№ 75
гр. Стара Загора, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000001 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №397/15.10.2021г., постановено по гр.д.
№2072/2021г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която е отхвърлен
предявеният иск от „Б.” С. А., П., рег. № *********, чрез „Б.” клон Б. против
Г. К. Б. за признаване на установено, че Г. К. Б. дължи на Б.” С. А., П., рег. №
*********, чрез „Б.” клон Б. главница над присъдения размер от 2 440, 60
лв. до претендирания размер от 9 138, 21 лв. по Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-15464984, сключен на 16.11.2017 г. като
неоснователен.
Във въззивната жалба въззивникът Б.” С. А., П., рег. № *********, чрез
„Б.” клон Б. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение в отхвърлителната част. Посочена е съдебна
практика. Развити са съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с
което да се уважат предявените искове и се присъди юрк.възнаграждение в
размер на 100лв. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия Г.
К. Б., чрез адв.Р., с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във
въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение
1
като законосъобразно и правилно и да отхвърли жалбата на въззивника. Няма
направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът „Б.“ С.А. чрез „Б." С.А., клон Б., гр. С. моли съда да признае за
установено, че Г. К. Б. дължи заплащане на сумата от 9138, 21 лв. главница по
Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15464984, сключен на
16.11.2017г., договорна лихва в размер на 7062, 18 лв. за периода от
20.03.2019 г. до 20.11.2022 г., обезщетение за забава 1 223, 31лв. за периода от
20.04.2019 г. до 16.01.2021 г., законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноските по заповедното производство и направените в
настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника, в
който заявява, че оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
моли да бъдат отхвърлени.
От представения Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
15464984, сключен на 16.11.2017 г. се установява, че на 16.11.2017г.
ответникът Г. К. Б. е сключил договор за паричен заем с „Б.“ ЕАД за сумата
от 10 000 лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне
предоставения му кредит със съответното оскъпяване чрез 60 месечни
вноски. Ответникът се е съгласил да заплати застрахователна премия в размер
на 3 360 лв., както и да заплати такса ангажимент на стойност 350 лв.
Видно от приложеното ч.гр.дело №419/2021г. по описа на Районен съд -
С.З., в полза на „Б.” С. А., П., рег. № *********, чрез „Б.” клон Б. е издадена
Заповед за изпълнение №260267/29.01.2021 г. за сумата от 9 138, 21 лв.
главница по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS15464984,
сключен на 16.11.2017 г., договорна лихва в размер на 7 062, 18 лв. за периода
от 20.03.2019 г. до 20.11.2022 г., обезщетение за забава 1 223, 31 лв. за
периода от 20.04.2019 г. до 16.01.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск за установяване на вземането си, което обуславя за ищеца
правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението
2
на която не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно
заключението на вещото лице, при извършената проверка при заемодателя Б.”
С. А., П., рег. №*********, чрез „Б.” клон Б. се установяват дължимите суми
от страна ответника в претендирания размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен, съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Видно от параметрите на договора, освен възнаградителна лихва и
еднократна "такса ангажимент", кредитополучателят дължи заплащане на
застрахователна премия в размер на 3 360 лева. Съгласно чл. 2 от Условията
по договора, страните са уговорили, че размерът на кредита за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на
застрахователния агент "Д." ЕАД. В същият член е посочено още, че сумата в
поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски,
съответстващ на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и
е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "Месечна
погасителна вноска".
Видно от процесния договор за потребителски заем, формално
фигурира размерът на ГПР – 46,49 %, но в него не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в
3
нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Предвид изложеното, съдът счита, че в случая е следвало по ясен и
разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани всички разходи,
които длъжникът ще стори и които са пряко свързани със сключения договор.
Годишният процент на разходите включва лихвеният процент по
кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени
към момента на сключване на договора или в бъдеще. Това налага извода, че
застрахователната премия следва да бъде включена в годишният процент на
разходите по кредита, както и че в случая застрахователната премия
представлява част от месечната погасителна вноска по кредита. При това
положение годишният процент на разходите, изчислен съобразно посочените
параметри (главница, възнаградителна лихва и еднократна "такса
ангажимент") не отговаря на действителния такъв, тъй като в размера му не е
включена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия. При
включването в ГПР на застрахователната премия, размерът на разходите
нараства. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че е нарушена и
императивната разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до
недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Съгласно горепосочената разпоредба, за да бъде прието, че съответни
уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен
план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за
това, да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи.
В настоящия случай в погасителния план, който е инкорпориран в
договора, липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и
допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с
4
всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и
допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от
423, 80 лв., съставляваща размер на месечна погасителна вноска. Едва в
представения по делото погасителен план, който е едностранно съставен от
ищеца е посочена разбивка на всяка отделна вноска. Задължението,
произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка не само на целия
размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна
вноска. Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена и императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до недействителност на
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения кредит, но не и на лихви и други разходи по договора за
кредит. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 10 000 лв. След
като се приспаднат направените от ответника плащания, които са в общ
размер на 7 559, 40 лв., остатъкът на дължимата главница е в размер на 2 440,
60 лв. Поради това, правилно първоинстационният съд е отхвърлил
предявения иск за главница за размера над 2 440, 60 лв. до претендирания
размер от 9 138, 21 лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, Б.” С. А., П., рег. № *********, чрез „Б.” клон
Б. следва да заплати на Г. К. Б. направените пред въззивният съд разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №397/15.10.2021г., постановено по гр.д. №
2072/2021г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Б." С.А., с адрес на управление: Ф. гр. П., бул. ***, чрез
„Б." С.А., клон Б., гр. С., ж.к. ***, Бизнес парк С., сгр. 14 да заплати на Г. К.
Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.З., ул. *** направените пред
въззивният съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6