О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
10.10.2019 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на десети октомври 2019 г. в
състав
СЪДИЯ:
разгледа
гр. дело № 3116
по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск на М. Йорданоав А. ***, срещу баща и Й.В.А. за осъждането
му да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер 150 лв., считано от предявяването
на иска – 30.07.2019 г., заедно със законната лихва за просрочие, както и за
минало време – една година назад.
Съдът
изготви следния проект за доклад на делото:
В
исковата молба се твърди, че ищцата, която е на 20 години, е студентка в ПУ
„Паисий Хилендарски“, специалност право, завършила е успешно първи курс и през
тази година е във втори, редовно обучение. През предходната учебна година
ищцата живяла под наем, тъй като първокурсниците нямали право на общежитие, и
заплащала за наем 200 лв. месечно. Тя и към момента не получавала стипендия,
нямала имущество, от което да се издържа, и разчитала за издръжката си само на
майка си, която работела като продавач консултант с минимално трудово
възнаграждение. Ищцата се прибирала всяка събота и неделя в с. Ивайло и се
налагало майка ѝ да ѝ приготви храна за седмицата, тъй като нямала
пари да ѝ даде за цялата седмица. Ищцата страдала от късогледство на
двете очи, ходела на лекар през няколко месеца и носела контактни лещи със
съответните разходи не само за самите лещи, но и за разтвори за съхраняването и
промиването им. Тя ходела цял ден на лекции и упражнения и не можела да работи.
Майка ѝ пък не можела да осигури средствата за необходимите учебници и
помагала, които били на значителна стойност. Майката се грижула и издържала и
по-малкат си дъщеря – Лилия А.. Откакто ищцата навършила 18 години, бащата не
бил дал инто лев за издръжката ѝ, не я и търсел, не се интересувал как е
тя, дали учи и пр., всъщност той не се интересувал и от нея, и от нейната
сестра, откакто има ново семейство. Единствено заплащал на Лилия месечна
издръжка в размер 180 лв. От новия си брак имал още едно дете, на 5 години. Той
обаче имал висок доход като международен шофьор – от около 2500-3000 лв.,
живеел с жена си в собствено жилище и нямал задължения към банки и не би
представлявало особено затруднение за него да заплаща издръжка на ищцата.
Представят
се писмени доказателства, иска се разпит на двама свидетели при довеждане, задължаване
на ответника да представи служебна бележка за трудовото възнаграждение и
командировъчните пари, които е получил за 6 месеца назад, както и задължаване
на работодателя му да представи справка за актуалния трудов договор с ответника
и справка за месечното трудово възнаграждение и командировъчните пари, които
той получава, а ако ответникът откаже да представи исканите данни – и
счетоводна експертиза.
Ответникът
е представил отговор, с който оспорва иска по размер. Оспорва твърденията на
ищцата за своя доход и възможности и нейните нужди и разходи. Заявява, че живее
в жилище на родителите на съпругата си, предоставено им от тях, като той самият
и съпругата му не притежават собствени имоти. Твърди, че се грижи и за
издръжката на родителите си, които са с ниски пенсии, а са от втория ред на
лицата, които имат право на издръжка, баща му има и сериозни заболявания. На
17.09.2019 г. е било прекратено трудовото му правоотношение, по време на което
е получавал не 2500-3000 лв., а 560 лв. Съпругата му получава също толкова.
Вярно е, че докато е работел, е получавал командировъчни пари, които обаче не са
доход, а покриват разходи по време на командировката и размерът им не следва да
се взема предвид като доход при определянето на издръжката. Заявява, че твърдяното
от ищцата тежко финансово положение на майка ѝ не кореспондира с
обстоятелството, че през първата година от обучението си ищцата е живяла под
наем в жилище от 70 кв.м. с две спални, дневна и кухня, видно от представения
договор за наем, твърде голямо и луксозно за сам студент в положението, в което
ищцата твърди, че е. Оспорва по основателност иска за заплащане на издръжка за
времето преди 01.10.2018 г., когато още не е било започнало обучението на
ищцата. Оспорва по основателност и иска за времето след 17.09.2019 г. като
създаващ особено затруднение за него като безработен. За останалото време
признава иска до размер от 90 лв. месечно за периода 01.10.2018 г. – 28.02.2019
г. и 110 лв месечно за периода 01.03.2019 г. – 17.09.2019 г., като счита също,
че поне през ваканцията ищцата би могла да работи и да получава доходи, което
много други студенти правят, вкл. и през семестрите. За представените касови бонове от
оптика и пътни билети заявява, че не съдържат данни плащанията по тях да са
направени от ищцата. За искането за свидетели заявява, че не е направено в
съответствие с чл. 156, ал. 2 от ГПК, а и твърди, ч не оспорва фактите, за
които те се искат.
Представя
писмени доказателства, иска разпит на един свидетел, който да установи
твърденията му за разходи по издръжката на дъщеря му от втория брак и на
родителите му. Иска да бъде изискана справка от университета дали ищцата е
записана за втората година и ползва ли общежитие и стипендия.
Предявеният
иск е с правна квалификация чл. 144 и чл. 149 от СК.
Ищцовата
страна носи тежестта да установи възможностите на ответника, които
позволяват да ѝ бъде давана издръжка без особени затруднения, както и
размера на своите нужди. Ответникът носи тежестта да докаже твърдените от него
задължения за издръжка към трети лица (родители) освен двете му непълнолетни
дъщери Лилия и Владимира.
Писмените
доказателства са допустими и относими към предмета на делото. Липсата на данни
в касовите бележки за това, разходите да са направени от ищцата, не ги правят
недопустими или неотносими – дали доказват онова, което се твърди, е въпрос по
същество. Няма пречка и да се даде възможност на ищцата да доведе свидетели,
независимо, че по-голямата част от фактите, които е посочила, че ще доказва с
тях, наистина не се оспорват (изключение е твърдението, че майка ѝ трудно
я издържа и взема заеми). Ответникът е представил данни за дохода си и
командировъчните си пари до м. август включително, така че не е необходимо за
тези факти да се назначава експертиза или да се изискват документи от работодателя
му.
По изложените съображения и на осн. чл.
312 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема
представените с исковата молба и отговора писмени доказателства – по опис.
Дава
възможност на страните да доведат свидетели.
Да
се изискат от ПУ „Паисий Хилендарски“ данни дали ищцата е записана за учебната
2019/2020 г., кандидатствала ли е и одобрена ли е за ползване на общежитие и
получава ли стипендия.
Оставя
без уважение исканията на ищцата за изискване на данни от работодателя на
ответника за трудовото възнаграждение на последния.
Указва
на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с доклада по
делото и разпределянето на тежестта на доказване, както и евентуално да
направят допълнителни доказателствени искания. При неспазване на срока страните
губят възможност да направят по-късно исканията по доказателствата, които са
можели да направят в срок.
Насрочва
съдебно заседание на 08.11.2019
г. от 09,45 ч.
Препис
от определението да се връчи на страните, а на ищцата – и от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: