№ 179
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500372 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от И. З. С., чрез процесуалния й представител
адв.И.Х., против решение №604/13.05.2022г., постановено по гр.д.№2768/21г.
на ВОС, гр.о., с което К. В. М. е поставен под ограничено запрещение на осн.
чл.5 от ЗЛС, по иска на И. З. С..В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ответникът
бъде поставен под пълно запрещение.
Въззиваемият К. В. М., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
АП-Варна чрез прокурор С. А. поддържа становище за основателност на
въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищцата И. З. С. излага, че е майка на ответника К.
1
В. М..Същият е получил исхемичен мозъчен инсулт на 03.02.2021г., приет по
спешност за лечение в „МБАЛ-Белене“ЕООД, гр.Белене, изписан на
10.02.2021г.В издадената му епикриза от болничното заведение е посочено,
че същият в бил в тежко общо състояние, с невъзможност за движения на
десните крайници, дезориентиран и с невъзможен словесен контакт.С
експертно решение №3225/01.09.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.Марина“,
гр.Варна на ответника е определена 100% намалена трудоспособност, поради
пълна невъзможност за обслужване.Исхемичният инсулт при ответника е
довел до психическо разстройство - нарушени интелект и памет до степен, че
същият не може да разбира постъпките си и да се грижи за своите работи.Той
почти не може да говори, не разбира нищо от това, което му се казва и е
загубил паметта си.Разпознава само майка си и сестра си, но не и други
негови близки, които са го посещавали след инсулта.Настанен е в
специализирано заведение, където за него се полагат денонощни грижи, вкл.
и защото същият не може да се самообслужва.От получаването на инсулта и
понастоящем психическото му състояние не се е подобрило, а е трайно
влошено.Предвид изложеното, претендира ответникът да бъде поставен под
пълно запрещение.В условие на евентуалност - ако се установи, че
състоянието му не е така тежко, моли да бъде поставен под ограничено
запрещение.
Ответникът К. В. М., редовно уведомен, не е изразил становище по иска.
ОП-Варна поддържа становище за основателност на иска и моли да бъде
уважен.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.5 от ЗЛС, вр. чл.336 и сл. от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС №5/79г. от 13.02.1980г.,
предмет на иска с пр.осн. чл.5 от ЗЛС за поставяне на едно лице под
запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на
душевна болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези
страдания да се грижи за своите работи.Двете изисквания следва да са налице
кумулативно, за да се постанови съответно ограничаване на дееспособността
или обявяване недееспособността на лицето.Първото изискване, очертано от
2
т.нар. медицински критерий, изисква или лицето да е болно от слабоумие -
умствена недоразвитост като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения
или от душевна болест/психопатия/ - страдание на умствено развито лице,
което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи
на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.Второто
изискване, очертано от т.нар. правен критерий, изисква лицето да не може да
се грижи за своите работи - да не разбира предписанието на правните норми и
да не може да съобразява поведението си с тях, да не се ориентира в
социалната среда и да не може да ръководи постъпките си като съобразява
последиците от тях.
Съгласно заключението на СПЕ от 18.03.2022г. на в.л. д-р К.Крумова,
изслушано пред първоинстанционния съд, и обясненията на в.л. в о.с.з. на
26.04.2022г., ответникът страда от мозъчен инфаркт след прекаран през
2021г. мозъчен инсулт на територията на голяма част от главния мозък, с
настъпили тежки увреждания в централната и периферната нервна
система.Налице са десностранна централна хемипареза и тежко ограничена
вербална комуникация.След тежкия инсулт се отчитат освен неврологични
симптоми и последващи психични проблеми - нарушения на когницията му,
съответстващи на състояние на „глобарна деменция“.При освидетелстването
на ответника в.л. е посочило, че същият заема активно положение в леглото,
не може да се самообслужва, не може да си служи с дясна ръка и крак,
изпълнява елементарни нареждания, невъзможно е с него да се установи
словесен контакт, невъзможно е да се изследват психичните му сфери, не
познава парите, не може да чете, да пише, не знае на колко е години, нито
настоящата година и дата, не разпознава часовник, календар, телефон, нито
може да ги ползва.Контактен е неинформативно, дезориентиран ало и авто
психично, емоционално инконтинентен със спонтанен плач, волево абуличен,
памет и интелект нарушени по органичен път, тежко затруднена ориентация,
пракси тежка дисграфия, тежка зрително-пространствена ориентация, тежко
увреждане на оперативната памет.Същият е в състояние на пълна загуба на
дееспособност.
Съгласно показанията на св.П.С./дъщеря на ищцата, сестра на
ответника/ след инсулта брат й прекарал в болницата 10 дни.Състоянието му
било много тежко.Не можел да комуникира, не осъзнавал къде се намира и
какво се случва.И понастоящем състоянието му не се е подобрило.Не може да
3
говори, не може да се движи, при посещенията си при него в дома, където е
настанен, не могат да установят контакт с него.
По реда на чл.337 от ГПК въззиваемият е разпитан пред ВОС/разпитът е
извършен в Дом за стари хора „Св.Георги“, гр.Девня/.На поставените от съда
въпроси: „Как се казвате?“, „На колко години сте - на 50 г. или по - малко от
50 г., „Къде живяхте преди да постъпите в дома?“, „Добре ли се чувствате в
дома?“ ответникът не отговаря, а при някои от въпросите само повтаря „няма,
няма“.На въпрос на прокурора „Знаете ли коя е И. З. С.? Тя вашата майка ли
е?“ поклаща утвърдително с глава.
Константна е формираната съдебна практика по приложението на чл.5,
ал.1 и ал.2 от ЗЛС досежно обстоятелството, че наличието на душевна болест
само по себе си не е достатъчно за бъде едно лице поставено под запрещение,
защото основанието за поставянето под запрещение не е душевната болест
или слабоумието сами по себе си, а невъзможността страдащият от такава
болест или от слабоумие да се грижи за своите работи.Затова, в
производството по чл.336, ал.1 от ГПК съдът следва - след разпит на лицето,
въз основа на непосредствените си впечатления и след като изслуша и
неговите близки, да направи преценката си за неговото състояние.За тази
преценка, от значение е и мнението на експерта, който установява както дали
лицето страда от болест, която законът визира и съответната степен на
страдание, така и с оглед конкретиката на случая - дали здравословното
състояние на лицето е такова, че то да може да се грижи за своите работи и
интереси.В ППВС 5/79г. изрично е посочено, че "само съдът е компетентен да
реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде
поставено под запрещение".Съдебната практика е дала и обяснение за
съдържанието на понятието "грижа за своите работи".Така в решение
№1301/12.11.2008г. по гр.д.№5560/07г., ВКС, V г.о. и решение
№379/07.05.2009г. по гр.д.№1320/08г., ВКС, І г.о. е посочено, че "за да може
да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на
правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в
социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява
последиците от тях.Грижата за своите работи включва и отношението към
обществото и съобразяване с установения ред, т. е. лицето да се държи
нормално".
4
Съгласно мотивната част на Решение №12/17.07.2014г. на КС по к.д.
№10/14г., оспорените разпоредби на чл.5 от ЗЛС трябва да бъдат тълкувани
стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното
изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически
увреждания.Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения,
свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху
основни конституционни права на тези лица.Това налага недееспособността
по чл.5 от ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да
осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят
интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на
обществото.
Анализирайки в съвкупност изслушаното по делото експертно
заключение, кредитирано от настоящата инстанция като обективно и
компетентно дадено, изготвено въз основа на представената по делото
медицинска документация и извършеното освидетелстване, съдът приема, че
ответникът страда от разстройство на съзнанието, което сочи на качествена
промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.В резултат от
прекарания мозъчен инсулт, засегнал голяма част от територията на главния
мозък и настъпилите тежки увреждания в централната и периферната нервна
система, са тежко нарушени когнитивните му способности до степен,
съответстваща на състояние на „глобарна деменция“, което състояние, според
в.л., е с необратим характер.С оглед горното и този елемент съдът приема за
установен в производството.Относно второто обстоятелство, което следва да
бъде кумулативно установено, а именно дали ответникът може да се грижи за
своите работи, т.е. да разбира предписанията на правните норми и да
съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да
може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях,
отношението му към обществото и съобразяване с установения ред съдът
приема следното.От съвкупния анализ на заключението на СПЕ и
обясненията на в.л., показанията на свидетеля и от изслушването на
ответника се установява, че същият не е ориентиран за време и пространство,
не е ориентиран за себе си, за място и обкръжаваща го действителност, като
това му състояние не е променено в положителна насока, независимо от
изминалия период от над 1 година от инсулта.Не познава букви, цифри, не
може да чете, да пише, да смята.Не е в състояние да изгражда елементарни
5
логически връзки, да преценява адекватно житейски ситуации и
обстоятелства, не притежава елементарни умения, необходими му за
ежедневно функциониране.Предвид горното и следва да се приеме, че
понастоящем същият не може да се грижи самостоятелно за работите си, да
разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с
тях, съответно да ръководи постъпките си.Деменцията, от която страда и
която е с необратим, според в.л., характер, не позволява осъществяването от
негова страна на мисловен процес, чрез който да се извършват необходимите
абстрактно-логически и причинно-следствени връзки, т.е. той не е способен
адекватно да се ориентира и да преценява обкръжаваща го социална среда,
както и да контролира и да коригира поведението си, вкл. да преценява
последиците от постъпките си.Констатираните степени на паметовите и
интелектуални нарушения дават основание за поставянето му под пълното
запрещение.
С оглед установяване в производството на кумулативно изискуемите
предпоставки, предвидени в нормата на чл.5 от ЗЛС, съдът приема, че
предявеният иск за поставяне под пълно запрещение е основателен.Предвид
несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което ответникът се постави под пълно
запрещение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №604/13.05.2022г., постановено по гр.д.№2768/21г.
по описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ К. В. М., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес с.Деков, община Белене, област Плевен,
ул.“Димитър Благоев“№43, на осн. чл.5, ал.1 от ЗЛС, по иска на И. З. С., ЕГН
**********.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество и попечителство по постоянния адрес на
поставеното под запрещение лице, за учредяване на настойничество.
6
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7