№ 354
гр. Плевен, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. В.а
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430104494 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***, ЕИК
***, /правоприемник на ***, ЕИК ****/, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от управителите ***, чрез адв. М. Й., САК, съдебен
адрес за призоваване: ****, против З. В. А., ЕГН **********, с адрес ****, в
която се твърди следното : въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,
срещу З. В. А., ЕГН ********** е образувано ч.гр.дело № 1932/2022 г., 1 с-в
по описа на Районен съд Плевен. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, инициирало настоящото исково производство.
Предявява се установителен иск за сумите, както следва : 1404,40 лв.,
дължима по договор за кредит № М0000002990/11.11.2020 г., както следва:
891.08лв. – представляваща 11 броя незаплатени вноски по главницата по
кредита за периода от 10.03.2021 г. до 10.01.2022г.; 460.10 лв. -
представляваща 11 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 10.03.2021 г. до 10.01.2022 г.; 53.22 лв. - лихва за
1
забава за периода на просрочието от 11.03.2021 г. до 27.01.2022 г.
Наред с установителния иск, при условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване, се предявява и осъдителен за иск за сумата от 1
102.85лв., която сума представлява изискуема и неплатена главница по
договор за кредит №М0000002990/11.11.2020 г., както и осъдителен за иск за
сумата от 163,07 лева, представляваща 7 броя вноски по договорната
възнаградителна лихва, които към настоящия момент са падежирали, но към
момента на подаването на заявлението по чл.410 ГПК не са били падежирали
- месечните вноски с падеж съответно на 10.02.2022 г; 10.03.2022 г.;
10.04.2022 г; 10.05.2022 г.; 10.06.2022 г.; 10.07.2022 г. и 10.08.2022 г.
Съединяването на осъдителния иск с установителния такъв е допустимо по
арг. от т. 116 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК, в случай, че съединеният иск подлежи на съвместно разглеждане с
иска по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК.
Заявява се, че *** е небанкова финансова институция, вписана в
търговския регистър на Република България под ЕИК ***. Основният
предмет на търговска дейност на дружеството е предоставянето на
краткосрочни потребителски заеми посредством използването на търговска
мрежа или чрез специално създадена он-лайн платформа.
На 11.11.2020 г. З. В. А. е кандидатствал за целеви потребителски кредит
при *** и в резултат е сключен Индивидуален договор за Потребителски
кредит под № М0000002990/11.11.2020 г. („договора“) между ***, в
качеството на Кредитор и З. В. А., съответно в качеството му на Потребител.
Въз основа сключения договор за кредит №М0000002990/11.11.2020 г. на
потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 2200 лв. Съгласно чл.7
сумата по кредита в размер на 2200 лв. за текущи нужди Кредиторът е превел
по посочената от Потребителя банкова сметка съгласно чл.8 от договора -
банкова сметка с IB AN: **** при ****. В подкрепа на последното се
представя платежно нареждане за извършен кредитен превод с реф. №
000PCWU203165319.
Съгласно чл.11.4 от договора за кредит общият размер на задължението,
което Потребителят се е задължил да върне за срока на договора е в размер на
3087.65 лв., при лихвен процент на кредита: 35% /чл. 9 от договора/ и ГПР на
кредита: 41.29% (чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане
2
подлежат по пера 2200 лв. - размера на предоставения кредит; сума в размер
на 887.65 лева - договорена възнаградителна лихва. Съгласно чл. 11.6 от
договора, Потребителят се задължава да върне получения паричен кредит
/главница/, ведно с договорната възнаградителна лихва, съобразно посочения
в чл. 11.5 от договора погасителен план. Срокът, за който е предоставен
потребителския кредит е 14 месеца, съгласно чл.6 от договора, като падежът
за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния
план по чл. 11.5. от договора е 10.11.2022 г. Страните са уговорили съгласно
чл.19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска,
потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочието. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ЕПК кредитът е бил в просрочие като не са били
заплатени вноски по главницата от №4 до №14 вкл. от погасителния план,
като по вноска №4 се дължи непогасен остатък от 63,78лв., както и не са били
заплатено вноски по договорната възнаградителна лихва от № 5 до № 14 вкл.
от погасителния план Така, длъжникът е в неизпълнение на задължението е
по чл. 11.7 от договора за заплащане на месечните вноски, съгласно
погасителния план, като към момента а подаване на заявлението по чл. 410
ЕПК са падежирали и не са заплатени по погасителния план вноски, описани
в табличен вид.
Неизплатеното задължение на ответника към ищеца към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по договор №
М0000002990/11.11.2020 г възлиза на сумата в общ размер на 1404.4 лв.,
както следва : 891.08лв. – представляваща 11 броя незаплатени вноски по
главницата по кредита за периода от 10.03.2021 г. до 10.01.2022г.; 460.1 лв. -
представляваща 10 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 10.04.2021 г. до 10.01.2022 г.; 53.22 лв. - лихва за
забава за периода на просрочието от 11.03.2021 г. до 27.01.2022 г.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае като
дължими от ответната страна посочените по-горе суми, както и да осъди
ответната страна да заплати на ищеца сумите 1 102.85 лева и сумата в размер
на 163,07 лева, представляваща 7 броя вноски по договорната
възнаградителна лихва, които към настоящия момент са падежирали, но към
момента на подаването на заявлението по чл.410 ГПК не са били падежирали
- месечните вноски с падеж съответно на 10.02.2022 г; 10.03.2022 г.;
3
10.04.2022 г; 10.05.2022 г.; 10.06.2022 г.; 10.07.2022 г. и 10.08.2022 г
Към датата на подаване на настоящата искова молба са падежирали и не
са заплатени и вноските по главницата и по договорната лихва от № 15 до №
21 вкл. с падежи от 10.02.2022 г; 10.03.2022 г.; 10.04.2022 г; 10.05.2022 г.;
10.06.2022 г.; 10.07.2022 г. и 10.08.2022 г .вкл, описани в табличен вид.
След подаване на заявлението по чл.410 ГПК по погасителния план са
падежирали посочените по-горе месечни вноски по главицата и по
договорната лихва, които също не са заплатени от ответника, като са
дължими и следните суми:
- 738.11 лв. - представляваща 7 броя незаплатени вноски по главницата по
кредита за периода от 10.02.2022 г. до 10.08.2022 г.;
- 163,07 лева - представляваща 7 броя незаплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва, дължими за периода 10.02.2022 г. до 10.08.2022 г.
* Лихва за забава на основание чл. 19.2 от процесния договор, начислена
върху просрочените вноски по главницата не се претендира.
Поради допуснатото просрочие по кредита и на основание чл.19.3, т.1 от
договор №М0000002990/11.11.2020год. към настоящата искова молба се
прилага Уведомление от кредитора **** до длъжника- ответник З. В. А., е
което се прави изрично изявление за предсрочна изискуемост на оставащата
главница по кредита в размер на 364.74 лева, която представлява вноски по
погасителния план от № 22 до № 24 вкл. е падежи от 10.09.2022 г. до
10.11.2022 г. включително.
С настоящата искова молба се предявяват и осъдителни искове за
изискуемата и неплатена главница по кредита в размер на 1 102.85 лева, която
представлява падежирали и неплатени вноски по главницата в размер на
738.11 лв. с № от 15 до №21 вкл, дължими за периода от 10.02.2022 г. до
10.08.2022 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 364.74 лева, която
представлява вноски по погасителния план от № 22 до № 24 вкл. с падежи от
10.09.2022г. до 10.11.2022 г. вкл, както и осъдителен иск за сумата в размер на
163,07 лева, която представлява падежирали и неплатени 7 броя вноски по
договорната възнаградителна лихва, дължими за периода 10.02.2022 г. до
10.08.2022 г.
Длъжникът-ответник З. В. А. не е изпълнил задълженията си към
4
кредитора *** по договор №М0000002990/11.11.2020 год. до датата на
подаването на заявлението по чл.410 ГПК, както и към настоящия момент на
подаването на исковата молба, което обуславя правния интерес на кредитора -
ищец в настоящото производство, да предяви установителни искове за
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, както и да обяви в
настоящото производство предсрочна изискуемост на оставащата неплатена
главница по кредита и да предяви осъдителни искове за цялата главница и за
всноските по договорната лихва, които са падежирали след образуване на
заповедното дело до обявяването на предсрочната изискуемост.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения
особен представител адв. И. Н. от ПАК, в който е заявено следното : счита
иска за неоснователен, няма възражения по представените с исковата молба
доказателства. Счита за допустимо и относимо доказателственото искане за
назначаване на счетоводна експертиза, направено в исковата молба.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирано е писмено изявление от пълномощника.
В о.с.з. ответната страна се представлява от особения представител
адв.ИН., който прави изявление за постановяване на съдебно решение
съобразно доказателствата по делото и пиретото заклюйчение на вещото лице
по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №1932/2022год. по описа на РС-Плевен се
установява, че на 08.04.2022год. ищецът е депозирал в съда заявление срещу
ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за процесните суми, като вземането е
идентично по основание и размер. С оглед връчването на заповедта на
основание чл.47 ал.5 от ГПК, и след дадените указания от заповедния съд,
предявеният иск е подаден в съда в законния срок и е допустим. Разгледан по
същество се явява основателен и доказан.
Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от
ответната страна. В тази връзка, по делото не се спори, че е налице
5
облигационна връзка между ищцовото дружество/като кредитор/ и ответника
/като кредитополучател/ и същата дължи сумите, претендирани по реда на
чл.422 от ГПК. Това се установява и от приетите и прлиложени в заповедното
производство писмени доказателства договор за потребителски кредит от
11.11.2020год.,платежно нареждане за кредитен превод за сумата от 2200лв.,
искане за потребителски кредит №16145 от 11.11.20-20год.стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
По делото е прието заключение на ВЛ В.В. /л.84 и сл. от делото/, от което
се установява, че задължението, предмет ан установителния иск е в
претендираните от ищеца размери.
Основателен и доказан се явява и осъдителният иск, предявен срещу
ответника, като претенцията се основава на посочения по-горе процесен
договор за кредит.
По отношение разноските по делото: при този изход на делото за исковото
производство на ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер, а
именно общо сумата от 1418,42лв./внесена допълнителна държавна такса,
адвокатски хонорар, хонорар на особен представител, възнаграждение за
вещо лице/. Следва да се присъдят в цялост и разноските от заповедното
производство – 28,88лв. д.такса и адв. хонорар – 360лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 и
чл.86 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ, че З. В. А., ЕГН **********, с
адрес ****, представляван по делото от особен представител адв.И.Н. от
ПлАК, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, /правоприемник на ***, ЕИК ****/, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителите ***,
пълномощник адв. М. Й., САК, съдебен адрес за призоваване: ****, сумите :
891,08лв. – представляваща 11 броя незаплатени вноски по главницата по
кредита за периода от 10.03.2021 г. до 10.01.2022г.; 460,10 лв. -
представляваща 10 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 10.04.2021 г. до 10.01.2022 г.; 53,22 лв. - лихва за
забава за периода на просрочието от 11.03.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със
6
законната лихва върху главницата от 08.04.2022год. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1932/2022год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ З.
В. А., ЕГН **********, с адрес ****, представляван по делото от особен
представител адв.И.Н. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***,
/правоприемник на ***, ЕИК ****/, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от управителите ***, пълномощник адв. М. Й., САК,
съдебен адрес за призоваване: ****, 738,11 лв. - представляваща 7 броя
незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 10.02.2022 г. до
10.08.2022 г.; 364,74 лв. – предсрочно изискуема главница - вноска по
погасителен план от №22 до №24,вкл. с падежи от 10.09.2022год. до
10.11.2022год., вкл., 163,07 лв. - представляваща 7 броя незаплатени вноски
по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 10.02.2022 г. до
10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаването на исковата молба в съда – 22.08.2022год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК З. В. А., ЕГН **********, с
адрес ****, представляван по делото от особен представител адв.И.Н. от
ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, /правоприемник на ***, ЕИК ****/,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителите
***, пълномощник адв. М. Й., САК, съдебен адрес за призоваване: ****,
разноски по делото в исковото производство в общ размер 1418,42лв. и за
заповедното производство по ч.гр.д. №1932/2022год. по описа на ПлРС –
28,88лв. - за внесена държавна такса и 360лв. - хонорар на един адвокат.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7