Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5383 по описа за 2016г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.439 ГПК с цена на иска 717,61 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от
К.В.Б., ЕГН**********,*** против ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***. В исковата молба се твърди, че на 06.07.2016г. ищцата е
получила Покана за доброволно изпълнение от *** с рег. № 814 по изпълнително
дело № 20168140400472, да заплати в двуседмичен срок сумата от 1 694,36 лева .
Твърди, че в поканата е посочено, че с
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2/2011 година от РС гр.Левски, изпълнителен
лист по гр.д. 57/2011 год. на РС гр.Левски, ищцата е осъдена да заплати
олихвяема сума - 551.70 лева от 03.01.2011г., ведно със законната лихва, която
към момента е 309.80 лева и неолихвяема сума - 165.91 лева, в полза на "***
гр.Плевен. Твърди, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 165.91
неолихвяема сума,551.70 лева главница по неизплатени фактури за предоставени
ВиК услуги за периода 31.05.2007 год.-31.07.2010 год. и лихва за забава в
размер на 115.91 лева за периода 30.06.2007 г.- 22.12.2010г.,както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред РС
гр.Левски за издаване на Заповед за изпълнение от 03.01.2011г. до окончателното
изплащане на главницата; 309.80 лева и 84 лева разноски по изпълнителното дело,
както и такса по чл. 26 от тарифа за таксите и разноските по ЧЗСИ с включен ДДС
в размер на 162,95 лева в полза на ***. Твърди, че последната в качеството си
на ЧСИ наложила на ищцата запор върху трудовото й възнаграждение. Твърди, че от
направената справка при *** се уверила, че изпълнителното дело е заведено на
17.06.2016г., като са представени изпълнителните листове, както следва: по Изп,
лист от 02.05.2011 год. по ЧГД № 2/2011 година от РС- гр.Левски за сумата -
551,70 лева главница по неизплатени фактури за предоставени ВиК услуги за
периода 31.05.2007 год.-31.07.2010 год., и лихва за забава в размер на 115.91
лева за периода 30.06.2007 год.-22.12.2010 год.; по Изп. лист от
05.08.2011 год. по гр.д. 57/2011 год.
на РС гр.Левски за сумата от 30
лева - разноски; и по Изп. лист от
02.05.2011 год. на РС гр.Левски 20 лева
- държавна такса. Твърди, че вземанията
на "ВиК" Плевен по издадените изпълнителни листове е погасено по
давност. Излага съображения, че погасителната давност на вземанията е уредена в
чл. 110 от ЗЗД и следващите Закона за задълженията и договорите. В чл. 110 от ЗЗД е уредена общата давност. При нея с изтичането на пет години се погасяват
всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок. Моли, да бъде
признато за установено по отношение на
"*** , ЕИК ********* със седалище и адрес н а управление:***, че К.В.Б.
ЕГН - ********** *** не дължи сумите: олихвяема сума - 551.70 лева от
03.01.2011 год. , ведно със законната лихва ,която към момента е 309.80 лева и
неолихвяема сума- 165.91 лева, в полза на "*** гр.Плевен ,както и
Задължението по изпълнителното дело ,което възлиза на 165.91 лева неолихвяема
сума,551.70 лева главница по неизплатени фактури за предоставени ВиК услуги за
периода 31.05.2007г.-31.07.2010 г., й лихва за забава в размер на 115.91 лева
за периода 30.06.2007 год.- 22.12.2010 год.,както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред РС гр.Левски за издаване
Заповед за изпълнение от 03.01.2011 год. до окончателното изплащане на
главницата; 309.80 лева и 84 лева разноски
по изпълнителното дело, както и такса по чл.26 от тарифа за таксите и
разноските по ЧЗСИ с включен ДДС в размер на 162,95 лева в полза на ***.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище, че счита, че предявеният от К.Б. иск е
частично недопустим, поради което, на основание чл. 130 от ГПК моли
производството по делото в съответната част да бъде прекратено. В подкрепа на
искането излага и моли да бъдат приети следните аргументи: Първоначално със
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. 2/2011 г. по описа на Районен съд Левски. След връчването на Заповед за
изпълнение. К.Б. (ищец в настоящото производство) е подала възражение пред РС
Левски по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК. В него длъжникът не се е възползвал от
възможността да възрази за изтекла погасителна давност на част от
претендираните фактури (издадените в периода от 31.05.2007 г. до 30.11.2007
г.), за които към този момент е било налице основанието, посочено в чл. 110 от ЗЗД. Нещо повече - в подаденото възражение с вх. № 150/13.01.2011 г. К.Б.
твърди следното: „Не оспорвам задълженията си към ВИК.", което само по
себе си представлява признание на дължимите суми към ответника. На следващо
място, в резултат на подаденото възражение от К.Б., ответника е упражнил
законовото си право и е предявил иска си срещу длъжника за установяване на
вземането си. В хода на образуваното исково производство (гр.д. 57/2011 г. по
описа на Районен съд Левски), ответникът К.В.Б. е имала възможността да подаде
писмен отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК. В предвидения
едномесечен срок ответникът не е предприел действия по подаване на отговор, в
който отново е могъл, да изложи становище по основателността на иска, както и
да възрази срещу него. Защитата на длъжника в заповедното производство срещу
издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение се
осъществява чрез възражението по чл. 414 от ГПК. След подаване на възражението
кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по
чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Ако иск не бъде предявен в предвидения от закона
срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск
е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на
чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е
допустимо по исков ред в хипотезите по чл. 424 и по чл. 439 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 424 от ГПК урежда процедурата при новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са
могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл.414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок. Това
производство има характеристиките на извънредния способ за отмяна на влезли в
сила решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Смята,че не е налице основание
настоящият случай да бъде подведен под хипотезите на чл. 424 от ГПК.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Именно такава е хипотезата в настоящото производството, поради което
установителният иск, предявен от К.Б. следва да бъде квалифициран като такъв по
реда на чл. 439 от ГПК. Оспорването от длъжника, основано на факти и
обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва
да се извърши с възражението по чл.414 ГПК. Новооткритите обстоятелства и
доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по
чл.424 ГПК. Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда един фактически състав -
оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти, поради което искът
е допустим и ако длъжникът не е оспорил вземането по чл.424 ГПК и ако сроковете
по този ред не са изтекли. Новите факти следва да са настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 ГПК. Неподаването на
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на
съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422, какъвто е и
настоящият случай, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, в този случай се преклудира. Изтичането на
давностния срок е юридически факт, който е същестувал към момента на подаване
на заявлението от заявителя - 03.01.2011 г., за задълженията по следните фактури:
фактура 30441153/31.05.2007 г.;
фактура 30549399/30.06.2007 г.; 30659592/31.07.2007 г.;
30765214/31.08.2007 г.; 30871995/30.09.2007 г.; 30981009/31.10.2007 г. и 31077971/30.11.2007
г. К.В.Б. е пропуснала възможността да се позове на тези факти, при подаване на
възражението по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК и в исковото производство по реда
на чл. 131 от ГПК, поради което оспорването им в настоящото производство счита
за недопустимо. Счита така предявения иск за изтекла погасителна давност, за
частично недопустим, поради което моли отрицателният установителен иск в тази
му част да бъде отхвърлен, а производството - прекратено. Твърди, че в Исковата
молба, депозирана на 14.07.2016 г. К.В.Б., чрез своя пълномощник е изложила
възражение за изтичане на предвидената петгодишна давност за вземанията на
ответника по Изпълнителен лист от 02.05.2011 г. по ч.гр.д. № 2/2011 г. по описа
на РС Левски; Изпълнителен лист от 02.05.2011 г. по гр.д. № 57/2011 г. по описа
на РС Левски и Изпълнителен лист от 05.08.2011 г. по гр.д. № 57/2011 г. по
описа на РС Левски. Счита, че това основание не е настъпило, относно
Изпълнителен лист от 05.08.2011 г. по гр.д. № 57/2011 г. по описа на РС Левски.
В подкрепа на това твърдение, моли да се вземе предвид датата, на която е
образувано изпълнително дело 20168140400472 по описа на *** срещу К.В.Б., а
именно - 17.06.2016 г. Твърди, че видно от описаното, не са изминали пет години
от датата на издаването на изпълнителния лист (05.08.2011 г.), която се приема
за начална дата на течение на погасителната давност до датата на образуване на
изпълнителното производство (17.06.2016 г.), която се счита за основание
прекъсващо течението на давността. С оглед изложеното в тази точка, счита
предявеният иск за изтекла погасителна давност по отношение на Изпълнителен
лист от 05.08.2011 г. по гр.д. № 57/2011 г. по описа на РС Левски, за
недопустим, неоснователен и недоказан, поради което моли исковата молба в тази
част да бъде отхвърлена. Алтернативно, в случай че бъде прието, че предявеният
иск е допустим, моли да бъде взето предвид следното: Счита, че исковата
претенция на ищеца е частично неоснователна и недоказана, за което е изложил
подробни аргументи по-горе. К.В.Б. е станала причина за инициираните
производства от ВИК ЕООД-Плевен ми за удовлетворяване на вземанията си. Твърди,
че съгласно константната съдебна практика, в случаите когато неизправната
страна (в случая това е ищецът в настоящото производство) е дала повод за
завеждане на делото, то на нея не следва да се присъждат разноски. Именно
липсата на доброволно изпълнение от ищеца е дало основание на ответника, да
инициира действия по съдебно претендиране на вземанията си. В тази връзка, моли
при постановяване на решение по настоящия спор, да не се присъждат разноски в
полза на К.В.Б.. Моли да бъде върната подадената искова молба като недопустима,
в частта в която се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи сумите по фактури 30441153/31.05.2007 Г.;
ФАКТУРА 30549399/30.06.2007 Г.; 30659592/31.07.2007 Г.; 30765214/31.08.2007 Г.;
30871995/30.09.2007 Г.; 30981009/31.10.2007 Г. И 31077971/30.11.2007 Г. В случай,
че бъде приет искът за допустим, то моли същия да бъде отхвърлен като
неоснователен на основание изложените в отговора на исковата молба аргументи и
представените доказателства. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Осъществяването на твърдяните
от ищеца факти не е спорно по делото. Спорни между страните са правните
последици на осъществилите се юридически факти.
Видно от Решение № 35/29.03.2011г., постановено по
гр.д.№ 57/2011г. по описа на РС-Левски, е признато за установено вземането на ***,
*** по отношение на К.В. ***, ЕГН**********, която дължи сумата от 551,70 лв.
главница по неплатени фактури за предоставени ВиК услуги за периода от
31.05.2007г. до 31.07.2010г., сумата от 115,91 лв. лихва за забава за периода
от 30.06.2007г. до 22.12.2010г., както и законната лихва върху главницата,
считано от деня на подаване на заявлението в РС-Левски за издаване на заповед
за изпълнение-03.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата. С решението К.В.
***, ЕГН********** е осъдена да плати на ***, *** сумата от 20 лв. деловодни
разноски. Решението е влязло в сила на 19.04.2011г. видно от датата на връчване
на призовките на страните по делото -01.04.2011г. и 04.04.2011г. По делото не е
подадена въззивна жалба.
Установява се, че за установеното съгласно горното решение
вземане, на ответника по делото по ч.гр.д.№ 2/2011г. на РС-Левски е издаден
изпълнителен лист от 02.05.2011г. за сумите 551,70 лв. главница по неплатени
фактури за предоставени ВиК услуги за периода от 31.05.2007г. до 31.07.2010г.,
сумата от 115,91 лв. лихва за забава за периода от 30.06.2007г. до
22.12.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от деня на
подаване на заявлението в РС-Левски за издаване на заповед за
изпълнение-03.01.2011г. до окончателното изплащане на главницата.
Видно е от Изпълнителен лист от 05.08.2011г.по
ч.гр.д.№ 2/2011г., че същия е издаден за сумата от 30 лв. направени деловодни
разноски.
Установява се, че за присъдената с горното решение
сума от 20 лв. ДТ е издаден изпълнителен лист от 02.05.2011г. по гр.д.№ 57/2011г.
Видно от Молба вх.№ 4328/17.06.2016г. по описа на ***,
*** е подало същата за образуване на изпълнително производство срещу длъжника К.В.
*** за сумите по 3-те горепосочени изпълнителни листа, като са приложени към
молбата 3-те броя изпълнителни листа за обща сума от 717,61 лв./л.47-49 от
делото/. Видно е, че въз основа на тях е образувано изп.д.№ 20168140400472 по
описа на *** чрез поставена върху молбата резолюция от дата 17.06.2016г. в
молбата за образуване на изпълнително производтво кредитора е възложил на
частний съдебен изпълнител проучване на имуществоното състояния на длъжника и е
поискал спрямо установяното посредством проучването имущество на длъжника, да
бъдат предприети законово определениет изпълнителни действия. Видно е, че са
изикани и получени справки, като на 01.07.2016г. е наложен изпълнителен запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата по делото.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира за неоснователни развитите съображения
на ответника за недопустимост на предявената исковата претенция. Изложените
съображения са абсолютно верни, но в случай, че се твърдят правопогасяващи
факти по отношение на вземането, настъпили преди изтичане срока за възражение,
които е следвало да бъдат наведени чрез подаването на възражение по чл.414 ГПК
и в евентуално образуваното исково производство. В настоящата искова молба се
твърди изтекла погасителна давност на установеното с влязло в сила съдебно
решение вземане, а не се твърди погасяване по давност на вземането по
посочените в отговора на исковата молба фактури. Твърденията на ищеца са за
настъпили нови факти след установяване на вземането със съдебно решение. Твърди
се, че е изтекла 5-годишната
погасителната давност, тъй като след влизане в сила на съдебното
решение, ответника е бездействал 5 години преди да образува изпълнително дело.
Предвид изложеното всички наведени от ответника възражения в отговора на
исковата молба, относими към основателността на вземането, установено със
съдебното решение се явяват неотносими към настоящия спор.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което има
формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на ответника
възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
Ищеца твърди, че след установяване
на вземането на ответника по горепосоченото съдебно Решение № 35/29.03.2011г.,
постановено по гр.д.№ 57/2011г. по описа на РС-Левски за сумите по издадените
изпълнителни листи в исковото производство и заповедното такова, ответника по
делото е бездействал повече от 5 години, поради което установеното със съдебно
решение вземане се е погасило с изтичането на общата 5-годишна давност. Не е
спорно между страните, че вземането на ответника по делото за процесните суми е
установено с горепосоченото съдебно решение. Решение № 35/29.03.2011г.,
постановено по гр.д.№ 57/2011г. по описа на РС-Левски е влязло в сила на 19.04.2011г.
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД Ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Давността съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземането, установено със съдебен акт
става изискуемо от деня на влизане в сила на съдебния акт. Съдебното решение, с което е установено
вземането на ответника срещу ищцата по настоящото дело е влязло в сила на 19.04.2011г.,
от която дата тече 5-годишната погасителна давност. Отвеника по делото се
позовава на прекъсване на давността чрез издаване на изпълнителен лист въз
основа на влязлото в сила съдебно решение на дата 02.05.2011г., както и на
05.08.2011г. Съдът намира възраженията на ответника в този смисъл за
неоснователни по следните съображения: В чл.116 ЗЗД са посочени
случаите, при които се прекъсва давността. Спорният по делото въпрос е дали с
подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист на 02.04.2009 е
прекъсната давността. Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия на принудително изпълнение. Съдът намира, че подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист не е действие по принудително
изпълнение и не прекъсва давността. Правото на принудително изпълнение
предпоставя на първо място притезание, което се нуждае от принудително удовлетворяване,
защото не е доброволно удовлетворено, на второ място предпоставя предвиден от
закона докумет, който доказва съществуването на неудовлетвореното притезание и
като условие за допустимост на изпълнителния процес, и на последно място - изпълнителен лист. Изпълнителният лист е
съдебен акт, който удостоверява право за принудително изпълнение и разрешава то
да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи
по молба на кредитора към принудително изпълнение. Издаването на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, но
не е част от същинското изпълнение, т.е. не представлява действие на принудителното изпълнение, което съобразно чл.426 от ГПК може
да започне само по молба на заинтересованият молител. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането,
искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези
действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване
на съдебно признатото право на взискателя. Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист за вземане, което е признато с влязло в сила съдебно решение
не представлява такова действие. Посредством същата кредиторът отправя искане
да бъде снабден с изпълнителен лист, въз основа на който би могъл да
предприеме, ако желае, действия по принудително събиране на вземането. Молбата
за издаване на изпълнителен лист прекъсва давността само ако искането се
основава на извънсъдебно изпълнително основание, тъй като в този случай същата
представлява отправено до съда искане за защита на правото на вземане, което до
този момент не е било заявявано по съдебен ред. Ако обаче вземането е вече
съдебно признато, както в настоящия случай, производството по издаване на
изпълнителен лист има за цел извършване на проверка за наличието на право за
принудително изпълнение и на предпоставките за неговото упражняване. Чрез издаването на изпълнителен лист съдът
овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, т.е. да
упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване на подлежащото на изпълнение
право, като възпроизвежда съответното изпълнително основание. Това съдебно
действие обаче не е пряко насочено към имуществената сфера на длъжника и в този
смисъл не представлява действие по принудително изпълнение. Съдът разполага с
правомощието да признае или отрече със сила на присъдено нещо съществуването на
спорното право, но не и да упражни принуда за неговото удовлетворяване. Съгласно задължителната тълкувателна практика
на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за
процесното вземане е започнала да тече от датата на влизане в сила на съдебното
решение, с което вземането е установено-19.04.2011г. и е била прекъсната едва
на 01.07.2016г. чрез налагане на изпълнителен запор върху трудовото
възнаграждение на ответницата в настоящото производство. Установява се, че
5-годишния давностен срок е изтекъл на 19.04.2016г. и едва след това/на
01.07.2016г./ е предприето действие за принудително изпълнение върху съдебно
установеното вземане, поради което вземането е погасено по давност. При тези
изводи на съда, предявения иск се явявя основателен и доказан и следва да бъде
уважен в предявения си размер.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер
на 422,80 лв./350+67,80+5,00 лв./ за адвокатско
възнаграждение и държавни такси. Със списъка по чл.80 ГПК е направено искане за
присъждане като направени разноски по делото и сумата на внесената гаранция за
допуснатото по делото обезпечение. Посочената сума не представлява разноски по
производството, а подлежи на възстановяване при наличие на предпоставките за
това.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.439 ГПК, по отношение на ***, ***,
със седалище и адрес на управление ***, че К.В.Б., ЕГН**********,*** не дължи плащане на сумата 717,61 лв./формирана
от 551,70лв. главница, 115,91 лв. лихва за забава, 30 лв. деловодни разноски и
20 лв. деловодни разноски/, за която сума са издадени изпълнителни листи от
02.05.2011г. и от 05.08.2011г.по ч.гр.д.№ 2/2011 на РС-Левски и от 02.05.2011г.
по гр.д.№ 57/2011г. на РС-Левски, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на
управление *** да плати на К.В.Б., ЕГН**********,***,
направените деловодни разноски в размер на 422,80
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: