуално ендопротезиране на колянна става би струвало около 2200-2500лв. По повод на катарактата ищцата е заплатила леща на лявото око от около 600лв през 2006г. В съдебно заседание вещото лице допълва,че общите месечни разходи от 45-50лв са с траен и поС.ен характер, касае всички отпускани лекарства с и без рецептурна книжка,и че в сумата от 50лв се включават и първоначално посочените 35лв в основното заключение за хипертоничното заболяване.Според основното и допълнително заключения по назначена съдебно-счетоводна експертиза изготвени от експерта Д.Б., които въззивният съд възприема изцяло като обосновани, компетентно изготвени и неоспорени от страните, се установява, че получаваната от ищцата М.П. месечна пенсия за периода 01.04.2017г. до 30.04.2019г. е в размер на 7095.92лв, плюс получена сума от 2000лв за продадени имоти; че необходимите средства на ищцата за издържане през този период са от 4486.17лв, включващи разходи за храна, облекло и обувки, здравеопазване и други /първоначалното заключение/; че сумата на средния месечен пазарен наем на лятната кухня /имота, който същата ползва/ за периода м.април 2017г. до м.април 2019г. е от 60лв за 2017г., 80лв за 2018г. и до 100лв за 2019г. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че сумата на необходимите средства за издръжка на ищцата /съобразявайки се с обикновените битови разходи и тези свързани с лечението и както поддържащи средства, по перата, така както са определени от Националния статистически институт на Р България, са общо в размер на 6800.08лв /л.117/ и че видовете разходи са посочени по 8 направления-1.Храна; 2.Облекло и обувки; 3.Жилищно обзавеждане и поддържане на дома; 4.Транспорт; 5.Съобщения; 6.Разнообразни стоки и услуги; 7.Други; 8.Здравеопазване,които по същество представляват паричен разход на едно лице, посочени в т.1-т.7 от НСИ-ТСБ П., а този по т.8 /последната/ касае данни от РЗОК. В съдебно заседание експерта допълва, че разходите от 33.73лв за здравеопазване, касаеща периода януари-април 2019г е получена като информация от РЗОК-П., а за първото тримесечие на 2019г. разходите за жилища, вода, електроенергия и горива за същия период са от 198.86лв по данни на Териториално статистическо бюро на НСИ-гр.П., или средно месечно по това перо са по 49.72лв.
По делото е
разпитан един свидетел, посочен от ищцата М.П., а именно Д.Т.Ш., роднина по съребрена линия на същата /л.102/,
която установява следното: Знае, че М.П. се придвижва с две патерици; че за да
вземе пенсията си се движи с инвалидната
количка на съпруга си, която използва като проходилка.Установява още, че дори в
двора за да отиде при кокошките, които отглежда се придвижва с патерица или с инвалидна количка.Знае, че
ищцата живее в лятната кухня, ползва вода и ток и си ги заплаща; че лятната
кухня има и друг електромер,че тя си
заплаща електроенергията на сина си А.П. и че по същия начин стоят нещата и с водата -пак заплаща на А.. Обяснява
свидетелката, че ищцата последните три години се отоплява само с дърва. Знае, че през периода 2016г.
-2017г. на М. й е правен операция на окото в Болница“ Ескулап“-гр.П., защото
лично я е придружавала в болницата като операцията е струвала около
900-1000лв.За посочените два електромера знае, че се намират един до друг, като
единия се води на името на сина на ищцата, а другия на братовчед на свидетелката; Знае,
че водомера е само един и няма контролен и че контролния електромер касае само
кухнята, където живее. Знае още, че М.П. не може да се придвижва; че не може да
отглежда зеленчуци, като преди две години или за последно през 2018г. е гледала
„… по няколко корена домати и чушки,колкото
да има за нея..“; че през 2019г. не е гледала зеленчуци; че синът й А. живее в
къщата, но не отглежда нищо в двора и че последният си има свой бизнес и си
гледа неговата работа.
Обжалваното
решение е валидно.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си дейност и
компетентност, по предвидения процесуален ред и форма.
Обжалваното решение е допустимо тъй като е постановено по
допустима искова претенция, при наличие на правен интерес за ищцата да
установи, че в качеството си на дарител има нужда да й се заплаща издръжка от
надарените лица, че е отправила надлежна нотариална покана към последните с искане да й бъде заплащана
такава, считано от датата на получаването на поканата, а именно от 30.01.2019г.
и че такава не й е била заплащана въпреки поканата както към момента на иницииране
на исковото производство за отмяна на дарението-09.04.2019г., така и към момента
на приключване на производството пред първоинстанционния съд /14.02.2020г./, така и към момента на
приключване на устните състезания във въззивното производство на 08.07.2020г.
Разгледата
по същество исковата претенция е основателна по отношение на преживелия към момента на
отправената покана за плащане на издръжка надарен син А.Г.П.. Тази страна в
производството, конституирана като ответник по иска, наред с останалите трима
наследници на другия надарен, не е подал писмен отговор на исковата молба, не е
взел становище, не е заявил каквито и да било оспорвания и възражения по повод
изложените в исковата молба факти и обстоятелства от ищцата, не е оспорил
истинността на представените документи и не е упражнил правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК, поради
което е налице настъпила преклузия за упражняването им и същият е изгубил възможността да направи това
по-късно Няма заявени от този ответник наличие на особени непредвидени
обстоятелства поради които да не е могъл да направи и посочи тези свои възражения и оспорвания.
Следва да се
отбележи, че решението в частта касаещо искането да отмяна на дарението по
отношение на наследниците на другия надарен с дарствения акт, а именно сина на
ищцата С. Г.П., починал на 05.01.2017г. и оставил наследници преживяла съпруга Г.Г.П.
и деца Г.С.П. и Л.С.П., по отношение на които искът за разваляне на дарението е
отхвърлен е влязло в законна сила като необжалвано.
Предмет на
въззивната проверка е първоинстанционното решение №268 от 26.02.2020г., в частта с
която е отхвърлена претенцията на ищцата по отношение частта, с която е надарен
другия син А.Г. П. ***/ идеална част от
процесния имот.
Разгледана
по същество исковата претенция срещу ответника А.П. е напълно основателна.
От събраните
по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност се налага
извода, че ищцата обективно се намира в съС.ие да изисква заплащане на издръжка
от надарените, в частност по отношение на надарения си син А.Г.П. поради
настъпила обективна нужда за това. Към момента на отправянето на нотариална покана ищцата се намира в
изключително напреднала възраст-76годишна възраст, с изключително влошено
здравословно съС.ие включващо комплекс от различни по характер и естество
болестни прояви на организма си-хипертонична болест-втора-трета степен; хипертонично
сърце,исхемична болест на сърцето; атеросклеротична миокардиосклероза, датиращи
още от 2005г. за което си съС.ие ищцата се нуждае от ежедневна и поС.на поддържаща
терапия, поради факта, че това представлява основен рисков фактор за
мозъчно-съдови и сърдечно-съдови инциденти и честа причина за летален изход.
Освен това ищцата има прекаран остър хеморагичен цистит,проявен с хематурия и
микционни смущения, за което също е назначено медикаментозно лечение; констатирани
през 2019г. двустранна гонартроза представляващо дегенеративно заболяване /остеопороза
на коленнтите стави/ изискващо
комплексно и продължително във времето лечение подробно обяснено ,
описано и отразено от експерта д-р М. в
допълнителното заключение, за което също
се налага фармокологично и немедикаментозно лечение, като към момента все още
не се налага прилагане на ендопротезиране на колянна става,както и установена смяна
на леща на лявото око през 2006г. по
повод на катаракта, извършено по оперативен път.Установява се и от разпитания по делото свидетел Д.Ш., пряк
и непосредствен очевидец на здравословното съС.ие и поведение на ищцата, които
показания не са опровергани от останалите събрани доказателства и от които се
установява по несъмнен начин, че ищцата не е в съС.ие да се придвижва сама, за
най-елементарните неща като отиване в градината, да нахрани домашните животни или
за да получи пенсията си същата ползва патерици или инвалидната количка на
починалия си съпруг; че тя лично плаща всичките си консумативи за ток и вода, като
живее в лятната кухня в процесния имот и че в същност ищцата вече е престанала
дори да отглежда зеленчуци в градината си
поради влошеното си здравословно съС.ие повече от 2години. Установява се от
икономическата експертиза, изготвена от
експерта Д.Б., че разходите на ищцата за периода 01.04.2017г. до 31.12.2017г.
са в размер на 2292.43лв или средномесечно по 254.71лв; за цялата 2018г.
разходите се равняват на 3420.32лв или средномесечно по 285.03лв; за първите
четири месеца на 2019г. разходите са от 1087.33лв или месечно по 271.83лв.
Данните са според НСИ-ТСБ П. и от РЗОК-П.. Получавана ежемесечна пенсия от
ищцата е в размер на по 270.48лв за 2017г./ от м.април до м.декември
включително/;за 2018г.-по 289.24лв средномесечно; за първите 4 месеца на
2019г.-по 297.70лв месечно. Съгласно актовете на Министерския съвет за определяне на размера на линията на бедност
за страната за 2017г. тя е в размер на
314лв, считано от 01.01.2017г./ ПМС №23 от 26.01.2017г./; за календарната
2018г.-линията на бедност е от 321лв/ПМС №280 от 08.12.2017г./; за календарната
2019г. линията на бедност е определена на 348лв/ПМС №170 от 17.08.2018г./, за
2020г. линията на бедност е от 363лв /ПМС
№.275 от 01.11.2019г./ Налага се извода
че получаваната пенсия за посочения период от време не може да догони по никакъв
начин линията на бедност, като с напредването на времето дистанцията между
размер на пенсия и линия на бедност непрекъсно и прогресивно нараства. Ако за 2017г. разликата е била
43,52лв, за 2018г. дистанцията е леко намалена на 31.76лв, а за 2019г. тя
е увеличена на 50.30лв, а за 2020г. разликата е още
по-голяма 65.30лв /или с повече от 129 % спрямо 2019г./ и с 150.01% повече спрямо 2017г., тоест трайна е тенденцията на растеж на
дистанцията /разликата/ между месечна пенсия и линия на бедност при което
пенсията прогресивно и относително намалява /увеличава се с по-бавни темпове в
сравнение на растежа на линията на бедност/ и не може по никакъв начин да
догони, да се изравни и реално да надмине линията на бедност. Поставя се
въпроса дали в доходите на дарителя следва да се включи и реализираната стойност
на продадените земеделски земи и незастроен УПИ в размер на 2000лв. Този
доход безспорно е реализиран от
дарителката, но същият не би следвало да се включва като такъв, предназначен за собствената си
издръжка защото е еднократен акт и има случаен, а не поС.ен характер, получен е
в значително по-ранен момент от релевантния в настоящия случай и чрез него продавачът не може да бъде
безусловно задължен да го ползва само и единствено за своята собствена издръжка.От друга страна, сделката
е извършена близо 2/две/ години преди иницииране на исковото производство,
което представлява един значителен и отдалечен във времето предходен момент,
като никой от ответниците не установява тази парична сума реално да съществува,
да е налична и да се намира в патримониума
на ищцата М.П. към момента на отправяне на нотариалните покани за заплащане на
издръжката-30.01.2019г. Законът не
повелява императивно, че всеки един доход, който получава дарителя следва да се
отнесе безусловно за неговата издръжка, тъй като в такъв случай се губи смисъла
и значението на покупко-продажбата. Същата няма как безусловно да се приеме, че
е с цел единствено покриване на издръжката на дарителя/продавач/, защото в
хипотеза когато месечните доходи значително са под линията на бедност, това
автоматично води до необходимост
дарителят да може да иска от надарените издръжка поне в рамките на линията на бедност /не по-малко/, но и съобразно фактическите му разходи. Това
е въпрос на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства.
Нещо повече, чрез покупко-продажбата ищцата се лишава от притежаваните от нея
имоти, като прехвърля собствеността им на надарения си по рано през 1975г. си син
и получава тяхната парична равностойност /осребряване на притежавано имущество/,
което не е равнозначно на придобит доход със специфичната за това цел-да се използва сумата за безусловна
издръжка на продавача. Издръжката за
ищцата по закон се дължи от момента на поканата, тоест от 04.02.2019г. и
към тази дата следва да бъде изследвано имуществено съС.ие на ищцата и нейните
доходи.Предходният период от време, включително
и периода от месец април 2017г. до 04.02.2019г. е ирелевантен тъй като законът
не позволява търсене на издръжка от надарения за минало време. Тоест, в тежест
на ответниците, в частност на ответника А.П.
е било да установи какви точно реални доходи към този момент- 04.02.2019г.
дарителката ищца М.П. фактически е реализирала, имала ли е съответно
спестявания и какви, парични средства от наеми и други към този момент, на
каква обща стойност са били или възможност евентуално към този момент да е
можела да ги реализира, но е бездействала за да се съобрази каква е финансовата
база на дарителката към този момент и как същата се е развила до приключване на
производството и пред въззивната инстанция в смисъл дали тя се е променила в
положителен аспект и реално /доходите/ да са надминали линията на бедност, а
разходите й да са се запазили в размер по-малък от приходите, респективно под
границата на бедност, за да се приеме безусловно, че ищцата дарителка има
достатъчни месечни финансови постъпления
и доходи чрез които без особени затруднения да се издържа с оглед освобождаване на
надарения от задължението да заплаща издръжка. По делото е установено, че към
месец февруари 2019г. ищцата е получавала единствено пенсия в размер на
297.70лв, и е имала разходи от 271.83лв /без напълно включени всички разходи/,
тоест приходите на тази база надхвърлят разходите с 25.87лв, но минималната
база при която не се дължи издръжка е приетата от държавата официална линия на
бедност, която към този момент е била както се посочи от 348лв за 2019г.,
станала към момента на висящността на производството пред въззивната инстанция
на 363лв за 2020г. Предвид на обстоятелството, че ищцата не може да достигне и
надмине с доходите си линията на бедност, безусловно за надарения възниква задължение
за даване на издръжка и ако такава бъде поискана той следва да я осигури. От друга
страна, не се установява надарения А.П. да не е в съС.ие да дава поискана издръжка. Същият не е
безработен, а е трудово ангажиран и има собствен бизнес, който успешно развива,
в каквато връзка са и свидетелските показания на св. Д.Ш., тоест липсват данни
надареният А.Г.П., който към момента на
поканата за плащане на издръжка е на 51години, да не е в съС.ие да дава издъжка
като надарен към дарителя си -собствената си майка. Налице е трайна нужда за
майката-дарител от издръжка, установявана на базата за определяне на нуждата от
издръжка, представляваща средномесечната издръжка за едно лице според официалната статистика, а линията на
бедност е величината, която като общоизвестен факт категорично обосновава
наличието на трайна нужда от издръжка, при доходи под тази линия.Както се
посочи доходите на ищцата за релевантния период от време/м.януари -м.април
2019г.- от 297.70лв са под линията на
бедност /348лв/ за 2019г. и 363лв за 2020г., и не осигуряват нужните й средства за живеене.
Не се установява, същата да получава целева помощ за отопление и осветление. Не
се установява същата да има спестявания към момента на поканата, отправена до
надарените да заплащат издръжка, дори да се установи, че тя съхранява сумата от
2000лв от продажната цена на земите, повече от 2г. след сделката, защото реално
още от 2017г. ищцата е имала обективна нужда от издръжка, защото от тогава с
доходите си от пенсия тя е под линията на бедност и трудно би могла да запази тези
средства непокътнати. Данни за обратното не са ангажирани. Както се посочи
същата има трайно влошено здравословно съС.ие.Няма основание да бъдат
изключвани или дори редуцирани нито един от параметрите за определяне на
разходите на ищцата /8 пункта/ посочени
в констативно-съобразителната част на допълнителното заключение на счетоводната
експертиза на експерта Б., защото се касае за обикновени и типични нужди на
лице, което се намира на преклонна възраст и още по-голяма необходимост да
посещава както областния център, така и да задоволява минималните си нужди от всякакъв характер и естество-храна,
облекло и обувки, жилищно обзавеждане и поддръжка дома, транспорт, съобщения, разнообразни
стоки и услуги, други и здравеопазване. Всяка група нужди има пряко отношение
към нормалното съществуване и преживяване на ищцата и не може да бъде по никъкав
начин елиминирана и намалена или изключена предвид пряката им необходимост и
значение за ищцата. Нещо повече, в
тези разходи следва да се прибавят и увеличените разходи за лекарства с 16лв месечно /над посочените в пункт 8 от 33.73лв-л.117/
плюс още 66лв разходи за поддържане на
жилище, вода електроенергия и горива /виж и обясненията, дадени от
експерта Б. в откритото съдебно заседание /л.129//, при което нужните средства
за месечна издръжка на дарителката стават
354лв /271.83лв+66лв+16лв. =353.83лв/.
Процесните 16лв за допълнителни лекарства за допълнително установените
заболявания на ищцата по допълнителната
СМЕ, не са взети в предвид от в.л. Б. защото допълнителното заключение на д-р М.,
е изготвено на 06.02.2020г., тоест след
депозиране на допълнителното заключение по счетоводната експертиза /изготвено
на 27.01.2020г./, поради което въззивният съд признава тези допълнителни
разходи и ги отнася към видовете разходи /по т.3 и т.8/ защото същите
отразяват динамиката на разходите и
тяхното трайно и поС.но увеличение ежегодно. Като краен резултат безспорно се
налага извода, че получаваната месечна пенсия от ищцата от 297.70лв не е в съС.ие
да покрие всичките й разходи за издръжката, което безусловно налага необходимост
такава издръжка да се заплаща от надарените лица след като същите по нотариален
ред са надлежно поканени да я заплащат.Трайната и последователна практика на Върховния касационен съд на Р
България е в посока, че потестативното
право на отмяна на дарението възниква
когато е налице трайна нужда от издръжка, която е поискана, надареният има
възможност да я дава, но отказва да го направи.В случая се установява от доказателствата,че
ищцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка,поради обстоятелството,че доходът
й е под линията на бедност, недостатъчните й
спестявания/в случая такива дори не се установяват към датата на отправяне
на нотариалната покана/ и невъзможност да получи доход от друго имущество защото такова не
притежава /обратното не се твърди от ответниците/, а надареният син А.П.
развива частен бизнес и е платежоспособен да дава издръжка без значителни
затруднения за себе си и за семейството си, но такава в същност е отказал да
дава на дарителката. Съдебната практика приема еднозначно, че линията на
бедност е границата под която, всеки дарител притежаващ месечни доходи в размер
по-малък от линията на бедност да може по необходимост да поиска даването на
издръжка от надарените лица, тъй като
има обективна и трайна нужда от такава като отправи за целта нотариална
покана, а в хипотезата на отказ на
надарения да я заплаща, да инициира исков процес за отмяна на дарението на
основание чл.227 ал.1 буква“в“ от ЗЗД.
В този смисъл са и решение №473 от 20.01.2010г. на ВКС по
гр.д.№263/2011г., ІV г.о., решение №145 от 01.11.2017г. по гр.д.№786/ 2017г. ,
ІІІ г.о.; решение №293 от14.07.2011г. по гр.д.№1302/2010г., ІV г.о.; решение № 432 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3321/2013 г., IV г. о., ГК; решение № 34 от 19.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 4981/2015 г., III г. о., ГК; решение № 65 от 30.05.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1498/2017 г., III г. о., ГК, и цитираната в тези решения съдебна практика.
Предвид изложеното, решението в обжалваната част следва да бъде отменено
и се постанови ново с което да се уважи иска като се отмени дарението до
размера на ½ /една втора/ идеална част по отношение на надарения А.Г.П..
При този изход
на делото в полза на ищцата М.П. ще следва да бъдат присъдени разноски за
първата инстанция в размер на 355лв, изчислени съразмерно на уважената част от
иска, от които 250лв за адвокатско възнаграждение, 30лв такса за образуване и
депозит за експертиза от 75лв, а за въззивната инстанция разноски от 26.13лв за
такса по обжалването.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №268 от
26.02.2020г. постановено по гр.д.№1483/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен предявения от М. К. П., ЕГН-**********
***, против А.Г.П., ЕГН-********** ***, иск за отмяна на дарение на недвижим
имот, представляващ УПИ V-574, в кв.47
по плана на с.О., обл.П., урегулиран с площ от 1012кв.м., ведно с построените в
имота паянтова жилищна сграда на 60кв.м., масивна лятна кухня на 60 кв.м. и
паянтова стопанска сграда-навес на 54кв.м., при съседи на
имота:-изток-улица,запад-УПИ VII-575 и УПИ-VI-575, север -УПИ IV-574 и юг-улица,
направено с нотариален акт №81,том III, дело
№1151/ 1975г. от 03.07.1975г., поради недаване на издръжка, от която дарителят
се нуждае, ДО РАЗМЕРА НА ½ /една
втора/ идеална част от процесния имот.
По иска на М. К. П.,
ЕГН-********** ***, против А.Г.П., ЕГН-********** ***, ОТМЕНЯ дарение на недвижим
имот, представляващ УПИ V-574, в кв.47
по плана на с.О., обл.П., урегулиран с площ от 1012кв.м., ведно с построените в
имота паянтова жилищна сграда на 60кв.м., масивна лятна кухня на 60 кв.м. и
паянтова стопанска сграда-навес на 54кв.м., при съседи на
имота:-изток-улица,запад-УПИ VII-575 и УПИ-VI-575, север -УПИ IV-574 и юг-улица,
направено с нотариален акт №81,том III, дело
№1151/1975г. от 03.07.1975г., поради недаване на издръжка, от която дарителят
се нуждае, ДО РАЗМЕРА НА ½ /ЕДНА
ВТОРА/ ИДЕАЛНА ЧАСТ от процесния имот.
ОСЪЖДА А.Г.П.,
ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. К. П., ЕГН-********** ***, разноски
по делото в размер на 355лв /триста петдесет и пет лева/ за първата инстанция и
26.13лв /двадесет и шест лева и тринадесет стотинки/ за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.