№
159/28.04.2017 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, II-ри състав, в открито
заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря А.
като разгледа докладваното от съдия Ницова
адм. дело № 23 по описа за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба от К.Д.С., с посочен адрес ***, против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211”Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013г., за кампания 2013 г., на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02 – 120 -6500/1776 от 29.11.2016 г.
Претендира се незаконосъобразност на оспорвания акт на
основания изложени в жалбата. Според жалбоподателя, не е спазено изискването за форма по чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че „ липсата
на мотивираност води до незаконосъобразност..”,
актът е издаден от некомпетентен орган.
Не е посочен „конкретен срок за подаване на заявление за подпомагане за
следващата година..”, административният орган се е задоволил да посочи
единствено, че за кампания 2013, която се явява трета година за ангажимента, не
е заявено участие по мярка 211..”
Предвид изложеното прави искане за
обявяването му за нищожен, алтернативно за отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен. Същият редовно призован за с.з., не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата, зам. изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие", се представлява от юрк. Й., която оспорва жалбата. Претендира
законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по АПК. На първо място
твърди, че жалбоподателят е уведомен за
откритото производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент, същият не е депозирал възражение. Безспорно същият не
е подал заявление за кампания 2013, каквото задължение има съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредба №11/03.04.2008г., съгласно която
при неподаване на заявление в рамките на поетия 5-годишен ангажимент е налице
основание за прекратяването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Монтана
, в настоящия съдебен състав, при извършена проверка за допустимост на жалбата, приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред настоящия съд и съдебен състав. Оспореният акт има характер на индивидуален административен акт, тъй като с него се прекратява многогодишен ангажимент по мярка 211 " Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013г..
Същият засяга права и законни интереси на жалбоподателя.
Жалбоподателят не представи в хода на производство по
делото доказателства за изложените в жалбата твърдения, въпреки дадена
възможност от страна на съда в тази насока.
При извършена служебна проверка на обжалвания акт, настоящият съдебен състав приема, че същият има характер на индивидуален административен акт, с който се засягат права на жалбоподателя, по отношение на който е прекратен многогодишен ангажимент по мярка 211 " Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013г. Същият акт е издаден във валидна писмена форма, изведен с изходящ № през деловодната система на администрацията при органа, подписан от органа - издател. Актът е подписан от компетентен орган -
зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Съгласно
разпоредбата на 20, т.2
и т.3 и чл. 20а, ал.1
и ал.4 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” организира и ръководи дейността на
фонда, като представлява същия. Изпълнителният директор на фонда е и
изпълнителен директор на РА, като организира и ръководи и дейността на РА. На
л. 15 и сл. от делото са приложени заповеди № 03- РД /323 от 11.03.2015г. и № 03- РД /323 от 11.06.2015г на изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие” РА, с които същият на основание чл. 10, т.1 и т.2 и
чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" делегира на
зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие: по т.6 и т.5 от тези заповеди,
права да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 " Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” , както и за
прекратяване на многогодишен ангажименти по мярка 211 " Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” . Приложен е и
протокол № 66 от заседание на УС на ДФЗ
от 29.08.2014 г./л.19-22 от делото/.
Съгласно
разпоредбата на чл.20а, ал.4 /Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г./
„Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност.” Т.е. безспорно оспореният акт е издаден от
зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, предвид делегираните му права с
посочените заповеди. Предвид горното, настоящият състав приема, че оспорваният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговата
материална компетентност, във валидна писмена форма.
При установяване на фактическата обстановка по спора, във връзка с преценката на материалната законосъобразност на обжалвания акт и издаването му при спазване на законово регламентираната процедура, съдът констатира следното:
Не се
спори в производството, че с подадено общо заявление от
29.04.2011г. с № 1206061149887, за финансово подпомагане по схемите и мерките
за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет
на Р.Б. за кампания 2011 г./л.33-38 от делото/, жалбоподателят е кандидатствал
за подпомагане по схемите и мерките на общата селскостопанска политика, вкл. и
по мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в
планински райони”/НР1/ от програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013 г. Видно от приложената към заявлението таблица жалбоподателят е
земеделски стопанин с УРН: 408429 и стопанисваната от него земеделска площ е
включена в системата за идентификация на земеделските парцели, като по НР1 са
заявени четири парцела в землището на с.Бързия, с обща площ 1.15 ха. /л.37 от
делото/. С Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на
ДФЗ, с изх. № 002-120-6500/1869 от 21.07.2012 г./ л.77-84 от делото/, по това подадено заявление е постановен отказ
за финансово подпомагане за 2011г. по НР1 на основани чл.14 от Наредба № 11
от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211”Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планински райони” и мярка
212…”/Наредба №11/03.04.2008г./л.79 от делото/. Писмото е получено от
жалбоподателя на 08.08.2012г./л.85 от делото/. От това писмо не става ясно защо
е отказано подпомагане по мярка 211 и в каква връзка е цитирана разпоредба на
чл.14 от Наредба №11/03.04.2008г., която към 21.07.2012г. има следната редакция
/изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г./ ал.1 „Земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките….”. Макар да не е ясно на какво основание,
но безспорно на жалбоподателя е отказано подпомагане за 2011г. по мярка
211/НР1/ по подадено от него заявление с УИН № 1206061149887 от 2011г.
За да издаде оспорения в настоящото производство административен акт – Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони” от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., № 02-120-6500/1776/29.11.2016г. на зам.изп. директор на ДФЗ, о
тветникът е приел, че с подаденото заявление през 2011 г.
жалбоподателят е поел петгодишен ангажимент. С писмо изх.№
02-120-6500/1351/14.09.2016г., подписано от зам.изп.директор на ДФЗ,
жалбоподателят е уведомен за открито производство по издаване на акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по
заявление УИН № 1206061149887 от
2011г./ л.12 и 13 от делото/. Писмото уведомление за започване на
административно производство е получено лично от жалбоподателя на 30.09.2016г./
известие за доставка на л.14 от делото/. В писмото е посочено, че при
административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП е установено, че за
кампания 2013, която се явява трета година от ангажимента, не е заявено участие по мярка 211,
регламентирана в Наредба №11/03.04.2008г., с което не са спазени изискванията
на чл.4, ал.1, т.3 от тази Наредба ”..подават заявления за подпомагане с
декларираните площи в съответния неблагоприятен район всяка година след първото
компенсаторно плащане..”/л.12 от делото/.
Издаден е акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планински райони” от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013
г., № 02-120-6500/1776/29.11.2016г. на зам.изп. директор на ДФЗ/ л.9 и 10 от
делото/ . Посочено е, че„ ..поетият през кампания 2011
г. петгодишен ангажимент се прекратява във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) №
65 на Комисията от 27.01. 2011 г. и на основание чл. 14, ал. 1 от Нaредба № 11/03.04.2008
г. В мотивите е прието, въз основа на извършени административни проверки на
основание чл. 37, ал. 2 от
Закона за подпомагане на земеделски производители, е установено, че
жалбоподателят не е заявил участие за кампания 2013, която се явява трета
година от ангажимента, по мярка 211,
регламентирана в Наредба № 11/03.04.2008
г., с което не са спазени изискванията на чл. 4, т. 2 и 3 от
същата, според която кандидатите за подпомагане "...подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане.."/л.9 от делото/.
Въз основа на представените в производството доказателства, съдът намира, че о
спореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма.
При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен
за започване на административното производство и е запознат с направените
предварителни констатации, по които му е дадена възможност за представяне на
становище и доказателства.
Актът е издаден обаче в противоречие с установената в производството
фактическа обстановка и противоречи на материалноправните норми и с целта на
закона.
По силата на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1698/ 2005 г. на Съвета Европейският фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР) осъществява заложените в чл. 4 цели, чрез Програми за развитие на селските райони на държавите-членки за периода 2007-2013 г., които подлежат на одобрение от Европейската Комисия - чл. 18, т.4. На това основание Министерски съвет приема Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Като част от Програмата са предвидените мерки за подпомагане на селските райони, сред който е и мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони” от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г.
Относими към случая са разпоредбите на Наредба № 11/ 3.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 4, т. 3 от
Наредба № 11 кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са
длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
Цитираната разпоредба определя момента, в който възниква задължението за
подаване на последващи заявления - след първото компенсаторно плащане. Именно с
извършване на първото компенсаторно плащане възниква и вече се счита поет
петгодишният ангажимент. За да възникне петгодишният ангажимент не е достатъчно
само да е извършено одобряване на кандидата чрез приемане на заявлението и
извършване на проверки по него, а съобразно разпоредбата на чл. 4, т. 3
във връзка с § 1, т. 1 от ДР на
Наредба № 11/ 03.04.2008 г., е необходимо да е било извършено
фактически първото компенсаторно плащане. Както правилно се твърди в жалбата, а
и не бяха представени доказателства за противното, на жалбоподателя през 2011г.
е отказано подпомагане по подаденото от него заявление УИН №
1206061149887 от 2011г. Видно от редакциите както на
цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 11, която посочва, че
задължението възниква "след първото компенсаторно плащане", така и от
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на наредбата, според която ""Първо
компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено
заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1". Т.е. безспорно от посочените разпоредби е
видно, че задължение за подаване на последващи заявления за подпомагане
възниква едва след като е налице първо компенсаторно плащане, каквото плащане в
настоящия случай 2011г. очевидно няма, т.к. е постановен отказ. Поради което
неправилно е посочено в акта, че по поетия
петгодишен ангажимент през кампания 2011г. не е подадено заявление за кампания
2013г., която се явява трета година от ангажимента.
Изложеният от жалбоподателя довод, че не ясно кога е възникнал многогодишен ангажимент, тъй като в акта не се сочи „дали е получено първо компенсаторно плащане..”, е основателен.
Като правно основание за издаване на акта е посочена и разпоредбата на
чл. 14 от Наредба
№ 11/03.04.2008 г., съгласно която земеделски стопанин, който не
подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се
изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените
до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от
тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си. В случая
жалбоподателят не е получил финансово подпомагане по заявлението от 2011 г.,
следователно правилно твърди, че неправилно административният орган е посочил,
че „.. не е заявил участие за кампания 2013, която се явява трета година от
ангажимента, по мярка 211..”, както и че
за него възниква задължение да възстановява суми на ДФЗ.
Правното основание за издаване на акта не съответства на
установените факти. Актът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Само за прецизност, в
ъпреки че няма конкретно отношение към преценката за
допустимост и основателност на жалбата, съдът счита за необходимо да обсъди
законосъобразността на изявлението на пълномощника на административния орган, направено
по същество в с.з. на 19.04.2017 г., че постановеният отказ по реда на чл.14 от
Наредба №11/03.04.2008 г., с изх. № 002-120-6500/1869 от 21.07.2012 г./ л.77-84
от делото/, е във връзка с подадено общо заявление от 2009г., където заявените
площи по НР1 са общо за 079 ха/л.54 от делото/. Действително от приложените в
преписката доказателства се установява, че жалбоподателят е кандидатствал и през 2009г., но няма
събрани и представени достатъчно данни по кои мерки и за кои площи е
оторизирано плащане и дали е извършено такова, макар да е приложено писмо изх.№
170-113/09.02.2011г., подписано за изп.директор, с печат Петко Илиев,
административен директор на ОД на ДФЗ Монтана/л.68 и сл. от делото/. Изложените
доводи, въобще не намират опора в събраните в производството доказателства,
по-скоро са защитна теза и предположения, но за това не са представени никакви
годи доказателства. Нито в уведомително
писмо изх. № 002-120-6500/1869 от 21.07.2012 г./ л.77-84 от делото/, нито
в оспорения в настоящото производство изх. № 02 – 120 -6500/1776 от 29.11.2016
г. акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211”Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” от програмата за развитие на
селските райони /ПРСР/ 2007-2013г., „поради неподаване заявление за кампания
2013г., която се явява трета година от
ангажимента.”, става дума и няма никакви
изложени факти, същите да имат отношение към заявление от 2009г./л.51 и сл. от
делото/. Приложено е и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 –
изх.№ 02-120-6500/3675 от 20.09.2013 г./л.56 и сл. от делото/, но същото е по заявление с УИН:
12280612/56017, където по мярка 211 е оторизирана сума от 444.94лв, което очевидно
е по друго заявление, а и не е ясно за кои площи с обща площ 1.75 ха/л.60 от
делото/. Очевидно лицето не веднъж е
кандидатствало и то по различни мерки и за различни площи, видно от
приложените уведомителни писма, но същите са във връзка с други
заявления, с друг номер и година или касаят различни площи и мерки, които не са
свързани с оспорвания акт по мярка 211, във връзка със заявление № 1206061149887 от 29.04.2011г.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че жалбата от К.Д.С., с посочен адрес ***, против Акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент
по мярка 211”Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от програмата
за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013г. на заместник изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие", с изх. № 02 – 120 -6500/1776 от 29.11.2016
г., е основателна и следва да бъде уважена. Жалбоподателят не претендира
разноски в производството.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана , втори състав
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 211”Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони” от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/
2007-2013г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие", с изх. № 02 – 120 -6500/1776 от 29.11.2016 г.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия: