№ 6416
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседА.е
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100106207 по описа за 2022 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е
чл. 432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба на Д. Д. З. се твърди, че на 03.11.2020 г., около 19.54
часа, на път II-55, км 76 +200, в близост до гр. Нова Загора, е настъпило ПТП
лек автомобил „Мазда“ с рег. № ******* и товарен автомобил „Рено 24“ с
турски рег. № *******, с прикачено към него полуремарке. Изложени са
твърдения, че в процеса на преодоляване на десен завой, водачът на лекия
автомобил – П. Д. З., загубил напречна устойчивост над автомобила, който
излязъл извън контрола на водача и със стрА.чно плъзгане преминал през
средната пътна лента и навлязъл в дясната за насрещно движение като бил
реализиран сблъсък с движещия се в тази лента със скорост от 35 км/ч товарен
автомобил.
Изложени са твърдения, че в следствие на удара между двете МПС-та
пострадала ищцата като пътник на задна дясна седалка и с поставен предпазен
колан в лек автомобил „Мазда“. Твърди се, че била откарана по спешност в
МБАЛ „Д-р Иван Селимински “ АД – гр. Сливен, където била
хоспитализирана в периода 03.11.2020 г. – 19.11.2020 г. В болничното
заведение била приета в безсъзнА.е и след поредица от прегледи и изследвА.я
1
било установено, че е получила тежки травматични увреждА.я, изразяващи се
в травматичен шок, болки в областта на главата, гърдите и лява подбедрица,
голяма дълбока разкъсно-контузна рана, силно кървяща, обхващаща лицевата
област около 20 см вдясно и 20 см вляво, наличие на кървави материи в устна
кухина, наличие на множество охлузвА.я по гръдния кош, наличие на
охлузвА.я и екскориации, полифрагментна фрактура по лицеви кости /нос,
горна челюст, орбити, синус/, придружена с размачкване на тъкА.те и руптура
на лявата очна ябълка /булбус окули/, наличие на контузионно огнище в
мозъчния паренхим вляво париетално.
Изложени са твърдения, че ищцата била подложена на 04.11.2020 г. на
оперативна интервенция, при която под обща анестезия й била поставена в
трахеята трахеостомна канюла и било извършено възстановяване и
реконструкция на лицеви кости. Поради налични данни за субтотален
пневмоторакс вляво й била извършена и торакоцентеза с поставяне на
торакоцентезен дрен вляво и била включена на активна белодробна аспирация
в продължение на 4 денонощия.
Изложени са твърдения, че на 10.11.2020 г., ищцата била подложена на
втора оперативна интервенция, при която й било извършено възстановяване
на лицева кост, възстановяване и реконструкция на кожа и подкожна тъкан,
стоматологично телено-фиксиране – междучелюстна фиксация. На 19.11.2020
г. ищцата била изписана от болничното заведение с препоръки за строг
постелен и хигиенно-диетичен режим. Вследствие на ПТП-то същата
безвъзвратно загубила лявото си око.
На 29.12.2020 г. посетила неврохирург, който установил при прегледа, че
ищцата била с намалена хватателна сила на дясна ръка като се наблюдавало и
наличие на коренчева симптоматика. На 21.12.2020 г. отново била
хоспитализирана в „МБАЛ – Хасково“ АД, където престояла до 24.12.2020 г. и
й била поставена окончателна диагноза – травма на лява подбедрица,
разкъсване на задна мускулна група на лява подбедрица, силни болки в лява
подбедрица, в шийната област върху спиноза С4-7, както и в главата, подут
крак, трудно ходене, оток, хематом, повишен тургор и еластичност на задно-
латерална мускулна група, наличие на флуктоация. Твърди се, че на 22.12.2020
г. била извършена нова хирургична интервенция в спешен порядък,
изразяваща се в „друго разсичане на мека тъкан“.
2
Изложени са твърдения, че на 04.01.2021 г. ищцата провела консултация
с лекар – офталмолог, който поставил основна диагноза „слепота на едното
око“ като било предвидено евентуално протезиране с имплант. Твърди се, че в
отделението по Образна диагностика на 08.01.2021 г. й бил извършен
магнитен резонанс на цервикалния отдел на гръбначния стълб, при който се
установили „форминални дискови протурзии на С-4-5-6-7 нива, медиално
парамедианно и двустранно, по-изразени вдясно, компресия на десни С-5,6,7
нервни коренчета“, „нискостепенна медианна дискова протурзия на Тн1-2
ниво“, „медианна дискова екструзия, умерена преднотекална компресия на
Тн6-7 ниво“. Твърди се, че последвали множество прегледи и изследвА.я в
медицински център „Невроцентрум“ – гр. Пловдив, където било установено,
че ищцата е с намалена амплитуда на сумарния моторен акционен потенциал
и била поставена диагноза „шийна радикулопатия“, увреждане на улнарния
нерв, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия, контузия на шията.
Изложени са твърдения, че на 14.04.2021 г. ищцата провела консултация
със специалист „уши-нос-гърло“ като й била извършена риноскопия, при
която се установили стеснени и деформирА. носни ходове вляво и била
поставена диагноза „остър мастоидит“. Ищцата постъпила по спешност в
отделението по „Уши-нос-гърло“ към УМБАЛ „Софиямед“ с оплакване от
намаление на слуха, заглъхване и шум в дясното ухо и липса на сетивност.
След проведените изследвА.я й била поставена окончателна диагноза „остро
гнойно възпаление на ухото“ като под локална анестезия с лидокаин била
извършена инцизия в предно-долен квадрант на дясната тъпанчева мембрана
и се евакуирал гнойно-серозен ексдут.
Твърди се, че след посещение на 20.04.2021 г. при неврохирург и
извършено ЯМР на глава и шийни прешлени била поставена окончателна
диагноза „Множествени счупвА.я на гръдната част на гръбначния стълб“. На
19.07.2021 г. ищцата направила преглед при специалист по физикална и
рехабилитационна медицина, който установил, че при нея все още са налице
увреждане на шийните коренчета, некласифицирА. другаде, последици от
травма на нервите на горен крайник. На 19.08.2021 г. постъпила в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, където й била поставена окончателна диагноза „флегмон
и абсцес в устната кухина“ и била извършена оперативна интервенция,
изразяваще се в инцизия инфраорбитално, при която изтекло оскъдно
3
количество гъст гноен ексудат. На 21.02.2022 г. постъпила за лечение в
отделението по „Лицево-челюстна хирургия“ за оперативно лечение на
заболявА.я в областта на ушите, носа и гърлото с голям обем и сложност. На
23.02.2022 г. под обща анестезия бил направен разрез по стария цикатрикс в
областта на левия долен клепач като бил поставен титА.ев меш на пода,
фиксиран с 4 микровинта. Поставени били и филиформени дренове.
Твърди се, че с оглед нуждите от лечение на ищцата били издадени 13
болнични листове за периода 03.11.2020 г. – 21.10.2021 г. и четири експертни
решения на ТЕЛК за временна неработоспособност.
Изложени са твърдения, че с оглед проведеното лечение ищцата търпяла
болки, страдА.я, стрес и битови неудобства, както и сторила имуществени
разходи в общ размер на 19 959, 33 лв. за закупуване на медикаменти и
лечебни средства, за извършени медицински прегледи, съобразно описА.
фактури в исковата молба.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „Мазда“, да й заплати сумата от 300 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, частична претенция, при
пълен заявен размер от 400 000 лв. и сумата от 19 959, 33 лв. – обезщетение за
имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор с релевирА. в същия възражения, включително такова за
съпричиняване. Претендира разноски.
С определение 7283/28.07.2022 г. на основА.е чл. 219 ал.1 от ГПК като
трето лице помагач на страната на ответника е конституирана Агенция „Пътна
Инфраструктура“ и са приети за съвместно разглеждане заявените обратни
искове.
Третото лице помагач на ответника по първоначалните искове АПИ,
редовно уведомено, заявява становище за тяхната неоснователност.
В исковата молба по обратните искове се твърди, че с оглед данните по
делото асфалтът в района на пътното произшествие е бил силно хлъзгав, тъй
като бил положен такъв с нисък коефициент на сцепление. Твърди се, че
4
носител на задължението за поддръжка на републиканските пътища е на АПИ,
която не е изпълнила задължението си по чл. 14 от ЗП да осъществи дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение. Твърди се, че състоянието и качеството на пътната настИ. в този
пътен участък не е отговаряло на техническите и нормативни изисквА.я, което
било нарушение на чл. 167 от ЗДвП, поради което и на основА.е чл. 49 от ЗЗД
вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е сезиран съда с искане да бъде осъден ответника по
обратния иск да заплати сума в размер на 26 000 лв., частична претенция, при
пълен заявен размер от 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
сума в размер на 10 000 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от
19 959, 33 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се и
законната лихва върху двете главници, под условие, че сумите бъдат
заплатени от ответника по първоначалния иск на ищеца по него.
Ответникът по обратните искове Агенция „Пътна Инфраструктура“,
редовно уведомен, оспорва заявените обратни искове в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са развити подробни
съображения за тяхната неоснователност. Представени са и писмени бележки
в срока, предоставен от състава на съда.
Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и прецени събрА.те по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл.
235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в грА.ците
на опредЕ.та в договора сума отговорността на застраховА.я за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.
432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застраховА.ят е
отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи
това право следва да бъдат изпълнени изисквА.ята на нормата на чл. 380 от
КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и
изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя,
визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
5
В настоящото производство са ангажирА. доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 04.01.2021 г. с оглед
представената обратна разписка – стр. 184 в делото/ респ. втора такава,
касаеща претенцията за имуществени вреди, депозирана по пощата на
01.04.2022 г. като към датата на заявяване на исковете в съда срокът, посочен в
чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същите са процесуално допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
СтрА.те по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
СтрА.те не са формирали спор и относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен от
заключението на изслушаната по делото КСАТЕ, изготвена от вещите лица В.
К. Д. и инж. А. Р. Р. и констатациите на констативния протокол за ПТП с
пострадали лица № 2020-1031-441 на ОД на МВР – Сливен. Съгласно
заключението на вещите лица, причина за пътния инцидент са субективните
действия на водача на лек автомобил «Мазда» с оргА.те на управление на
автомобила като същият е имал техническата възможност да управлява със
скорост, по-ниска от критичната за загуба на устойчивост на автомобила, при
което да контролира траекторията на движение в лентата по посока север-юг.
Вещите лица са посочили, че критичната максимална скорост за преодоляване
на кривата без загуба на устойчивост е равна и по-ниска от 49 км/ч. Същите са
обективирали извод, че скоростта на лекия автомобил непосредствено преди
сблъсъка е била 67,7 км/ч. Посочено в заключението от вещите лица е и
обстоятелството, че към юли 2022 г. този пътен участък е бил регулиран с
6
пътен знак В26 – «Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената /50 км/ч/" и е обективиран извод, че при движение със скорост
равна или по-ниска от 49 км/ч, водачът на лек автомобил «Мазда» е имал
възможност да контролира траекторията на движение от север на юг и
автомобилите биха се разминали безпрепятствено.
Настъпилите вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото КСМАТЕ,
изготвена в нейната медицинска част от вещите лица д-р Д. М. /УНГ/, д-р Н.
С. /очни болести/, д-р Г. М. /лицевочелюстна хирургия/, д-р К. С. /ортопедия/.
В заключението си, експертите посочват, че при процесното ПТП ищцата е
получила мозъчна контузия със сътресение на мозъка, многофрагментарно
счупване на горната челюст, многофрагментарно счупване на носните кости и
прилежащите синуси, разкъсване на лявата очна ябълка довело до постоянна
слепота на лявото око, големи разкъсно-контузни рА. на лицето с подлежащо
грубо размачкване на меки тъкА. и многофрагментарни счупвА.я на лицевите
кости, фрактури на телата на пети шиен и първи гръден прешлени, дискови
протрузии на ниво пети-седми шийни прешлени с компресия на десните
нервни коренчета, медианна дискова протрузия на ниво първи – втори гръдни
прешлени и медианна дискова екструзия с умерена предно-тектална
компресия на ниво шести-седми гръдни прешлени, субтотален левостранен
пневмоторакс, разкъсване на задната група мускули на лявата подбедрица и
хематом на лява подбедрица , мекотъканни травми. Обективиран е извод, че
по отношение на травматичните увреждА.я общия възстановителен процес
при ищцата е продължил 1 година, а оздравителният процес на лява очна
ябълка и околните меки тъкА. е завършил в първите месеци след претърпЯ.та
травма. Възстановителният процес по отношение на уши и ГДП е продължил в
рамките на 1 година, а травмите в областта на меките тъкА. е продължил
няколко месеца. Обективиран е и извод, че по отношение на лицевата травма,
към момента на извършения от вещите лица преглед, не е настъпило пълно
възстановяване и оздравителният процес не е приключил. Вещите лица са
обективирали и извод за наличие на абсолютна слепота на лявото око на
ищцата като в лявата орбита е поставена изкуствена протеза – люспа.
Констатирано при клиничния преглед от вещите лица е, че в резултат на
получените травми при ищцата се наблюдава огрА.чение в отварянето на
устата, затруднение при движението на долната челюст в резултат, на което
7
има нарушаване на основни функции като хранене, дъвчене и говор. Вещите
лица са посочили наличие на постоперативни цикатрикси с различен характер
в средната част на лицето, нарушения във функционалността на мимическата
мускулатура с лицева асиметрия, увреда на горни клончета на нервус
фациалис синистра и на мускули на дясна лицева половина, обезобразяване на
лицето, прекъсване на лицеви нерви, като резултат на липса на възможност за
мимики и движение на лицевите мускули, необратима увреда на лява очна
орбита, промени на кожата и подкожната тъкан, сраствА.я и нервни увреди,
заради които не може да се извършва нормално затваряне на клепачите,
намален слух на дясно ухо – загуба 54 децибела, отслабнало и променено като
усет обоняние. Вещите лица са установили и пряката причинно-следствена
връзка на получените увреди при ищцата от процесния по делото пътен
инцидент.
Понесените от ищеца неблагоприятни последици се установяват и от
изслушаната по делото СПЕ, изготвена от вещото лице Е. К.. В заключението
си експертът е обективирал извод за наличие на прояви на стрес при ищцата
при спомен за катастрофата, наличие на пост-травматичен стресов синдром,
който се характеризира с внезапен страх за бъдещето, тревожни мисли.
Отчетено е от вещото лице наличие на намалено самочувствие, вследствие на
получените видими белези и травми по лицето, нарушаване на контактите й с
околните.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдА.я и огрА.чения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищцата, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдА.я, претърпени от ищцата. В тази връзка следва да
се вземат предвид и множеството претърпени хирургически интервенции при
ищцата, съпроводени с многократно болнично лечение, пълната слепота с
ляво око, остатъчните загрозяващи лицеви белези при нея, частична и трайна
загуба на слуха на дясно ухо, деформирано и отслабено обоняние, повече
вляво, песимистичната прогноза за възстановяване на увредите в областта на
гръбначния стълб, шийна и гръдна области, нарушаване на основни функции
8
като хранене, дъвчене и говор, констатирА. от КСМЕ. Настоящият съдебен
състав счита, че при преценка на посочените по-горе критерии справедливо би
било да се присъди сума в размер на 400 000 лв. т.е. заявеният частичен иск за
сумата от 300 000 лв. е изцяло основателен.
Изцяло основателен се явява и искът за обезвреда на имуществените
вреди, с оглед обективирА.я извод на вещите лица от КСМЕ, че сторените
имуществени разходи са в пряка причинно следствена връзка с оглед
проведеното лечение по повод осъщественото ПТП респ. че са били и
необходими за осъществяване на същото.
Заявеното възражение за съпричиняване в писмения отговор и при
ангажирА.те от стрА.те доказателства, настоящият съдебен състав намира за
основателно. Възражението за липса на поставен предпазен колан се
установява с оглед изводите на КСМЕ и КСАТЕ , че при инцидента тялото на
пострадалата е осъществило свободно движение в автомобила, а лицето й е
контактувало с предното стъкло на автомобила. Обоснован е категоричен
извод, че при наличие на поставен предпазен колан, тялото на ищцата би
останало прикрипено към седалката на автомобила и главата не би достигнала
до части от интериора на автомобила, от които да получи увреждА.я при
контакта с тях. Аргумент в насока за липсата на поставен колан е и
обективирА.я извод за липса на т.нар. „коланни травми“. С оглед извода, че
основният по тежест удар е поет от главата на ищцата, на което отговарят и
тежките черепно-мозъчна, лицевочелюстна и шийна травма, настоящият
съдебен състав намира, че с поведението си, което съставлява нарушение на
правилото на чл. 137а ал.1 от ЗДвП и доколкото ищцата няма данни да попада
в изключенията, посочени в ал.2 от цитираната разпоредба, е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат като размерът на съпричиняване
настоящият съдебен състав определя на 50%, с който следва да бъдат
редуцирА. определените обезщетения за ищцата. По изложените
съображения, обезщетението за неимуществени вреди с приложен възприетия
процент съпричиняване възлиза на сума в размер на 150 000 лв. за
неимуществените вреди и на сума в размер на 9 979, 67 лв. по отношение на
имуществените такива.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
9
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по
чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застраховА.я спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението
за забава се следва от 04.01.2021 г. касателно претенцията за неимуществени
вреди и от 01.04.2022 г., относно тази, касаеща имуществените такива.
По обратните искове:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие,
извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му
работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно
дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното. Съобразно указА.ята,
дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е възложило работата, може да се
10
освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е
възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не
са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод
на възложената му работа.
Първият елемент от фактическия състав на разпоредбата е ответникът
да притежава качеството „възложител”. Не е част от спорния предмет по
делото, че участъкът от пътя, където е осъществено процесното ПТП е част от
републиканската пътна мрежа, поради което същият е изключителна
държавна собственост по арг. на чл. 8 ал.2 от Закона за пътищата. Следва да се
има предвид, че с оглед чл. 8 ал. 5 от ЗП вр. с чл. 5 ал.1 от ЗП собствеността се
разпростира и върху всички основни елементи – обхват на пътя, пътни
съоръжения и пътни принадлежности.
Управлението на републиканските пътища с оглед нормата на чл. 19 ал.1
т.1 от ЗП е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съобразно
разпоредбата на чл. 48 т. 1 б. “а“ от ППЗП оргА.зирането на дейностите по
поддържане на републиканските пътища извън грА.ците на урбА.зирА.те
територии отново е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 ал.1 т.1 от Наредба РД-02-20-
19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата на МРРБ,
издадена на основА.е чл. 50 от ППЗП, която възлага поддържането и текущия
ремонт на републиканските пътища на АПИ.
За установяване техническото състояние на пътя в участъка, в който е
осъществен процесният пътен инцидент е изслушана КСАТЕ, изготвена в
нейната техническа част от вещото лице инж. А. Р. Р.. В заключението си
вещото лице е посочило, че от гледна точка на експлоатационните показатели,
пътната настИ. е била в добро състояние. Посочено е, че на 05.10.2017 г. е
открита строителна площадка за строеж, изразяващ се в ремонтно-
възстановителни работи на път II-55 /Гурково- Нова Загора – ТЕЦ/участък от
км 72+150 до км 91+500. Тези ремонтни дейности са касаели технологично
фрезоване на съществуващата асфалтова настИ. във връзка с профилирането й
и изравняването й, полагане на нови пластове асфалт – биндер и плътен
асфалтбетон с полимер модифициран битум, полагане на бордюри, ремонт на
банкети, отводнителни окопи, вертикална сигнализация, хоризонтална
маркировка и др. Вещото лице е установило, че тези ремонтни дейности са
11
приключили към 07.01.2019 г. и същите са изпълнени съобразно одобрените
инвестиционни проекти и съгласно действащата нормативна уредба.
Установено от вещото лице при проверка съставените протоколи за изпитване
на положените асфалтови смеси е че същите отговарят на техническите
изисквА.я за качество, а средната дебелина на асфалтовата бетон неплътна
смес /биндер/ е в допустимите норми. Вещото лице е посочило в
заключението си, че е налична ясно видима хоризонтална маркировка на
пътното платно, която е в добро състояние и предвид изразения контраст и
изкуствената светлина по време на огледа, вероятно е била и със
светлоотразителни перли. Посочено е, че този пътен участък е регулиран с
вертикална сигнализация, както следва – пътен знак А4 – „Последователно
опасни завои, първият от които е наляво“, пътен знак В24 – „Забранено е
изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“ и
пътен знак В26 – „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената /40 км/ч/ респ. втори комплект пътни знаци, състоящ се от пътен
знак В26 и пътен знак А5 – „Стръмен наклон при спускане /10%/“. При
съвкупна преценка на тези ангажирА. от стрА.те доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че пътният участък, в който е реализирано процесното
ПТП към датата на неговото осъществяване е бил в добро техническо
състояние, с ясно очертана и видима хоризонтална маркировка и обозначено
със съответна вертикална сигнализация с оглед характеристиките на пътя –
плА.нски участък с множество завои. Поради тези съображения, съдът в
решаващия му състав не може да обоснове извод в желаната от ищеца насока,
че състоянието на пътната настИ. и принадлежности на пътното платно са в
пряка-причинна връзка с настъпилия пътен инцидент.
В исковата молба по обратния иск са наведени твърдения, че
хлъзгавостта на пътното платно е указало решаващо значение за
осъществяване на ПТП. Тези твърдения обаче не намират обективна подкрепа
в ангажирА.те по делото доказателства. Видно от КСАТЕ в нейната
техническа част, вещото лице Р. изрично е посочил, че пътната настИ. е била
мокра с оглед метеорологичните условия – влажно, хладно и облачно време. С
оглед изводите на експертизата хлъзгавостта на платното за движение е
причинено от разлетите в резултат на ПТП-то масло и хидравлична течност.
Самото асфалтово покритие в този пътен участък е клонящ към едрозърнест,
със съдържА.е на битум в долната допустима грА.ца, което не може да
12
предизвика допълнителна хлъзгавост на настИ.та, съобразно изводите на
експертизата.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че по делото
липсват доказателства, установяващи или поне индикиращи на виновно
поведение /чрез активни действия или бездействие/ на служители на сочения
ответник, което да е станало причина или да е допринесло в каквато и да е
степен с оглед осъществяване на процесното ПТП, поради което заявените
обратни искове като неоснователни и недоказА. подлежат на отхвърляне.
По разноските: В съдебно заседА.е на 04.11.2024 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК, в който е заявено искане по смисъла на чл. 38 ал.1 т.2
от ЗА. АнгажирА. са доказателства, че процесуалното представителство на
ищцата е осъществено по сочения ред /стр. 534 в делото/, поради което са
налице процесуалните условия за неговото определяне. При съблюдаване
фактическата и правна сложност на делото, извършените и предприети
процесуални действия по него, цената на заявените искове, размерите на
адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г., настоящият
съдебен състав намира, че размерът на адвокатското възнаграждение възлиза
на сумата от 19 596, 34 лв. Припадащият се размер от същото с оглед
уважената част от исковете възлиза на сума в размер на 9 798, 17 лв. Върху
същата следва да се начисли и дължимото ДДС, предвид данните, че
процесуалният представител е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. дължимият
размер на адвокатско възнаграждение е за сумата от 11 757, 80 лв.
На основА.е чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се
част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, релевантни към
първоначалните искове и съобразно отхвърлената част от исковете, която част
възлиза на сумата от 330 лв.
На основА.е чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 7 074, 19 лв. - дължима ДТ и разноски,
платени от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковата претенция.
На основА.е чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по обратния иск се следва
сумата 1 250 лв. Списъкът по чл. 80 от ГПК, приложен към писмените
бележки на този ответник е депозиран след изтичане на преклузивния срок по
ГПК, поради което същият не обвързва състава на съда.
13
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-
19 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******* на основА.е чл. 432 ал.1 от КЗ
да заплати на Д. Д. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Хасково, бул.
„*******, офис 217 – адв. А.М. сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 03.11.2020 г. на път II-55, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 04.01.2021 год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 300 000 лв., частична претенция, при
пълен заявен размер от 400 000 лв., както и сумата от 9 979, 67 /девет хиляди
деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ лв. –
обезщетение за имуществени вреди, съобразно приложени фактури с №№
00400002069, 00400002070, 00400002071, 00400002072, 00400002093,
**********, **********, 00400002158, 00400002161, **********,
**********, **********, 20000190915, 00400002181, **********,
**********, **********, **********, 00300004871, 00400002313,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********/26.01.2022 г.,
**********/11.02.2022 г., ********** и **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
19 959, 33 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******* на основА.е чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА да заплати на адв. А.М., със съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „*******,
офис 217 сумата от – адв. А.М. сумата от 11 757, 80 лв. – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Д. Д. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Хасково, бул. „*******, офис 217 – адв. А.М. да заплати на основА.е чл. 78 ал.
3 от ГПК на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* сумата от 330 /триста и тридесет/ лв. –
14
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******* да заплати на основА.е чл. 78
ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 7 074, 19 /седем хиляди седемдесет и
четири лева и деветнадесет стотинки/ лв. - дължима ДТ и разноски, платени
от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач
на страната на ответника – АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със
съдебен адрес: гр. Сливен, бул. *******.
ОТХВЪРЛЯ заявените от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* искове на основА.е
чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД, заявени като обратни, срещу АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със съдебен адрес: гр. Сливен, бул. *******
за сумата от 26 000 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от
300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 03.11.2020 г.,
причинени на Д. Д. З. и сума в размер на 10 000 лв., частична претенция, при
пълен заявен размер от 19 959, 33 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
ПТП от 03.11.2020 г., причинени на Д. Д. З. като неоснователни и недоказА..
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******* на основА.е чл. 78 ал.3 от ГПК
да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със съдебен адрес:
гр. Сливен, бул. ******* сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лв. –
съдебни разноски по обратните искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до стрА.те, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15