Р Е Ш Е
Н И Е № 1093
гр.Перник,12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Даниела
Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8546 по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от Н.Л.Д. и Д.Л.Д. срещу „Прокредит банк (България) ЕАД, с която се иска
ответникът да бъде осъден
- да заплати на ищците обезщетение за имуществени
вреди в размер на 40 000 лв. – претърпени загуби, от които 20 000 лв. за заплатено капаро в двоен
размер и 20 000 лв. за платена неустойка по предварителен договор от
01.11.2015г. с Р. В. В., поради неизпълнение на условията по
посочения договор, което неизпълнение се състои в невъзможността да бъде
прехвърлена собствеността върху имота, предмет на предварителния договор,
поради наложена възбрана по искане на банката, ведно със законната лихва от 17.02.2016г. до окончателното изплащане;
-
да заплати на Н.Л.Д. сумата от 232,98 лв. – претърпени загуби за платени
нотариални такси във връзка с неизпълнението и развалянето на същия
предварителния договор;
-
да заплати на Н.Л.Д. и Д.Л.Д. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в страх, притеснение, безпокойство и стрес от невъзможността да бъде
прехвърлена собствеността върху имота, предмет на предварителния договор,
поради наложена възбрана по искане на банката, в размер от по 1 500 лв. за
всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва от 18.12.2014г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищците твърдят, че на 16.02.2016г. при проверка в имотния
регистър във връзка с предстояща продажба на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.506.6.10.10в гр. Перник, представляващ апартамент на адрес ***, ищцата Н.Л.Д. установила, че по партида на същия е била наложена възбрана. Сочат, че са поръчители по договор за кредитна линия
от 18.11.2010г., отпуснат от „Прокредит банк (България)“ АД в полза на трето
лице, който с протокол от 20.06.2014г. банката обявила за предсрочно изискуем,
за което изпратили съобщение до ищците. Твърдят, че в срока за това възразили
по реда на чл. 414 ГПК срещу издадените в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията по договора за кредитна линия, за събирането
на които било образувано изп.дело №434/2014г. по описа на ЧСИ Е.Д., тъй като не били надлежно уведомени за обявяването на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит. Заявителят
предявил искове по реда на чл. 422 ГПК, по повод които било образувано гр.д. № 1168/2015 г. по описа на Районен съд-Перник. С влязло в сила
решение, предявените искове били отхвърлени, но въпреки това по искане на банката върху имота на ищците била наложена
възбрана. Вследствие на посочените действия, ищците претърпели имуществени вреди в
размер на 20 000 лв.,
представляващи заплатено от ищците по
предварителния договор от 01.11.2015г.капаро в двоен
размер и 20 000 лв. за неустойка, поради неизпълнението му. Отделно от това ищцата Н.Л.Д. претърпяла и загуба от 232,98
лв. за платени нотариални такси във връзка с неизпълнението и развалянето на
същия предварителния договор. Всеки от двамата ищци претърпял неимуществени
вреди в резултат на твърдяното противорправно поведение на банката в размер на
1 500 лв. за преживените страх,
притеснение, безпокойство и стрес. Претендират присъждане на посочените суми, ведно със
законната лихва, считано от твърдяната
дата на деликта, както и разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва достоверността на датата на предварителния
договор за покупко-продажба на възбранения имот. Поддържа, че същият не е бил
доводен до знанието му нито към момента на налагане на възбраната, нито към
момента на развалянето му. Оспорва твърденията на ищците, че поведението му е
противоправно с конкретни съображния, че към момента на налагане на възбраната
решението по установителния иск по чл. 422 ГПК не е влязло в законна сила.
Оспорва наличието на вреда за върнатото капаро, Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между поведението му и претендираните вреди.
Поддържа, че сумите по предварителния договор за капаро и неустойка не са
платени действително на купувача по предварителния договор.
Съдът, след като прецени
събраните по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е
безспорно и от служебна извършена от съда
справка се установява, че въз основа на заявление по чл. 417 ГПК на "“Прокредит банк (България)“ ЕАД срещу Н.Л.Д. и Д.Л.Д. в качеството им на
поръчители по договор за банков кредит от 18.11.2010 г., е била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на 19.08.2014г. по гр.д. № 5115/2014 г. по описа на РС-Перник, с които същите са били осъдени да заплатят солидарно с ЕТ „Лъвчо Д.“, Д. Б. М.-Д., и Ц. Г. Д. сумата от 29679,23 лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор за кредитна линия
№231-634935/18.11.2010г., Анекс от 28.11.2011г. и Договор за встъпване в дълг,
сумата 1591,76 лв. - наказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 30.05.2014 год. до 06.08.2014 год.,
сумата 757,28 лв.- просрочена лихва за
периода от 07.05.2014 год. до 22.06.2014 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 29679,23 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 18.08.2014 год. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.
414 ГПК длъжниците са подали
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение без да изплагат конкретни съображения за недължимост
на вземанията по същата.
С разпореждане от 13.01.2015г. постановено по гр.д. №5115/2014 г. на РС-Перник на заявителя са били дадени указания по чл.
415 ГПК.
За събиране на
посочените суми по молба на "Прокредит
Банк (България)" ЕАД вх. №12598/28.10.2014 г. било образувано изп.дело № 20147510400434 по описа на ЧСИ Е.Д. с район на действие Окръжен
съд-Перник.
С молба за налагане на възбрана, вписана в книгите за вписване
вх.рег. № 42/12.01.2016 г., съдебният изпълнител наложил възбрана на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.506.6.10.10 в гр. Перник, представляващ
апартамент на адрес ***.
Безспорно е, че с
решение № 901/28.09.2015 г., постановено по гр.д. № 1168/2015 г. по описа на Районен съд-Перник, влязло в сила на 09.03.2016 г. са отхвърлени като неоносвателни предявените от “Прокредит Банк България” ЕАД срещу ЕТ “Лъвчо Д.”, Д. Б. М.-Д., Ц. Г.
Д., Д.Л.Д., ЕГН ********** и Н.Л.Д., искове за установяване, че същите дължат
солидарно на осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ
сумата 17 922,21 лв. – неплатена главница по предоставен кредит, съгласно
договор за кредитна линия № 231-634935/18.11.2010 г., Анекс от 28.11.2011г. към
договор за кредитна линия № 231-634935/18.11.2010 г. за трансформиране на
кредитната линия в банков кредит със срок на погасяване 60 месеца и договор за
встъпване в дълг от 28.11.2011г.; на
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата 757,28 лв. – договорна лихва върху кредита
за периода 07.05.2014г. – 22.06.2014г.; на осн. чл. 92 ЗЗД сумата 1591,76 лв. –
наказателна лихва за забава в изплащането на главницата за периода 30.05.2014г.
– 06.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от заявлението по
чл. 417 ГПК – 18.08.2014г. до изплащането, за които суми в полза на ищеца е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
05115/2014 г. по описа на РС – Перник.
С
молба с рег. № 03385/14.03.2016г. Н.Л.Д. е поискало от ЧСИ Добренова
прекратяване на воденото при нея изпълнително дело №434/2014г., поради влизане
в силана постановеното решение по реда на чл. 422 ГПК.
С
молба от ЧСИ Добренова, с отбелязване за направено заличаване в Служба по
вписванията-Перник от 12.04.2016г. възбраната върху недвижимия имот в гр. *** е
заличена.
От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.2015г. е видно, че със същия Н. Л. Д. и Р. В. В. се задължават да сключат окончателен договор за покупко- продажба
на на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.506.6.10.10 в гр. Перник, представляващ апартамент на адрес
*** при продажна цена от 50 000 лв. в срок до 19.02.2016г. В чл. 2.3 страните са уговорили заплащането на капаро в размер на 10
000
лв., платени в брой при сключване
на договора. В чл. 6.2 от договора страните са уговорили, че ако по време на действието на предварителния договор
се установи, че имотът е предмет на изпълнителни или обезпечителни производства,
вкл. че е обект на наложена възбрана купувачът има право да го развали с
едностранно писмено вполеизявление, при което продавачът му дължи връщане на
полученото капаро в двоен размер и неустойка в размер на 20 000 лв.
По
делото е представен и приет като доказателсвто заверен препис от предварителния
договор с рег. № 3161 на нотариус А. Ц.
/ на л. 83-87 от гр.д. № 3328/2016г./, с отбелязване, че преписът е снет
от оригинал на официален документ.
В
констативен протокол от 17.02.2016г. на нотариус И. Б.са закрепени
волеизявления на страните по предварителния договор за покупко-продажба от
01.11.2015г. Видно от същия Радослав Валентинов Ватрачки като купувач е завил,
че се явява за сключване на окончателен договор и има говтовност да заплати
остатъка от продажната цена. С оглед направената констатация за наличието на
вещни тежести върху имота и на основание
чл. 6.3 от текста на сключения предварителен договор същият е заявил, че го
разваля с всички произтичащи от това последици, като се съгласява заплатеното
капаро в размер на 10 000 лв. и уговорената в предварителния договор
неустойка в същия размер - 10 000
лв. да му бъдат заплатени от продавача по банков път в срок до 31.03.2016г. При
съставянето на констативния протокол Н.Л.Д. е заявила, че се съгласява с
развалянето на предварителния договор и ще преведе на купувача сумата от
20 000 лв., формирана от сбора между платеното капаро и уговорената
неустойка, в срок до 31.03.2016г.
С допълнително
споразумение от 22.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите от 26.02.2016г. Н.Л.Д. и Р. В.В.са
уговорили, че първата дължи на втория сумата от 20 000 лв., представляваща
неустойка по предварителен договор от 01.11.2015г. в срок до 31.03.2016г.
Видно
от представеното удостоверение № 075296 Д.Л.Д. и Н. Л. Р. са сключили
граждански брак на 05.11.1972г., при което съпругата е приела фамилното име на
съпруга.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***. на нотариус и. И. Н.Л.Д. е закупила правото на
собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор от
01.11.2015г.
Останалите
ангажирани по делото писмени доказателства съдът не обсъжда като неотносими.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице Я.П.А., което съдът кредитира като обективно и обосновано, по делото се
установява, че за периода от 29.02.2016г. до 10.03.2016г. от банковата сметка с
титуляр Н.Л.Д. са изплатени общо 35 000 лв. по банкови сметка с
титуляр Р. В. В. на посочените в
експертизата дати. При всяко от плащанията сумата е внесяна на каса от Н.Л.Д. и
в същия ден е нареден банковият превод. За същия период Р. В. В. е получил по
банковата му метка сумата от общо 34 000 лв., като непосредствено след
получаване на превода сумите са теглени на каса.
От
разпита на допуснатите по делото свидетели не се установяват релевантни на
крайните изводи на съда обстоятелства.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание по
чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД..
Според чл. 49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи:
деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (така-ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството
им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така
-ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от действие или
бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то
правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.
49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да
упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение
на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този
смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление
№ 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне
притезателното право на увредените срещу "“Прокредит банк (България)“ за обезвреждане на твърдените имуществени вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва
като бе посочено по-горе, да са налице следните предпоставки: 1) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД физическо лице-пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Доказателствената
тежест за установяване на трите предпоставки/вината се предполага/, се носи от
ищеца. Съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетение в хипотезата на чл. 49 ЗЗД се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът
намира предявените искове за недоказани и неоснователни при следните
съображения.
Относно
претендираната сума от общо 40 000 лв.,
представляваща заплатени от ищците на
купувача по Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.11.2015г. капаро и неустойка,
поради неизпълнение на условията по посочения договор, което неизпълнение се
състои в невъзможността да бъде прехвърлена собствеността върху имота, предмет
на предварителния договор, поради наложена възбрана по искане на банката, на първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.21, ал.1 ЗЗД
договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в
предвидените в закона случаи. Това означава, че и правата за търсене на отговорност за неизпълнение се осъществяват само между
страните по договора. В чл.21, ал.2
ЗЗД е
установен специален деликтен състав за отговорност за вредите, причинени от
трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълнението на договор. С
поведението си третото лице – делинквент следва противоправно да възпрепятства
изпълнението на задължение по договора. Предизвиканото от деянието неизпълнение
на задължение по договора може да бъде във всичките му проявни форми – пълно
неизпълнение или неточно изпълнение /в качествено, количествено или срочно
отношение/, вкл. по отношение на акцесорните права, като правото на
предпочитателно удовлетворение. Вредите следва да са последица от поведението
на третото лице, като причинно - следствената връзка е усложнена:
възпрепятстващо противоправно действие - неизпълнение на договора - вреда.
Увредено лице се явява страна по съществуващо договорно правоотношение.
Изискването за наличието на недобросъвестност на третото лице сочи на умисъл
като форма на вината, поради което вината не се презюмира / в този смисъл е Решение № 126 от 18.06.2015 г. по т. д. № 3223 / 2013 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение/. По настоящето дело не се
установява при условията на пълно и главно доказване ответникът виновно да е
попречил на изпълнението на договора. Напротив, установява се, че искането за
налагане на възбрана е отправено до съдебния изпълнител преди влизане в сила на
решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, към който момент взискателят е
разполагал с валиден изпълнителен титул, въз основа на който е образувано
изпълнително дело, изпълнението по което не е било спряно. Не се доказва ищците
да са уведомили банката за това, че същият недвижим имот е предмет на
предварителен договор. Ищците са тези които носят отговорност за деклариране на
неверни обстоятелства, а именно, че сключват предварителен договор за имот, за
който са декларирали, че не е обременен с вещни тежести като съответно и носят
последствията от непроверяването на обстоятелството за наличието на вещни
тежести. В този случай не е налице причинна връзка между деянието и вредата и
ищците сами са се поставили в неблагоприятно положение при сключването на
предварителен договор за възбранен недвижим имот и при договарянето на крайно неизогодни условия при развалянето му.
Не е налице съществен
елемент от визирания фактически състав, а
именно – причинно-следствена връзка, достатъчен да обоснове основателност на иска за
обезщетение, и по отношение на
претенцията за репариране на платените от ищцата Н.Д. нотариални такси.
По
делото не се установява противоправност на поведението на служител на банката
като елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността й за преживените
от ищците негативни емоции.
С оглед на горните изводи, неоснователни са и акцесорните претенции за присъждане на обезщетения за забава. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно опредедление № 406 от 15.07.2009г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение по ч.т.д. № 300/2009 г. деликвентът дължи обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се счита в забава без покана, т.е. от датата на увреждането. В този случай присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск – за обезщетението и тъй като не се предявява като самостоятелен иск не се дължи държавна такса. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва, който евентуално би подлежал на установяване в изпълнителното производство.
По разноските:
С
оглед изхода на ищците следва да
бъдат осъдени да заплати на ответника сумата от 4714,80 лв. за направените
разноски по делото, от които 150 лв. за депозит на възнаграждение на вещото
лице Я.П., 2 192,40 лв. за заплатен адвокатски хонорар и 180 лв. за
депозит за възнаграждение на вещото лице по гр.д. № 3328/2016г. по описа на
РС-Перник, и 2 192,40 лв. за платен адвокатски хонорар по в. гр.д. №
105/2018г. по описа н Окръжен съд-Перник.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователени предявените от Н.Л.Д. с
ЕГН ********** и Д.Л.Д. с ЕГН ********** ***, осъдителни искове срещу „ПРОКРЕДИТ
БАНК” /България/ ЕАД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул."Тодор Александров”,№26 с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД
- за заплащане на двамата ищци
на обезщетение за
имуществени вреди в размер на
40 000 лв. – претърпени загуби, от които 20 000 лв. за заплатено капаро
в двоен размер и 20 000 лв. за платена неустойка по предварителен договор
от 01.11.2015г. с Р. В. В., поради неизпълнение на условията по
посочения договор, което неизпълнение се състои в невъзможността да бъде
прехвърлена собствеността върху имота, предмет на предварителния договор,
поради наложена възбрана по искане на банката, ведно със законната лихва от 17.02.2016г. до окончателното изплащане;
- за заплащане на Н.Л.Д. на сумата
от 232,98 лв. – претърпени загуби за платени нотариални такси във връзка с
неизпълнението и развалянето на същия предварителния договор;
- да заплащане на Н.Л.Д. и Д.Л.Д.
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснение,
безпокойство и стрес от наложена възбрана по искане на банката, в
размер от по 1 500 лв. за всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва
от 18.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Л.Д. с
ЕГН ********** и Д.Л.Д. с ЕГН ********** да заплатят на „ПРОКРЕДИТ
БАНК” /България/ ЕАД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Тодор Александров”,№26 сумата от 4714,80 лв. за разноските в настоящето производство и в
производството по в.гр.д. № 105/2018г. по описа на Окръжен съд-Перник.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд-Перник с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: