Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 07.03.2012 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и
дванадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при секретаря Е.П.,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ т.дело
№ 1629 по описа на ВОС за 2011 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по предявени в условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД от “Д.М.” ЕООД, със седалище
и адрес на управление *****, представлявано от управителя И. Г. – К. срещу
„Е.ОН – БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****** ******, за приемане за установено, че сума в размер на
26 078.94 лева, по споразумителн протокол N 03786/10.06.2010 г., не се
дължи от ищеца, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от
19 713.55 лева, като платена без правно основание, сумата от 1684.41 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 19 713.55
лева, за периода 30.08.2010 г. – 27.06.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на исковата молба до оконачателното
изплащане на сумата.
Ищецът излага в исковата си молба, че е потребител на
електрическа енергия, доставяна от ответното дружество, като е заплащал редовно
консумираната ел.енергия. Твърди, че през м.юли 2009 г. е получл дебити
известия за корекция на сметки за потребена ел.енергия, на стойност 41 483.83 лева и 639.73 лева.
Ищецът счита, че няма основания за корекции на фактурираните количества ел. енергия за периода 31.01.2009 г. – 07.07.2009 г., тъй
като реално не е консумирал посочените количества електроенергия и не дължи
сумите. Излага, че поради опасност от преустановяване на ел.захранването
е подписал споразумителн протокол N 03786/10.06.2010 г., в което
се е задължил да заплати разсрочено сумите по корекциите, като е извършил
частични плащания, на обща стойност 19 713.55 лева. Намира извършените
корекции на отчетената ел. енергия по първоначално
издадените фактури за необосновани и незаконосъобразни. Отправеното искане е да
се приеме за установено, че “Д.М.” ЕООД, не дължи на „Е.ОН България Продажби”
АД сумата от 26 078.94 лева, по споразумителн
протокол N
03786/10.06.2010 г., както и за осъждане на ответника да заплати сумата от
19 713.55 лева, като платена без правно основание, сумата от 1684.41 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 19 713.55
лева, за периода 30.08.2010 г. – 27.06.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на исковата молба до оконачателното
изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба ответното дружество сочи,
че ищецът е потребител на ел. енергия при извършената
проверка е констатирано отклонение в начина на свързане,
водещо до неизмерване на потребено
количество ел.енергия. Твърди, че при изчисляване на
допълнителната ел.енергия е извършена съпоставка
между периодите преди и след проверката.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, че страните са били в
договорни отношения за доставка на електрическа енергия при общи условия,
относно обект находящ се в гр.Варна, м–ст “Ален Мак”.
Видно от представения като
доказателство констативен протокол № 012662 от 07.07.2009 г., служители на
„Е.ОН България Мрежи” АД, са извършили проверка на електромер №35572273,
отчитащ потреблението на електроенергия от абонат №1573014, с титуляр “Д.М.”
ЕООД, за обект в гр.Варна, м-ст
“Ален Мак”, при която е констатирано, че е налице разместване на две от фазите,
което води до нарушаване на мерологичните
характеристики на електромера.
Протоколът от проверката е подписан
от свидетел при отсъствие на абоната.
От справки за корекция при неточно
отчитане по чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 08.07.2009 г. е видно, че е
извършена корекция на потребена електроенергия в
обекта на ищеца за периода 23.01.2009 г. – 30.06.2009 г. и 01.07.2009 г. –
07.07.2009 г., като е начислена допълнителна електроенергия, за която са
издадени дебитни известия NN
**********/14.07.2009 г и
**********/14.07.2009 г. към фактура N
**********/06.07.2009 г., съответно на стойност 41 483.83 лева и 639.73
лева.
Със споразумителен протокол N 03786/10.06.2010 г.,
страните са уговорили сроковете за плащане на сумите по извършените корекции.
От заключението по ССЕ, кредитирано
като обективно и компетентно дадено се установява, че съобразно възприетата
методика, математически вярно е изчислена дължимата и претендирана
по корекцията на сметка сума. От заключението се установява още, че към датата
на подаване на исковата молба, ищецът е заплатил част от сумата по корекциите,
в размер на 26 258.05 лева.
От заключението по СТЕ, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че в протокола за извършената
проверка, не е отбелязано извършване на контролно замерване с еталонен уред,
поради което не е налице точен измерител на грешката, както и че в периода от
датата на монтажа на електромера до датата на проверката, не е извършвана
междинна проверка.
Фактическият състав на предявения
отрицателен установителен иск се свързва с доказване от ищеца на наличие на
облигационна връзка с ответника, по силата на която абоната потребява
електрическа енергия. В тежест на ответника - доставчик, в условията на пълно и
главно доказване е да установи основанието и размера на вземането си -
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната
съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и дължимостта на сумата.
В процесния
случай не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ, че имотът, в който е монтиран процесния
електромер, е част от електропреносната мрежа, както и че с ответника са в
договорни отношения за доставка на електрическа енергия.
Протокол № 012662 от 07.07.2009 г.,
представлява частен документ, доколкото не съдържа изявление на субект, на
който орган на власт е предоставил удостоверителна функция. Липсват каквито и
да било данни, на лицата извършили проверката, да е делегирана съответна
удостоверителна компетентност. За да са налице основания за корекция,
констативният протокол следва да е бил подписан от адресата си /титуляра на абонатния номер/ или от упълномощен
представител (чл. 61 ОУ ДПЕЕЕМ). Смисълът е по този начин фактическите
констатации и резултатите от проверката да се доведат до знанието на
потребителя и именно при наличието на такова, той да удостовери с подписа си
неизгодния за себе си факт – разминаването между потребената
и отчетената ел. енергия. Само по изключение
протоколът може да бъде подписан от трето лице, което следва да е
незаинтересовано и впоследствие това трето лице да бъде разпитано като свидетел
по делото, за да потвърди истинността на отразените в протокола обстоятелства
(чл. 61, ал.2 ОУ ДПЕЕЕМ). В този случай обаче, протоколът следва да бъде ценен
от съда само в контекста на останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал, тъй като не се ползва с материална доказателствениа
сила.
В процесният
случай, протоколът не е подписан от представител на абоната, поради което съдът
приема, че същият
не е изготвен съобразно предвиденото в ОУ ДПЕЕЕМ.
Дори при осъществена по реда на ОУ
ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността да
бъде едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може да
породи правни последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя
характер, разпоредбата на чл. 38 от Общите условия предвижда ред за
санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение
на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната.
Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие
единствено на законодателя. Нито в ЗЕ, нито в Наредба
№6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена
възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената
електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не е
уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. Ето защо въвеждането на
обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с
пределите на договорната автономия по чл.9 ЗЗД, а именно – императивните
правила на закона. Още повече, че клаузите са инкорпорирани в ОУ, които не се
договарят между страните, а стават част от съдържанието на съглашението
автоматично. Обсъжданите правила на ОУ ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на
чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в
границите, посочени в чл. 82 ЗЗД. Поради изложеното и на осн.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, клаузите на ОУ ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна
процедура се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. (Решение
№79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №582/2010г. и Решение №189/11.04.2011г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №39/2010г. вр. ТР №1/2010г. ОСТК ВКС).
В случаите, когато са отчетени
отклонения в показателите на консумираната енергия, резултат от външно
въздействие върху СТИ, доставчикът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване неправомерната манипулация от абоната, момента на
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване. Единствено в
този случай, процедурата по ОУ ДПЕЕЕМ би придобила характера на механизъм за
изчисляване размера и периода на вземане, произтичащо от виновно поведение на
абоната и не би противоречала на закона.
По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установи точната дата на осъществяване на
вероятната външна намеса върху СТИ, нито авторството на на
твърдяното вмешателство върху измервателния уред. По тези съображения съдът
намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и
законосъобразност на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед
на което се явява недоказано от ответната по иска страна - „Е.ОН БЪЛГАРИЯ
ПРОДАЖБИ” АД, че процесната сума му се следва. Поради
това искът за установяване недължимостта й е
основателен и следва да бъде уважен.
След като за ищеца, не е възникнало
задължение за заплащане на стойността на корекцията, то платената от него сума,
предмет на предявения иск в размер на 19 713.55 лева е без основание за
извършеното плащане, поради което следва да бъде върната обратно.
Съобразно паричния характер на
задължението и направеното искане, на осн. чл. 214,
ал.2 от ГПК, ответникът следва да заплати главницата ведно със законната лихва
от завеждане на иска 27.06.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Макар и получена без основание, то
предвид липсата на определен ден за връщането й, за изпадане на длъжника в
забава, с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД е необходимо, той да бъде
поканен от кредитора. Тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, че преди
датата на подаване на исковата молба е поканил ответното дружество да му върне
платената без основание сума, съдът намира предявения иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1684.41 лева, претендирана
като обезщетение за забавено плащане, за периода 30.08.2010 г. – 27.06.2011 г.,
за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство
сторени от ищеца, съобразно уважената част от исковете. Представен е списък на
разноските, според който ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 2500 лева, по иска с правно основание 124, ал.1 от ГПК и 2300 лева, по иска
с правно основание чл.55 от ЗЗД, за което са представени разписки за получаване
на сумата от страна на упълномощения адвокат. Размерът по съображение за
прекомерност е възразен от ответника. Съдът като
съобрази чл.7, ал.1, т.3 от вр. пар.2 от ПР на
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че за защитата по
иска по иска с правно основание 124, ал.1 от ГПК, минималното възнаграждение е
в размер на 971.58 лева, т.е. трикратния размер, под който не може да бъде
намалявано поради прекомерност е 2914.74 лева, а за защитата по иска по иска с
правно основание 55, ал.1 от ЗЗД, минималното възнаграждение е в размер на
844.27 лева, т.е. трикратния размер, под който не може да бъде намалявано
поради прекомерност е 2532.81 лева, поради което съдът намира, че не е налице
основание за намаляване на възнаграждението по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от горното, съдът намира, че в полза на ищеца след да бъдат присъдани направените разноски, съразмерно уважената част
от иска, в размер на 6610.91 лева.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника, следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете, в размер на 75.92 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че “Д.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителя И.Г. - Капаноглу не дължи на „Е.ОН – БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, сумата от 26 078.94 лева, по споразумителен протокол N 03786/10.06.2010 г., подписан във връзка с извършена корекция на
потребена електроенергия в обект на “Д.М.” ЕООД, за периода 23.01.2009 г. – 30.06.2009
г. и 01.07.2009 г. – 07.07.2009 г., за която са издадени дебитни известия NN **********/14.07.2009 г и **********/14.07.2009 г. към фактура N **********/06.07.2009 г., на
осн чл. 124 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******РК ****** ДА
ЗАПЛАТИ на “Д.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителя И.Г., сумата от 19 713.55 (деветнадесет хиляди, седемстотин и тринадесет лева и 55
ст.), като платена без правно основание, на осн.
чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.06.2011 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата
от 6610.91
(шест хиляди, шестстотин и десет лева и 91 ст.), представляваща направените
по делото разноски и адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Д.М.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от управителя И.Г. ДА ЗАПЛАТИ на
„Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
************, сумата от 75.92
(седемдесет и пет лева и 92 ст.), представляваща направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: