Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005 27.08.2020
г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
в присъствието на
секретаря СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА
и прокурора ДАНАИЛА
СТАНКОВА
като разгледа
докладваното от член-съдията Семкова ВНОХД №992 по описа на ПдОС
за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда
№234/26.09.2019 г. по НОХД №47/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV н.с.:
- подсъдимите Р.К.А., Е.М.А. и А.Р.Д. са
признати за ВИНОВНИ в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, като
първите двама на осн. чл.78А, ал.1 НК са ОСВОБОДЕНИ
от наказателна отговорност и на всеки от тях е НАЛОЖЕНО административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, а подс.Д. на осн. чл.54 НК е ОСЪДЕН на ПРОБАЦИЯ, включваща
задължителните пробационни мерки за срок от ЕДНА
ГОДИНА, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез
огласяване на присъдата в районната администрация по местоживеенето му. И
тримата подсъдими са признати за НЕВИННИ в това престъплението да са извършили
в съучастие като съизвършител и с подсъдимите М.Р.А.
и Р.Р.А., поради което и на осн.
чл.304 НПК всеки от тях е ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение;
- подсъдимите М.Р.А.
и Р.Р.А. са признати за НЕВИННИ в това да са извършил
престъпление по 325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, поради което и на осн.
чл.304 НПК са ОПРАВДАНИ по повдигнатото им в този смисъл обвинение;
- всеки от
подсъдимите Р.К.А., Е.М.А. и А.Р.Д. е ОСЪДЕН да заплати на гражданския ищец
И.С.З. сумата от по 500 лева - обезщетение за причинени на последния
неимуществени вреди и сумата от по 137,80 лева - обезщетение за имуществени
вреди, всички резултат на престъплението по 325, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 07.09.2018 г. до окончателното им изплащане, като
за разликата над 500 лева до пълния претендиран
размер от 1000 лева предявените срещу всеки от тях граждански искове за
неимуществени вреди са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни;
- предявените
граждански искове от И.С.З. срещу подсъдимите М.Р.А. и Р.Р.А.
за сумата от по 1000 лева- обезщетение
за неимуществени вреди, както и за сумата от по 137,80 лева - обезщетение за
имуществени вреди в резултат на престъплението по 325, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, са ОТХВЪРЛЕНИ като
неоснователни;
- на осн. чл.189, ал.3 НПК всеки от подсъдимите Р.К.А., Е.М.А. и
А.Р.Д. е ОСЪДЕН да заплати направените разноски по делото, както следва: по 100
лева в полза на И.С.З., по 34 лева в полза на Районен съд-Пловдив, по 51,50
лева в полза на ОДМВР-Пловдив, по 80 лева в полза на Районен съд-Пловдив -
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове;
Против съдебния акт е
подаден протест от прокурор при РП-Пловдив с искане за отмяна в оправдателната
му част и осъждане на всеки от подсъдимите М.Р.А. и Р.Р.А.
по повдигнатите им обвинения, съотв. подсъдимите Р.А.,
Е.А. и А.Д. да бъдат признати за виновни и осъдени за престъплението по чл.325,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 НК, извършено в съучастие с М.Р.А. и Р.Р.А.,
както и на подс.А.Д. да бъде наложено за извършеното
посегателство наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер над минималния предвиден в
закона такъв.
Недоволни от
присъдата са останали и тримата осъдени подсъдими, поради което защитниците на
всеки от тях е обжалвал същата с искане всеки от подсъдимите А.Д., Р.А. и Е.А.
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и
отхвърлени уважените срещу всеки от тях граждански искове. Адв.М.К.
представя допълнително изложение в подкрепа на депозираната по-рано въззивна жалба
Представителят на
Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание поддържа протеста, а въззивните жалби счита за неоснователни.
Адв.С.И. като повереник на гражданския ищец и частен обвинител И.З.
поддържа становището на прокурора и моли жалбите на подсъдимите да не бъдат
уважавани.
В съдебно заседание
подсъдимите не се явяват.
Адв.И.С. като защитник
на подс.Е.А. поддържа въззивната
жалба, а протестът моли да не бъде уважаван.
Адв.М.К. като защитник
на подс.Р.А. и подс.М.А.
счита протеста за неоснователен, а подадената от него жалба – за основателна.
Адв.А.Р. като защитник
на подс.А.Д. изразява становище за неоснователност на
протеста, а депозираната от нея жалба моли да бъде уважена.
Адв.И.И. като защитник на подс.Р.А.
моли постановеният първоинстанционен съдебен акт да
бъде потвърден.
Пловдивският окръжен
съд като въззивна инстанция, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност, както и с наведените в протеста и въззивните
жалби и допълненията им оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната
присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:
Подс. Р.А. е роден на ***
***, живущ в същото населено място, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.
Подс. М.А. е роден на *** г. в гр.***,
живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан, работещ, ЕГН **********.
Подс. Е.А. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работещ, ЕГН **********.
Подс. А.Д. е роден на *** ***, живущ в същото
населено място, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работещ, ЕГН **********.
Подс. Р.А. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.
На 07.09.2018 г. около 14.30 -15.00 часа свид.И.З. и свид.Ч.К. пътували
със семейния автомобил на свид.З. „Фолксваген Пасат“
с рег.№ *** към сградата на печатница „***“
в ***. Целта им била да вземат оттам пропуски във връзка с
провеждащото се по това време в гр.Пловдив Световно първенство по гребане. След
като приключили работата си в печатницата, двамата свидетели се качили на
описания лек автомобил и потеглили обратно. Отново колата управлявал свид.З., а свид.К. заемал дясната
предна седалка. На ул.“Георги Трингов“ към бул.“Северен“ в посока бул.“Брезовско шосе“ свид.З. извършил
маневра „ляв завой“. В същото това време участъкът на бул.“Северен“ от
ул.“Георги Трингов“ /магазин „Кауфланд“/ до бул.“Брезовско
шосе“ бил в ремонт. На мястото работели подс.Р.А., подс.Е.А., подс.А.Д. и подс.Р.А.. И четиримата били работници към „***“ ЕООД
гр.Сливен, явяващо се подизпълнител на фирма „***“, а тя от своя страна била
изпълнител на ремонтните дейности на обекта. Заради ремонта по улицата било
организирано еднопосочно движение, но знакът за него не бил забелязан от свид.З., поради което той навлязъл с автомобила си в
забранената посока.
В същия момент подс. М.А. - син на подс.Р.А., управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с
рег.№***, движейки се по бул.“Брезовско шосе“ в
посока север към кръстовището с бул.“Северен“. Той се престроил в пътната лента
на булеварда, за да направи ляв завой по бул.“Северен“, но тогава двете МПС-та
се срещнали и спрели едно срещу друго. Подс.М.А. се
развикал на свид.З., че е в забранена за него улица и
го попитал не е ли видял знака. Последният пък му отвърнал, че не е имало
никакъв знак, тъй като той определено не бил видял такъв. Между двамата били
разменени и други реплики на висок глас. Все пак свид.З.
върнал автомобила си на заден ход, тъй като нямал друга алтернатива и спрял
същия в кръстовището, от което бил тръгнал. Там свид.З.
и свид.К. видели знак, забраняващ движението в
посоката, от която те идвали, като същият бил подвижен - поставен на преместваемо съоръжение. Там отново разменили реплики по
повод знака с подс. М.А., което било възприето от
останалите подсъдими Р.А., А.Д., Е.А. и Р.А., които
се затичали към колата на пострадалия З.. Първите трима застанали до отворения преден
ляв прозорец на шофьорското място и се пресегнали един подир друг с намерението
да нанесат побой на свид.З.. Те успели да го ударят,
а той, макар че се отдръпнал назад в колата, все пак не успял да избегне
ударите. В този момент към тях се присъединил и подс.М.А.,
който понечил да спре саморазправата. В същото време
от колата излезли свид.З. и свид.
К.. Подсъдимите наобиколили първия, а свид.К. се
опитал да препречи достъпа им до спътника си. Въпреки това от подсъдимите А.Д.,
Р.А. и Е.А. били нанесени удари по тялото и главата на пострадалия. Подс.М.А. опитал да прекрати действията им, но въпреки това
подс.Р.А. и подс.А.Д. започнали и да ритат автомобила на свид.З.. В резултат на това увредили предната лява врата и
предния ляв калник чрез изкривяването им. Също така, вследствие нанесените
върху автомобила на свид.З. ритници, бил повреден и
механизмът за повдигане и спускане на предното странично стъкло на шофьорската
врата. В резултат на ударите била повредена верижката на часовника, носен от
пострадалия „Sports Coliseum“, както и били счупени
слънчевите му очила марка „Snipes“. Подсъдимите Р.А., Е.А. и А.Д. отправяли на висок
глас обидни думи и реплики. Малко след това петимата подсъдими се отдалечили, с
което конфликтът приключил.
Непосредствено след
случилото се свид.З. и свид.К.
отишли в Трето РУП-Пловдив, където подали сигнал за инцидента. На място бил
изпратен автопатрул, който взел със себе си и
пострадалия З.. По негови указания били задържани четирима от подсъдимите, без подс.Р.А., който сам се явил в Районното управление.
Съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза, на И.З. са били причинени следните
травматични увреждания: контузии на главата с оток, кръвонасядания
и охлузване, отчупване на част от коронката на шести горен ляв зъб, кръвонасядания на гърдите, поясната
област и дясната ръка, които са му причинили разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от експертното становище по стоково-оценъчната експертиза, стойността
на унищожените и повредени вещи на свид.З. е както
следва : слънчеви очила марка „Snipes“ на стойност
203 лева; часовник марка „Sports Coliseum“ на
стойност 193 лева и щети върху автомобила – 293 лева.
И двете заключения
аргументирано са възприети изцяло като обективно и компетентно изготвени.
Изложената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
за безспорно и категорично установена от събраните по делото:
I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: протокол за оглед и фотоалбум към същия, заповеди за задържане по реда на
ЗМВР на подсъдимите, справки съдимост за съдимост, характеристични справки и
медицинска документация на пострадалия З.;
II заключения по
съдебно-медицинска и стоково-оценъчна експертизи, относно последното от които
правилно е изтъкнато, че е взета
стойността на увредените вещи към момента на повреждането им, поради което и насъстоятелно е възражението на адв.К., направено в този
смисъл; първоинстанционният
съд е изложил подробни доводи, поради които е възприел експертното становище по
стоково-оценъчната експертиза касателно цените, по
които са определени повредените вещи и повредата на часовника на пострадалия,
като същите напълно се споделят от въззива;
III гласни доказателствени средства – частично от
обясненията на подсъдимите касателно присъствието им
на инкриминираните дата и място, както и от показанията на свидетелите З. / с
изключение на частта, че е бит от всички подсъдими/, Т., К., Н., както и К., А. и Р., като относно
констатираните противоречия в
показанията на последните трима е кредитирано заявеното от тях в хода на
разследването, приобщено по надлежния ред. Указаните показания като обективни,
логични, последователни и хармониращи помежду си, както и намиращи опора в
писмените доказателствени материали по делото съвсем
правилно са кредитирани. Същите са детайлно анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, като прецизно е аргументирано защо едни от тях са кредитирани, а
други не, което неоснователно се оспорва от защитата.
След като
е подложил на изключително подробен анализ събраните по делото доказателствени източници, напълно обосновано
първостепенният съд е счел за безспорно установен фактът, че на
инкриминираните дата и място е възникнал спор между подс.М.А.
и свид.З. заради придвижването на последния с
управлявания лек автомобил по улица с еднопосочно движение, сигнализирано с
нарочен подвижен знак, който не бил забелязан от пострадалия. Въпреки връщането
си назад и установяване на въпросния знак, между указания подсъдим и частния
обвинител продължила размяната на реплики. Тази словесна разпра била и
причината, поради която бащата на подс.М.А. – подс.Р.А. заедно с останалите трима подсъдими се затичали и
спрели до колата на свид.З.. Без обаче да разбират за
какво се води спорът и неговата сериозност подс.Р.А.,
подс.Е.А. и подс.А.Д.
решили да се намесят, като започнали да нанасят удари през отворения прозорец
на шофьорската врата спрямо свид.З.. Опитите на
последния да ги избегне, отдръпвайки се назад, били неуспешни. Въпреки намесата
си, подс.М.А. не успял да спре колегите си -
работници на обекта. Това мотивирало частния обвинител и спътника му да слязат
от автомобила, но и извън него тримата указани подсъдими нанесли удари по
главата и тялото на първия, като Р.А. и А.Д. продължили с противоправното
си поведение, ритайки МПС-то на свид.З.. В резултат
на това увредили предната му лява врата и преден ляв калник чрез изкривяването
им, като същевременно бил повреден и механизмът за повдигане и спускане на
предното странично стъкло на шофьорската врата. С нанесените удари била
увредена също така верижката на носения от пострадалия часовник и счупени
слънчевите му очила.
Действително
единствено свид.З. и свид.К.,
доколкото единият се явява пострадал, а другият - негов спътник в управляваното
МПС, са лицата имащи преки впечатления от поведението на подсъдимите на
инкриминираната дата. Последните от своя страна, упражнявайки активно правото
си на защита, застъпват тезата за липса на реализирано от тяхна страна противоправно поведение.
Такова възражение се прави и от защитниците им, но то е несъстоятелно,
защото показанията на горните двама свидетели следва да бъдат ценени /с
изключение на указаната част от тези на свид.З./,
макар да изхождат от увреденото в случая лице, респ. негов близък приятел,
доколкото въпреки че са налични
незначителни несъответствия между тях, то същите като цяло си
хармонират. Обективността им не следва да бъде поставена под съмнение, тъй като
липсват причини за това, защото и намират опора в останалата част от доказателствената маса, касателно
която липсват въобще основания да бъде дискредитирана. На първо място,
непосредствено след случилото се на инкриминираното място и именно поради това
частният обвинител и приятелят му са подали сигнал в Трето РУП-Пловдив,
съобщавайки за нанесения на първия побой и уврежданията на имуществото му.
Служителите при същото свид.Т. и свид.Н.
са били отведени на място за установяване на причастните към инцидента лица,
четирима от които са отведени в управлението за изясняване на случая, а подс.Р.А. сам се явил в последното. Във връзка с накърнения
му телесен интегритет, пострадалият е бил прегледан още същия ден, за което е
изготвена медицинска документация /л.110-112 ДПво/, а
на 10.09.2018 г. - и от съдебен лекар, издал
СМУ, в което са констатирани установените по него увреждания. Ето защо
напълно правилен е изводът на първостепенния съд, че са били налични обективни
данни за претърпяно от гражданския ищец увреждане в следствие на упражнено
спрямо личността му насилие, поради което и несъстоятелно е възражението на
адв.Р., изтъкнато в тази насока. Факт е, че прегледът на 10.09.2018 г. е
извършен от съдебен лекар, за разлика от този на 07.09.2018 г., като
същевременно е изяснено, че част от нанесените увреждания не са били видими
веднага след случилото се, поради което възражението на адв.Р. и адв.К. за
несъответствие в приложената по делото медицинска документация се явяват
необосновани.
Явно е,
че огледът на автомобила не е направен веднага след инцидента, а едва в 18.00
часа, както е отбелязано в протокола. До този момент същият е бил ползван за
отиване до Трето РУП-Пловдив и подаване на сигнал и връщане на свид.З. заедно с полицейските служители на инкриминираното
място. Следователно невъзможността да се отвори и затвори прозорецът на предна
лява врата е констатирана в един по-късен момент и сама по себе си не
опровергава извода за нанесени удари на пострадалия именно през отворен
прозорец на шофьорската врата, както възразява адв.Р.. Реализираният оглед на
лекия автомобил и изготвеният за същия протокол подкрепят заявеното от свид.З. касателно нанесени удари
по МПС-то му на инкриминираните дата и място. Изцяло коректен е и извършеният
анализ на въпросния протокол и фотоалбума към същия относно счупеното огледало
на колата. Следователно съвсем правилно е становището, че е било реализирано противоправно поведение спрямо свид.З.
и автомобила му от лица, трудовоангажирани с ремонтна
дейност на инкриминираното място, свеждащо се до нарушаване на телесния му интегритет
и увреждане на имуществото му. Поради това и законосъобразно на показанията на свид.З. и свид.К. вяра следва да
бъде дадена, доколкото липсват опровергаващи ги доказателствени
източници относно факта на реализираното престъпно посегателство. Действително
между същите налични се оказват и несъответствия, но те сами по себе си са
минимални и не водят до становище, че деяние не е било въобще осъществено, а
касаят единствено участващите в него лица.
Експертът
– медик при проведения му разпит е заявил,
че едва няколко часа след нанесените му удари пострадалият е започнал да
изпитва силна болка със значителен интензитет, като веднага след ударите не е
имало причина да не може да управлява автомобила си. Ето защо неоснователно е
изтъкнатото в този смисъл възражение от страна на адв.Р..
Несъмнено
е установено, че подс.М.А. е влязъл първоначално в
словесна разпра с пострадалия заради навлизане на последния в забранен за
движение пътен участък, но той самият не само че не е осъществил хулиганско
поведение, накърнавящо телесния интегритет на свид.З. и увреждащо имуществото му, но дори се е опитвал да
възспре останалите от противоправното
им поведение спрямо гражданския ищец, поради което възражението в протеста в
тази насока е несъстоятелно. Именно
словесния конфликт между двамата обаче се оказал достатъчен мотив подсъдимите
Р.А., Е.А. и А.Д. да се насочат към
управлявания от частния обвинител лек
автомобил и да започнат да нанасят на последния удари с ръце през отворения
прозорец на шофьорската врата, да
продължат да ги нанасят и след излизането му от МПС-то, а подс.Р.А.
и подс.А.Д. да ритат и автомобила му. Не е участник в
това деяние и подс.Р.А., макар и сочен от пострадалия
като лице участвало в инцидента, защото, както коректно е изтъкнала контролираната
инстанция, този подсъдим е показвал на пострадалия знака, забраняващ
навлизането в улицата. Следователно и така изложеното в протеста възражение е
необосновано. Ето защо, анализирайки показанията на свид.З.
и свид.К., от една страна, както и обясненията на
петимата подсъдими, от друга, поотделно и в тяхната съвкупност, закономерно долустепенният съд е преценил, че участие в инкриминираното
деяние са имали единствено подсъдимите Р.А., Е.А. и А.Д..
Вярна е
констатацията, че показанията на останалите разпитани свидетели не внасят
детайли относно случилото се, доколкото
едни от тях като работници на същия обект
/А., К. и Р./ единствено са забелязали наличието на конфликт, но нямат
конкретни и преки впечатления от същия, а останалите /Т. и Н./ свидетелстват за
подадения сигнал в Трето РУП-Пловдив от пострадалия и от свид.К.
и констатираното при отиването им на място. Същевременно показанията на двамата
полицейски служители, ведно с отбелязания по-горе доказателствен
материал, са явяват основание за кредитирани показанията на свид.З.
/без указаната по-горе част/ и свид.К. и
отстраняване на всякакви съмненията
относно обективността им.
Правилно
е счетена за неоснователна претенцията на защитата нанесените на пострадалия
телесни увреждания да предхождат инкриминираното деяние, доколкото макар и СМУ
да е било издадено едва на 10.09.2018 г,. то още на 07.09.2018 г. на З. е извършен преглед и образно-диагностично
изследване, за което е изготвена и медицинската документация, намиращи се в
кориците на досъдебното производство.
Въз основа на
изложената фактология, приета за установена след
цялостен и аргументиран анализ на доказателствената
съвкупност, обоснован е изводът на контролираната инстанция, че осъщественото
от подсъдимите Р.А., Е.А. и А.Д. деяние е съставомерно
по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 НК, след като по несъмнен начин се
установява, че на
07.09.2018 г. в гр. Пловдив в съучастие като съизвършители
са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
Безспорно подсъдимите
са осъществили обективните признаци на
състава на престъплението, тъй като на инкриминираните дата и място всички те
са нанесли удари спрямо свид.И.З., а Р.А. И А.Д. и
спрямо управляваното от същия МПС. Доколкото всеки от тях лично със собственото
си деяние обективно е допринесъл за отрицателното засягане на правнозащитения обект, то несъмнено е налично
съучастническо поведение и следователно е несъстоятелно възражението в тази
насока на адв.Р., включително и относно механизма на нанасяне на ударите. Така
извършените действия са несъмнено хулигански, доколкото са абсолютно
непристойни, в разрез и очевидно противоречат на установения в обществото и
възприет морал и порядък. Демонстрирайки грубо неуважение към обществото,
тримата са противопоставили себе си на
установените порядки за поведение и по този начин са демонстрирали желанието си
да не се съобразяват с тях и то на общодостъпно място – строителен обект, в
ремонтна на който са били ангажирани редица други лица. Не се констатира самият пострадал да е
провокирал именно такова поведение от тяхна страна. Липсва каквато и да е
адекватна причината за същото, защото не
може да бъде определена като такава нито навлизането му в еднопосочна улица,
нито словесната разправия с подс.М.А., поради което и
несъстоятелно се явява възражението на адв.К. изтъкнато в този смисъл. Да, за
ескалация на конфликта е спомогнал и свид.З., упорито
настоявайки да премине през еднопосочния пътен участък, и в този смисъл
поведението му се явява причина за словесен сблъсък с подс.М. А., но както бе посочено, само по себе си то
не е такова, че като резонно да бъде определено това на признатите за виновни
подсъдими, с оглед на което и неоснователна се явява изтъкнатата в този смисъл
претенция от адв.К. С реализираното
хулиганско поведение и тримата подсъдими са демонстрирали негативната си оценка спрямо
личността и имуществото на пострадалия, като са я обективирали
именно с такава цел. Нанесените удари по него и имуществото му съставляват в
своята съвкупност дадена от подсъдимите личностна оценка, с която са
преследвали да въздействат негативно, като унизят свид.З..
Настъпил е и съставомерният резултат от осъщественото от тези трима
подсъдими престъпно посегателство. С това си поведение те грубо са нарушили
установения порядък за поведение, като
действията им са предизвикали и силно възмущение у околните- свид.З. и свид.К., като демонстративно и грубо незачитане на
обществения ред.
От субективна страна подсъдимите са реализирали
престъплението при общност на умисъла за същото и за съучастие. Пряк е този
умисъл като форма на вина с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици. Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно
мотивът им да покажат явното си неуважение към обществото. С хулиганските си
действия са заявили, че не се считат обвързани от съществуващите норми на
поведение, отнасят се към тях с явно пренебрежение и демонстрират незачитане на
цялостно установения обществен ред.
Предвид изложените съображения
въззивната инстанция счете, че напълно
законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че подс. Р.А., Е.А. и А.Д. са осъществили съставомерно деяние с правна квалификация чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК,
поради което ги е признал за виновни в извършването му.
Законосъобразна и
аргументирана се явява констатацията на контролираната инстанция за липса на
съучастническо поведение в гореуказаното деяние от страна на подс.М.А. и подс.Р.А.. Вербалната
разпра между първия и пострадалия заради навлизане на последния в еднопосочната
улица, от една страна, както и посочване на подвижния забранителен знак от страна на подс.Р.А., от друга, обосновава извод, че нито един от тях
не е участвал в реализираното спрямо свид.И.З.
деяние. Присъствието им на мястото на инцидента и описаното тяхно поведение не
сочат на съучастничество в разследваното престъпление, поради което правилно подс.М.А. и подс. Р.А. са
признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по
чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 НК. Оневиняването им резонно е довело до признаване и на останалите трима
подсъдими за невинни и оправдаването им в това да са реализирали престъпното
посегателство в съучастие като съизвършители и с
подсъдимите М.А. и Р.А.. Изложеното обосновава и неоснователност на протеста в
тази му част.
След като е признал
подсъдимите Р.А. и Е.А. за виновни, първостепенният съд коректно е преценил, че
налични в конкретния случай са предпоставките за освобождаването на всеки от
тях от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн.чл.78А, ал.1 НК. Причинените с престъплението
имуществени вреди са несъставомерни, поради което
наличието им не се явява пречка за прилагане института на чл.78А, ал.1 НК. При
определяне размера на административното наказание правилно са ценени като
смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото
им съдебно минало (доколкото същите не са въобще осъждани /А. е
реабилитиран/ , а за приложението на чл.78А НК се изисква липса на осъждане
единствено за престъпление от общ характер),
добър семеен и социален статус, както и изминалият период от извършване
на деянието. В противовес на така отчетените смекчаващи отговорността
обстоятелства, като отегчаващо следва да се приеме високият интензитет на обществена
опасност на осъществената хулиганската проява предвид мястото, времето,
продължителността и насочеността на същата, както и упоритостта при
реализирането й.
Съобразявайки се с
така очертаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, напълно
обосновано контролираната инстанция, след като е освободила и двамата подсъдими
от наказателна отговорност, е наложила на всеки от тях административно
наказание ГЛОБА в минимален размер от 1 000 лева.
Предходно осъждане и
липса на настъпила за същото реабилитация се явяват пречка и спрямо подс.А.Д. да се
приложи институтът, регламентиран в нормата на чл.78А НК. За престъпното
посегателство, относно извършването на което е бил признат за виновен, е
предвидена алтернативна санкция, ведно с кумулативно наказание ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ. Отчитайки високия интензитет на обществена опасност на осъществената
хулиганската проява, ниската такава на самия деец въпреки осъждането няколко
месеца преди разследваното понастоящем деяние, както и отдалечения период от
време на извършването му и подбудите за същото – словесната разправия между
пострадалия и подс.М.А., съвсем правилно първоинстанционният съд е счел, че най-подходящо по вид в
случая се явява наказанието ПРОБАЦИЯ, поради което и несъстоятелна се явява
заявената в тази насока претенция в протеста касателно
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поради липсата на изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства за определяне на наказанието на осн. чл.55 НК, коректно същото е прецезирано
на осн. чл.54 НК. В съответствие с отчетените
смекчаващи отговорността обстоятелства: отдалеченият период на извършване на
посегателството, подбудите за същото, както и добрия социален статус на този
подсъдим, а от друга страна, отегчаващите такива –висок интензит
на вмененото му деяние, законосъобразно е определен едногодишен срок на
наложеното наказание ПРОБАЦИЯ при
задължителните пробационни мерки. Правилно е наложено
и кумулативно предвиденото наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като е определено да
се изпълни чрез огласяване на присъдата в районната администрация по
местоживеене на подс.Д..
Относно приетите за съвместно разглеждане граждански
искове.
Независимо че в
състава на посегателството по чл.325, ал.1 НК не са посочени като елемент претърпени
от пострадалия вреди, то доколкото хулиганкото
поведение е било реализирано с действия, с които, освен че са накърнени
обществените отношения и реда за общуване на социума, са причинени и вреди на
пострадалия чрез нарушаване на телесната му неприкосновеност и повреждане на
имуществото му /щетите по което са описани в обвинителния акт/, то съвсем
коректно е становището на долустепенния съд, че свид.И.З. има качеството на пострадал, поради което е
процесуално легитимиран да предяви граждански иск за обезвреда
на нанесените му вреди.
Действително
разпоредбата на чл.53 ЗЗД предвижда, че когато увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. В случая свид.З. е
предявил претенцията си срещу всеки от подсъдимите при условията на разделност, за което не съществува пречка, тъй като
отбелязаната норма е изцяло в полза на увредения кредитор с оглед облекчаването
удовлетворяването му и следователно единствено от неговата воля зависи дали ще
се възползва от нея. Фактът, че повреденият му автомобил е регистриран в КАТ на
името на съпугата му, не променя качеството му на
пострадал, доколкото вредите са нанесени на имущество, което е съпружеска
имуществена общност.
След
като законосъобразно е оправдал подсъдимите М.А. и Р.А., то правилно първоинстанционният съд е счел, че след като тези двама
подсъдими не се участвали в увреждане нито на личността, нито на имуществото на
И.З., то предявените срещу всеки от тях искове са неоснователни, поради което
законосъобразно са отхвърлени като такива.
Доколкото именно в следствие на противоправното
поведение на осъдените подсъдими на гражданския ищец е причинена горепосочената
лека телесна повреда, то за него безспорно са настъпили увреждания от физическо
естество. В този смисъл са анализираните вече доказателствени
източници. Поради това и гражданските искове за
неимуществени вреди са приети за доказани по основание. Отчитайки
характера, степента и продължителността на търпените от пострадалия като цяло болки, страдания и
неудобства в резултат на нанесеното му телесно увреждане, обосновано е
констатирано, че тези искове са частично
доказани по размер, като законосъобразно за причинените неимуществени вреди
вследствие нарушения телесен интегритет на гражданския ищец е присъдено
обезщетение срещу всеки от подсъдимите Р.А., Е.А. и А.Д. в размер на от по 500
лева, като за разликата до 1000 лева всеки от трите иска е отхвърлен като
неоснователен.
Касателно искът за имуществени
вреди, след като същият е предявен по съразмерност, то правилно всеки един от
тримата подсъдими е осъден да заплати съответната му част от 137, 80 лева на
база общата вреда, чийто размер е установен от заключението по
стоково-оценъчната експертиза.
Правилно е присъдена
и претендираната законната лихва върху горните суми,
считано от 07.09.2018 г. до окончателното им изплащане.
Предвид признаване на
тримата подсъдими за виновни по
повдигнатото обвинение, законосъобразно на осн. чл.
189, ал. 3 НПК в тяхна тежест са възложени разноските по делото.
В хода на досъдебното
производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, които да са причина за отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице и основания за изменение
или отмяна на същата, поради което следва да бъде потвърдена. Ето защо и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК
Окръжен съд-Пловдив:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №234/26.09.2019 г. по НОХД №47/2019
г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: