Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Провадия, първи състав в открито заседание на
четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
При секретаря И.В. като разгледа докладваното
от съдията НАХД № 46 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.П.Б., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 19-0324-000584/28.10.2019 г. на Началника на група
ОД МВР – ****, РУ-Провадия, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично.
Въззиваемата страна е изразила становище за отхвърляне на
жалбата.
Провадийският районен съд след като прецени събраните по
реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК доказателства приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седем дневен срок.
Жалбоподателят В.П.Б. е правоспособен водач на МПС.
Наказателното постановление е издадено затова, че на 01.08.2019г. в 10,58 часа
в Община Ветрино на автомагистрала А-2 при км.373.800 в посока гр.****,
въззивника управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№***, като
поради движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокър асфалт и дъжд/,
загубил контрол над автомобила, поднесъл се и се завъртял вследствие на което
се блъснал в МПС с рег.№***, вследствие на което настъпило ПТП с пострадал.
В резултат на констатираното нарушение на въззивника е
съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков № 77903 от
01.08.2019 г. Същият бил връчен на въззивника, който заявил, че има възражения.
Такива не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт на 28.10.2019 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление с 19-0324-000584/28.10.2019 г. на
Началника на група ОД МВР – ****, РУ-Провадия, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Описаната фактическа обстановка не се доказва от
събраните по делото доказателства – гласни и писмени, които обсъдени поотделно
и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началник група РУ Провадия при ОД
на МВР-****, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на Вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице,
съгласно същата заповед.
Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на
атакуваното НП по отношение на вменено на жалбоподателя нарушение. В АУАН и
издаденото въз основа на него НП не са посочени всички реквизити, изискуеми от
разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН по отношение на
нарушението. Според съда, касае се за непълнота в описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Твърде общо е посочено, че нарушението
се е изразило в управление на МПС с несъобразена скорост, без обаче да се сочи
конкретно, с кои фактори на пътната обстановка не е съобразена тази скорост.
Последното е от изключително значение за реализиране правото на защита на
жалбоподателя, още повече, че разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, визира няколко
обстоятелства, с които следва да е съобразена скоростта на движение на
автомобила. В АУАН такова посочване, с кое точно обстоятелство от изброените
в чл. 20, ал.2 от ЗДвП, не се е съобразил
жалбоподателя липсва. Последното процесуално нарушение е пренесено и в НП, като
от обстоятелствената му част не става ясно, с какво точно не се е съобразил при
избора на скоростта на движение жалбоподателя, което както вече бе отбелязано е
съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на НП на самостоятелно
основание.
Въпреки наличието на формални основания съдът изложи
съжденията си по съществото на спора. От проведеното в съдебното производство
доказване, посредством разпита на свидетеля по акта, и свидетеля М.Р.В./
спътница на въззивника/ административнонаказващия орган върху когото лежи и
доказателствената тежест в процеса, не съумя по категоричен и несъмнен начин да
докаже извършването на административно нарушение от жалбоподателя.
Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от
доказателствена основа извод, че единствено несъобразената скорост е причина за
настъпилото ПТП. Законосъобразното налагане на административно наказание за
неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2
от ЗДвП, задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на факта,
че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на скоростта на
движението не се е съобразил с релефа на местността и състоянието на пътя.
Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи възможността на
водача да спре пред всяко предвидимо
препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на
задължението да управлява ППС със скорост, която му позволява да спре пред
всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна
обстановка.
Видно от показанията на св.О.О. и св.М. В., действително
времето е било лошо, като е валял силен дъжд. Василева два ясно описание на
случилото се, а именно, че при лоши условия за движение поради силен дъжд,
автомобила на въззивника е намалил скоростта и е направил опит да се пристрои в
дясната лента за движени, като в този момент е бил ударен от автомобил движещ
се зад него. В подкрепа на тези нейни думи са и представените по делото
фотоснимки показмващи щетите по двата автомобила.
Св.О. не е бил свидетел на инцидента, а е добил представа
за случилото се на по-късен етап, след пристигането му на местопроизшествието.
Поради изложеното, съдът намира, че издаденото НП е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП („Който поради движение със несъобразена скорост ...
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление“) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
(„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“), изразяващо се в това, че не е съобразил
скоростта си на движение с пътните условия, характера и интензивността на
движение, губи контрол на автомобила, поднася се и се блъска в предпазна мантинела,
реализирайки ПТП (пътнотранспортно произшествие) с материални щети по
автомобила.
Според състава на съда е допуснато нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП при
описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсва
каквато и да е конкретизация на това в какво точно се е изразила
„несъобразената скорост“ на жалбоподателя.
Според състава на съда не се доказва по несъмнен начин
причината жалбоподателя да изгуби контрол над автомобила – дали това се е
дължало на несъобразена скорост или поради причини, които не могат да се вменят
във вина на въззивника, каквито данни се изложиха по делото.
Несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана
и не може да се определя субективно единствено съобразно настъпилото ПТП. В
процесния случай наказващият орган не е установил по безспорен и несъмнен
начин, с допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с
несъобразена с конкретните условия скорост и именно в резултат на това негово
виновно поведение е настъпило и ПТП.
Наказващият орган е следвало конкретно да опише
обстоятелствата, при които нарушението е извършено и да изпълни по този начин
задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид обсъдени по-горе нарушения на процесуалния закон
представляващи ограничаване на правото на защита на жалбоподателя водят до
неотстраним порок, поради и което настоящата съдебна инстанция счита, че следва
да се отмени атакуваното НП.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0324-000584/28.10.2019
г. на Началника на група ОД МВР – ****, РУ-Провадия, с което на В.П.Б., ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – ****,
РУ-Провадия ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Провадия сумата от 3,63 /три лева и
шестдесет и три стотинки/лева пътни разноски по делото за явяването на
актосъставителя в съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд **** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:_________________