РЕШЕНИЕ
№ 17087
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110106360 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от И. Н. П., ЕГН **********,
срещу С. М. Б., ЕГН ********** /лице с което молителя живее в условията на съпружеско
фактическо съжителство и лицето от което има дете./, с искане за налагане на мерки за
защита на молителя и на детето на страните – К. И. П., ЕГН ********** (конституирано на
основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН), при твърдения за извършени от ответницата спрямо
молителя в присъствието на детето актове на домашно насилие на датите – 29.01.2024 г., на
30.01.2024 г. в 07:40 ч., към 08:20 сутринта и на 30.01.2024 г. около 19:30 часа вечерта
изразяващ се в отправяне на обиди и заплахи към молителя, както и на дата 01.02.2024 г.
около 07:40 часа изразяващ се в два удара с длан в областта на главата и ухапване по дясната
ръка на молителя. В молбата се твърди, че на дата
С допълнителна молба с вх. № 40368 от дата 08.02.2024 г. молителя в изпълнение на
указания дадени с Разпореждане № 20295/06.02.2024 г. уточнява, че твърдените актове на
домашно насилие са извършени на датите – 29.01.2024 г.; 30.01.2024 г. и 01.02.2024 г. / С
протоколно определение от 29.03.2024г. производството по делото е прекратено частично
по отношение на по отношение на твърдените актове на домашно насилие извършени на
датите – 07.11.2023 г.; 11.12.2024 г.; 19.11.2023 г.; 12.01.2024 г.; 18.01.2024 г./ Молителят
твърди, че вследствие на извършените актове на домашно насилие се чувства безпомощен и
унизен от обидните думи, както и живее в страх за своето психическо и физическо здраве.
1
Посочва, че от натрупаното напрежение и стрес има нарушения на съня изразяващи се в
трудно заспИ.е, а когато извършва служебните си задължения трудно се концентрира.
Поддържа, че от извършените актове на 30.01.2024 г. и 01.02.2024 г. след като е бил скубан и
ухапан от ответницата е изпитал и физическа болка. Заявява, че малолетното дете – К. също
е присъствало на всички актове на домашно насилие и същото се чувства виновно без
реално да има вина. Твърди, че детето се страхува да не го вземат социалните. Изтъква, че на
актовете на домашно насилие от 30.01.2024 г. и 01.02.2024 г. детето е закъсняло за училище,
което го е накарало да се чувства неловко. Счита, че детето избягва да общува свободно със
своя баща в присъствието на майката, тъй като се притеснява да не предизвика у нея същата
вербална агресия. Счита, че това са само видимите прояви на детето и тъй като молителя не
притежава специални знания, няма как да конкретизира дали има и други психически
последици. Заявява, че не са присъствали свидетели очевидци.
Ответницата се явява лично в откритото съдебно заседание, заедно със своя
процесуален представител, като заявява, че не е обиждала сестрата и семейството на
молителя, както и че на дата 29.01.2024 г. не е обиждала молителя с думите „Мухльо“ и
„Психопат“. Твърди, че на дата 30.01.2024 г. ответницата сочи, че заедно с детето пътувало с
метрото до училището, а молителя тръгнал с колата на работа около 08:00 часа, тъй като
същия бързал и не му се е чакало. Изтъква, че на дата 01.02.2024 г. сутрин около 08:00 часа с
детето били облечени и чакали бащата на вратата, тъй като последния не бързал този ден.
Твърди, че точно в този момент на вратата звъннали полицаи, а молителя се появил и
започнал да размята долното си бельо и казал на полицаите, че ответницата му ги е скъсала,
в опит да го нападне. Сочи, че полицаите попитали дали да го арестуват, при което детето се
разстроило много, след което снели данните и му казали, че ако иска може да си извади
медицинско. Посочва, че няма спомен да са подписвали протокол. Твърди, че след като
полицаите си тръгнали попитала И. какво се случва, а същия заявил, че предходните дни му
е уронвала авторитета пред детето, след което ответницата заедно с детето тръгнали с
метрото към училището, а молителят се обърнал и казал на детето да сподели на госпожата,
че е закъснял, защото „мама бие тати“, но детето казало, че това не е вярно.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 49 от дата 19.02.2024 г. по реда
на чл. 18 от ЗЗДН, с която на ответницата са наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 6 от
ЗЗДН мерки за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
2
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу лице с което
молителя се намира във фактическо съпружеско съжителство, поради което е налице пасивна
процесуална легитимация на ответника да отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДН. Същата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът я
намира за допустима.
Видно от представената по делото Декларация, при условията на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
молителя е декларирал, че от страна на ответницата спрямо него и малолетното им дете – К.
П. (конституирано като пострадало лице с Определение № 7601 от дата 19.02.2024 г. на
основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН) са били осъществени актовете, на които се базира
настоящата молба за защита.
По делото е представено Удостоверение за раждане № **********, видно от което
пострадалото лице К. И. П., ЕГН ********** е роден на дата 27.01.2016 г. Установява се
още, че неговите родители са И. Н. П. (молителя) и С. М. Б., ЕГН ********** (ответницата).
Представени са Удостоверение за настоящ адрес, от които се установява, че К. И. П.
(пострадалото лице) и С. М. Б. (ответницата) живеят на един и същ адрес в г....
Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 127,
том VII, рег. № 9542, дело № 1244/2006 г., се установява, че И. Н. П. (молител) и Виктория
Н.а П.а (сестра на молителя) в качеството им на купувачи придобиват процесния ап. 019, ет.
05, находящ се в гр. София, СО, район „Люлин“.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том I, рег.
№ 2152, дело 58/2010 г., се установява, че Виктория Н.а П.а (сестра на молителя) дарява на
И. Н. П. (молител) своята ½ идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в .....
Представен е и Резултат от оценка на психично състояние след преживяно стресогенно
събитие на молителя – И. Н. П..
По делото е представена като доказателство Искова молба, депозирана от И. Н. П., ЕГН
********** срещу С. М. Б., ЕГН ********** с искане за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете К. И. П., ЕГН **********.
По делото е приет Социален доклад на ДСП – Люлин с изх. № ПР/Д-С-ЛЮ/61-001 от дата
20.03.2024 г. в които е посочено, че молителят споделя пред социалния работник, че
ответницата обижда близките му роднини и ограничава срещите на сина им с тях. Споделя
още, че ответницата изцяло е обсебила детето К. до такава степен, че не желае да остави
насаме детето с молителя и непрекъснато ограничава контакта между двамата, посредством
упражняване на постоянен контрол върху К.. Установява се, че бащата изпитва сериозни
притеснения от последващи психологически травми за К., тъй като според него малолетното
дете е станало свидетел на всички техни скандали. Молителят споделя пред социалния
работник, че е завел към СРС искова молба за упражняване на родителските права върху
общото им дете. От друга страна ответницата споделя пред социалния работник, че
молителят доскоро не се е интересувал от техния син и неадекватно е откликвал на
3
потребностите на семейството, като в последните месеци непрекъснато отсъства от дома им,
отдаден е изцяло на работата си и не комуникира с ответницата по никакъв начин. Майката
С. Б. споделя пред социалния работник, че тя полага основните грижи за К.. Установява се,
че детето К. споделя пред социалния работник, че родителите му не са се карали и не са
имали конфликти, както и че ответницата не е удряла молителя в присъствие на детето.
Детето К. споделя още, че ако родителите не се сдобрят предпочита да живее със своята
майка (ответницата). Установява се, че основните грижи за детето се полагат и от двамата
родители, като семейството има подкрепата на всички близки роднини в отглеждането на
детето. В доклада се констатира, че семейството живее в тристаен апартамент, собственост
на молителя, като жилището се състои от хол, спалня, детска стая, трапезария и кухня.
Социалния работник при посещението си констатира дълбока и силна емоционална връзка
между детето К. и ответницата (неговата майка). Установява се, че към момента двамата
родители нямат добра комуникация помежду си. В доклада се констатира, че не са налице
данни за извършено спрямо него или в негово присъствие насилие. В доклада е посочено
още, че с оглед на представената противоречива информация от двамата родители, ДСП –
Люлин не е компетентен да определи достоверността на споделеното.
По делото е прието като доказателство Експертна психологична консултация на детето К.
П. (пострадалото лице) се установява, че актуалното физическо, интелектуално и
емоционално развитие на К. П. е в рамките на нормата за неговата календарна възраст, като
по отношение на същото не се констатират проблемни в емоционалното му и интелектуално
развитие. Посочва се, че се е държал като малко по – голям от 8 годишен, когато се е опитвал
да успокои своята майка, която била много разстроена. Твърди се, че детето е добре гледано,
енергично, любознателно, будно и съобразително, което означава, че детето е отглеждано
добре и за него са полагани адекватни грижи за неговото израстване и развитие. Посочва се
още, че детето К. е насочил своите предпочитания към майка си към която има сигурен тип
привързаност. Посочено е, че за детето майка му е предсказуема, отговорна, като на нея
може да разчита и той е спокоен в нейно присъствие, което личи от неговото поведение в
нейно присъствие. Констатира се, че детето е с добро интелектуално развитие благодарение
на непрекъснатите и последователни грамотни педагогически грижи на майката. Установи
се, че детето е споделяло, че баща му (молителя) често го дразни и ядосва, както и че му
говори, че неговото семейство са само неговите роднини, без роднините на неговата майка.
Посочва се, че се касае за неумело родителство от страна на бащата на К. с оглед на
проекциите, които детето прави.
Представената по делото е и Експертна психологична консултация на С. М. Бонева
(ответница) се установява, че набеждаването й в домашно насилие и прекратяването на
семейните отношения са се отразили негативно върху психоемоционалното й състояние.
Посочва, че майката (ответницата) е компромисен тип човек и подобно поведение в което я
обвинява нейния партньор не й е присъщо. Констатира, че към момента на консултацията,
ответницата е тревожна, притеснена и е травмирана от случилото се. Посочва се, че
последната има добър родителски капацитет. Същата се грижи за нейния син от неговото
4
раждане до сега, педагогически грамотно и достатъчно отговорно, което личи по
резултатите, които детето има в училище и доброто впечатление, което оставя след контакт с
него.
В хода на съдебното дирене е проведен и разпит на 2 – ма свидетели – П. О. П. и И..Н. Т.
(и двамата свидетели – без дела и родство със страните)
От разпита на свидетеля Петков, се установява, че се познава с молителя от 30 години,
тъй като от ученици са израснали в една компания и са приятели. Твърди, че познава
ответницата от началото на тяхната връзка, но след събирането на страните свидетелят
спрял да се вижда често с тях. Споделя, че е виждал за последно молителя преди около
месец. Разказва, че е виждал молителя на дата 02.02.2024 г., като последния споделил на
свидетеля, че има семейни проблеми и вкъщи отношенията са се влошили, както и че се
притеснява като се прибира от скандали провокирани от ответницата. Свидетеля сочи, че
докато молителя му е споделял за влошените отношения между него и съпругата му, бил
изключително притеснен, треперил е и му се насълзявали очите. Споделя, че никога не е
виждал молителя в такова състояние. Свидетелят споделя, че не знае молителя да е
злоупотребявал с алкохол. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля в частите, в
които споделя за своите лични възприятия, но досежно споделеното му от молителя съдът
не ги цени доколкото последните са сведения станали известни на свидетеля именно от
молителя по делото.
От разпита на свидетеля Тороманова се установява, че с ответницата са колежки от година
и половина, като докато са били в един отдел са работили в една стая около 3 – 4 месеца.
Свидетелката споделя, че се виждат с ответницата всеки ден. Споделя, че е виждала
молителя само веднъж, когато децата им тръгвали на екскурзия и чакали автобуса да тръгне.
Твърди, че си е говорил с ответницата, а молителя си е мълчал. Споделя още, че знае, че
ответницата и молителя живеят заедно, както и че двамата имат дете на име – К.. Заявява, че
не знае между тях да е имало конфликт. Твърди, че родителите са водили разговори по
телефона пред нея и са разговаряли с взаимно уважение. Разказва, че е разбрала за делото от
С.. Споделя, че никога не е чувала ответницата да обижда молителя или детето.
Свидетелката твърди, че никога не е чувала ответницата да употребява обидни думи по
отношение на близки или родители на молителя. Заявява, че ответницата никога не си е
позволявала да употребява лоши думи спрямо колеги или съученици на детето. Споделя, че
детето е изключително възпитано, Твърди, че е идвало в работата един или два пъти, а
лятото го вижда по – често. Твърди, че през учебната година ответницата не го води на
работата, тъй като го води на училище и допълнителни дейности. Свидетелката споделя, че
детето и молителя осъществяват спортни дейности в една и съща сграда, където бащата
ходи на фитнес, а детето на карате. Свидетелката твърди, че и е направило силно
впечатление как ответницата тръгва от работа, за да вземе детето, вместо молителят да го
вземе и прибере при положение, че е там. Съдът кредитира показанията на свидетелката
Тороманова, като обективни последователни и вътрешно безпротиворечиви. Сведенията
5
изложени от свидетелката не противоречат и на останалия събран по делото доказателствен
материал, тъй като това, че последната не е възприела лично, а и не е разбрала за конфликт
между молителя и ответницата обективно не означава, че такъв не е имало.
По делото е прието и заключението на вещото лице изготвило назначената от съда
съдебно-психологична експертиза. Вещото лице посочва, че от индивидуалното
психологическо интервю с детето К., се установява, че детето К. е предварително подготвено
и речта му на моменти е присъща за възрастен, а не за дете, при условие, че детето няма
изпреварващо интелектуално развитие. Установява се, че детето отрича да е било удряно или
наказвано, като последното изрежда актове на физическо домашно насилие от бащата
спрямо него, изразяващо се в удряне веднъж по дупето и веднъж по бузата. При
извършеното изследване експерта е установил, че по отношение на емоционалния фон у
дома има индикации детето да е станало свидетел на негативни конфликтни отношения
/вербални/ между родителите, макар да отрича със заучени фрази това. Вещото лице
констатира, че в рисубателната проективна методика и в създадените фабули от
аперцептивния тест САТ се разкриват психотравмени преживявания от отминал период,
страх и тревожност, както и занижена самооценка, което представлява индикация за
преживяно в миналото емоционално насилие, причинено от разправиите между родителите
пред детето. Вещото лице заявява, че актуалното интелектуално развитие на детето е в
норма за възрастта, а във физически план детето изглежда добре обгрижено от родителите.
Установява се, че психо – емоционалното развитие на детето показва доминиращи емоции от
страхово – тревожния регистър, както и депресивитет и занижена самооценка. Вещото лице
констатира още, че детето е предварително подготвено да отрича да е видяло или чуло
актове на домашно насилие между родителите му, но въпреки това са налице индикатори, че
е ставало свидетел на вербална агресия между родителите. Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице, като всестранно изготвено, обективно, обосновано и
достоверно, съответстващо на останалия по делото доказателствен материал и изготвено от
компетентно в съответната област вещо лице. В открито съдебно заседание вещото лице
по изготвената СПЕ заявява, че детето К. използва думи и изрази, които не са присъщи за
едно дете. Вещото лице заявява още, че на моменти е имал усещането, че чисто
интонационно рецитира, като същото нещо не се установява, когато пресъздава разкази от
картинния тест. Вещото лице посочва в ОСЗ, че там където не е подготвен предварително си
отговаря чисто детски. Посочва, че това което е най – автентично, е въпрос, които детето не
е очаквало, за това вещото лице дава и картинно апрецептивния тест – КАТ. Твърди, че
детето рисува себе си последно, което представлява индикация за занижена самооценка.
Вещото лице посочва, че картинките представляват различни свери, които провокират
различни теми у децата и ако тези теми са актуални детето се закача и започва да разказва за
тях. Изтъква, че ако картинката показва нещо, което при травмирано дете ще провокира
тревожност, то ще го разкаже в разказа, а ако детето не е травмирано, същото ще разкаже
много по различна история. Посочва, че детето по време на самото изследване е рисувало
фигурите без уши, което представлява проекция, която сочи, че детето не може да понесе
случващото се вкъщи. Твърди, че детето е казало „Преди нямаше караници и обиди, то и
6
сега няма, на мен си ми е спокойно“, което вещото лице го тълкува като нещо, което му го е
възрастен, който се опитва да заглади нещата и да ги нормализира, като му вдъхне
усещането, че няма проблем детето да ползва отричане. Споделя, че детето умее да не
отговаря на някой въпроси, които не му харесват. Според вещото лице, обстоятелството, че
детето не рисува уши на картинките, означава, че избягва всякакви конфликти и че
родителите са се карали пред детето.
По делото е прието и заключение на вещото лице изготвило назначената от съда съдебно
– техническа експертиза назначена да изследва представения по делото от молителя с
исковата молба компактдиск и съдържащите се и записани на него аудио файлове.
Становището на вещото лице е, че по отношение на записа, обект на изследване не се
установяват обективни находки, които да водят до съмнение, че има извършени
манипулации на аудио файлове след тяхното създаване. При извършеното изследване
експерта е онагледил, като е възпроизвел на хартиен носител отправените реплики между
страните които имат значение за делото и които изцяло съответстват на обидните реплики
посочени в молбата за защита. От приетото заключение се установява още, че
транскрипцията на двата записа е дадена съответно на страници 2-13 и 13-29. В открито
съдебно заседание вещото лице по изготвената съдебно – техническа експертиза заявява, че
записващото устройство, на което е бил изготвен записа вероятно е телефон с операционна
система „андройд 14“. Поддържа, че не е налице манипулация по отношение на записа.
Съдът изцяло кредитира като обективно, всеобхватно и задълбочено, изготвено от
компетентно вещо лице в съответната област.
По делото с протоколно определение от 29.03.2024 г. между страните са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че молителя и ответницата
живеят на фактическо съжителство, че ответницата е майка на пострадалото дете, както и че
на дата 29.01.2024 г., както и на 30.01.2024 г. сутринта около 07:40 часа, както и на
01.02.2024 г. сутринта страните са били в обитаваното от тях и по настоящем семейно
жилище.
Съдът от анализа на събраната по делото доказетлствена съвкупност намира, че
безспорно се установи, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на битови и междуличностни противоречия. Това се установява
както от изложеното на молителя в молбата, както и от декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
в която са описани подробно процесните актове на насилие по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците на
молителя. От приетата по делото СТЕ безспорно се установи, че записите са автентични и че
не са открити обективни находки, водещи до съмнение за извършени манипулации на аудио
файловете след тяхното създаване в представения компактдиск. Транскрипцията на двата
записа е дадена в стр. 2-13 и стр. 13-29 в заключението на вещото лице, от които ясно се
вижда, че обидите и заплахите отправени от ответницата в представения аудиозапис от
страна на молителя напълно кореспондират с изложеното в молбата за защита изрази. От
показанията на разпитания по делото свидетел – Петков (не е пряк очевидец) се установяват
7
последиците от възникналите скандали, който твърди, че молителя му е споделил, че е бил
изключително притеснен, треперил е, бил е с насълзени очи и се е притеснявал за детето,
тъй като то е станало свидетел на всички скандали и започнало да губи уважение към
молителя. От друга страна от приетата по делото СПЕ се установи, че въпреки, че
малолетния К. (конституиран като пострадало лице) е отричал в своето интервю пред
вещото лице, че е видял или чул актовете на домашно насилие между неговите родители, то
вещото лице констатира, че детето е било предварително подготвено да отрича процесните
актове на домашно насилие и по делото са налице индикатори, че същото е ставало свидетел
на вербална агресия между родителите. От заключението на СПЕ се установи още, че психо
– емоционалното развитие на детето показва доминиращи емоции от страхово – тревожния
регистър, както и депресивитет и занижена самооценка, които показатели представляват
рискови за нормалното психично детско развитие. Съдът, намира за необходимо да
отбележи, че конфликта между молителя и ответницата оказва негативно влияние върху
малолетното им дете, като и двамата родители са отговорни за това, тъй като както молителя
така и ответницата позволяват и поставят детето в ситуация да става свидетел на техните
конфликти, което вещото лице ясно и недвусмислено е отчела като рисков фактор в
емоционалното развитие на детето. В заключението си вещото лице изрично е посочило, че
детето безспорно е обект на емоционално насилие, причинено от разправиите между
родителите пред детето. В тази връзка е отправено и предложение за ползване на социална
услуга както от родителите, така и от детето.
Съдът намира, че агресивното и нападателно поведение от страна на ответницата, спрямо
молителя – И. Н. П., изразяващо се във вербална агресия, в отправяне на обиди и заплахи в
присъствието на малолетното дете – К. (конституирано като пострадало лице), което се
установява от приетата по делото СТЕ, граничи с ненормално ниво на комуникация между
тях, като същото попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за
човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния характер, следва
да се разрешат чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за
ескалация на отношенията в поведението на ответницата, която не може да разреши по
нормален път възникналите спорове между страните. Между тях е налице непримирим
конфликт на лична основа, общуването помежду им е извън рамките на добрия тон,
разбирателството и взаимното доверие, което поведение рефлектира върху
Гореизложеното, дава основание на съда да приеме молбата за защита за доказана. Налице
са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. При това положение, установявайки по делото нарушаване на
нормалната комуникация между И. П. (молител) и С. Б. (ответник), съдът намира, че става
въпрос за вербална агресия, изразена от страна на ответницата към молителя, с които свои
действия е осъществила домашно насилие, под формата на психическо и емоционално
такова. Съдът намира, че по делото се установи, че ответницата е извършила домашно
насилие и по отношение на малолетното дете – К., тъй като неговото присъствие се
установява, както от заявеното от молителя в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, така и от
8
заявеното от ответницата в открито съдебно заседание. По силата на разпоредбата на чл. 2,
ал. 2 от ЗЗДН извършените актове на домашно насилие представляват и психическо насилие
и спрямо самото дете. Ето защо съдът намира молбата за защита и в тази й част за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мерките за защита:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
5 и т. 6 от ЗЗДН/. При налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка
една или повече защитни мерки /чл. 16 от ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответницата, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН – задължаване на ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя и пострадалото лице – К., като за посочената мярка за защита не следва да
се определя срок – задължението на ответницата да се въздържа от извършване на домашно
насилие е постоянно нейно задължение и не е ограничено във времето.
Относно разноските за делото:
При този изход на делото молителя има право на разноски. На основание чл. 11, ал. 2,
предл. първо от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на
ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лева, като
ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда. Ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на молителя сторените от него разноски, които се установяват, съобразно
представен по делото списък с извършени разноски в размер на 1750,00 лева,
представляващи 700 лева заплатен адвокатски хонорар, 300,00 лева депозит за вещо лице по
СТЕ и 250,00 лева депозит за вещо лице по СПЕ, както и сума в размер на 500,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения за трето и четвърто съдебно заседание по делото.
Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение възлизащо в
общ размер от 1200,00 лева на процесуалния представител на ответната страна за
основателно. Действително делото се отличава с фактическа сложност доколкото се касае до
твърдения за наличие на няколко акта на насилие, както и предвид обстоятелството, че по
делото са проведени четири открити съдебни заседания, но са разпитани само двама
свидетели и са приети две експертизи, поради което съдът намира, че следва адвокатското
възнаграждение да бъде намалено със 100,00 лева, като с оглед изложеното намира, че не
следва да бъде намален до минималния размер предвиден в Наредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН срещу С. М. Б., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН С. М. Б., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. Н. П., ЕГН ********** и
детето К. И. П., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. М. Б., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН С. М. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, С. М. Б., ЕГН ********** да заплати в
полза на И. Н. П., ЕГН **********, сумата в размер на 1750,00 лева – сторени разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената Заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
ДА СЕ УВЕДОМИ съответното РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение,
че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН.)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10