О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 28.03.2016г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и осми март през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2128 по описа на
ВРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Й.Г.А. е предявил срещу П.С.А. и Е.С.Н. конститутивен
иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за
допускане и извършване делба на недвижим имот.
С разпореждане № 8335/29.02.2016г. производството по делото е оставено без движение. На
ищеца са дадени конкретни и точни указания по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК
и са указани последиците от неизпълнението им. В предоставения срок е постъпила
молба, с която нередовностите са частично отстранени. Ищецът е уточнил, че
освен иск за делба, предявява и иск с правно основание чл.22, ал.3 СК /отм./.
На основание чл.
130 ГПК, при проверка на исковата молба, съдът счете предявените
искове за недопустими.
Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.24, ал.4 СК /обн.ДВ,
бр.47/23.06.2009г./ по същество приповтаря тази на чл.22, ал.3 СК /отм./, при
което и двете разпоредби дават право на съпруга, неучаствал в разпоредителната
сделка с общо имущество, да оспори извършеното без негово знание и съгласие
разпореждане. Искът по чл.24, ал.4 СК /чл.22, ал.3 СК отм./ е конститутивен и чрез него се цели да се признае със сила на
пресъдено нещо съществуването на потестативното
право на съпруга - да внесе промяна в чужда правна сфера чрез едностранно
волеизявление, както и да се постанови правна промяна в отношенията между
страните по делото, която промяна следва от потестативното
право. Доколкото потестативното право на съпруга - ищец
произтича от създадената съпружеска имуществена общност върху имота, с който е
извършено разпореждането, то безусловно е, че с решението по иска по чл.24,
ал.4 СК /чл.22, ал.3 СК отм./ се разрешава и въпроса дали имотът, с който
другият съпруг се е разпоредил, съставлява общо имущество или е негова лична
собственост.
Съдът счита, че е недопустимо с иска за делба да се
съединяват и искове за създаване на различни от законните дялове квоти между
страните в делбата, както и че е недопустимо в делбата да се разглеждат
конститутивни искове, при решаване на които се постига ново правно положение по
отношение размера на частите на съделителите /Решение № 155/10.07.2012 г. на
ВКС, второ гражданско отделение по гр.дело № 22 по описа за 2012 година,
постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК/.
Според чл.343 ГПК, който възпроизвежда текста на чл.
281 ГПК/отм./ в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход,
на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени документи, както и
искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. В тази
разпоредба са посочени исковете, които могат да бъдат съединени с иска за
допускане на съдебна делба на съсобственост. В по-голямата и основна част това
са установителни искове, чиято цел е установяване на действителните отношения
между страните – право на участие в делбеното производство, обекта на делба
като съсобствен предмет и частите на всеки съсобственик в предмета на делбата.
Съдебната практика е последователна по въпроса, че
съдебна делба може да се иска само на вещ, която е съсобствена при предявяване
на иска. В хипотеза на постановено решение по конститутивен иск, с което се
създава съсобственост – например с иск по чл.22, ал.3 СК /отм./, по чл.19,ал.3 ЗЗД, съсобствеността не съществува до влизане на решението в сила по този иск.
Именно с оглед на това искът за делба на съсобственост не може да се съедини с
иск за създаването й или за създаване на различни от законните дялове.
Съдът приема, че в производството по делба е
недопустимо съдът да се произнася по конститутивен иск с правно основание чл.24, ал.4 СК /чл.22, ал.3 СК отм./, поради което в тази част настоящото производство подлежи на
прекратяване.
Производството
следва да се прекрати и по отношение на иска с правно основание чл.34 ЗС,
доколкото
делба може да се иска само на вещ, която е съсобствена при предявяване на иска, каквито
твърдения липсват от страна на ищеца. Последният извежда правото си на
собственост единствено с
наведените
доводи, че не е участвал в разпоредителната сделка с общо имущество и счита същата
за относително недействителна, като оспорва извършеното без негово знание и съгласие разпореждане.
Ищецът би имал интерес от предявения иск за
делба, едва след успешно проведено производство по иск с правно основание чл.24, ал.4 СК /чл.22,
ал.3 СК отм./.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2128/2016г.
по описа на ВРС, поради недопустимост, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: