ПРОТОКОЛ
№ 16809
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Н.
и прокурора Т. Й. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110213253 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. А. П. - ЯВЯВА СЕ, доведен от Следствения арест
на бул. „Г. М. Димитров“ гр.София чрез съдействие на представители на ГД
„Охрана“ към Министерството на правосъдието.
ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВА ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Н. Г. - надлежно
упълномощен, редовно уведомен.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно уведомена, се
представлява от РАЙОНЕН ПРОКУРОР Т. Й., редовно призована.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ Е. А. П. да
комуникира със своя защитник в съдебна зала преди началото на заседанието.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. А. П.: Давам съгласие в наказателното
производство да участва в рамките на процесуалното ми представителство
адвокат Н. И. Г..
ЗАЩИТНИКЪТ Г.: Запознат съм с материалите по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА медицинска справка за ОБВИНЯЕМИЯ Е. А. П.,
според която, същият е в добро здравословно състояние и не е имал
1
оплаквания в пенитенциарната институция, в която е търпял ограничение на
правото си на свободно придвижване по силата на законово правно основание.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискани справки от ЕИСС и КОНСТАТИРА за
целите на производството следните обстоятелства:
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. А. П. е бил фактически задържан по настоящото
досъдебно производство на 15.06.2024г. На 18.06.2024г. се е било провело
първоначално производство по чл.64 от НПК, като след подадена жалба,
делото е било пренесено пред Софийски градски съд (СГС) на 25.06.2024г.,
като оригинала на досъдебното производство е бил върнат от Софийски
градски съд (СГС) към Софийски районен съд (СРС) на 06.08.2024г. СЪДЪТ
ОТЧИТА, че прокурорът от Софийска районна прокуратура (СРП) е
обективирал указания към разследващия орган с постановление от
13.08.2024г., което сочи, че оригинала на досъдебното производство се е
намирал в СРП между дати 06.08.2024г. и 13.08.2024г.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото. Нямаме
възражения.
СЪДЪТ КАТО СЪОБРАЗИ липсата на процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ съгласно лична
карта представена от служителите на ГД „Охрана“ към МП:
Е. А. П. - роден на .г. в гр.Л., българин, български гражданин, с основно
образование (грамотен), общ работник, живеещ на семейни начала, с две деца
– на 4г. и на 12 месеца, осъждан; с адрес по лична карта: ..............; с адрес в
............ и живущ при брат си в с.........; с ЕГН ................
СЪДЪТ ВЪРНА документа за самоличност на ОБВИНЯЕМИЯ Е. А. П.
на служителите на ГД „Охрана“ към МП.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на ОБВИНЯЕМИЯ Е. А. П. в настоящото
производство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. А. П.: Разбирам правата и задълженията си. Имам
желание да бъда при брат си до приключване на делото. Нямам искания за
отводи.
2
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме възражения за отводи и искания
по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД, че са изпълнени изискванията на чл.
271-275 от НПК, на основание чл. 276, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ молбата на ЗАЩИТНИКА
АДВОКАТ Н. Г. за изменение на взетата спрямо ОБВИНЯЕМИЯ Е. А. П.
мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.
(ПРОЧЕТЕ СЕ.).
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Г.: Поддържам молбата. Нямам
доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. А. П.: Поддържам молбата на моя защитник.
Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. А. П.: Поддържам молбата на моя подзащитен и
искам по-лека мярка. Повечето съм работил на частна работа, като съм си
давал телефона на различни хора и те са ми звъняли, когато е имало работа.
Искам да отида при брат си. Там ще бъда с двете си деца, за да ги отгледам и
за да може тя да ходи да работи. Мога да бъда намерен на адреса, на който ще
живея с брат си. Нормални отношения имам с брат си. Няма такъв риск да
избягам от правосъдието. Не искам да си навличам допълнително проблеми.
Имам деца, за които съм готов на всичко за тях. В София, докато бях на
свобода, аз ги издържах. Всичко, което е станало не е по моя вина. Ние се
познаваме с тези момчета. Те също са били по домовете за сираци. Докато съм
бил на свобода, аз съм имал много работи. Завиждали са ми. Аз не съм искал
да го ограбя. Всеки ден сме се виждали, докато бяхме на свобода. Аз, ако съм
искал да го ограбя, съм могъл да го направя в по-ранен момент, но не съм
искал да го направя. По-добре да попитам, отколкото да открадна нещо.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания от страните, на основание
чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
3
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали,
както и докладваните в днешното съдебно заседание писмени доказателства.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа и правна страна и
на основание чл. 286 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Н. Г.: Моля Ви да измените наложената на
подзащитния ми мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека
такава по изложените за това в молбата съображения. В днешното съдебно
заседание ще посоча няколко основания, които не фигурират в молбата ми.
След запознаване с материалите по досъдебното производство открих, че
органите на досъдебното производство са допуснали редица нарушения на
правата на моя подзащитен, които считам, че също оказват влияние върху
продължаване на действието на мярката за неотклонение. На първо място,
депозирана е молба от 05.09.2024г. за изменение на мярката, а е внесено
искане 20 (двадесет) дни след молбата. Това считам, че недвусмислено води до
нарушение на процесуалната норма в НПК, според която досъдебното
производство се изпраща на съда незабавно за произнасяне. На следващо
място, що се касае за самото разследване по досъдебното производство,
считам, че такова липсва. От момента на образуването на досъдебното
производство до настоящия момент няма нито едно процесуално-следствено
действие. Извършени са разпити от дежурния разследващ полицай. След
приключването на тези разпити, няма абсолютно никакви действия по
разследването, които да са извършени. Тук обръщам внимание, че наличните
процесуално-следствени действия считам, че не може да се обвързват с
настоящото досъдебното производство. Извършени са 6 (шест) броя разпити
на свидетели, като свидетелските показания в действителност описват случка
с участието на подзащитния ми Е. П.. В протоколите за разпит, обаче, липсва
номер на досъдебното производство, от който да може да се направи извод, че
те са декларирани именно по настоящото производство. На всичките разпити,
на всичките протоколи няма номер на досъдебното производство, по който са
извършени и шестте разпита. Липсата на номерация се повтаря и в
постановлението за привличане на обвиняем. Там фигурира номер на
досъдебното производство, но липсва номер на прокурорска преписка. Всичко
това и липсата на разследване считам, че води до нарушение на правата на
моя подзащитен и по своето същество представлява изпълнение на едно
неналожено наказание. Ето защо считам, че мярката му следва да бъде
изменена в по-лека такава.
Що се касае до обоснованото предположение за извършено престъпление,
считам, че ако приемем тези доказателства, те не могат да доведат до подобен
извод - че е налице състав на престъплението „грабеж“. Свидетелските
показания на пострадалото лице Христо Георгиев считам, че са
4
противоречиви и взаимно изключващи се. Като пример мога само да
отбележа, че свидетеля заявява, че е израснал с подзащитния ми по домове.
След това заявява, че се познават с него от 7-8 (седем-осем) години. Към
момента на разпита пострадалият е на 35 (тридесет и пет) години.
Показанията на пострадалия са в противоречия с показанията на полицейските
служители, задържали подзащитния ми. Пострадалият заявява, че полицаите
са били на място и подзащитният ми е върнал ланеца, а всички полицейски
служители заявяват, че са установили лицето на място и ланецът си е бил в
пострадалия.
По отношение на въпросния ланец, който е и предмет на престъплението
грабеж. По делото няма никакви доказателства, освен твърденията на
пострадалия. Няма никаква следа за местонахождението на предмета на
престъплението, за неговото тегло, вид, съответно дали е от благороден метал,
както и стойност на самия предмет. Считам, че от съществено значение за
квалификацията на деянието е стойността на предмета на грабежа. По делото,
дори, няма индикации органите на разследването да се предприели действия
по установяването му.
На последно място, по отношение на обосноваността на
предположението считам, че липсва един съставомерен признак от състава на
престъплението по чл.198 от НК, а именно няма намерение за своене на
вещта. Това е от съществено значение налице ли е или не състав на
престъплението грабеж. Тъй като считам, че единствено, за което евентуално
може да бъде подведен под отговорност е по състав на чл.216 от НК, но не и
по чл.198 от НК. По отношение на останалите предпоставки – считам, че не е
налице опасност от укриване или от извършване на друго престъпление, тъй
като подзащитният ми е български гражданин, с установен адрес, семеен е,
трудоспособен е и глава на семейство. В действителност налице е обременено
съдебно минало, което е и единственото основание той да бъде обвинен за
настоящото престъпление. Това, обаче, следва да бъде преценено с всички
останали доказателства по делото, които при съвкупната им преценка считам,
че „задържането под стража“ се явява неоснователна репресия срещу него,
поради което Ви моля да му измените мярката в по-лека такава – в домашен
арест, гаранция и подписка. Считам, че такава мярка за неотклонение би
осигурила целите, предвидени в НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение направеното от страна
на обвиняемия Е. П. и неговия защитник искане за изменение на мярката му за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава, тъй като считам, че
към настоящия момент няма новонастъпили обстоятелства, които да налагат
преразглеждането на този въпрос. От събраните до момента доказателства и
доказателствени средства на досъдебното производство считам, че може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемия Е. П. е извършил
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, като същото не
само се наказва с лишаване от свобода, а се явява и тежко умишлено по
смисъла на чл.93, т.7 от НК. От справката за съдимост на обвиняемия П.
5
считам, че може да се изведе, че е налице опасност същият да извърши друго
престъпление, в случай, че му е наложена мярка, различна от „задържане под
стража“. От материалите по досъдебното производство, в показанията на
свидетеля В., разпитан в производство по чл.64 от НПК пред въззивния съд,
както и от данните, дадени от самия обвиняем в днешното съдебно заседание,
считам, че може да се направи извод, че е налице и опасност обвиняемият П.
да се укрие, в случай, че му бъде взета мярка за неотклонение, различна от
„задържане под стража“. При всяко снемане на самоличността, обвиняемият
сочи адреси, на които не е много ясно дали живее или пребивава на тях.
Показанията на свидетеля Божанов ясно показват, че същият живее под наем
при други лица, които не се водят адресно регистрирани на адреса, на който
пребивават. При снемане самоличността на обвиняемия в днешното съдебно
заседание се установи, че същият не е трудово ангажиран, поради което няма
вариант същият да бъде призован чрез работодател. Във връзка с изложеното,
моля да постановите определение, с което да оставите без уважение
направеното искане за изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ по отношение на обвиняемия П.. Още повече, че не виждам как
същият би заплатил една парична гаранция при положение, че е безработен.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Н. Г.: Аз лично съм помолен да съдействам
на господин П. и съм ангажиран от неговия бивш и настоящ работодател -
строителна компания „Н.“, където той доста често е извършвал спомагателни
дейности. Неговите бивши работодатели, включително, са готови да му
съдействат и със заплащането на парична гаранция, ако му бъде определена
такава. Ето защо считам, че не е налице предпоставката опасност от укриване.
Що се касае до различните адреси, които подзащитният ми заявява - същият е
бил наемател на стая на ул.“Герганица“, която стая е обитавал в съседство с
разпитания свидетел В., който е ментор на моя подзащитен и в тази връзка
проявява загриженост за неговото правно състояние.
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. А. П.: Поддържам казаното от адвоката ми. Няма
как да напусна страната, или да се укрия, или да извърша друго престъпление,
след като имам две деца. Това за мен са богатството.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
Е. А. П..
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. А. П. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ДУМА
КЪМ СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ: Моля съдът да ми определи по-лека мярка за
неотклонение.
6
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ и въз основа на закона, и с оглед
характера на производството по чл. 65, ал. 1 от НПК, намира следното:
СЪДЪТ ОТЧИТА настоящото производство, че е образувано по реда на
чл.65, ал.1 от НПК по молба на защитника адвокат Н. Г. с искане за изменение
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо неговия
подзащитен – обвиняемият Е. А. П., в по-лека мярка за неотклонение.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, за да се определи мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за конкретното престъпление от общ
характер, законодателят следва да предвижда за него наказание „лишаване от
свобода“ в определени граници, като събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства следва да сочат наличие на
обосновано предположение наказателно преследваното лице да е съпричастно
към престъплението от общ характер, за което е обвинено, както и
материалите по делото да сочат в условията на кумулативност една от
алтернативно изискуемите предпоставки на т.нар. „опасности“, а именно
наличие на реална опасност от укриване и/или реална опасност от извършване
на последваща криминална дейност.
В рамките на производството по чл.65 от НПК СЪДЪТ СЛЕДВА ДА
ОТЧИТА и принципа на разумния срок в съответствие с нормата на чл.22,
ал.3 от НПК.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, че представител на Софийска
районна прокуратура на 16.06.2024г. е привлякъл в качеството на обвиняем
наказателно преследваното лице – Е. А. П. с обвинение по състава на чл.198,
ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 15.06.2024г. в гр.София, на конкретното
местопроизшествие е направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 (един)
брой златен ланец от владението на пострадалото лице Х. с намерение
противозаконно да го присвои, като е била употребена сила чрез издърпване
на ланеца от пострадалия Г., като деянието е било останало недовършено,
поради независещи от дееца причини с оглед последвала саморазправа с друго
лице и след което е бил задържан от полицейски служители.
СЪДЪТ СЪОБРАЗЯВА, че обвиняемия П. е бил фактически задържан
по реда на ЗМВР на 15.06.2024г. Към днешна дата фактическото задържане на
обвиняемия П. по реда на НПК продължава повече от 3 (три) месеца.
Законовият срок за допустимото „задържане под стража“ в досъдебното
производство е 8 (осем) месеца в съответствие с нормата на чл.63, ал.4 от
НПК, тъй като е подложен на наказателно преследване за тежко умишлено
престъпление от общ характер, наказуемо с наказание „лишаване от свобода“
от 3 (три) до 10 (десет) години.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че в рамките на досъдебното производство
обоснованото предположение следва да бъде надграждано.
СЪДЪТ ПРИЕМА, с оглед за целите на производството по чл.65 от НПК,
че на „санитарния“ минимум се извежда наличие на обосновано
предположение обвиняемият Е. А. П. да е съпричастен към престъплението по
7
чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, за което е подложен на наказателно
преследване. СЪДЪТ, за да формира това свое решение за наличие на
обосновано предположение, което се явява в много ниска степен, СЕ
ОСНОВА на събраните по реда и способите на НПК доказателства и гласни
доказателствени средства, в случая от разпитите на свидетелите Г., Х., Ц., Й.,
П. и Г.. Но според съдебния състав обоснованото предположение безспорно не
е надградено. СЪДЪТ СЧИТА, че възраженията на защитника адовокат Г. са
основателни, тъй като е налице известна степен на противоречия и неясноти в
доказателствените материали. Според съдебния състав прокурорът и
разследващите органи имат възможността да надградят обоснованото
предположение, но и да изяснят дали обвиняемият П. е имал действително
намерение, преди деянието, противозаконно да присвои вещта, а не след като
вещта е била взета и поставена в джоба на неговата дреха. Според съда
намерението за противозаконното присвояване следва да бъде поставено
непосредствено преди деянието, а не след като същото е било извършено,
доколкото съдът отчита, че отношенията между двете страни в конфликта са
били емоционални и за съда остава неизяснено положението дали
издърпването на ланеца е основано на емоционална реакция или на
действително намерение за противозаконно присвояване. СЪДЪТ ОТЧИТА
известни противоречия и в показанията на пострадалото лице с оглед
основателните доводи на защитника, но с оглед характера и същността на
производството в съответствие с т .2 от Тълкувателно решение № 2 от 2001 г.
на ОСНК на ВКС, обоснованото предположение не следва да е доказано по
безспорен и категоричен начин, дори и в производството по чл.65 от НПК,
което изискване е задължително в случаите, когато прокурорът повдигне
обвинение с обвинителен акт или когато съдът следва да постанови
осъдителна присъда, към които процесуални моменти изискването за
обоснованост на предположението към престъплението са значително по-
високи.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че първите процесуално-следствени действия по
делото са извършени чрез разпити на свидетели на 15.06.2024г., когато са били
разпитани пет-шест свидетеля. По делото са приложени писмени
доказателства - справка за съдимост; заповед за задържане, като на
13.08.2024г. прокурорът е обективирал указания в своето постановление за
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия чрез разпити
на свидетели и чрез извършване на очни ставки. Указанията на прокурора към
момента не са били изпълнени и на практика съдът отчита, че по досъдебното
производство не са се извършвали процесуално-следствени действия след
15.06.2024г., независимо от това, че досъдебното производство е било
приложено към частните производства в производството по чл.64 от НПК
пред СРС и СГС. СЪДЪТ ПРИЕМА, че досъдебното производство е
престояло близо повече от месец и половина в СГС. Отделно от това,
искането на обвиняемия Е. Христов П. за изменение на мярката му за
неотклонение е от началото на месец септември 2024г., а повече от 20
(двадесет) дни не е било придвижвано към съда, въпреки че през месец август
през 2024г. делото вече е било между пети август и тринадесети август в СРП
8
и при разследващите органи. СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА тези съображения в
следната насока:
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ОТЧИТА, че двете опасности -
от укриване и от извършване на последващо престъпление или последваща
криминална дейност са намалели в значителна степен, независимо от
обремененото съдебно минало на обвиняемия П. и доколкото деянието, за
което е обвинен попада в пределите на изпитателния срок на това негово
предходно осъждане. Според съдебният състав само единствено факта на
обремененото съдебно минало не следва да дава основание за продължаване
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиненото лице
и тази преценка на съда се основава на извода, че органите на разследването,
под надзора на прокурора, не са извършвали никакви процесуално-следствени
действия. Независимо, че прокурорът е бил обективирал указания, той не е
реализирал контрол по тяхното изпълнение. Според Европейския съд по
правата на човека по делото „Илийков срещу България“, „Белчев срещу
България“, „Янков срещу България“ и други, само заради тежестта и
обществената укоримост на конкретното престъпление или въпреки данните
за съдебното минало на обвиненото лице е недопустимо и незаконосъобразно
да се продължава действието на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в хода на досъдебното производство в случаите на неизвършване на
процесуално-следствени действия в съответствие с нормата на чл.22, ал.3 от
НПК, а именно, че делата със задържани лица се разглеждат с приоритет
спрямо останалите. Делата със задържани лица изискват особената грижа на
Държавата да полага усилия за приоритетно извършване по тях на
процесуално-следствени действия по начин, че да гарантират своевременното,
дори незабавното извършване на тези действия и за да може да се приложи
целта на чл.1 от НПК, а именно по реда и способите на НПК да се установи
има ли извършено престъпление, какъв материален и процесуален закон
следва да се приложи и при установяване на вина, следва ли да се
индивидуализира наказанието по НК. Независимо, че досъдебното
производство е било продължително време в СГС, разпоредбата на чл.22, ал.3
от НПК и чл.203, ал.5 от НПК изискват в условията на императивно начало,
прокурорът да продължава хода на развитието на досъдебното производство и
разследването с особен приоритет и с особени грижи, въпреки системния и
траен, дори съдът би казал задълбочаващ се проблем, оригиналите на
досъдебните производства да се задържат продължително време от
съдилищата, било при администрирането, било при разглеждане на делото,
било след завършването на съответната процедура по чл. 64 или чл.65 от НПК.
Тоест прокурорът има правото по силата на закона, съгласно императива на
чл.203, ал.5 от НПК всякога да поиска достъп до оригиналите на досъдебното
производство, независимо къде се намира същото - дали в СГС, дали в СРС;
може да иска изготвянето на заверени преписи от материалите по
разследването; може да поиска получаването на оригинала на досъдебното
производство, като представи на съответния съд заверени преписи от
досъдебното производство, за да може да продължи хода на разследването.
Съдилищата трайно и изключително забавено връщат материалите на
9
досъдебното производство на прокуратурата. Тоест Държавата носи
отговорност в настоящия случай, тъй като не са били предприети коригиращи
мерки с необходимата бързина и приоритетност, съгласно Решението по
делото „Клейн срещу Германия“ на ЕСПЧ от 2000г.
Именно тези съображения мотивират съдебният състав да прецени, че
мярката за неотклонение „задържане под стража“ е непропорционална и
неефективна. Явява се изключително прекомерна по тежест, тъй като по
никакъв начин, нито е подпомогнала, нито е мотивирала разследващите
органи под надзора на прокурора да извършват процесуално-следствени
действия след 15.06.2024г., независимо къде се е намирало точно досъдебното
производство, в коя съдебна институция и по тези съображения съдебният
състав по вътрешно убеждение намира, че следва да постанови определение, с
което да измени мярката за неотклонение „задържане под стража“ във
възможно най-леката й форма, а именно подписка. СЪДЪТ СЧИТА, че не
следва да определя мярка за неотклонение „домашен арест“ спрямо
обвиняемият П., тъй като същата по правни последици се приравнява на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, а от друга страна не би
имало гаранции, според състава, че разследващите органи, под надзора на
прокурора, че биха продължили с висока интензивност извършването на
процесуално- следствени действия, респективно съдът би бонифицирал
същите и би създал предпоставки да се ограничат във висока интензивна
степен процесуалните права на обвиненото лице. Мярка за неотклонение
„парична гаранция“ според съда е неефективна, доколкото обвиняемият П. се
намира в затруднено материално положение, респективно, ако съдът определи
мярка за неотклонение „парична гаранция“, дори и в размерите на една
минимална работна заплата, не съществуват гаранции, че същият би могъл да
внесе тази парична ценност, дори и чрез заемане от трето лице, респективно
това би създало последващо основание за влошаване на процесуалния му
статус с изменение на мярката му в по-тежка и съдът отново, за да не създава
основания за това приема, че следва да се определи мярка за неотклонение
„подписка“ спрямо същия с поемане на задължението обвиняемият Е. А. П. в
случаите на призоваване и уведомяване, същият да се отзовава пред органите
на разследването и да участва в процесуално-следствените действия; да
гарантира задължителното си участие по делото и да упражнява правото си на
защита. Според съда прокурорът притежава и друг процесуален
инструментариум по НПК, по силата на който може да прецени да наложи
друга мярка за процесуална принуда спрямо обвиняемият П., като например
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“,
тъй като обвиняемият П. е обвинен за тежко умишлено престъпление;
участието му в производството е задължително, като същият следва да
продължи да упражнява правото си на защита, по начин, че да се
противопостави равнопоставено и ефективно на повдигнатото му обвинение и
за да не затруднява хода на развитието на досъдебното производство.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
10
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по отношение на ОБВИНЯЕМИЯ Е. А. П., ЕГН: **********
(и със снета по делото самоличност), ДП №1259/2024г. по описа на 05 РУ-
СДВР, пр.пр. №28913/2024г. по описа на СРП, ВЗЕТАТА МЯРКА ЗА
НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ В МЯРКА ЗА
НЕОТКЛОНЕНИЕ „ПОДПИСКА“.
Определението на съда може да бъде обжалвано и/или протестирано в
3 (три) дневен срок от днес пред Софийски градски съд.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА делото пред
Софийски градски съд за 03.10.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени от днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. А. П. ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН НЕЗАБАВНО от
Следствения арест след изтичане на законовия срок за обжалване и
протестиране на определението на съда, освен ако не се задържа на друго
законово основание И В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ ПОСТЪПИ ЧАСТЕН
ПРОТЕСТ на основание чл.65, ал.5 от НПК в срока за обжалване и
протестиране срещу определението на съда за освобождаването му. До
приключване на делото до втора инстанция пред Софийски градски съд
фактическото му задържане ще продължи.
Препис от протокола да се издаде на страните при поискване без
нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:12 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11