Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 216 22.06.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка
Христова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №
819 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК (Административно-процесуалния
кодекс), във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и чл. 27, ал. 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители
Производството е образувано по жалба от „Земляци“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал
Гурко“ № 94а, офис 1 , представлявано от управителя М.М., чрез пълномощника му
по делото адвокат М.С., против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
/ПРСР/ 2014-2020 година за кампания 2020 година от ПРСР 2014-2020
и Акт за установяване на публично държавно вземане с
№ 01-2600/952#7 от 20.10.2022 година, подписано от зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд "Земеделие".
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на
административно производствените правила и издаден в противоречие на материалноправните
разпоредби, както и при неспазване на предписанията на
процесуалния закон – АПК. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е подал заявление
за плащане за кампания 2020 година, която е петата година от поетия от него ангажимент; намира за неправилна претенцията към него за възстановяване на 20 % от изплатеното му подпомагане за 4-те години на изпълнение на
ангажимента, като счита, че е налице форсмажорно обстоятелство, за което той бил
уведомил административния орган още през 2020 година. Това обстоятелство било
промяната на разпоредбата на чл. 11а,ал.4 от Наредба № 4 за прилагане на мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. /Наредба № 4/, която към датата, когато той бил
кандидатствал, не била в сила. С нея едностранно се въвеждали нови изисквания
за подпомагане, на който той не отговарял. В тази разпоредба не се указвало, че тя се
отнасяла само за нови ангажименти и удължени такива. От друга страна, според
жалбоподателя производството по прекратяване на ангажимента му бил започнал
преди измененията на чл. 15,ал.4 от Наредба № 4 и не било допустимо едновременно
с прекратяване на ангажимента му да се издава и АУПДВ. Това представлявало
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и ограничавало правото му
на защита. Актът бил и немотивиран. Прави се
искане за отмяна на оспорения акт.
В
открито съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. В депозирано по
делото писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат – се развиват доводи в насока основателност на оспорването, поддържа се
искането по същество за отмяна на оспорения акт, претендира се присъждане на
направените разноски, във връзка с което се представя договор за правна защита
и съдействие
Ответната страна Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", не се явява и не се
представлява, но в депозирано писмено становище оспорва
жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето й.
Претендират се разноски.
Съдът
намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспореният акт е връчен управителя на
дружеството на 19.11.2022 година, а жалбата е подадена чрез
административния орган на 25.11.2022 година.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е регистриран с УРН 643263 в ИСАК, като е одобрен за участие по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 с направление
"Биологично растениевъдство" през кампания 2016 година /видно от
уведомително писмо изх. № 02-240-2600/4883/08.12.2016 година на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ/. Жалбоподателят е подавал заявления за плащане за следващите
кампании 2017, 2018 и 2019 година, като в резултат на извършените
административни проверки за четирите кампании са му изплатени 36 216,41 лева, който размер жалбоподателят не оспорва /лист 11-16 от делото/.
За кампания 2020 година жалбоподателят е подал заявление
за подпомагане на 13.05.2020 година. В
резултат от автоматичните проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020 година е установено, че
дружеството не е заявило направлението, което е било заявено за подпомагане през
предходната кампания - а именно
биологично растениевъдство, който факт то не оспорва. „Земляци“
ООД е уведомило ДФЗ – Разплащателна агенция с писмо вх. № 02-240-2600/4833 от
15.05.2020 година,че във връзка с промяната на
Наредба № 4 не може да изпълни
ангажимента си и изразило несъгласие с
новосъздадения чл. 11а,ал. 4 от Наредба № 4 за прилагане на мярка „ Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 20014-2020 година. С писмо изх.№ 02-240-2666/4883
от 20.05.2020 година административният орган е уведомил дружеството , че
промяната на чл.11а,ал.4 от Наредбата се отнася само до нови кандидати и тези,
които желаят да продължат ангажимента си през шеста година. „Земляци“ ЕООД е информирано, че ако не
изпълни петгодишния си ангажимент, ДФЗ ще предприеме действия по прекратяване
на ангажимента и възстановяване на получените компенсаторни средства С писмо изх.№02-240-2600/1548
от 17.09.2020 година ДФЗ е уведомило дружеството, че следва да представи не
по-късно от 30 ноември от петата година на ангажимента си копие от сертификат
или писмено доказателство за съответствие на произведената от него продукция с
правилата на биологичното производство. Тези сертификат е приет като
доказателство по делото /стр.115/.
С
писмо изх. № 01-2600/982 от 28.02.2022 година /л. 55/ жалбоподателят е бил уведомен за откриване на производство по
издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2020 година предвид установеното неподаване на заявление
за плащане за посочената кампания. Жалбоподателят е подал възражение с вх. № 01-2600/982 от 24.03.2021 година /л. 58/, в което отново пояснява, че причина за неподаване
на заявление за плащане е промяната на 11а,ал.4 от Наредба
№ 4 /20215 година, с който се въвеждали нови изисквания за подпомагане, а
дружеството не отговаряло на нито едно от тези условия. С писмо изх. №
01-2600/982 от 26.07.2022 година /л. 61/ жалбоподателят е била уведомен, че поради промяната чл.15,ал.3,т.4 от Наредба № 4 ДФЗ –
РА едновременно ще прекрати агроекологичния му ангажимент и ще предприеме
действия по възстановяване но получената от него помощ поради факта, че
дружеството не е подало заявление за плащане по чл.6,ал.2 от Наредба № 4. Административният
орган е установил, че общо изплатената на дружеството сума по направление
„Биологично растениевъдство“ е в размер на 36 216,41 лева, поради което и
в съответствие с чл. 15,ал.4 , буква“ В“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 година
„Земляци“ ООД следва да възстанови 20 процента от 36 216,41 лева, което се
равнява на 7243,28 лева. Жалбоподателят е подал отново възражение с вх.№
01-2600/982 от 11.08.2022 година, в което твърди, че не са налице основания за
прекратяване на ангажимента. Отделно поради промяната на чл.11а,ал.4 от Наредба
№ 4 били променени изискванията за подпомагане в хода на изпълнение на
ангажимента му и поради липса на животни е направило изпълнението му невъзможно.
Според него за дружеството била налице обективна невъзможност да подаде
заявление поради извършената едностранна промяна в изискванията за подпомагане,
и то в хода на поетия ангажимент. Отделно е релевирал доводи за липса на
законови предпоставки за едновременно откриване на производство по прекратяване
на ангажимента му и по издаване на АУПДВ. Промяната на разпоредбата на чл. 15
от Наредбата следвало да се прилага
занапред, а не за ангажименти, поети през 2016 година.
Последвало е издаване на процесния Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 година за кампания
2020 година и за
установяване на публично държавно вземане с № 01-2600/982#7 от 20.10.2022 година, подписано от зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд "Земеделие" /л. 7-9/. Актът е издаден на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 1 и т. 2, б. "в",
от Наредба № 4 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 година, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, чл. 165 и 166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП.
С
оспорения акт е прекратен ангажиментът на „Земляци“ ЕООД по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
2014-2020 за кампания 2020
година и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по
направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 година в размер на 7243,28 лева. В мотивите на оспорения акт е посочено, че
ангажиментът по мярка 11 "Биологично земеделие" се прекратява поради
неспазени изисквания по чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015
година – поради неподадено заявление за плащане през 5-тата година от
ангажимента, а именно за кампания 2020 година, поради което кандидатът следва да възстанови
20 % от изплатената до момента сума, които се равняват на 7243,28 лева, в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б.
"в" от Наредбата.
Условията и редът за подпомагане на земеделски
стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на
опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от
ПРСР 2014 – 2020, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, са регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 година за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 година биологичните дейности
от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни
години, като в ал. 2 на същата разпоредба /в редакцията към момента на поемане
на ангажимента - ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г., е предвидено, че срокът по ал. 1 започва да тече от
началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за
подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и
"Заявление за плащане", а през всяка следваща година до изтичане на срока по
ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане".
Основните задължения на подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направление
"Биологично растениевъдство", са нормативно уредени в чл. 33-34 от
Наредбата, като в разпоредбите на чл. 15, ал. 1-3 от същата Наредба са посочени
основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент.
Съгласно чл. 15, ал. 3, т.4
от Наредбата /в редакцията към момента на издаване на
оспорения акт - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г. /,
материалноправно основание за едновременно прекратяване на ангажимента и
предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление съгласно условията на ал. 4 от страна на Държавен фонд
"Земеделие" е обстоятелството подпомаганите лица да не са подали
заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни
семейства и да не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със
съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1, каквото
задължение съществува от 27.02.2018 година, видно от изменената редакция на чл.
15, ал. 3 на Наредбата. В процесния случай, както бе неколкократно посочено до
момента, жалбоподателят не е подал заявление за плащане за кампания 2020 година, която е 5-тата поред от поетия ангажимент,
като фактът на неподаване на заявление не е спорен между страните. В случая,
съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "в" от Наредбата подлежаща на
възстановяване е 20 % от изплатената до момента сума, тъй като неподаването на
заявление за плащане е за 5-тата година от поетия ангажимент, респ.
неизпълнението на задължението за подаване на заявление е до края на въпросната
пета година.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователен довода на оспорващия за липса на мотиви в оспорения акт. Мотивите са
юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление,
които, от една страна, дават възможност на адресата на акта и на
заинтересованите лица да узнаят какво е мотивирало административния орган да
издаде процесния акт и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а
от друга страна, позволяват на
съда да извърши проверка за законосъобразност на акта. В административния акт
са посочени достатъчно ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, които
налагат издаването на индивидуалния административен акт, а това е, че
подпомаганото лице не е подало заявление за плащане за 5-тата година от
ангажимента. Тези изрично изложени мотиви представляват обосновката на акта,
фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в
хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на
определените правни норми. Административният орган е спазил изискването при
издаването на акта да посочи хипотезата, която счита, че е осъществена, а в
случая тя е тази по чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 година. По
този начин не е препятствана както
ефективната защита на адресата на акта, така и възможността на съда да
извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК,
както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК.
Тъй като разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 година в изменената редакция от ДВ, бр. 32 от 2022
г., в сила от 26.04.2022 г., предвижда Държавен фонд "Земеделие"
едновременно да прекратява ангажимента и да предприема действия по
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, според
чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК, като дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на АПК, а установената сума
за възстановяване с характер на публично държавно вземане съвпада с изплатената
на кандидата помощ до момента на прекратяване на биологичния ангажимент, съдът
приема законосъобразност на процесния акт и в частта, в която той представлява
акт за установяване на публично държавно вземане.
Съдът не споделя
релевираните доводи, че представлява съществено нарушение на административно производствените
правила фактът за откриване едновременно на производство по прекратяване на ангажимента
и издаване на АУПДВ. Това производство не касае само новопоетите ангажименти ,
каквито са твърденията на дружеството. То се прилага за всички ангажименти,
които не са прекратени към датата на промяната на разпоредбата на чл.15 от
Наредба № 4.
По доводите на жалбоподателя за наличие
на форсмажорни обстоятелства съдът прецени
следното:
Съгласно
чл. 15, ал. 5 от
Наредба № 4/24.02.2015 г. в случаите на форсмажорни
или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ. Ал. 6 на същата норма сочи, че в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства
заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен
административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ – РА, от земеделския
стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници
в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или
упълномощеното от него лице или неговите правоприемници са в състояние да
направят това. Съгласно § 1, т. 9 от ДР Наредбата, форсмажорни
или изключителни обстоятелства са: смърт на бенефициера; дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициера; тежко природно бедствие, което
е засегнало сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за
животни на стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала
съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на
бенефициера; отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от
стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението Дори да се предположи, че законодателната промяна на
чл.11а,ал.4 от Наредба № 4 представлява
такова обстоятелство, дружеството е уведомено, че променените изисквания за
подпомагане през 2020 година касаят само земеделските стопани с новопоети ангажименти
и такива, които желаят да удължат ангажимента си за шеста година. Още повече че
изрично в разпоредбата на чл. 11а,ал.1 от Наредбата е записано, че променените
изисквания за подпомагане касаят кандидати, които искат да удължат ангажимента
си през 2020 година.
Съдът
намира, че процесният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал.
6 от ЗПЗП, съгласно изменението в ДВ, бр. 51 от 2019 година, в сила от
28.06.2019 година, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда. Като доказателство по делото е приета Заповед
№ 03-РД/3088 от 22.08.2022 година /л. 16-19/, според т. 6 от която на зам. изпълнителния
директор, която длъжност се заема от лицето, подписало процесния акт, са
делегирани правомощия за издаване и подписване на административни актове по
мярка 11 "Биологично земеделие", с които едновременно се прекратява
поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление.
По изложените по-горе съображения съдът
намира, че Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020
година за кампания 2020
година и за установяване на публично държавно вземане с № 01-2600/982#7 от 20.10.2022 година, подписано от зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд "Земеделие", е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, при
липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
съответствие с целта на закона.
При този изход на спора, предвид разпоредбата
на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния
представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да
заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и претендирано
от страната в минимален размер.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Земляци“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „
Генерал Гурко“ № 94а, офис 1 , представлявано от управителя М.М., против Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 година за кампания
2020 година
от ПРСР 2014-2020 и акт за установяване на публично държавно вземане с
№ 01-6500/2689#7 от 20.10.2022 година, подписано от зам. изпълнителен директор
на Държавен фонд "Земеделие".
".
ОСЪЖДА „Земляци“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Генерал Гурко“№ 94а, офис 1, представлявано от управителя М.М., да заплати на Държавен фонд "Земеделие"
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: