Решение по дело №94/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 362
Дата: 9 март 2021 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20217040700094
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   362                       09.03.2021  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                        2. МАРИНА НИКОЛОВА

Секретар: Г. Д.

Прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 94 по описа за 2021 година.

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.А.Б. ***, против решение № 81/12.11.2020г.  постановено по а.н.д. № 208/2020г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление №Б-52/11.08.2020 г. на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 148 ал.5, вр. чл.161, ал.1 ЗУТ.

В касационната жалба се излагат възражения, че РС – Карнобат е постановил неправилно решение. Моли да се отмени оспореното решение и отмененото НП.

В съдебно заседание касаторът Д.Б.,  редовно и своевременно призован,  се представлява от адв. М.К., която поддържа жалбата.

Ответникът по касация – Регионална дирекция за национален строителен контрол Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Червеняков от Окръжна прокуратура – гр. Бургас, който  дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като намира жалбата за неоснователна.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

С обжалваното пред Районен съд – Карнобат наказателно постановление, отговорността на Д.Б. е ангажирана за това, че като гл. Архитект на общ. Карнобат е издал разрешение за строеж №10/11.02.2020г. за строеж  „Кабели 1kV, ул. „Граф Игнатиев“, гр. Карнобат, община Карнобат“ на името на Електроразпределение Юг ЕАД Пловдив, без в разрешението да бъде издадено и собственика на имота - община Карнобат, наред с възложителя, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.5 ЗУТ.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, при извършена на 20.02.2020г. проверка от служители на РДНСК ЮИР е констатирано, че на 11.02.2020г. в сградата на Община Карнобат, от Д.Б. в качеството й на Главен архитект на Община Карнобат било издадено единствено на възложителя Електроразпределение Юг ЕАД Пловдив разрешение за строеж №10/11.02.2020г. за строеж  „Кабели 1kV, ул. „Граф Игнатиев“, гр. Карнобат, община Карнобат“, вместо и на собственика на имота - Община Карнобат съобразно изискването на чл.148, ал.5 ЗУТ. За констатираното, на Д.Б. бил съставен АУАН № Б-40/12.05.2020г., в който било посочено, че същият е нарушил чл. 148, ал. 5, изр. 2 от ЗУТ. Въз основа на съставения АУАН, на 11.08.2020 г. е било издадено процесното НП.

В документите, представени в производството пред Районния съд, се съдържа одобрения инвестиционен проект, Заповед № РД - 49/06.02.2020г. за на Кмета на Община Карнобат за учредяване на безвъзмездно право на прокарване на елементи на техническата инфраструктура по три трасета, като имотите по тях се сочат като публична общинска собственост. Представен е бил и съставения преди образуване на административнонаказателното производство протокол за проверка, както и самото разрешение за строеж, в което видно от съдържанието му отсъства собственика на имотите по трите трасета - Община Карнобат.

С оглед установените по делото факти, Районният съд неправилно е приел, че Д.Б. е извършил нарушението, посочено в АУАН и НП. По делото е установено по несъмнен начин, че Б.. в качеството си на длъжностно лице– главен архитект на Община Карнобат, е издал разрешение за строеж в собствени на същата община имоти в нарушение на чл. 148, ал. 5, изр. 2 във връзка с 161, ал.1 от ЗУТ. В цитираните разпоредби е предвидено, че разрешение за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота, което не се установява в конкретния случай. Издаденото разрешение за строеж било оттеглено със Заповед № 02/21.02.2020г., т.е. незабавно след установяването му с цитирания по-горе констативен протокол, съставен в резултат на извършена проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ и преди откриване на административнонаказателното производство по настоящото дело.

С оглед на гореизложеното, Административният съд счита, че с издаването на процесното разрешение за строеж с констатираното съдържание Д.Б. действително е осъществил състава на административнонаказателната разпоредба на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Но наложеното му наказание е определено неправилно, тъй като разглежданият случай попада в хипотезата на чл. 234, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. Като не се е съобразил с тази разпоредба, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно в частта касателно размера на наложената санкция НП.

В чл. 232, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗУТ е предвидено, че се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което издаде строителни книжа в нарушение на този закон. Посочената разпоредба представлява основния състав на описаното нарушение. Самият чл.234 ЗУТ урежда квалифицираните състави на нарушението, както и една особена хипотеза на привилегирован състав, посочен от законодателя като „маловажни случаи“. Съгласно чл. 234, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, в маловажни случаи глобата е от 100 до 500 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че процесното административно нарушение представлява маловажен случай. Общата норма на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, именно поради специалното правило на чл. 234, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. Деянието, извършено от Д.Б., макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, е малозначително с оглед на обстоятелствата около извършването му, а именно това, че разрешението е оттеглено незабавно след констатиране на допуснатото нарушение; от деянието не са настъпили вредни последици; общественият интерес не е засегнат във висока степен. Липсата на реално нанесена щета не е съставомерна за квалификацията на деянието, но обуславя преценката за маловажност на извършеното нарушение. Въздействие върху изводите в тази насока оказва и липсата на твърдения и данни за предишни нарушения на ЗУТ, извършени от касатора. Преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените със ЗУТ обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, наложената с НП санкция се явява тежка за наказаното лице и би изиграла отрицателно въздействие върху него, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 234, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. Като не е приложил посочената разпоредба, която е привилегирована спрямо основния състав на нарушението по чл. 232, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗУТ и е по-благоприятна за дееца, при наличие на предпоставките за това, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните норми.

Предвид наличието на изрично уредено в чл. 63, ал. 1 от ЗАНН правомощие за изменение на НП при решаване на въпроса по същество, включително и от касационната инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, компетентният съд следва да измени НП при установена "маловажност" по смисъла на чл. 234, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, като съобрази размера на наложената парична санкция с определените в този текст граници на същата. В случая отговорността на нарушителя е ангажирана за основен състав на административно нарушение, но с оглед установените предпоставки за приложимост на привилегирования състав, деянието следва да се преквалифицира, като се приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.

Доколкото това се извършва при идентичност на установените от въззивната инстанция факти, отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от страна на районния съд не е необходимо.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него се постанови друго по същество, с което да се измени наказателното постановление в частта на наложената санкция, като същата се определи в минималния размер от 100 лева, предвиден в чл. 234, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, който размер съответства на тежестта и обществената опасност на деянието.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Бургас, XIX-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 81/12.11.2020г.  постановено по а.н.д. № 208/2020г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление №Б-52/11.08.2020 г. на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ на Д.А.Б. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 148 ал.5, вр. чл.161, ал.1 ЗУТ., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №Б-52/11.08.2020 г. на началник на РДНСК Бургас, с което Д.А.Б., за нарушение на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, е наложена глоба в размер на 1000 лева, като на основание чл. 234, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, НАМАЛЯВА размера на глобата от 1000 /хиляда/ лева на 100 /сто/ лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: