Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 06.04.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на девети
март година
2021
в открито
съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Йоанна Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4984 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 233, ал. 1,
изр.1, вр. чл. 228 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба на Е.Д.А. ЕГН **********, чрез адв.П.С.,
с която срещу „П.“ ООД, ЕИК********е предявен иск с правно основание чл. 233,
ал. 1, изр.1, вр. чл. 228 от ЗЗД за връщане на отдаден по силата на договор за
наем недвижим имот, след прекратяване на договора, а именно ДОПЪЛВАЩА ЗАСТРОЙКА
- ЕДНОЕТАЖНА МНОГОФУНКЦИОНАЛНА СГРАДА със срок на действие – 5 години, считано
от 21.01.17 г., съгласно чл.24, ал. 1. Сочи, че с оглед вписването на наемния
договор, с анекс № 1 от 09.03.2017 г., постройката е описана съгласно
действащата за района кадастрална карта, както следва: СГРАДА с идентификатор
68134.103.169.3 по КК, одобрена със Заповед №РД-18-33/15.06.2010 г. на изп.
директор на АГКК, на горепосочения адрес, с предназначение: „Сграда със смесено
предназначение", стар идентификатор 68134.103.169.2, със застроена площ от
108 (сто и осем) кв.м., състояща се от: сутерен и партер с магазини, при
граници на сградата: от две страни калкан и от две страни двор. Претендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 20.01.2017г. страните в настоящото производство
сключили договор за наем, съгласно който ищцата, в качеството й на наемодател
отдала под наем на ответното дружество – наемател недвижим имот, находящ се в
град София, район „Средец", на ул. „********УПИ VI-6, кв. 420, по плана на
гр. София м. „Центъра", а именно: ДОПЪЛВАЩА ЗАСТРОЙКА - ЕДНОЕТАЖНА
МНОГОФУНКЦИОНАЛНА СГРАДА със срок на действие – 5 години, считано от 21.01.17
г., съгласно чл.24, ал. 1. Сочи, че с оглед вписването на наемния договор, с анекс
№ 1 от 09.03.2017 г., постройката е описана съгласно действащата за района
кадастрална карта, както следва: СГРАДА с идентификатор 68134.103.169.3 по КК,
одобрена със Заповед №РД-18-33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, на
горепосочения адрес, с предназначение: „Сграда със смесено
предназначение", стар идентификатор 68134.103.169.2, със застроена площ от
108 (сто и осем) кв.м., състояща се от: сутерен и партер с магазини, при
граници на сградата: от две страни калкан и от две страни двор. Посочва, че
договорът е вписан в имотен регистър с вх.рег. № 12754/13.03.2017 г., акт № 58,
том III, дело № 8781/17 г. Ищцата заявява, че имотът е предаден на наемателя с
приемо - предавателен протокол на 20.01.2017 г. с подробно описание на
състоянието на сградата и показанията на отчетните уреди за консумативи.
Излага
съображения, че наемателят не заплатил дължимите наеми за месец февруари
2020г., като съгласно чл.9, ал. 2 от договора се счита, с това си действие е
отправил предизвестие за прекратяване на договора и същият се прекратява с
изтичането на съответния календарен месец. Неизпълнение на договорната клауза
за заплащане на наемната цена от 6-то до 10- то число наемателят е допуснал за
първи път през месец февруари 2020 г, поради което на осн. чл.9, ал. 2, наемният
договор се счита прекратен на последната дата от този календарен месец-
29.02.2020 г. в този срок, на основание същия текст от договора. Посочва, че
наемателят е длъжен да освободи имота и да го предаде на наемодателя. Въпреки,
че наемния договор предвижда автоматично прекратяване и въпреки, че наемателят
не е заплатил наемната цена и за месец март 2020г., наемодателят Е.А. изпратила
до „П." ООД писмено уведомление, рег.№ 2079/02.03.20 г. на нотариус
per.№260, с което поканила наемателят да се яви на десетия ден след получаване
на поканата в имота на ул. „Граф Игнатиев" 48, за предаване на същия.
Твърди, че на посочената дата, както и към настоящия момент ответното
дружество, не се явило, не се е свързвало с наемодателя А., нито е предприемал
каквито и да било действия по изпълнение на договорното си задължение да
предаде имота по надлежния ред на наемодателя. Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена.
Ответното
дружество – „П.“ ООД, ЕИК ********, уведомен при условията на чл. 50, ал.4 ГПК
в законоустановения едномесечен срок не е депозирал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
адв. С. поддържа предявения иск. Прави се искане на основание чл. 239 от ГПК за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответните дружества, както и да
бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ответното дружество, редовно уведомено,
не е депозирало отговор на исковата молба, редовно и своевременно призовано, не е изпратило представител в съдебно
заседание, не е взело становище по спора, не е ангажирало доказателства.
Съдът,
след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,
намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда
на чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК.
В
хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът като констатира, че ответните дружества не са
представили в срок отговори на исковата молба, не са се явили в първото
заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие, както и че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, намира
че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.238, ал.1 и чл.239,
ал.1, т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор
по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците са
му били изрично съобщени с нарочно съобщение, уведомен при условията на чл. 50,
ал.4 ГПК - арг. чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, не се е явил в първото съдебно
заседание проведено на 23.02.2021г., въпреки редовното си призоваване, както и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие - арг. чл.238,
ал.1 от ГПК. Искът е и вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства - арг. чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не следва да мотивира решението си по
същество, доколкото го постановява при условията на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като претенцията следва да бъде уважена
изцяло.
По
разноските:
Предвид
така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите,
посочени в приетия на л.41 списък по чл. 80 ГПК се явява основателно и следва
да бъде уважено в размер на 700 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
При
този изход на делото ответното дружество следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 2065,36 лв.,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***,
р-н Лоденец, ул.********представлявано от Владимир Геннадьевич Островскйи, А.Н.Ш.и
Д.Б.К.- управители, да опразни и предаде на Е.Д.А. ЕГН **********, на
основание чл. 233, ал. 1, изр.1, вр. чл. 228 от ЗЗД, държането на следния
недвижим имот, предмет на договор за наем от 20.01.2017г., а именно: ДОПЪЛВАЩА ЗАСТРОЙКА - ЕДНОЕТАЖНА
МНОГОФУНКЦИОНАЛНА СГРАДА, с идентификатор 68134.103.169.3 по КК, одобрена със
Заповед №РД-18-33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, на горепосочения
адрес, с предназначение: „Сграда със смесено предназначение", стар
идентификатор 68134.103.169.2, със застроена площ от 108 (сто и осем) кв.м.,
състояща се от: сутерен и партер с магазини, при граници на сградата: от две
страни калкан и от две страни двор, който
наемен договор е прекратен на 29.02.2020г.
ОСЪЖДА„П.“
ООД, ЕИК
********, да заплати на Е.Д.А. ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски
пред СГС, общ размер на 700 лв.
ОСЪЖДА„П.“
ООД, ЕИК
********, да заплати на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 2065,36 лв. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК
неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
СЪДИЯ: