РЕШЕНИЕ
№ 6269
Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - V състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ДИМИТЪР МИХОВ |
При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 20247050700549 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.36, ал.9 от ЗДАНС.
Образувано е по жалба подадена от К. К. А., гражданин на Италианската република, с адрес на пребиваване гр.Варна, ул.“Д-р Георги Добрев“ № 12А, чрез адвокат Х. В., срещу Решение за отказ за предоставяне на данни с рег. № КА-233/07.02.2024г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
С изложени доводи жалбоподателят намира обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалноправните разпоредби. Счита, че процесното решение накърнява правата му и липсата на достъп до становищата на МВР и ДАНС, въз основа на които Дирекция „Българско гражданство“ възнамерява да постанови предложение до министъра на правосъдието за отказ за предоставяне на българско гражданство, не отговаря на ръководни начала на правовата държава, което го и дискриминира. Направено е искане за отмяна на решението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител К. В. оспорва жалбата. Счита процесната заповед за правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Варна, след като се запозна със събраните доказателства по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
В Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ са постъпили молби от жалбоподателя с вх. №№ РД-32/05.01.2024г. и КА-52/26.01.2024г., с искане за предоставяне на информация, дали в ДАНС има данни по отношение на К. К. А., уличаващи го като опасен и/или застрашаващ националната сигурност на Република България, и ако има такава, да му се предоставят съответните правни аргументи.
С оспореното Решение с рег. № КА-233/07.02.2024г. Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, на основание чл.36, ал.7 от Закона за на Държавна агенция „Национална сигурност“ и чл.11, ал.1 от Наредба № І-7/13.07.2009г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция „Национална сигурност“ е отказал да бъде предоставена исканата информация по посочените молби, като се е мотивирал с обстоятелството, че би възникнала опасност за опазване на информацията, класифицирана като държавна тайна и за разкриване на източниците на информацията и негласните методи и следства за нейното събиране.
При така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Решението е издадено от компетентен орган съобразно чл.36, ал.5 от ЗДАНС и в предвидената мотивирана писмена форма – чл.59, ал.2 от АПК. Изложени са фактите и обстоятелствата, които са послужили на административния орган да формира своето волеизявление. В хода на проведеното администратвино производство не са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са го възпрепятствали да я упражни в пълен обем.
Видно от данните по делото, жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена информация от масивите на ДАНС по отношение на това, дали в ДАНС има данни, уличаващи го като опасен и/или застрашаващ националната сигурност на Република България.
С разпоредбата на чл.36, ал.7 от ЗДАНС са предвидени пет хипотези, при които органите на агенцията отказват изцяло предоставянето на данни – когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.
Съгласно чл.11, ал.1 от Наредба № І-7/13.07.2009г. органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.
Съгласно чл.25 и чл.26 от ЗЗКИ нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред /държавна тайна/; съответно – би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес /служебна тайна/.
Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЗКИ, принципът „необходимост да се знае“ се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лице, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. В настоящия случай не са налице данни жалбоподателят да е лице, чиито служебни задължения налагат такъв достъп, както и не е налице предпоставката „конкретно възложена задача“.
Преценката дали предоставянето на търсената информация би довело до възникване на опасност за опазването на класифицирана информация и дали предоставянето на тази информация би накърнило изпълнението на законово определените задачи на Агенцията, е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган. Индиция в този смисъл е и изискването да се посочва само правното основание на отказа – чл.36, ал.8 от ЗДАНС.
Следва да се отбележи още, че с разпоредбата на чл.36, ал.7 от ЗДАНС и чл.11, ал.1 от Наредба № І-7/13.07.2009г. изрично е регламентирано ограничение на правото на достъп до информация в изчерпателно визираните хипотези.
Подадената срещу Решение с рег. № КА-233/07.02.2024г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от К. К. А., гражданин на Италианската република, с адрес на пребиваване гр. Варна, ул.“Д-р Георги Добрев“ № 12А, срещу Решение за отказ за предоставяне на данни с рег. № КА-233/07.02.2024г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
ОСЪЖДА К. К. А., гражданин на Италианската република, с адрес на пребиваване гр. Варна, ул.“Д-р Георги Добрев“ № 12А, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“, гр. София, [улица]сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.
| Съдия: | |